Р Е Ш Е Н И Е
№……/……….…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1381 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна
жалба с вх. 39093/31.05.2019 от К.А.А., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. К
Т, ВАК, адрес гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22 срещу Решение №
2042/13.05.2019 по гражданско дело № 5328/2018 на ВРС, в частта с която е уважен предявеният от П.Я.П., ЕГН **********
срещу К.А., иск по чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД, и последният е осъден да заплати
на ищеца сума в размер 1549,50 лева, представляваща имуществени вреди причинени
от вещи на ответника - на 06.09.2017 г. в лозовия масив на ищеца влезли крави –
собственост на ответника, които унищожени лози и продукция по тях, оградна
мрежа и стоманобетонен кол, ведно с законна лихва от 06.09.2017 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Твърди нередовност на исковата
молба и нарушение на диспозитивното начало от съда, изразяващо се в произнасяне
по непредявен иск. Сочи се, че необосновано е прието, че вредите в имот №
148001 са в размер 474,50 лева, тези в ПИ № 148016 са 490 лева, а тези в ПИ №
148005 са 40 лева. Изтъква се, че експертните заключения по делото се основават
на противоречиви доказателства и че не е обсъдено възражението за липса на вина
у собственика на животните. Иска се обезсилване, а в условията на евентуалност
отмяна на обжалваното решение.
Претендират
се разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, въззивникът поддържа жалбата, противопоставя
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на насрещната страна, както и възражение за прихващане на
дължимите между страните суми, включително тези за разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от П.П., чрез адв. В.Б.. Твърди
се, че след дадените от съда указания са направени необходимите уточнения в
исковата молба, че от събраните по делото доказателствени материали се
установяват основанието и размера на иска, както и че възражението за
изключителна вина за вредите, на трето лице е недоказано. Иска се потвърждаване
на обжалваното решение.
Претендират се
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, въззиваемият поддържа отговора,
противопоставя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на насрещната страна.
Относно предметът на исковата
претенция се излага, че ищецът е собственик на имот - лозов масив, съставен от
ПИ №148005, ПИ №148016 и ПИ №148017, находящ се в землището на гр. Белослав,
обл. Варна. Същият го обработва, като имотът е насаден с лозови растения, от
които ежегодно добива реколта. На 06.09.2017 г. в лозовия масив влизат крави,
собственост на К.А.А., ЕГН ********** от с. Константиново. Същите нанасят
материални щети, като унищожават насаждения, реколта и съоръжения. Тези
действия са възприети от свидетелите С.А.К., ЕГН **********, Н.Н.Н., ЕГН **********
и Я.С.С.ЕГН **********, като същите знаят от преди чии са кравите. Също така са
видели и записали марките на ушите на кравите с номера БГ-30335369,
БГ-30335373, БГ-30335375, БГ-31148551, БГ-31148553, които недвусмислено сочат
собствеността на животните. След като възприели лично ситуацията, свидетелите
уведомили собственика на имота и всички заедно изгонили кравите от лозовия
масив. В последствие уведомили К.А.А., че кравите му са нанесли щети и същият е
заявил, че ще ги заплати. Това обаче не се е случило, поради което П. на
08.09.2017г. е подал жалба с вх. № 9400-321/08.09.2017г. до кмета на общ.
Белослав. В същият ден по жалбата е съставен Констативен протокол за извършена
проверка, лозовият масив е обходен от инж. В. Г. -директор дирекция ОСТСУ и Й.Й..
Същите са констатирали в протокола щетите. Излага се, че вследствие на
навлизане на животните, собственост на ответника в имота на ищеца, същите са
унищожили телена ограда на стойност 40,00 лв., 60 лози на стойност 120,00 лв.,
както и че вследствие на това ищецът търпи пропуснати ползи в размер на 1852,00
лв., изразяващи се в неприбрана реколта през есента на 2018 г., както и бъдещи
вреди, изразяващи недаване на реколта на новите лози, които трябва да посади в
имота си, докато същите съзреят да дадат плод.
Ответникът изцяло оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан
както по основание, така и по размер. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените
щети, а ако е претърпял щети оспорва животните, нанесли твърдените щети, да са
негова собственост. Твърди, че имоти с номера 148001 и 146065 не са собственост
на ищеца. Оспорва Констативен протокол за извършена проверка на Община Белослав
с твърденията, че не е съставен от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност,
поради което същият е невалиден и не представлява официален свидетелстващ
документ, поради което не се ползва с обвързваща съда материална сила.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. В обхвата на тези предели на въззивна проверка, въззивният
съд намира решението за валидно и допустимо.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.
50 от ЗЗД е необходимо по делото да бъде установено кумулативното наличие на
предпоставките визирани в този текст, а именно:
1) видът и обема на причинените на ищеца
имуществени вреди; 2) твърдените вреди да са произлезли
вследствие вредоносните качества на животни – собственост на ответника. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното – чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
По делото няма спор, а и от представените по делото
нотариални актове се установява, че ищецът е собственик на процесните ПИ №
148001, 148005 и 148016, представляващи лозя, находящи се в гр. Белослав,
местност „Пещерите“.
От представените по делото справки за
животни към 21.02.2017 г. и 20.05.2018 г., както и от показанията на
свидетелите А.С., Н.Н.и Й.Й. се установява, че на 06.09.2017 г. пет броя крави
- с марки BG30335369, BG30335373, BG30335375, BG30335351 и BG30335353, собственост на ответника са навлезли в ПИ №
148001, 148005 и 148016, и са унищожили лозови дръвчета и продукция –
собственост на ищеца. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като
са пълни, логични и кореспондиращи с останалите материали по делото,
включително с показанията на съпругата на ответника - М.А., чийто показания
също следва да бъдат кредитирани в частта относно фактите, че на ищеца са
причинени вреди, произлезли от крави, собственост на нейния съпруг – К.А..
Съдът не дава вяра на показанията на М.А. относно това, че трето неизвестно
лице е прекъснало електрическата мрежа на електронния пастир, поради което К.А.
няма вина затова, че кравите са причинили вреди на ищеца, тъй като за тези
доводи не са представени доказателства и не кореспондират с останалите
материали. Съдът не дава вяра на нейните показания и относно това, че е подаден
сигнал до 112, тъй като от приложената по делото справка от МВР е видно, че за
процесния период такъв не е подаден.
Относно размерът на вредите, от
съдебно-техническата експертиза на вещо лице Бешковска се установява, че в ПИ №
148001 са унищожени 78 броя лозички на 3 години на стойност 593,58, ПИ № 148005
са унищожени 8 броя лозички на 3 години на стойност 66,72, ПИ № 148016 няма
унищожени лози. Според тази експертиза унищожената продукция е в ПИ № 148001 –
частично унищожени са 40 лози на стойност 420 лева, изцяло унищожени са 50 броя
на стойност 525 лева; ПИ № 148005 – частично унищожени са 8 лози на стойност
136 лева, изцяло унищожени са 50 броя на стойност 525 лева; ПИ № 148016 –
изцяло унищожени са 114 лози на стойност 1197 лева, частично унищожени са 60
броя на стойност 630 лева.
От съдебно-техническата експертиза на
вещо лице Марина Иванова се установява, че в ПИ № 148001 са унищожени 73 броя
млади лози на стойност 474,50 лева, унищожената продукция – общо 310 килограма от
62 броя лози (по 5 кг. продукция на лоза) на стойност 217 лева, а частично
унищожената – общо 175 килограма от 37 броя лози на стойност 122,50 лева. Относно
точки втора и трета съдът дава вяра на посочената експертиза, а не на тази
изготвена от вещо лице Е.Б., тъй като по данни от последната, отговорите по
тези точки са дадени единствено на база констативен протокол съставен от
служители на дирекция „ОСТСУ“ на община Белослав, който настоящата инстанция
цени като частен документ. В ПИ 148016 и 148005 няма унищожени лози, но в ПИ
148005 унищожената продукция – общо 420 килограма от 84 броя лози (по 5 кг.
продукция на лоза) е на стойност 294 лева, а частично унищожената – общо 260
килограма от 52 броя лози е на стойност 182 лева. И двете направени по делото
експертизи приемат, че около три години са необходими на нови лозови насаждения
да дадат продукция.
Предвид изложеното съдът приема, че исковата
претенция следва да бъде уважена частично. По делото е доказано, че ищецът е
собственик на процесните лозови масиви, както и че настъпилите вреди са
произлезли от животни – собственост на ответника. Исковата претенция е доказана
в размер от общо 1290 лева, представляваща претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени загуби - унищожени млади лози на стойност 474,50
лева и пропуснати ползи, изразяващи се в изцяло унищожена продукция – на обща
стойност от 511 лева, а частично унищожената на обща стойност от 304,5 лева.
Съдът намира за недоказан иска в
частта относно претендираното обезщетение за унищожени лози в ПИ № 148005 и
148016, включително унищожени оградна телена мрежа, бетонен кол и бъдещи вреди,
за които по делото не са ангажирани доказателства.
Недоказан остана и доводът на
въззивника, че процесните вреди са причинени по изключителна вина на трето
лице, прекъснало веригата на електронния пастир.
С оглед направените
изводи Решение № 2042/13.05.2019 по гражданско дело № 5328/2018 на ВРС следва
да бъде отменено, в частта с която е уважен предявения от П.Я.П., ЕГН **********
срещу К.А.А., ЕГН **********, иск по чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД, за разликата
над 1290 лева до присъдените 1549,50 лева, представляващи причинени, на
06.09.2017 г., имуществени вреди от вещи – крави (собственост на ответника) са
влезли в лозови масиви, находящи се в гр. Белослав, местност „Пещерите“,
собственост на ищеца, от което са причинени претърпени загуби в размер от
474,50 лева - унищожили млади лози и пропуснати ползи в размер от 511 лева -
напълно унищожена продукция и 304,50 лева - частично унищожена продукция, ведно
с законна лихва датата на увреждането - 06.09.2017 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума. Съдът следва да уважи направените от
страните възражения за прекомерност на заплатените във въззивна инстанция
адвокатски възнаграждения и да ги намали до размера предвиден в чл. 7 ал. 2 т.
2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като делото на тази инстанция не представлява фактическа и
правна сложност надвишаваща обичайните за този вид дела и предвид това, че
делото е приключило в едно съдебно заседание, и на въззивна инстанция не са събирани
нови доказателства.
На основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, с оглед изхода на делото К.А.А., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на П.Я.П., ЕГН **********,
сума в размер от 577,58 лева, представляващи сторени съдебно-деловодни разноски,
от които 557,72 лева – адвокатско възнаграждение и 19,86 лева – държавна такса
за въззивна инстанция.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, с оглед изхода на
делото на П.Я.П., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на К.А.А., ЕГН **********, сума в размер от 176,35 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за двете инстанции от които 165,22
лева - адвокатско възнаграждение и 11,13 лева - държавна такса за
въззивна инстанция.
Съдът
приема за своевременно и основателно направеното от въззивника възражение за прихващане, като извършва
прихващане на вземанията на страните за разноски до размера на по-малкото. С
оглед това К.А.А., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на П.Я.П.,
ЕГН **********, сума в размер от 401,23 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2042/13.05.2019 по гражданско дело № 5328/2018 на
ВРС, в частта с която е уважен
предявения от П.Я.П., ЕГН ********** срещу К.А.А., ЕГН **********, иск по чл.
50, вр. чл. 45 от ЗЗД, за разликата
над 1290 лева до присъдените 1549,50 лева, представляващи причинени, на
06.09.2017 г., имуществени вреди от вещи – крави (собственост на ответника) са
влезли в лозови масиви, находящи се в гр. Белослав, местност „Пещерите“,
собственост на ищеца, от което са причинени претърпени загуби в размер от
474,50 лева - унищожили млади лози и пропуснати ползи в размер от 511 лева - напълно
унищожена продукция и 304,50 лева - частично унищожена продукция,
ведно с законна лихва
датата на увреждането - 06.09.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Я.П., ЕГН **********,
с правно основание чл. 50, вр. 45 от ЗЗД, срещу К.А.А., ЕГН **********, за разликата над 1290 лева до присъдените
1549,50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, К.А.А., ЕГН ********** да заплати на П.Я.П., ЕГН **********,
сума в размер от 401,23 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
двете инстанции.
Решението е
окончателно.
Председател:……………..………..
Членове:
1….……..……………;
2………….…………..