№ 471
гр. Благоевград, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Милена Каменова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20231200500508 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 900044/03.04.2023 г. е
подадена от П. В. А., ЕГН **********, чрез адв. П. В., със съдебен адрес адрес против
Решение № 900053/06.03.2023 г., постановено по гр. д. № 46/2021 г. по описа на РС - гр.
Благоевград.
С въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
неоснователно и постановено в противоречие на съдопроизводствените правила, като се
излагат подробни съображения. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното решение и да постанови решение, с което съдът да осъди
Областна дирекция на МВР - Благоевград, представлявана от старши комисар Георги
Кандев, да заплати, на основание чл.234, ал. 8 от ЗМВР, във вр. с чл. 189, ал. 1, т. 1-3
изплащане на обезщетение за неизползван отпуск, лихвата за забава, както и лихвата от
момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните
суми.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите - Областна дирекция на МВР -
Благоевград и М., като писмен отговор на въззивната жалба е постъпил само от Областна
дирекция на МВР - Благоевград.
Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
1
същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. В. А., със съдебен
адрес: адрес, чрез адвокат П. В., с която срещу Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ -
Благоевград, и при условията на евентуалност /ако съдът приеме, че ОД на МВР не е
надлежен ответник/, срещу Министерството на вътрешните работи /МВР/ - адрес, са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 234, ал. 8 във
вр. с чл. 189, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ - за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
- сумата от 12 881.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за предходни години, както следва: за 1987 г. – 9 работни дни; за 1988 г. –
21 работни дни; за 1989 г. – 22 работни дни; за 1990 г. – 22 работни дни; за 1991 г. – 4
работни дни; за 1992 г. – 4 работни дни; за 1993 г. – 14 работни дни; за 1995 г. – 36 работни
дни; за 1996 г. – 6 работни дни; за 1998 г. – 23 работни дни; за 1999 г. – 34 работни дни; за
2002 г. – 21 работни дни и за 2003 г. – 2 работи дни – общо 218 работни дни;
- сумата от 3 914.39 лева, представляваща обезщетение за забава върху горната
сума /не е посочен периода, за който се претендира/;
- сумата от 33 090.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за предходни години, както следва: за 2004 г. – 40 работни дни; за 2005 г. –
40 работни дни; за 2006 г. – 40 работни дни; за 2007 г. – 40 работни дни; за 2008 г. – 40
работни дни; за 2009 г. – 40 работни дни; за 2010 г. – 40 работни дни; за 2011 г. – 40 работни
дни; за 2012 г. – 40 работни дни; за 2013 г. – 40 работни дни; за 2014 г. – 40 работни дни; за
2015 г. – 40 работни дни; за 2016 г. – 40 работни дни и за 2017 г. – 40 работни дни, общо 560
работни дни и
- сумата от 10 055.69 лева, представляваща обезщетение за забава /не е посочен
периода, за който се претендира/.
Иска се и присъждане на законната лихва върху горепосочените суми, считано
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане, както и присъждане
на сторените в производството разноски.
Сочи се в исковата молба, че ищецът е работил в ОД на МВР – Благоевград на
различни длъжности за периода от 01.08.1987 г. до 06.03.2019 г., както и че съгласно
действащите през периода норми на ЗМВР, е имал право на платен годишен отпуск в размер
на 30 работни дни, които не е използвал. Твърди се, че съгласно промените в
законодателството през посочения период и одобряване на исканията му за разрешаване на
платен отпуск по чл. 169, ал. 1 от КТ като студент в ЮЗУ „Неофит Рилски“, е имал право на
платен годишен отпуск, което не е реализирал в пълен обем, поради което претендира
горепосочените суми като обезщетение за неизползван отпуск.
Ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа предявените искове по
2
съображенията, изложени в исковата молба.
Препис от исковата молба е връчен на ответника ОД на МВР – Благоевград, който е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове като
недопустими. Посочил е, че ОД на МВР – Благоевград не е надлежен ответник по
предявените искове, доколкото служебното правоотношение е било между ищеца и
Министъра на вътрешните работи, който със заповедта за прекратяване на
правоотношението, е разпоредил да бъдат изплатени на А. полагащите му се обезщетения
съгласно чл. 234 от ЗМВР. По отношение на основателността на исковете, ответникът ОД на
МВР – Благоевград е посочил, че искът за заплащане на обезщетение в размер на 12 881.00
лева за 218 работни дни, за периода 1987 – 2003 г., е погасен по давност, а искът за периода
2004 г. – 2017 г. е неоснователен, като са изложени подробни съображения в подкрепа на
тези доводи.
Ответникът ОД на МВР – Благоевград, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковете по изложените в писмения отговор на исковата молба доводи. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани за присъждане от ищеца при
съответния изход от спора.
Препис от исковата молба е връчен на евентуалния ответник М., който е депозирал
писмен отговор на исковата молба. В отговора се навеждат доводи, че МВР не е пасивно
легитимирано да отговаря по предявените искове, тъй като надлежен ответник е ОД на МВР
– Благоевград. Излагат се и доводи за неоснователност на предявените искове.
Ответникът М., чрез процесуалния си представител, оспорва исковете и моли за
тяхното отхвърляне. Прави възражение по чл.176а КТ.
Не се спори между страните по делото, че ищецът е служител в МВР от 01.08.1987 г.,
като със Заповед рег. № К-2217/21.06.2004 г. на Министъра на вътрешните работи е
освободен от служба. Тази заповед е обжалвана от А. и по силата на Решение №
409/10.01.2018 г., постановено по адм. дело № 11839/2017г. на Петчленен състав на
Върховния административен съд /ВАС/, е отменена. Със Заповед № 244з-401/16.02.2018 г.
ищецът е преназначен на длъжност „Полицейски инспектор V степен“ в група
„Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление
– Благоевград към ОД на МВР – Благоевград, считано от 19.02.2018 г. Не е спорно и
обстоятелството, че считано от 06.03.2019 г., служебното правоотношение на А. е
прекратено по негово желание със Заповед на Министъра на вътрешните работи.
Видно от Справка за трудовите договори на ищеца, издадена от ТД на НАП – София ,
за периода от 29.10.2004 г. до 29.04.2005 г., А. е работил по трудово правоотношение с ЕТ
„В А.а – В – Р.А.“.
Като доказателство по делото е приета Справка – данни за осигуряване оп ЕГН ,
видно от която за периода от м.05.2005 г. до м. 02.2018 г. ищецът е работил в „Е“ ООД. От
Уведомление от това дружество изх. № 1484/19.04.2022г. се установява, че А. е бил със
3
статут „самоосигуряващ се“ като управител на „Е“ ООД – в периода от 26.05.2005г. до
19.02.2018г. и в този период не е ползвал платен годишен отпуск и не му е изплащан такъв.
Като доказателство по делото е прието Становище рег. № 10 071/22.04.2002 г. на
Директора на РДВР – Благоевград , с което последният потвърждава отказа си за
разрешаване на отпуск при условията на чл. 230 от ЗМВР на ищеца и сочи, че на последния
е разяснена възможността за подготовка за държавните му изпити за сметка на полагаемия
му се платен годишен отпуск.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
която прието от съда.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Въззивният съд споделя мотивите на районния съд, че пасивно лигитимиран да
отговаря по предявените искове е М. и на основание чл.272 ГПК препраща към същите.
Правилно искът срещу главния ответник ОД МВР е отхвърлен. В този случай районния съд
не е следвало да разгледа възраженията на главния ответник, а единствено възраженията на
евентуалния ответник – М..
Държавните служители в МВР имат право на редовен платен годишен отпуск в
размер на 30 работни дни – чл. 189, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 8
ЗМВР, при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се
изплаща обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 – 3. Следователно
вземането за това обезщетение възниква при наличието на следните предпоставки: 1/
прекратяване на служебното правоотношение и 2/ наличието на неползван платен годишен
отпуск /виж и чл. 189, ал. 6 ЗМВР/. Обезщетението по чл. 234, ал. 8 ЗМВР се изплаща на
базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на
служебното правоотношение – чл. 239, ал. 1 ЗМВР, в тримесечен срок от датата на
прекратяване на служебното правоотношение – чл. 234, ал. 10 ЗМВР, като за годината на
освобождаване от служба обезщетението се изплаща пропорционално на прослужените
месеци /чл. 234, ал. 9 ЗМВР/. В случая дължимото се обезщетение е само за редовния платен
годишен отпуск, но не и за ученическия такъв, тъй като е недопустимо отлагане на
неизползваните учебни отпуски за следващата учебна година, както и паричното им
компенсиране. Искът за парично обезщетение на ученически отпуск е изцяло
неоснователен.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че за периода от
01.08.1997 г. – 2003г. ищецът е натрупал неизползван редовен платен годишен отпуск 150
работни часа и се равнява на сумата от 11 618.30 лева и именно за тази сума искът е
основателен. В случая вземането е станало изискуемо в тримесечен срок от датата на
прекратяване на служебното правоотношение – чл. 234, ал. 10 ЗМВР, а именно от
4
25.09.2004г. и от тази дата се дължи лихва за забава на основание чл.84 ЗЗД. На основание
чл. 7 ГПК, съдът изчисли лихвата забава върху сумата от 11 618.30 лева за периода от
25.09.2004г. до дата на подаване на исковата молба – 11.01.2021г. в размер на 21268.30 лева,
но на основание чл.6 от ГПК следва да се уважи в предявения размер, а именно 3 914.39
лева. Дължи се и законната лихва от подаване на исковата молба – 12.01.2021г. до
окончателното плащане.
Видно от отговора на М. е, че същият е направил възражение по чл. 176а КТ по
отношение на исковата претенция за периода от 01.08.1997 г. – 2003г. Едва в проведеното
пред въззивен съд открито съдебно заседание заявява, че поддържа възраженията, направени
от главния ответник относно погасителната давност. Но същото не следва да се разглежда,
тъй като е преклудирано и е следвало да се направи с отговора на исковата молба, което
ответникът МВР не е сторил. Следва да се разгледа единствено възражението по чл.176а КТ,
направено своевременно от надлежния ответник с отговора на исковата молба.
Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи от работодателя само
при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя. В
разпоредбата на чл. 178 КТ императивно е установена забрана за компенсиране на платения
годишен отпуск с парични обезщетения, освен при прекратяване на трудовото
правоотношение. Парично обезщетение се дължи за платен отпуск, който не е използван и
не се е погасил по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 176а КТ, когато платеният годишен отпуск или част от
него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага,
независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В
случаите когато платеният годишен отпуск е отложен, правото на работника или служителя
на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в
която е отпаднала причината за неползването му. Правото на обезщетение за полагаем, но
неизползван платен годишен отпуск, е в зависимост от размерите на неизползваните платени
годишни отпуски, правото за които не е погасено по давност. Обезщетение се дължи само за
неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не
са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края
на годината, в която е отпаднала причината за неползването му - за отпуск, отложен при
условията и по реда на чл. 176, ал. 2 КТ.
Следва да се има предвид, че предвидената в закона погасителна давност действа
занапред и не се прилага за неизползвания платен годишен отпуск до 31.12.2009 г., т.е. ако
работник или служител има натрупани неизползвани отпуски до 01.01.2010 г. - т.нар. „стари
отпуски“, последните могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение и
се обезщетяват в пълен размер при прекратяването му. 2 Съгласно § 3е от Преходните
разпоредби на КТ (обявен за противоконституционен от КС на Р.Б. - ДВ, бр. 91 от 2010 г.)
неизползваният до 01.01.2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години
може да се ползва само до 31.12.2011г. Обявяването на тази разпоредба за
противоконституционна означава, че отпада ограничението във времето, през което може да
5
се ползва неизползваният до 01.01.2010 г. платен годишен отпуск. Натрупаният неизползван
платен годишен отпуск се запазва по силата на Решение № 12 от 11.11.2010 г. на
Конституционния съд (обн. ДВ, 91 от 19.11.2010 г.). Този отпуск може реално да се ползва
от работника или служителя през времетраенето на трудовото правоотношение, а при
неговото прекратяване също подлежи на обезщетяване, поради което и възражението чл.
176а КТ е неоснователно.
Въззивният съд счита, че претенцията за периода от 2004г. до 2017г. за сумата от
33 090 лева представляваща обезщетение за неизползван отпуск и 10 055.69 лева
обезщетение е частично основателна. Първоинстанционния съд правилно е зачел
постановеното Решение на СЕС по съединени дела C-762/18 и C-37/19 от 25.06.2020 г.,
относно приложението на чл. 7, пар.1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 04.11.2003 г., което с влизането в сила на Договора от Л на 1 декември 2009 г.
решение на съда на СЕС е задължително и за другите национални юрисдикции, пред които е
повдигнат идентичен въпрос. В мотивите си Съда на Европейския съюз посочва, че когато
работникът не е в състояние да изпълнява задълженията си по непредвидима и независеща
от волята му причина, например поради болест, правото му на платен годишен отпуск не
може да се обвързва със задължението действително да е работил. По-нататък Съдът
отбелязва, че точно както неработоспособността поради болест, лишаването на работника от
възможност да работи заради уволнение, обявено впоследствие за незаконно, по принцип е
непредвидимо и не зависи от волята на този работник. Оттук Съдът стига до извода, че
периодът от незаконното уволнение на работника до възстановяването му на работа трябва
да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на
размера на платения годишен отпуск, на който той има право. Затова работникът, който е
уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право
вследствие на отмяната на уволнението му с решение на съда, има право на полагаемия се за
този период платен годишен отпуск. Решението на СЕС следва да се тълкува корективно,тъй
като случая наподобява института на пропусната полза при положение, че работника е имал
право да ползва платен годишен отпуск, но поради незаконното уволнение това право е
нарушено и следва да се дължи обезщетение за настъпилите вреди. В цитираното решение
то СЕС съдът обаче изрично се отбелязва, че ако незаконно уволненият работник или
служител е имал нова работа в периода от незаконното уволнение до възстановяването му на
предишната работа, работникът може да иска платен годишен отпуск за периода, в който е
бил на новата работа, само от новия работодател. Или ако е работил на друга работа през
периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата
работа, съответният работник не може да претендира по отношение на първия си
работодател право на годишен отпуск за периода, през който е работил на друго място,
съответно няма право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Не е спорно, че
ищецът е започнал нова работа от 29.10.2004. до 29.04.2005г. по трудово правоотношение с
ЕТ „В А.а- В“, а за периода от м.05.2005г. до м.02.2018г. управител на „Е“ ООД. Със
започване на нова работа е прекъсната причинно-следствената връзка между с работодателя,
който го е уволнил незаконно и невъзможността да ползва платен годишен отпуск при него.
6
Това изключва правото на обезщетение, тъй като няма как да се кумулират обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от предишната работа с право на отпуск при друг
работодател. Както при пропуснатите ползи трябва да има висока сигурност за настъпването
на даден факт, която не се предполага, така и в настоящата хипотеза трябва да е ясно, че ако
не е бил незаконно уволнен, работника има право да ползва отпуск. Тази сигурност вече
отпада, след като вече е бил назначен на друга работа. При пропуснатите ползи
неизпълнението на договора лишава ищеца от една сигурна облага, която в случая е да се
ползва годишен отпуск. Поради това процесното обезщетение се дължи единствено за
периода от незаконното уволнение до постъпване на новото работно място при друг
работодател - от 26.06.2004г. до 29.10.2004г. Въззивният съд не споделя изводите на
районния съд, че Решението на СЕС е неприложимо, тъй като в горепосочения период
България не е била член на Европейския съюз, а правото на ЕС е действащо право на
територията на страната от присъединяването й на 1 януари 2007 г. Решенията на СЕС имат
обратно действие, ако нямат такова задължително се посочва в самото решение, а в
горепосоченото решение не е предвидено изключение от ретроактивното му действие и е
приложимо в конкретния случай. Не е спорно, че за 2004г. ищецът има право на отпуск 40
работни дни, от които е ползвал 33 работни дни. По делото не се доказва твърдението, че 13
дни от ползвания отпуск е за минали години. За процесния период от 26.06.2004г. до
29.10.2004г. ищецът има право на 15 работни дни и на 19 дни от 01.01. 2004. до 26.06.2004г.
пропорционално на отработеното време. При това положение същият е имал право на 34
работни дни, от които е ползвал 33 дни или искът е основателен за един работен ден за
сумата от 74.45 лева и над тази сума до пълния претендиран следва да се отхвърли. По
отношение на мораторната лихва върху сумата от 74.45 лева. В тази връзка следва да се
отбележи, че вземането за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е станало
изискуемо на 05.06.2019г., доколкото съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 10 ЗМВР
обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на
служебното правоотношение, което в настоящия случай е станало със Заповед № 8121К –
6595 от 05.03.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. Или за процесния период от
05.06.2019г. до 11.01.2021г. законната мораторна лихва върху дължимото от ответника
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 74.45 лв., възлиза на 12.15 лв.
В останалата част решението следва да се потвърди като правилно.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На ответниците по
делото следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ: на ответника ОД на МВР –
Благоевград – на основание чл. 25, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ – в размер на 300 лева за въззивна инстанция.
Съдът намира, че във въззивна инстанция на ответника МВР следва да се определи
възнаграждение 360 лева, няма основание същото да бъде увеличено с 50%. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищецът дължи на МВР за първа инстанция 259.13 лева,
съответно същата сума се дължи и за въззивна инстанции или общо 518.26 лева.
7
В случая МВР следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ОС Благоевград
сумата от 721.29 лева държавна такса, както и разноски за съдебно-счетоводна експертиза
143.31 лева, съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът МВР дължи на ищеца
разноски на основание чл. 78, ал.1. Ищецът е направил разноски за платено адв.
възнаграждение в размер на 900 лева или за двете инстанции му се дължат 469.04 лева.
Съдът не следва да намали възнаграждението поради прекомерност, тъй като същото е под
минимума, посочен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Що се отнася
до разноски в размер на 850 лева такива не следва да се присъждат, тъй като липсват
доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, Благоевградският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 900053/06.03.2023 г., постановено по гр. д. № 46/2021 г. по
описа на РС - гр. Благоевград, в частта, с която са отхвърлени, предявените от П. В. А.
срещу М., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 234, ал. 8 във
вр. с чл. 189, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за
осъждане на ответника за следните суми: 11 618.30 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.1987г. до 2003 година; 3 914.39
лева, представляваща обезщетение за забава върху горната сума за периода от 25.09.2004г.
до 11.01.2021г.; 74.45 лева – обезщетение за неизползван отпуск за периода от 26.06.2004г.
до 29.10.2004г.; 12.15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата 74.45
лева за периода от 05.06.2019г. до 11.01.2021г., както и в частта за разноските, дължими от
М. за разликата над 259.13 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи - адрес, да заплати на П. В. А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адрес, чрез адвокат П. В., сумата от 11 618.30 лева –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.1987г. до 2003
година, включително, ведно със законната лихва от 12.01.2021г. до окончателното плащане,
както и лихва за забава върху главницата в размер на 3 914.39 за периода от 25.09.2004г. до
11.01.2021г.; сумата от 74.45 лева – обезщетение за неизползван отпуск за периода от
26.06.2004г. до 29.10.2004г., ведно със законната лихва от 12.01.2021г. до окончателното
плащане; сумата от 12.15 лева - лихва за забава върху главницата 74.45 лева за периода от
05.06.2019г. до 11.01.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА П. В. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: адрес, да заплати на
Областна дирекция на МВР - Благоевград, сумата от 360 лева представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение въззивна инстанция.
ОСЪЖДА П. В. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: адрес, да заплати на
8
Министерството на вътрешните работи - адрес, сумата от 518.26 лева - юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи - адрес, да заплати на П. В. А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адрес, сумата от 469.04 лева – разноски за
адв.възнаграждение за двете инстанциии, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи - адрес, да заплати по сметка на
ОС Благоевград, сумата от 721.29 лева държавна такса, както и сумата от 143.31 лева -
разноски за експертизи, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9