№ 89
гр. Петрич, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20251230200222 по описа за 2025 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Е.Ж.Т.“ ООД, ЕИК ***, със съдебен адрес
/населено място/, представлявано от управителя Н.Й., чрез адвокат А. С., със
съдебен адрес /населено място/, против Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството
жалбоподател, за административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал.3
във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, поради
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, същият
противоречи на материалноправните разпоредби на ЗДвП и е издаден при
неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до накърняване правото
1
на защита в административното производство. Релевира се, че производството
пред АНО не е инициирано с изискващия се от процесуалния закон акт за
установяване на нарушението, а въз основа на друг процесуален документ.
Навежда се, че първоначално наказващият орган е ангажирал отговорността
на водача на превозното средство - служител на дружеството жалбоподател,
след което е издал и обжалвания административен акт, като по този начин за
едно и също нарушение е ангажирал отговорността на две лица и е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че техническото
средство, с което е установено процесното нарушение, към датата на
нарушението не е отговаряло на установените технически изисквания и не е
функционирало нормално, както и че същото не е било въведено в
експлоатация. Прави се възражение за изтекли давностни срокове по чл. 34
ЗАНН, като се поддържа, че процесният ЕФ е издаден извън срока по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН. Релевира се, че за вмененото нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП
не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, а приложение
намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт за установяване на
административното нарушение и издаването на наказателно постановление.
Сочат се и други процесуални нарушения, от вида на съществените, при
издаването на обжалвания административен акт – не е описано какво точно е
извършеното нарушение - каква по размер е била дължимата такса, каква
такса е била заплатена и каква е категорията на пътното превозно средство,
както и наличието на противоречие между описаните в ЕФ факти и тяхната
правна квалификация. Изразява се становище, че нормите на вътрешното
законодателство - посочените в процесния ЕФ - чл. 102, ал. 2 ЗДвП, чл. 179, ал.
3б ЗДвП и чл. 10б ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите
пряко действие норми на общностното право и по-конкретно на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, с което е
нарушен общия принцип за недопускане на дискриминация при упражняване
на основни права и свободи. Твърди се, че към процесната дата между
дружеството жалбоподател и доставчикът на такъв вид услуги е пораждал
действие договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси
2
на база изминато разстояние с предварително внесен депозит, на борда на
процесното превозно средство е било инсталирано бордово устройство,
съгласно указанията на доставчика на услугата, което е функционирало
нормално и е подавало тол декларации, поради което моментното непостигане
на надлежно подаване на тол данни, съответно декларации, при вероятно
възникнал технически проблем при отчитането, не следва да се отнася към
жалбоподателя, нито последният да търпи неблагоприятни последици от това.
Навежда се, че е нарушен принципът на пропорционалност, заложен в чл. 5 от
ДФЕС. Излагат се съображения, че са налице предпоставките случаят да се
квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен Електронен
фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба
на посочените в нея основания и оспорва процесния ЕФ. В подадена писмена
молба, въз основа на анализ на събрания по делото доказателствен материал,
навежда допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш,
претендира сторените по делото разноски.
За административнонаказващия орган – Агенция „Пътна инфраструктура“
към Министерство на регионалното развитие и благоустрйството, се явява
редовно упълномощен юрисконсулт. Последният оспорва жалбата и моли съда
да потвърди процесния електронен фиш като правилен и законосъобразен по
подробно изложени съображения в депозирано писмено становище. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от страна на жалбоподателя
разноски, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич не изпраща представител и
не взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в
протоколите от проведените съдебни заседания.
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
3
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно се установи по делото, че на 07.11.2021 г. в 18.27 часа в Община
Петрич, на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – път А - 3 км
163+488, с посока намаляващ километър, е установено движение на ППС
влекач ВОЛВО ФХ, рег. № СВ8594СВ, с технически допустима максимална
маса 20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с
общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава
44000, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата, тъй като за ППС-то няма валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването. Така извършеното нарушение
№ D10005B4DE0C2EE0E053031F160A7604 е установено с устройство №
10112, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А - 3 км
163+488.
Ползвателят на ППС-то е „Е.Ж.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със законен представител
Н.И.Й., със седалище и адрес на управление /населено място/, което
обстоятелство се установява както от извлечението от създадения доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси с № **********, така и от
представеното с жалбата заверено копие на Свидетелство за регистрация Част
I № *********, издадено от МВР.
За така установеното нарушение срещу ползвателя на превозното средство –
дружеството жалбоподател, е съставен обжалваният Електронен фиш №
********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство
на регионалното развитие и благоустройството. На основание чл. 187а, ал. 2, т.
3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Независимо от наложеното
административно наказание, в ЕФ е посочено, че дружеството жалбоподател
дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП съобразно
категорията на притежаваното от него пътно превозно средство в размер на
4
119.00 лева.
ЕФ № ********** е връчен на представител на дружеството жалбоподател на
07.04.2025 г., в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в
настоящото производство жалба.
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от
създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, с
№ **********, удостоверяващ липсата на валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването за ППС с рег. № СВ8594СВ на
07.11.2021 г. в 18.27 часа, тол селекция 10112, път А - 3, 163+488, посока
намаляващ километър, област Благоевград, град Марикостиново, както и
данни за собственика и ползвателя на процесното ППС с рег. № СВ8594СВ и
индивидуализиращи превозното средство данни, ведно с два броя статично
изображение във вид на снимков материал на същото. Съгласно цитирания
доклад ППС влекач ВОЛВО ФХ, рег. № СВ8594СВ, е собственост на ВФС
България ЕООД, ЕИК *********, а ползвател на процесното ППС е
дружеството жалбоподател.
Видно от представено заверено копие от Списък на републиканските пътища,
за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, път А - 3, клас
Автомагистрала, тол сегмент № ********** е включен в цитирания списък и
за същия се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
По делото е представено становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление от
28.05.2025 г., съгласно което за датата на нарушението /07.11.2021 г./ за ППС с
рег. № СВ8594СВ няма получени тол декларации, за датата и часа на
нарушението /07.121.2021 г., 18.27 часа/ няма получени маршрутни карти за
ППС с рег. № СВ8594СВ, няма получена и платена тол декларация за
сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент
№ **********.
Съгласно приложено към Писмо с изх. № 11-00-8584/13.06.2025 г. на АПИ към
МРРБ, НТУ, становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Национално тол управление от 28.05.2025 г., за датата и
часа на нарушението /07.11.2021 г., 18.27 часа/ стационарна контролна точка
СКТ 10112 се е намирала в технически изправно състояние.
5
Към цитираното писмо е приложена и предходно представена в съдебно
заседания справка от история на обработка на извършеното нарушение,
съгласно която ЕФ № ********** е издаден на 03.02.2022 г. Приложени са и
заверени копия на Разрешение за строеж № РС-51/23.05.2019 г., ведно с 4 бр.
приложения, Протокол за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка
СКТ - № 1011 от 15.08.2019 г.
Ведно с жалбата, инициирала настоящото производство, е представено и
заверено копие на Договор с предплатен баланс № 17722, сключен на
10.03.2020 г. между Интелигентни трафик системи АД (ИТС), ЕИК ***, гр. С.
и клиент - дружеството жалбоподател, касаещ предоставяне от страна на ИТС
на клиента на услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато
разстояние и на база време (електронни винетки) с предплатен баланс, ведно с
общите условия към договора. Допълнително от дружеството жалбоподател е
представено заверено копие на подробни инструкции за монтаж на бордово
устройство.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и писмо с Изх. №
3269/03.06.2025 г. от „Интелигентни трафик системи“ АД (ИТС). В същото е
изложено, че съгласно Инструкция за употреба на бордовите устройства и
Общите условия към договорите, отговорност на потребителите/водачът на
превозното средство е да осигури постоянно захранване на бордовото
устройство; при наличие на постоянно електрическо захранване на
устройството, коректно въведени и визуализирани данни за превозното
средство и светещи в зелено LED индикатори за технически и договорен
статус, бордовото устройство събира данни за геолокация и посредством
вградената в него SIM карта предава данните за геолокация към системата на
ИТС за обработка и генериране на тол декларации. „Интелигентни трафик
системи“ АД посочва, че видно от приложения технически запис от системата
за мониторинг на бордовите устройства, бордово устройство, асоциирано към
ППС с рег. № СВ8594СВ, е било изключено или неправилно включено в
електрическото захранване и с изчерпана батерия в периода от 06.11.2021 г. в
14.12 часа до 09.11.2021 г. в 08.32 часа. Посочва се също така, че в следствие
на изключеното бордово устройство в този период, включително и на
процесната дата - 07.11.2021 г., не са генерирани данни за геолокация на
бордовото устройство и съответно няма създадени тол декларации в
6
посочения по-горе период, като това е причината за регистрираното
неправомерно ползване на платената пътна мрежа.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на
страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е
депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото
производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – Петрич. Спазен е
и законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата на връчване на
обжалвания акт - ЕФ.
Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е
ангажирана за това, че на посочените в ЕФ дата, час и място е установено
движение на ползваното от дружеството ППС, индивидуализирано с
техническите му характеристики, за което изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за ППС-то
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването
– нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Вменената за нарушена разпоредба
предвижда, че собственик е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП,
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, като настоящия случай, задължението се
изпълнява от него.
Вмененото на дружеството жалбоподател нарушение е документирано от
Електронната система за събиране на пътни такси по смисъла на чл. 167а, ал. 3
от ЗДвП, която създава доклад с приложени към него статични изображения
във вид на снимков материал. Съгласно чл. 189е, ал. 8 ЗДвП докладът и
снимките, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в
7
тях обстоятелства, тъй като законодателят е предвидил, че контролните органи
могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН, за случаите на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2 на същия член, за което се издава електронен фиш. С
цитираната разпоредба законодателят е предвидил възможност за издаване на
електронен фиш, но само в случаите, предвидени в закон.
Видно от нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо ЗДвП, в редакцията й
действаща към момента на извършване на нарушението - ДВ, бр. 105 от 2018
г., в сила от 01.01.2019 г., по аргумент от чл. 3, ал. 1 ЗАНН, при нарушение по
чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 1 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. В настоящия случай нарушението,
което е установено и заснето с електронна система по чл. 167а, ал. 1 ЗДвП, не
е по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, а по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. В нормата на чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш в
случаите по ал. 3б на чл. 179 ЗДвП, като липсва и друга законова норма, която
изрично да предвижда тази възможност, поради което съдът намира, че в
случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение, а в последствие да бъде издадено наказателно постановление, а не
да се съставя електронен фиш.
Настъпилата законодателна промяна на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, изразяваща се в
допълнение на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо ЗДвП с израза „-3б“ добавен след
израза „чл. 179, ал. 3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024
8
г., не е била част от действащото право към момента на извършване на
вмененото административно нарушение. Доколкото коментираната норма е
процесуална такава и се прилага незабавно с влизането й в сила, то електронен
фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3а - 3б ЗДвП, може да се издава за
визираните нарушения, извършени след 13.02.2024 г.
В конкретния случай административнонаказателната отговорност на
дружеството жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
извършено на 07.11.2021 г., санкционирано на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3
във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за което на 03.02.2022 г.
е издаден и обжалваният ЕФ. Доколкото както към датата на извършване на
твърдяното административно нарушение, така и към съставянето на
процесния ЕФ, не е била предвидена възможността за санкциониране на
нарушението с издаването на електронен фиш, то и издаденият такъв е
незаконосъобразен.
Паралелно с изложеното, доколкото ведно с жалбата, инициирала настоящото
производство, е представено и заверено копие на Договор с предплатен баланс
№ 17722, сключен на 10.03.2020 г. между Интелигентни трафик системи АД
(ИТС), ЕИК ***, гр. С. и клиент - дружеството жалбоподател, касаещ
предоставяне от страна на ИТС на клиента на услуга за електронно събиране
на пътни такси на база изминато разстояние и на база време (електронни
винетки) с предплатен баланс, е необходимо да се вземе предвид и заложеното
в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО.
Съгласно цитирания регламент доставчикът, в конкретния случай „ИТС“, е
следвало да информира ползвателя на електронната услуга - дружеството
жалбоподател, за недекларирането на пътната такса, както и да предложи
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство. Тази разпоредба обаче, е съобразена във вътрешното ни
9
право едва с последното изменение на Закон за пътищата, прието със Закон за
изменение и допълнение на ЗП (ДВ, бр. 14 от 2023 г.), с което към текста
на чл. 10б ЗП са добавени три нови алинеи - ал. 7, ал. 8 и ал. 9, които са в сила
от 01.01.2024 г. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 ЗП предвижда, че в случай, че е
налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един
календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е
и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или
ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през
съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по ал. 8. В случаите, когато се заплати тази такса в указания срок,
законът предвижда да не се образува административнонаказателно
производство. Едва при констатирано последващо бездействие от страна на
собственика или ползвателя, следва да се пристъпи към ангажиране на
имуществената му отговорност. Така формулираната ал. 7 на чл. 10б ЗП в
цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2 § 7 от Регламента, така че да се
отговори на изискването за съответствието й с общностното право.
Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение
е поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл.
102, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, които са били обвързани в договорни
отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са
били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол данни и
заплащането на тол такси, нормите на вътрешното право са били
несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на
Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при
упражняване на основни права и свободи, както и на изискването на чл. 288
ДФЕС, че регламентът е акт с общо приложение, той е задължителен в своята
цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Все в коментирания аспект, с наложената на дружеството жалбоподател
имуществена санкция в размер на 2500 лв., не е спазен и принципът за
пропорционалност/съразмерност, като един от основните принципи на
правото на ЕС. Този правен извод следва от обстоятелството, че съгласно
фактическата и правна рамка на административното обвинение, обективирано
10
в ЕФ, а именно липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването за ППС с рег. № СВ8594СВ на 07.11.2021 г. в
18.27 часа, е само за един сегмент – ********** - тол селекция 10112, път А -
3, 163+488, посока намаляващ километър, област Благоевград, град
Марикостиново, не и за целия пътен участък. Предвид представеното от
наказващия орган становище от 28.05.2025 г., в което е посочено, че
дължимата сума за сегмент ********** (АМ А-3L: Кулата – Марикостиново -
участък 1) е в размер на 0.39 лв., безспорно се установява, че наложеното
наказание (имуществена санкция в размер на 2500 лв.) противоречи на чл. 9а
от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. В този смисъл е и решението на
Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от АС -
Хасково, съгласно което цитираният чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от административно
наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. Като се има предвид задължителният характер на така
даденото тълкуване на СЕС, то налагането на имуществена санкция във
фиксиран размер (в процесния случай - 2500 лева), за което е издаден
процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с принципа за
пропорционалност, което обстоятелство на самостоятелно правно основание
обуславя незаконосъобразността на обжалвания административен акт.
В цитираното решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, е посочено
още, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или
имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в
11
зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Според
СЕС единственото предвидено в тази система адаптиране на размера на
глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно
средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но това
адаптиране, освен, че не е във връзка с поведението на
собственика/ползвателя или водача на МПС (не позволява да се вземе предвид
степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение), не
отчита и характера и тежестта на нарушението. Отчетено е още и че при
налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид
разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил
дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира
неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя
нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това
дали нарушителят е заплатил предварително размера на тол таксата за даден
маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може
да бъде изчислено впоследствие. При тези съображения следва да се посочи,
че законодателното предвиждане на една абсолютна по размер имуществена
санкция изключва възможността съдът да извърши преценка относно
съразмерността на наказанието и да наложи размер, различен от фиксирания
такъв. А съгласно общностното право, което има примат над националното,
размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде
пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи
мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната такава.
Спазването на един от основните принципи на правото на ЕС – за
пропорционалност на наложеното наказание с оглед преследваните със
същото цели, залегнал в цитираното решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело
С-61/23, както и в общностната съдебна практика, напълно се споделя и
поддържа и от касационната инстанция, в който смисъл са и Решение № 2118
от 28.04.2025 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 345/2025 г., Решение №
1896 от 11.04.2025 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 136/2025 г.,
Решение № 1822 от 9.04.2025 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. №
1925/2024 г., Решение № 1569 от 26.03.2025 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н.
д. № 204/2024 г., Решение № 1532 от 24.03.2025 г. на АдмС - Благоевград по к.
а. н. д. № 998/2024 г., Решение № 1450 от 19.03.2025 г. на АдмС - Благоевград
по к. а. н. д. № 832/2024 г., Решение № 1240 от 7.03.2025 г. на АдмС -
12
Благоевград по к. а. н. д. № 1055/2024 г., Решение № 1104 от 28.02.2025 г. на
АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 1121/2024 г., Решение № 1093 от
28.02.2025 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 310/2024 г., Решение № 940
от 21.02.2025 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 643/2023 г.
По изложените съображения, съдът намира, че с издаването на обжалвания
ЕФ административната отговорност на дружеството жалбоподател е
ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да постанови решение, с
което същият да бъде отменен.
С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на дружеството жалбоподател за присъждане на
направените по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски в размер на 650
лв., представляващи адвокатско възнаграждение за производството по
настоящето дело. Искането е направено своевременно, представен е договор
за правна защита и съдействие от 07.04.2025 г., както и преводно нареждане за
платена сума по цитирания договор. Претендираният размер на адвокатското
възнаграждение е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, като възнаграждението е определено
малко над минималния размер (550 лв.) с оглед материалния интерес на
обжалвания акт. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като
последното е съответно на фактическата и правна сложност на
производството по настоящото дело, както и на извършените от страна на
процесуалния представител на дружеството жалбоподател процесуални
действия. Ето защо искането за присъждане на разноски в посочения размер се
явява основателно и следва да бъде уважено, като Национално тол управление
(НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. С., следва да бъде осъдено
да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
13
650.00 /шестстотин и петдесет/ лева.
Водим от горното, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „Е.Ж.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със законен
представител Н.И.Й., със седалище и адрес на управление /населено място/, за
административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3, във връзка с чл.
179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
Инфраструктура“ гр. С., да заплати на „Е.Ж.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със законен
представител Н.И.Й., със седалище и адрес на управление /населено място/,
сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
14