РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. София, 11.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110214160 по описа за 2024
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБРАЗУВАНО е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 788439-F779961/16.09.2024г., постановено от
Изпълнителен Директор на Национална Агенция по приходите (НАП), с което
на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева на дружеството
„Е.” ЕООД с ЕИК: ******** за административно нарушение по чл.118 от
Закон за хазарта вр. с чл.10а, ал.3 от Закон за хазарта (ЗХ).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ОСПОРВА с подробни доводи
законосъобразността на издаденото Наказателно постановление (НП). Твърди
се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. В
съдебно заседание санкционираното юридическо лице, редовно призовано, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който лично
инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната
жалба. Претендират се разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА, редовно призована, се представлява от
надлежен процесуален представител, който инвокира в съдебно заседание
подробни доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна
жалба. Претендират се разноски.
II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по
фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
1
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си
убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 27.09.2024г. в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от
жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен
интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление,
връчено по надлежния ред с обратна разписка на 25.09.2024г. съгласно
писмена разписка, инкорпорирана в самото НП, подлежащ на законов съдебен
контрол пред родово, местно и функционално компетентен районен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ от въззивния съд факти в настоящото
съдебно решение не се различават от фактическата обстановка, описана от
административно-наказващия орган в Наказателното постановление, а
именно:
Дружеството „Е.“ ЕООД с ЕИК: *********** е организатор на хазартни
игри в игрални зали съгласно чл.4, ал.1, т.1 от Закон за хазарта (ЗХ) и по
силата на издадено удостоверение - лиценз с № 00030-4707/19.04.2024г.,
продължено с решение № 000030-4256/23.05.2023г. на Изпълнителния
Директор на НАП. На 01.07.2024г. в 18:30 часа от свидетеля Г. е била
извършена административна проверка спрямо дружеството „Е.“ на игрална
зала, намираща се в община Несебър, к.к. „Слънчев бряг“ - *********. В срок
до 31 март на всяка текуща година на основание чл.10а, ал.1, т.3 от ЗХ е била
дължима от организаторите на хазартни игри задължителна годишна вноска за
социално отговорно поведение. Дружеството „Е.“ ЕООД с ЕИК: ********,
обаче в срока по чл.10а, ал.3 вр. ал.1, т.3 от ЗХ до 31.03.2024г. за текущата
2024г. не е заплатило въпросната задължителна годишна вноска за социално
отговорно поведение. Съгласно платежно нареждане от 13.05.2024г. и при
закъснение от 1 (един) месец и 13 (тринадесет) дни след законовият срок по
чл.10а, ал.1, т.3 от ЗХ дружеството „Е.“ ЕООД е заплатило сумата от 5000.00
лева за годишна вноска за социално отговорно поведение за обекта, намиращ
се в община Несебър, к.к. „Слънчев бряг“ - **********. С оглед проверката по
случая свидетелят А. съставила АУАН серия AN № F 779961/26.07.2024г., въз
основа на който е било издадено процесното обжалвано (по делото) НП.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетеля Г. –
актосъставител при установяване на административното нарушение и при
2
съставянето на АУАН. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен
материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства
и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления
районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, обективирани в жалбата.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение
при призоваването на надлежен представител на санкционираното дружество
относно връчването на съставения АУАН. Правото на защита на въззивния
жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално
компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното
производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и
други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна
страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН,
респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките
на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е
изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е
отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на
обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПРИЕМА, ЧЕ дружеството-жалбоподател „Е.“ ЕООД, в качеството му на
организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от
ЗХ не е изпълнило задължението си към Държавата, регламентирано в
3
глава, чл. 10а, ал.3 от ЗХ, свързано с крайния срок за внасяне на годишна
вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а, ал. 1, т. 3 от ЗХ за всеки
отделен лиценз, а именно до 31 март на текущата календарна година.
Организаторът на хазартни игри „Е.“ ЕООД е заплатил дължимата от него за
2024г. вноска за социално отговорно поведение в размер на 5000.00 лева за
издадения му лиценз, относим към проверявания обект в обшина Несебър -
************, на 13.05.2024г. при закъснение от 1 (един) месец и 13
(тринадесет) дни. При това положение съдът намира, че дружеството-
жалбоподател „Е.“ ЕООД е реализирало в гр.София на 01.04.2024г. от
обективна страна състав на административно нарушение по чл.10а, ал.1, т.3 от
ЗХ вр. с чл.10а, ал.3 от ЗХ. Административното нарушение е доказано по
безспорен и доказателствено обезпечен начин съгласно императивите на
ЗАНН. Административното нарушение по чл.10а, ал.1, т.3 от ЗХ вр. с чл.10а,
ал.3 от ЗХ е от категорията на продължените административни нарушения, а в
случая е извършено на 01.04.2024г. в гр.София (първата дата след изтичане на
срока по ЗХ - до 31.03.2024г.). Поради изложеното съдът не споделя
изложените възражения във въззивната жалба, че актосъставителя и
наказващия орган неточно са определили датата на нарушението или
противоречиво са посочили няколко дати на относимите факти.
Административното нарушение е извършено с бездействие. В АУАН и НП
актосъставителят и наказващия орган последователно и хронологично са
изложили относимите по случая факти. Те са свързани с определи дати. Тези
дати не сочат, че именно тогава няколко пъти е било реализирано
административно нарушение, а обуславят каква е била връзката между
фактите по случая. Не са нарушени императивите на чл.42, ал.1, т.3, т.4, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6, т.7 и т.8 от ЗАНН. Административно-наказателната
отговорност по чл.118 от ЗХ според съда не се декриминилизира от
административните процедури по АПК и ЗХ, които съществуват спрямо всеки
организатор на хазартни игри, ако извършва нарушения на закона - например
става дума за административната процедура по отнемане на издаден лиценз
чрез налагането на принудителна административна мярка. След като има
извършено административно нарушение се носи отговорност за него. Едно
деяние може да бъде едновременно и деликт (непозволено увреждане), и
административно нарушение, и дисциплинарно провинение, и дори
престъпление. Съставът по чл.10а, ал.3 вр. ал.1, т.3 от ЗХ се осъществява
непрекъснато до преустановяването му - в случая нарушението е било
преустановено с извършеното плащане на 13.05.2024г. (интерес да
преустанови нарушението има ЮЛ, а не наказващия орган) на дължимата
вноска за социално отговорно поведение. Повече от един месец към датата на
административната проверка на НАП то не е било преустановявано.
Осъщественото нарушение е формално, без да е необходимо да е настъпил
административно-наказателен съствавомерен резултат. Предвид
обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна
(безвиновна), субективната съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана въобще. Касателно наложената на жалбоподателя „Е.“ ЕООД
имуществена санкция в размер на 1000.00 лева, съдът намира, че същата e
4
определена в правилно приложение на материалния санкционен закон по
смисъла на чл.118 от ЗХ (в законовия минимум) вр. с чл.12 от ЗАНН,
съразмерно на обществената опасност на нарушението. Административното
наказание (така както е индивидуализирано) отговаря на целите на закона -
същото има насоченост в достатъчна степен да предизвика дължимият
предупредителен ефект към дружеството-нарушител да не извършва и да не
допуска извършването на административни нарушения по ЗХ. В случая с НП
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за
неизпълнение на задължения към Държавата, регламентирано в ЗХ. Поначало
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя
като висока, тъй като нормативно определените административни наказания
за тях са в сравнително висок размер, без за налагането им да се изисква
настъпването на определен съставомерен резултат. Затова и липсата на такъв
при формалния характер на състава на вменената отговорност няма
отношение при преценката за наличието или значителността (респективно
липсата или незначителността) на вредните последици и не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената
опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по
смисъла на § 11, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Следва да се посочи, че бездействието на
жалбоподателя е продължило в период повече от един месец, което е обичайно
за административните нарушения от същия вид. С оглед на изложеното съдът
приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по
правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно-наказателна отговорност.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяната или за изменението на обжалваното наказателно постановление.
Същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила на ЗАНН. Подадената срещу него жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
В заключение, настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на
въззивния жалбоподател от жалбата му, тъй като същите изцяло и в
изложената пълнота обслужват упражняваната защитна функция в процеса и
като най-заинтересована страна да избегне инициираното срещу нея
административено – наказателно обвинение, като съдът счита, че с приемане
на неоснователността на възраженията от въззивната жалба, с изложените от
съда изводи от фактическа и правна страна, се опровергават обратните по
съдържание доводи на въззивния жалбоподател от жалбата му, поради което
съдът приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят допълнителни аргументи за тяхната неоснователност, с цел
процесуална икономия.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
5
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски
по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, санкционираното дружество-жалбоподател
следва да понесе разноски за юрисконсулт в размер на 150.00 лева,
определена от съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с
оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на
въззиваемата страна.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 788439-
F779961/16.09.2024г., постановено от Изпълнителен Директор на Национална
Агенция по приходите (НАП), с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000.00 (хиляда) лева на дружеството „Е.” ЕООД с ЕИК: ************ за
административно нарушение по чл.118 от Закон за хазарта вр. с чл.10а, ал.3 от
Закон за хазарта (ЗХ).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ „Е.” ЕООД с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ПО ПРИХОДИТЕ чрез законният й представител с адрес гр.София,
************* на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78,
ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.
чл.63д от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт във въззивното производство.
Решението на съдебния състав може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет)
дневен преклузивен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6