Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260003
гр.
Пловдив, 04.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3684/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 494783-F529206/13.02.2020 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП Пловдив, с което на М. С.К. с ЕГН *********** и адрес *** на основание
чл. 178,
пр. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят моли да се отмени НП.
Аргументите са свързани с приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото според него
случаят се явява маловажен.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив
чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Приема, че нарушението не е маловажно.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, срещу подлежащ на обжалване административен акт,
поради което се явява допустима. По същество е основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят М. С.К. извършвал дейност
като земеделски производител, за което бил регистриран в Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пловдив
от 2012 г. Той не бил организирал дейността си под някаква различна правноорганизационна
форма, а действал като физическо лице. Жалбоподателят К. сам организирал и
водил работите си като земеделски производител като не ползвал услугите на
счетоводител. В края на месец октомври – началото на месец ноември 2019 г. той
изчислил, че оборотът от дейността му надвишил 50 000 лв., което налагало
да се допита до специалист. Затова се свързал с П. К., която била счетоводител
и която след преглед на дейността и документите от нея установила, че за К.
пред септември 2019 г. са настъпили основанията за регистриране по ЗДДС. Със заявление
за регистрация по ЗДДС с вх. № 163911902755387/05.11.2019 г. тя като негов
пълномощник заявила настъпване на законовите предпоставки за регистрация пред
приходната агенция.
По този повод е извършена проверка от
въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив във връзка с наличие на основания за
регистрация по ЗДДС. Съставен бил протокол по чл. 50 от ЗДДС с № ********** от 19.11.2019
г. При проверката е установено, че в периода 01.11.2018 г. до 31.08.2019 г. е
достигнало облагаем оборот над 50 000 лв., а именно в размер на 59 210,60
лв. и е следвало в 7-дневен срок от месеца, в който е достигнало нужния
облагаем оборот за последните 12 календарни месеца, да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС. Тъй като облагаемият оборот е достигнат през месец август
на 2019 г., е следвало до 09.09.2019 г. да бъде подадено заявлението за
регистрация по ЗДДС, тъй като 07.09.2019 г. е бил почивен ден. Жалбоподателят не
е сторил това в този срок, а е подал заявление за регистрация на 05.11.2019 г.
с обсъденото по-горе заявление за регистрация по ЗДДС. По този начин той е
извършил нарушението на 10.09.2019 г. Същото е установено на 19.11.2019 г. при
извършване на проверката във връзка с наличие на основания за регистрация по
ЗДДС.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F529206/27.11.2019
г. за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на
свидетел и представител на жалбоподателя. Подадено е възражение от жалбоподателя
против съставения акт, с което се сочат идентични възражения като в жалбата,
свързани с наличието на извинителни причини за пропуска на срока за подаване на
заявление за регистрация.
За извършеното нарушение било издадено
обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за същото нарушение на основание чл. 178, пр. 1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Б.Г., присъствал при съставяне на АУА,
и П. К., както и от приложените към административнонаказателната преписка и
делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН, възражение, протокол по чл. 50 от ДОПК № ********** от
19.11.2019 г., заявление за регистрация
вх. № 163911902755387/05.11.2019 г., копие на нотариално заверено пълномощно, оправомощителна
заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Разпитана в съдебно заседание свидетелят
по акта потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В
допълнение изяснява, че е присъствал при съставянето на акта, което се е
осъществило в сградата на ТД на НАП Пловдив. От друга страна свидетелката
доведена от страна на жалбоподателя, П. К., потвърждава пропуска на срока за
регистриране по ЗДДС и наличието на основанията за това.
Показанията и на двамата свидетели съдът
намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие помежду си
и с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, като
съставения протокол, поради което им дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Материалната
компетентност на актосъставителя и наказващия орган следва от така
представената заповед.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано
и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен
от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените
нарушения. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него,
както е и сторил.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
нарушаване на правилата за регистриране по реда на ЗДДС и осъществяване на
контрол над регистрираните и нерегистрираните субекти.
От
правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /ред.
ДВ,
бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ всяко данъчно задължено лице, което
е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през
който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни
месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен
срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Чл. 3 от ЗДДС посочва кои лица са
данъчно задължени. Такива съобразно ал. 1 на посочената норма са всички, които
извършват независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите
от нея. Съобразно ал. 2 на чл. 3 от ЗДДС независима икономическа дейност е
дейността на търговците, включително и лица, предоставящи услуги, включително в
областта на минното дело и селското стопанство. В настоящия случай безспорно
жалбоподателят в качеството му на земеделски производител се явява лице,
предоставящо услуги в областта на селското стопанство.
Как се определя облагаемия оборот
постановява нормата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, а именно това е сумата на всички
облагаеми доставки, включително и тези с нулева ставка, доставки на финансови и
застрахователни услуги. Към тях не се включват тези, които не са свързани с
основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в
дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от
получателя по чл. 82, ал. 2 и 3 от ЗДДС. В настоящия случай от изготвения
протокол по чл. 500 от ЗДДС и показанията на свитделите, се установи, че сборът
от облагаемите доставки в последните дванадесет месеца надвишава сумата от 50
000 лева, а именно се равнява на 59 210,60 лв. Същите са свързани с основната
дейност на жалбоподателя. По делото не са ангажирани доказателства доставките
да попадат в изключенията по чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, поради което и следва да се
приеме, че за периода 01.11.2018 г. - 31.10.2019 г., жалбоподателят е достигнал
изискуемия оборот за задължителна регистрация - над 50 000 лева. От изтичането
на този срок, жалбоподателят като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, е следвало в 7-дневен срок да подаде заявление за задължителна
регистрация по ЗДДС. Следователно срокът е започнал да тече на 01.09.2019 г. и
е изтекъл на 09.09.2018 г., понеже 07.09.2019 г. е бил почивен ден. Доколкото
това задължение не е изпълнено, правилно отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал.1 ЗДДС.
Доколкото с
наказателното постановление е ангажирана отговорност на физическо лице, съдът
намира, че същото е извършило нарушението с пряк умисъл. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира за доказано по делото жалбоподателят да е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, за
което е наказан с обжалваното наказателно постановление.
По
наказанието:
Правилно описаното нарушение е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 178 от ЗДДС,
която предвижда, че данъчно задължено по ЗДДС, което е длъжно, но не подаде
заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в
установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. Неправилно обаче е приложен
материалния закон по отношение на определяне на правилното по вид наказание.
Установи се по делото, че жалбоподателят
е физическо лице и е наказан за деяние в качеството му на физическо лице. Земеделските
производители съгласно пар. 1 от ДР към Закона за подпомагане на земеделските
производители е физически и юридически лица, които произвеждат непреработена
и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Следователно те имат
свободата да организират дейността си или като физическо лице, или като
юридическо. Настоящият случай жалбоподателят е действал като физическо лице и в
актовете на административнонаказателното производство това обстоятелство не се
опровергава. В тях не се съдържат данни, които да сочат, че М.К. е организирал
работата си и действат в качеството на едноличен търговец или като представител
на юридическо лице. В такъв случай
правилно е посочено, че санкцията на нарушителя следва да се определи по реда
на чл. 178, пр. 1 от ЗДДС, а именно като физическо лице да му се определи
глоба. Същевременно той е наказан с имуществена санкция, което представлява
наказание, което се налага единствено на юридическите лица и едноличните
търговци. Оттук и неправилно на нарушителя е наложено наказание, на което
самият той не подлежи на наказване. Същностната разлика на наказанията глоба за
физическите лица и имуществената санкция за юридическите лица и едноличните
търговци е прокарана както в ЗАНН, където наказването на юридическите лица е
отделено в самостоятелната глава Четвърта „Административнонаказателни санкции
спрямо юридически лица и еднолични търговци“, така и в специалния закон – ЗДДС,
където явно е посочено за кои лица какви по вид санкции се налагат. Нещо
съществено обаче следва да се отбележи. Принципното предвиждане на законодателя
е, че юридическите лица и едноличните търговци поради спецификата в дейността
им и грижата на професионалисти, която следва да полагат при осъществяването
ѝ, подлежат на наказване с по-висока по размер санкция в зависимост от
физическите. Оттук е и съществено за едно лице дали е наказано с по-високата по
размер имуществена санкция или с по-ниската – глоба. Както и това е съществено
за упражняване на правото му на защита, в смисъла да я организира така, че да претендира
редуцирането на наказанието до предвидения в закона най-нисък възможен предел.
По изложените съображения съдът прецени,
че неправилно е приложен от наказващия орган материалния закон като е наложена
по вид санкция, неприложима за конкретния субект на
административнонаказателното производство. Последица от това е и
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, което влече и
неговата отмяна.
В допълнение може да се спомене, че не
се възприемат възраженията за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се
изтъкват обстоятелства от такъв характер, които биха могли да дефинират случая
със значително по-ниска степен а обществената опасност от обикновените случаи
от същия вид. Посочените от жалбоподателя причини не са извинителни, а плод на
неполагане на грижата на добрия професионалист при водене на делата си.
Предвид изхода на спора и доколкото
жалбоподателят не е поискал и реализирал разноски за производството, такива не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 494783-F529206/13.02.2020 г. на директор на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на М. С.К. с ЕГН ***********
и адрес *** на основание чл. 178,
пр. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.