Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 682
19.10.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна Икономова
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Антон Стоянов,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 542 по описа на Административен съд – Хасково за
2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от А.Ж.К., адрес: ***, срещу Решение № 64 от
11.04.2022 г., постановено по АНД № 129/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград,
с
което е потвърдено Наказателно постановление № 1743 от 28.01.2022 г. на
Директора на Регионална Дирекция по горите - гр.Кърджали.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Счита, че в наказателното постановление не били изпълнени
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като липсвало пълно
описание на нарушението, мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателства, които го потвърждават. Не се посочвало
по силата на коя норма същият бил задължен да следи за това как е било попълнено
Разрешителното за лов. Жалбоподателят видял, че има такова, вписал саморъчно
името си в него и се подписал. За това, че написал името си и се подписал върху
разрешителното за лов, в първоинстанционното съдебно решение било прието, че е действал
с умисъл, съответно, че е налице субективният елемент от състава на нарушението
- извършено виновно и то при пряк
умисъл. Счита този извод на съда за неправилен. Необосновано му се вменявала
вина и че имал пряк целен резултат - „ловуване без разрешително“. Същият
спазвал всички изисквания и разпоредби за законен лов. Нямал причина да се
притеснява от среща с горските инспектори. Не бил нарушил закона, нито имал
намерение да го прави. До момента не бил извършвал нарушения и не бил
констатиран като нарушител. На 11.12.2021 г. преди започване на лова се подписал
на документ за ловуване - бележка „разрешително за лов“ и през цялото време бил
със съзнанието, че е на законен лов. В издаденото му наказателно постановление,
потвърдено от първоинстанционния съд, било посочено, че ловувал ,,без писмено
разрешително за лов“. Посоченото не отговаряло на истината. Ловната дружина
разполагала с писмено разрешително за лов с посочен на него сериен номер. В
решението си съдът коментирал и въпроса за непредпазливостта като форма на
вина. Тук отново необосновано и неправилно му се вменявала вина, макар и
непредпазлива. Отново обръща внимание на обстоятелството, че нито в наказателното
постановление, нито в обжалваното решение била посочена правна норма, по силата
на която същият бил задължен да следи за попълването на разрешителното за лов и
че ако не го направи, носи отговорност. Предвид гореизложеното, моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде отменено Решение № 64 от
11.04.2022 г. на Районен съд – Свиленград, постановено по АНД № 129/2022 г., и спорът
бъде решен по същество, като бъде отменено обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател заявява, че поддържа касационната жалба.
Ответникът - Директор на Регионална
Дирекция по горите - гр.Кърджали, в представен чрез процесуален представител
писмен отговор на касационна жалба, моли да бъде потвърдено решението на
районния съд. На основание чл.63д, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., съгласно чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ. В случай, че не се потвърди
обжалваното решение, счита, че е налице прекомерност на размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение, поради което моли същото да бъде намалено до
минималното възнаграждение, изчислено съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково
намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд като мотивирано, правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
С Решение № 64/11.04.2022 г.,
постановено по АНД № 129/2022 г., Районен съд Свиленград е потвърдил като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 1743 от 28.01.2022 г. на
Директора на РДГ - Кърджали, с което на А.Ж.К., за нарушение на чл. 84, ал. 1,
вр. чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД са наложени административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт I) и административно наказание
„Лишаване от право на ловуване” за срок от 3 години (пункт III), както и е
отнето в полза на Държавата средството за ловуване – гладкоцевна ловна пушка
марка „Б.”, модел „МР ***”,
калибър *,
№ **********
(пункт II).
За да постанови оспореното решение,
районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са законосъобразни и че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура. АУАН и НП отговаряли на законовите изисквания
за форма и съдържание, като нарушението било описано ясно, както словесно, така
и с посочване на правната му квалификация, респективно налице било пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите
разпоредби, които били нарушени. Актовете били издадени от компетентни органи,
при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Правилно
административното нарушение било правно квалифицирано. Прието е, че към момента
на съставяне на АУАН жалбоподателят е имал качеството на лице, което ловува по
смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, тъй като бил в движение извън
населените места, с извадено от калъф ловно оръжие, като не били налице
изключенията по чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗЛОД. Съдът се е концентрирал върху основния
спорен въпрос – дали дейността се извършва, без лицето да има писмено
разрешително за лов, съответно е дал положителен отговор на въпроса -
извършването на лов без разрешително било налице, тъй като наказаният
притежавал разрешително за лов, но без попълнени в него реквизити, а именно
дата и място на ловуване, подпис на председателя на ЛРД и подпис на единия от
ловците. Липсата на посочените реквизити лишавала разрешителното от формална
доказателствена сила и била равнозначна на пълна липса на разрешително. Липсата
на реквизити в разрешителното била описана в констативния протокол, към който
препращали АУАН и НП, който способ не бил недопустим с оглед наличието на
протокола в административно-наказателната преписка. Препращането относно
описанието на административното нарушение към протокола било достатъчно, за да
се счита за спазено изискването на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, що се касае до
задължителните реквизити на АУАН и НП - описание на нарушението, датата и
мястото на извършване и обстоятелствата по извършване. Фактът, че в АУАН и НП
не било посочено да е бил уловен или убит дивеч не можело да се приеме за липса
на прецизност в описанието, която да представлявала основание за отмяна на
санкционния акт. Според въззивната инстанция, приложеното разрешително за лов
не било попълнено изцяло и съгласно изискването на закона, като се имало
предвид и нераздаването на талоните към него. Изложените аргументи от съда са
обосновали извода, че разрешителното се
приравнява на липса на такова - така попълнено, то можело да се използва на
всички дати от месечния календар, респективно отчетено единствено то при
приключването на месечния график, а останалите разрешителни за лов, издавани за
други дни на лов, посочени в графика, да бъдат отчетени като неизползвани, като
по този начин нямало да се заплати и дължимата за това такса. Наред с това
въззивната инстанция е установила, че в конкретния случай ловците въобще нямали
право да осъществяват лов, тъй като съгласно изискванията на ЗЛОД и Правилника
за прилагането му, дейност по ловуване не можело да се извършва при по-малко от
8 човека, а те били 7. Подробно е обсъдено и наличието на субективния момент от състава на нарушението
с оглед направените възражения, че задължението за попълване на липсващите
реквизити в разрешителното за лов не било на жалбоподателя, а на специалиста по
ловното стопанство, респективно на председателя на ЛРД или на ръководителя на
лова. В тази връзка е посочено, че жалбоподателят е следвало да знае, както и че
е знаел, че всички реквизити трябва да бъдат попълнени, а фактът, че не били
попълнени му станал известен, тъй като бил наличен негов подпис в приложеното
към АНП разрешително. В решението е обоснован и изводът на съда за липса на
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Обсъдени са също вида и размера
на наложените наказания, като е прието, че определянето им е правилно извършено.
Касационната инстанция намира така
постановеното решение за правилно.
При извършената служебна проверка на
обжалваното решение се установява, че в същото относимите факти са възприети от
съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред, като фактическите изводи са направени след надлежен анализ и
преценка на събраните по делото доказателства.
При съставянето на АУАН не са допуснати
съществени процесуални нарушения, спазени са съответно и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването
на наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Не се споделя възражението за наличие на
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на санкционния акт. В тази връзка основание за отмяна на
наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения
при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание,
които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, или да възпрепятстват
съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Такива в конкретния случай не са налице, въпреки изложените в тази насока
твърдения в касационната жалба.
Съобразно посочената за нарушена норма
на чл. 84, ал. 1, предложение второ от ЗЛОД, който ловува без писмено
разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50
до 400 лв. Легалното определение на понятието „ловуване“ се съдържа в
разпоредбата на чл. 43 от ЗЛОД, като ловуване е и престой или движение на лица
извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо
дали е заредено или не – чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.
Правилно и законосъобразно въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за установено
от фактическа страна, че на 11.12.2021 г. в землището на с.Д., Л. № 1, община Л., жалбоподателят е ловувал в
условия на движение (намира се в движещ се автомобил) с процесното ловно оръжие,
негова собственост, сглобено и извън калъф. При проверката е представено
Разрешително за групов лов, серия ЮИ 00149, но в същото са липсвали дата на
ловуване, ловище, местност и подпис на председателя на ЛРД. Така представеното
разрешително, поради липса на вписани съществени реквизити, е приравнено от
контролните органи на липсващо такова. Също така, преди
започване на лова не са били раздадени талоните от Приложение № 1 от
Разрешителното за лов, респективно по време на проверката жалбоподателят и
останалите ловуващи не могли да удостоверят, че участват в лова, съобразно
изискванията на закона.
Фактическите изводи на районния съд за
осъщественото деяние и неговото авторство се обосновават от категоричните и
безпротиворечиви гласни доказателства, които установяват релевантните
обстоятелства – датата и мястото, на което е установен нарушителят, както и, че
е бил с ловно оръжие – сглобено и извадено от калъф, без съответното
разрешително за лов. Показанията им се потвърждават и от писмените
доказателства, в това число Протокол за доброволно предаване от 11.12.2021 г.,
с който жалбоподателят е предал ловното си оръжие, както и от Разрешително за
групов лов, серия ЮИ ******.
Гореописаните обстоятелства обуславят
ангажиране на административнонаказателната отговорност на касационния
жалбоподател К., доколкото деянието му осъществява фактическия състав на
нарушението по чл. 84, ал. 1, предл. 2 от ЗЛОД – ловуване по смисъла на чл. 43,
ал. 3, т. 1 от ЗЛОД (престой/движение извън населено място с извадено от калъф
и сглобено ловно оръжие), без да притежава писмено разрешително за лов. Последното
на основание чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД се издава при условия и по ред, определени в
правилника за прилагането на закона след заплащане на такса за издаването му по
тарифа, одобрена от Министерския съвет. Разрешителните за лов са по образец,
утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и се
водят на отчет в държавните горски стопанства и ловни стопанства – ал. 3 на
същата разпоредба. Съответно съдържанието, което следва да има разрешителното
за групов лов, се определя в разпоредбите на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 86,
ал. 1 от Правилника за приложение на ЗЛОД. Разпоредбата на чл. 58, ал.1 от ЗЛОД
предвижда в разрешителното за лов да се вписват имената на ловците, номерата на
ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на
разрешения за лов на дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов. А
съгласно чл. 86, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗЛОД, разрешителните за
групов лов в ловностопанските райони на ловните сдружения се издават от
специалиста по ловно стопанство в два екземпляра въз основа на утвърдения план
за ползване и одобрен месечен график за ловуване, като в него се вписват видът
на разрешения за отстрел дивеч, ловището (местността) и датата на ловуване.
С оглед цитираните по-горе правни норми
следва да бъде прието, че задължението за вписване на определени реквизити
възниква по силата на законова правна норма и липсата на вписване на който и да
е от тях приравнява издаденото разрешително за лов на липсващо разрешително,
лишено от формална удостоверителна сила. В тази връзка от прегледа на
съдържащото се в административнонаказателната преписка Разрешително за групов
лов, серия ЮИ ******
е видно, че същото не съдържа в цялост изброените по-горе съществени реквизити
– дата на ловуване, ловище, местност. Същите са от съществено значение, за да
може да се прецени дали даденият ловец разполага със законовата възможност на
посочената дата, местност и ловище да осъществи претендираната от него ловна
дейност.
В допълнение следва да бъде посочено и
това, че Разрешително за групов лов, серия ЮИ ******не само не съдържа
посочените по-горе реквизити, но в същото е вписан ловностопански район
Свиленград, който не е съответен на този, в който следва да ловува жалбоподателят.
Съгласно приетите като доказателство в производството пред районния съд Заповед
№ РД46-626/12.04.2021 г. на Министъра на земеделието и горите за определяне на
ловностопанските райони в района на дейност на ДГС - Свиленград, както и от
извадка за разпределението на площите по ловища и ловностопански райони от
Плана за ловностопанските мероприятия на ДГС - Свиленград от 2015 г. е видно,
че ловностопански район Свиленград не съществува, а са обособени ловностопански
райони „С.
8“, „С.
9“ и „С.
10“. Мястото, на което е установено нарушението и за което жалбоподателят
твърди, че има разрешително за лов е в землището на с. Д., Л. № ., община Л., което попада в ловностопански
район „Д.“
и е с граници, различни от тези ЛР „С.
8“, „Свиленград 9“ и „С.10“.
Посоченото представлява още едно основание да се приеме, че е налице изначална
липса на надлежно издадено разрешително за лов.
Правилно и законосъобразно районният съд
е определил размера на наложеното наказание, като се е съобразил с границите на
наказанието, предвидени за нарушението по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД.
Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, съгласно
която при така установеното нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, лицето се
лишава и от право на ловуване за срок от три години. Обосновано е прието, че НП
е законосъобразно и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на
вещта, средство на нарушението. Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези оръжия.
В случая не може да намери приложение
институтът на маловажния случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Ловуването е
дейност, която сама по себе си е свързана с повишена степен на обществена
опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на
осъществяването ѝ, която значимост несъмнено е отчетена от законодателя
именно чрез значителните в случая не толкова по размер, колкото по вид административни
санкции. Настоящият състав на съда счита, че конкретното деяние не разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения
от същия вид.
Предвид гореизложеното, като е потвърдил
изцяло Наказателно постановление № 1743 от 28.01.2022 г. на Директора на РДГ –
Кърджали, районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно
заявеното искане за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да
заплати на Регионална дирекция по горите – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева – минималният размер, определен с
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 64 от 11.04.2022 г., постановено по АНД № 129/2022 г. по описа на
Районен съд – Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1743
от 28.01.2022 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите - гр.Кърджали.
ОСЪЖДА А.Ж.К.,
адрес: ***, да заплати на Регионална дирекция по горите – Кърджали, сумата в
размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски по делото пред
касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.