Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
гр.Кюстендил, 27.10.2023год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Светла
Кърлова и с участието на прокурора М. Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 179
по описа за 2023год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
представлявана от председателя на УС, чрез пълномощника юрк М.Н. – А., оспорва
с касационна жалба решение № 224 от 13.06.2023г.
на Районен съд – Дупница по АНД
№ 257/2023г., с което е отменен Електронен
фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. В
жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се
квалифицират като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се обосновава с доводи за надлежно проведено административнонаказателно
производство по реда на чл.179, ал.3б от ЗДвП; за съдържание на ЕФ съответстващо на изискванията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП
и за доказано административно нарушение по чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179,
ал.3б вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на друго за потвърждаване на електронния фиш. Иска се присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебното заседание, с
представеното писмено становище на пълномощника на касатора, се поддържат
наведените в жалбата доводи и искания. Прави се възражение за прекомерност на адвокатството възнаграждение на
пълномощника на нарушителя.
Ответникът – „К.а.2.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, чрез процесуалния си представител адв. В.С., изразява
становище за неоснователност на
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на съдебния акт на осн. чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подаден от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за
основателна, но с различен правен
резултат от искания от касатора. Съображенията са следните:
Предмет на въззивно оспорване е Електронен фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на
чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „К.а.2.“ ЕООД, е
наложена имуществена
санкция в размер на 2500,00лв.
От фактическата
страна на спора съдът е
приел, че
на 01.03.2022г., в 14,45 часа, с устройство № 40102, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона
за пътищата, намиращо се на път І-1, км. 325+277, е
установено нарушение № D9382D434DCF09F1E053021F160AF859, а именно преминаване на ППС -
специален автомобил „Скания 380ЛБ“ с рег. № КН0103ВН, с технически допустима
максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с
ремарке с общ брой оси 4, с обща технически допустима максимална маса на
състава 40000, в община Дупница, по път І-1, км. 325+277, с посока намаляващ
километър, включен в обхват на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
При горните обстоятелства, посочени
в ЕФ, със същия на „К.а.2.“ ЕООД в
качеството на собственик, на когото е регистрирано ППС, е наложена имуществена санкция в размер
на 2500,00лв.
Във въззивното производството са събрани писмени, гласни
и веществени доказателствени средства, при преценката на които районният съд е
формирал правни изводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш поради допуснати нарушения на процедурата по
административно наказване, както и на изискванията относно съдържанието на ЕФ
във връзка с предявеното обвинение, което се счита за неясно. Прието е, че
за нарушителя е неясно в какво се изразява неправомерното му поведение като
собственик на процесното ППС; че в ЕФ не е посочен размерът на дължимата тол
такса; че процедурата за административно
наказване с издаване на електронен фиш по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е неприложима
за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а АНО е следвало да процедира по общия ред със съставяне на АУАН
и издаване на НП. По горните съображения
съдът е отменил обжалвания електронен фиш. Липсва произнасяне по
съществото на спора.
Касационната
инстанция, при служебната
проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията
на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на
същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение,
както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:
Въззивното решение е неправилно. Районният съд е събрал относимите
доказателствени средства, но в противоречие със същите са формираните правни изводи за допуснати нарушения на процедурата по административно
наказване. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на електронния фиш. Обратно на приетото от районния съд, настоящият състав
на касационната инстанция
счита, че ЕФ съдържа
реквизитите,
предидени в специалната разпоредба на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, формиращи пълно и ясно обвинение. Видно от данните в ЕФ, търговското
дружеството е санкционирано за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Посочени
са обективните признаци на деянието, изразяващо се в движение на ППС –
специален автомобил, с конкретен регистрационен номер, данни за маса, брой оси,
екологична категория, които дават възможност за идентификация на автомобила и
определяне на неговата категория, собственост на юридическо лице, по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа в община Дупница (посочени дата, час и място на нарушението), като за
същото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Посочени са и съответните правни основания
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, като в случая разпоредбата на чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 187а, ал.2 от ЗДвП, съдържа в себе си както задължението, така и санкцията при неговото
неизпълнение. Съгласно сочената за
нарушена норма на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
собственикът е
длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.
187а, според ал.1 от
който, при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се
счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в ал. 2 е предвидено императивно, че когато собственик на ППС е юридическо лице или ЕТ, за допускане движението на ППС без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага
имуществена санкция, която според по т. 3 е в
размер на 2500 лева.
Във връзка с доводите в оспореното
решение, следва да се посочи, че сред реквизитите на ЕФ по
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, не фигурира размерът на дължимата тол такса, както неправилно е
приел районният съд. Анализът на
съдържанието на оспорения ЕФ, съобразно цитираната
законова регламентация, обосновава изводи за ясно и конкретно описание на нарушението и по начин, обезпечаващ възможността за
наказаното лице да разбере за
какво е ангажирана административнонаказателната отговорност и да се защити.
Касационната инстанция не споделя и извода в обжалваното решение за неприложимост на процедурата за административно наказване с издаване на
електронен фиш по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Въпреки, че в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е
направено препращане към нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, в правилото
по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП се съдържа изрична
регламентация за издаване на електронния
фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП. В този смисъл е и нормата
на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, към която препраща чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Според чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по
чл. 179, ал. 3-3в, а
в чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП
изрично се
сочи, че в създадената и поддържана информационна система на АПИ се издават и съхраняват докладите и
електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в. Допълнителен аргумент за този извод следва от
анализа на разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. С посочените норми се регламентира правото на
собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП, да се освободи от административнонаказателна
отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за това
действие започва да тече от връчването на акта за установяване на
административно нарушение или на електронния фиш.
В случая, в оспореното решение,
съдът е възпроизвел коректно относимата
правна уредба, но е анализирал правните
норми поотделно и без да установи връзката между тях, в резултат на което са формирани необосновани
и незаконосъобразни правни изводи. В действителност разпоредбата
на чл.
189ж, ал.1 от ЗДвП е
непрецизна,
като наличието на ясно изразена в нормите на чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 и ал. 8 от ЗДвП законодателна воля за
издаване на електронен фиш, включително за нарушения по чл. 179, ал. 3б, предполага прилагане на систематично тълкуване сочещо по недвусмислен начин, че
редът по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е приложим и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, какъвто е настоящият случай.
Предвид изложеното съдът счита оспореното
решение за неправилно и го отменя. От друга страна, доколкото
въззивният съд не е изложил никакви
мотиви по съществото на нарушението и с оглед забраната на чл. 220 от АПК, делото следва да бъде върното за ново разглеждане от друг състав на
районния съд. Същият,
след анализ на приобщените по делото
доказателства и посочване на възприетите фактически установявания, следва да
формира изводи относно извършването на
нарушението, относно установяването му с допустимите по закон доказателствени
средства, като отговори и на доводите от защитната теза
на нарушителя за неспазан срок по чл.34 от ЗАНН и за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
С оглед правния резултат по
делото и по арг. от чл. 226, ал.3 от АПК, касационната инстанция не са
произнася по разноските по водене на делото.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК вр.
с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 224 от 13.06.2023г. на Районен
съд - Дупница по АНД № 257/2023г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.