Р Е Ш
Е Н И Е N 10
гр. Сливен, 23.01.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Р. Гърдева , като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 620 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 274/04.10.2019 г. по гр.д. №
724/2019 г., на Районен съд – Нова Загора, с което е прогласена
недействителността на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека – акт № 114, том I, дело
№ 1345/2007 г., вх.рег. № 2805/13.06.2007 г. на Службата по Вписвания – Нова
Загора, акт № 194, том. III, рег. № 5116, дело № 418/2007 г. на нотариус В.И., вписан в регистъра на Нотариалната
Камара под № 163, поради липса на тъждество на ипотекирания имот. Със същото
решение „Банка ДСК“ ЕАД е осъдена да заплати на ищците по делото направените от
тях разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от ответната банка, чрез
процесуален представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на
материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че неправилно е приетото, че са
налице предпоставките на чл. 170 от ЗЗД, тъй като няма тъждество на
ипотекирания имот и ипотечният договор е недействителен. Развиват се съображения, че извършеното от
нотариуса удостоверяване по издаването на ипотечния акт, който е официален
свидетелстващ документ и притежава обвързваща съда материална доказателствена
сила по отношение на удостоверените в документа факти, не е надлежно оспорено и
доказано. Ищците е следвало да установят при условията на пълно и главно
доказване основанията за недействителност на ипотечния акт, което не е било
извършено. Твърди се, че за тях не е налице правен интерес, тъй като ипотеката
не е учредена върху техния собствен недвижим имот, което е установено от
събраните доказателства. Развиват се съображения в подкрепа на тази теза. На
следващо място се развиват съображения, че ипотеката е учредена върху имот,
който е съседен на този на ищците. Този недвижим имот, който служи за
обезпечение на кредита, е детайлно и подробно описан в сключения между страните
нотариален акт от 13.06.2007 г., чиято недействителност е прогласена от
първоинстанционния съд. Развиват се
съображения, че собственият на ищците имот се явява съседен на ипотекирания в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД. Тези два имота не са идентични и решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно. В случая не е налице правен
интерес от предявяване на иска по чл. 170 от ЗЗД, тъй като ипотеката е учредена
върху чужд имот, собственост на трето лице, а не върху имота собственост на
ответниците по настоящата жалба, което е установено по безспорен начин. В
обобщение се иска да бъде отменено решението ,с което е прогласена
недействителността на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по акт.
№ 194, т. III, рег. 5116, д. № 418/2007 г. от 13.06.2007 г.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба.
В жалбата не са направени нови доказателствени
искания.
В с.з. за въззивника не се явява представител.
Постъпила е писмена молба, с която се поддържа подадената жалба.
В с.з. за въззиваемите се явява представител по
пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
но с оглед обхвата на обжалването решението е недопустимо.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Не се спори по фактите, а именно, че на 04.06.2007 г. между „Банка ДСК”ЕАД от една страна
и К.Г. К. от друга бил сключен Договор за банков кредит, с който банката
предоставила на кредитополучателя ипотечен кредит в размер на 52 900 лв.
със срок за издължаване 180 месеца. За обезпечение на вземанията по договора за
кредит К.Г. К. като кредитополучател и М.П.К. като ипотекарен длъжник учредили
в полза на банката договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот,
а именно: „Апартамент източен,
находящ се на третия етаж в жилищна сграда находяща се на ул.”П.Е.” № ** в гр.
Н.З. със застроена площ от 98 кв.м. при граници: изток – външен зид, запад –
стълбище и западен апартамент”,/съгласно даденото описание на имота с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Акт № 109, том VІ, рег. №
2766 дело № 439/2005 г. от 29.04.2005 г., въз основа на който К.Г. К. е
придобил собствеността върху ипотекирания в полза на „Банка ДСК”ЕАД недвижим имот.
Въззиваемите – ищци са
собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Н.З., придобит от тях по наследство от общият им наследодател –
техен баща, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 51809.502.1094.1.5 с
адрес гр.Н.З., п.к. 8900, ул.”П.Е.” №**, ет.*, ап.* и отговаря на имота описан
в Нотариален акт за собственост №123,
том I, дело №
253 от 09.07.1965 г., собственост на наследници на Г.Р.Й., находящ се в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51809.502.1094 с
предназначение „жилище, апартамент”, с площ 98 кв.м, с прилежащи части
северозападна таванска стая, северозападно избено помещение, 1/6 ид.части от
покривната тераса, подстълбищната ниша и останалите общи части на сградата, със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 51809.502.1094.1.6; под
обекта: 51809.502.1094.1.3; под обекта: няма.
За да уважи иска съдът е приел,
че няма „тъждество на ипотекирания имот”, каквото е изискването за
действителността на ипотечния договор, съгласно разпоредбата на чл.170 от ЗЗД -
учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в
молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се
подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика
или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за
размера на сумата, за която се учредява ипотеката. Изготвената съдебно-техническа
експертиза категорично сочела, че не е налице идентичност между имота, подробно
описан в нотариален акт за учредяване на
ипотека и имота, описан в нотариалния акт за собственост на ищците (н.а. №123,
том I, дело №253/1965 г.), представен в исковата
молба. Така позовавайки се на заключението на вещото лице и на
приложените по делото доказателства, съдът счел, че в случая са налице всички
законови предпоставки за уважаване на молбата на ищците в нейната цялост.
Настоящият състав обаче не
споделя изводите на районния съд и съображенията за това са следните:
Индивидуализацията на недвижимите
имоти се осъществява чрез посочване на границите им. Границите и площта на
имота определят пространствените предели на правото на собственост.
Индивидуализиращи белези са също така трайното предназначение, начинът на
трайно ползване, адресът на имота, видът и броя на помещенията. Когато в района
има влязъл в сила кадастър, следва и да се посочи и идентификаторът на имота.
Към момента на учредяване на
договорната ипотека не е имало влязъл в сила кадастър. Безспорно е, че
кредитополучалят се легитимира като собственик на имот, описан в нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот Акт № 109, том VІ, рег. № 2766 дело №
439/2005 г. от 29.04.2005 г, а именно апартамент източен, находящ се на третия етаж в жилищна сграда, находяща се на
ул.”П.Е.“ № ** в гр. Н.З. състоящ се от три стаи – хол, кухня, баня и два
коридора, със застроена площ от 98 кв.м. при граници: изток – външен зид, запад
– стълбище и западен апартамент, север – външен зид, юг – външен зид, долу –
източен апартамент на втори етаж, ведно с прилежащите му избено помещение . средно от източна страна с
полезна площ от 22,40 кв.м. ,при граници:
изток – външен зид, запад – коридор, север - мазе в североизточната
част, юг – мазе в югоизточната част, горе - източен апартамент на първи етаж,
североизточна таванска стая с полезна площ 17.48 кв.м. при подробно о писани граници, ведно с 1/6
ид.ч.от правото на строеж. Този апартамент по същия начин е описан в
нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека.
Въззиваемите ищци се легитимират
като собственици на западен апартамент от трети етаж на жилищна постройка,
състоящ се от три стаи, хол,кухня, баня,
клозет и два коридора, целият от 98 кв.м. при съседи М.Г.И. и Т.С.И., както и
северозападна таванска стая и северозападно
избено помещение и 1/6 ид.ч. от покривна тераса от стълбищната ниша и
останалите общи части на сградата.
Съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Предмет на спора, по който е постановено решението,
е правоотношение основано на договор за ипотека. Когато предмет на делото е
искане за прогласяване недействителност на договор, страните по него са
необходими другари. Необходимо другарство е налице, когато с оглед естеството
на спорното право или по разпореждане на закона решението трябва да бъде
еднакво спрямо всички участници в спорното правоотношение. Така е и в случай на
оспорване правото на една от страните по сключен договор с атакуване на
неговата действителност от трето лице. В този случай поради неделимостта на
спорното право решението ще обвърже и двете страни по спорното правоотношение,
дори и едната да не е участвала в съдебния процес. С оглед на това
предявяването на иска от или срещу всички другари е предпоставка за допустимост
на производството по делото, за която съдът е задължен да следи служебно. / Решение № 273 от 25.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 506/2012 г., IV г. о.,
ГК/. Задължителното другарство представлява частен случай
на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е
условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички
другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна
положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото
производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна
процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи
служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. Когато правото
на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и
първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на
съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното
производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен
въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство,
освен предвидените изключения. Ако задължителният необходим другар е ищец
/активно другарство/, искът не може да бъде предявен без неговото участие. Ако
задължителният другар е ответник /пасивно другарство/, производството по
отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и
даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на защита.
Когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено
без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и
да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на
задължителния необходимия другар. /Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/. В случая по делото не са били конституирани
всички страни по правоотношението, свързано с договора за ипотека. Поради това
решението на районния съд следва да бъде обезсилено и делото да се върне на
районния съд за разглеждане от друг състав на съда.
За пълнота следва да се посочи, че не са представени доказателства, че действително върху жилището на ищците има вписана възбрана или пък е била
учредена ипотека, каквито съображения са развити в исковата молба. Такива доказателства липсват по делото. Практиката
на ВКС е последователна по отношение на разбирането, че вписването на ипотеката е само
един от елементите от фактическия състав по учредяването на ипотеката. То е
различен юридически акт от самата ипотека и съответно основанията за
недействителност на ипотеката, на учредяването на ипотеката като цяло и на
вписването на ипотеката, са различни. Поради това ищците следва да уточнят какво точно искат от съда – дали да
прогласи недействителност на договор за ипотека или пък претендират
недействителност на вписване.
С оглед крайния извод отговорността за разноски следва да бъде разгледана
при новото разглеждане на делото.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 274/04.10.2019 г. по
гр.д. № 724/2019 г., на Районен съд – Нова Загора ИЗЦЯЛО.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Нова Загора за ново
разглеждане от друг състав.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: