РЕШЕНИЕ
№ 974
гр. Варна, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110201239 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Г. Д. Ч. ЕГН ********** подадена чрез адв. А. М. Д. от АК –
Пловдив, против НП № 22-0433-000821 от 01.12.2022год. на началник РУ в
ОДМВР Варна, РУ 01 Варна с което за нарушаване нормата на чл. 94, ал.3 от
ЗДП й е било наложено адм.наказание глоба в размер на 50лв. на основание
чл. 178е от същия закон.
В жалбата си въззивницата твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, навежда твърдения за допуснати съществени нарушения
на процес. правила (нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, издателя на НП
не разполагал с нужната компетентност, липсвали мотиви в НП досежно
неприложението на чл. 28 от ЗАНН) както и такива за нарушение на
материалния закон (твърди че МПС изобщо не бил паркирано на тротоара) и
моли съда да го отмени като отправя искане и за присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. Д. от АК Пловдив, който заявява, че поддържа
жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество
пледира за отмяна на НП. Отправя искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
1
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Л.-А.. в които същата
изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че в хода на
адм.наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения
на процес. правила, а нарушението било безспорно доказано. Моли НП да
бъде отменено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде
уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, да бъдат
присъдени такива в минимален размер.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 20.10.2022год. въззивницата паркирала лекият си автомобил
„Тойота Ланд Круйзер“ с рег.№ В8034ВН на тротоара на ул. „Патриарх
Евтимий“ до бл.40, вх.А в гр.Варна. Около 15:50ч. на посочената дата, при
обход на района свидетелите Д. К. и П. Д., и двамата полицейски служители
при І РУ ОДМВР Варна забелязали паркирания от въззивницата л.а.. Същите
преценили, че МПС-то е паркирано в нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДП – на
тротоара извън разрешените за това места. Направена била снимка на
нарушението и за него св. Д. съставил на въззивницата като собственик на
МПС-то глоба с фиш № 1233688. Оставено било уведомление по чл. 186, ал.3
от ЗДП под чистачката на автомобила.
В последствие въззивницата подала възражение срещу фиша.
Последният бил анулиран, а на 17.11.2022год. св. Д. съставил срещу
въззивницата АУАН бл.№ 245187, в който посочил, че същата е нарушила
разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДП, тъй като на 20.10.2022год. около 15:50ч.
в гр.Варна ,на ул. „П.Евтимий“ бл. 40 до вх.А, в населено място е паркирала
собствения си л.а. „Тойота Ланд Круйзер“ с рег.№ В8034ВН, върху тротоара
извън разрешените за това места определени от администрацията или
собственика на пътя. В АУАН св. Д. изрично посочил, че той се издава във
връзка с възражение подадено срещу глоба с фиш GT № 1233688.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която го
подписала вписвайки в него, че описаното не отговаря на фактическата
обстановка и ще направи възражения в законоустановения срок. В срока по
чл. 44 от ЗАНН въззивницата подала писмени възражения срещу акта в което
посочила на първо място, че описаните обстоятелства при които било
извършено нарушението не отговаряли на обективната истина и на второ
място посочила, че изложената фактическа обстановка била неясна и непълна
и не ставало ясно при какви обстоятелства било установено нарушението.
Възражението не било прието от АНО и на 01.12.2022год., въз основа
на акта, началник РУ в ОДМВР Варна, РУ 01 Варна издал атакуваното НП. В
него АНО приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е,
че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДП и на
2
основание чл. 178е от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на
70лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали
актосъставителя и свидетеля по акта, който в показанията си пред съда
възпроизвеждат констатациите отразени в акта с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени
възражение от Г. Д. Ч. срещу АУАН, глоба с фиш Серия GT № 1233688
издадена срещу Г. Д. Ч., възражение срещу глоба с фиш; Справка от АИС
КАТ докладна записка от мл. Пол. Инспектор П. Д., справка за нарушител,
Заповед № 81213-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи,
Заповед № 365з-330/19.01.2022год. на директора на ОД на МВР Варна,
снимков материал.
В хода на съдебното следствие допълнително като писмени
доказателства са приобщени справка от Директора на дирекция „ИИБ“ при
Община Варна ведно с приложени към нея извадка от ГПДД, копие от част
ВОБД Етап 1 и 2 на обект „Основен ремонт на ул. „П. Евтимий“ и копие от
част ВОБД на обект „междублоково пространство; Удостоверение от
началник сектор „Човешки ресурси“ в ОД МВР Варна; справка от началник
сектор „ПП“ при ОД МВР Варна ведно с приложените към справки от АИС
КАТ 2 листа.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни и ВДС, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което същата се явява допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивницата нарушение както от обективна, така и от субективна страна.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при което е извършено то, както и нарушената законова норма като е налице
пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати
съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази
връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока. За да е
налице съществено процесуално нарушение следва да е налице ограничаване
на процесуалните права на наказаното лице, следва описанието на Д.ието да е
непълно, неточно или неясно в степен правеща го неразбираемо и поради
това създаващо невъзможност за адекватно упражняване на правото на
защита. В конкретния случай, подобна неразбираемост не е налице. Като се
3
има предвид описанието на Д.ието в АУАН и НП, отнесено към цитираната в
НП разпоредба на чл. 178е от ЗДП, то достатъчно ясно е за наказаното лице,
че вмененото му нарушение се изразява в паркиране на автомобила върху
тротоар на неразрешено място. Именно наличието или липсата на разрешение
за паркиране върху тротоар представлява релевантния за нормата на чл.178е
от ЗДП факт.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение за това, че НП не било
издадено от компетентно лице, то също не се споделя от съда, доколкото
компетентността на издателя на НП се извежда от приложената към АНП
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год на министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 189, ал.12 от ЗДП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност.
В случая видно от цитираната по-горе заповед - Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021год на министъра на вътрешните работи с нея министъра е
делегирал правомощия на началниците на РУ при ОДМВР да издават НП за
нарушения по ЗДП - т.3.8 от заповедта.
Не представлява съществено нарушение на процес. правила и липсата
на мотиви в НП досежно неприложението на чл. 28 от ЗАНН още повече, че
посочената разпоредба поначало не намира приложение за нарушения по
ЗДП.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал неизпълнение на разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДП. Видно от
показанията на двамата разпитани по делото свидетели същите са
категорични, че лично са възприели паркирания на тротоара автомобил и това
е бил повода за съставянето на глоба с фиш. От приложения към преписката
снимков материал направен от св. Д. към момента на констатиране на
нарушението е видно, че мястото на което е било паркирано МПС-то
представлява пространство ограничаващо платното за движение, покрито с
тротоарни плочи, обособяващо пешеходна площ пред жилищната сграда на
ул. "Патриарх Евтимий“ – бл. 40 и съответства на дадената с §6, т.6 от ДР на
ЗДП легална дефиниция на понятието „тротоар“. Същевременно, сред
приобщените доказателства липсват каквито и да е данни, тази площ да е
определена за паркиране на автомобили от собственика на пътя или
администрацията. Напротив от приобщеното писмо от директора на дирекция
„ИИБ“ при Община Варна е видно, че на посочения адрес няма отразени
места за паркиране, при което паркирането на съответния автомобил е в
разрез с чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДП. Отделен е въпроса, че в случая факта, че
такова разрешение за паркиране не е било налице не е спорен (твърдения в
тази насока не са изложени от въззивницата), а и установяването на този
положителен факт, т.е. наличието на разрешение е в доказателствена тежест
4
на въззивницата която не е ангажирала доказателства в тази насока.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 178е от ЗДП,
тъй като именно тази норма предвижда санкция за Д.ие свързано с паркиране
върху тротоар извън разрешените за това места.
В случая АНО е наложил наказание в размер на минималния поради
което и съдът не дължи коментар досежно законосъобразността на размера на
санкцията.
Що се касае до направеното във фазата по същество от процес.
представител на въззивницата алтернативно искане за приложението на чл. 28
от ЗАНН съдът намира за нужно да отбележи, че с нормата на чл. 189з от
ЗДП (в сила от 23.12.2021год.) е въведена забрана за нарушенията по ЗДП да
се прилагат нормите на чл. 28 и 58г от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна като последната е направила и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По искането на въззивницата.
Искането е направено своевременно, но с оглед изхода на делото (НП
подлежи на потвърждаване) се явява неоснователно. В тези случаи разноски
не й се дължат.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивницата следва да бъде осъдена да плати
такова на основание чл. 63д, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3
от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО
в с.з от една страна и от друга това, че процес. представител на въззиваемата
страна не е участвал лично в съдебното производство е е депозирал
единствено писмени бележки, съдът счете, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер – 80лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивницата Г.
5
Д. Ч. в полза на ОД на МВР Варна
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0433-000821 от
01.12.2022год. на началник РУ в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна с което на Г. Д.
Ч. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
50лв. на основание чл. 178е от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 94, ал.3 от
същия закон.
ОСЪЖДА Г. Д. Ч. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул.
„Стефан Самсиев“ № 24 да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6