Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.11.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова гр.
д. № 15362/2018 г., установи от фактическа и правна страна следното:
Производството е
по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на Л.М.Л. – длъжник по изп. д. № 20188440401464, срещу отказ за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в постановление от 20.08.2018 г. и възлагане в тежест на
длъжника на разноските по изпълнението. Жалбоподателят твърди, че е погасил
дълга преди образуване на изпълнителното производство.
Ответникът
по жалбата – взискателят К.С.Л.– твърди, че плащането от длъжника е извършено
на лице, нямащо кредиторово качество, поради което това лице е разпоредило
връщане на сумата.
Съдът установи
следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на К.Л.от 04.06.2018 г. срещу Л.М.Л. във
основа на изпълнителен лист от 31.05.2018 г., издаден в полза на И.К..
Взискателят е посочил, че е придобил вземането по изпълнителния лист чрез
цесия, за което е представил договор.
На
същата дата – 04.06.2018 г. – длъжникът е извършил банков превод на сумата по
изпълнителния лист в полза на първоначалния кредитор И.К., за което е
представил документ по чл. 433, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК, а именно вносна
бележка, заверена от банка.
Взискателят
твърди, че до длъжника е отправено уведомление за цесията на 04.06.2018 г. с
препоръчано писмо, но не представя разписка за датата на връчването му, както и
чрез електронна поща, но на 05.06.2018 г. (вж. молба от 18.07.2018 г.).
Същевременно взискателят не оспорва, че сумата по платежното нареждане, макар и
наредена от цедента за връщане на длъжника, не е реално получена от него.
При тези факти
съдът намира жалбата за неоснователна:
Съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника след
съобщаване на цесията. До този момент той може да плати на първоначалния
кредитор и това плащане има погасителен ефект. В настоящия случай е сторено
именно така – липсват доказателства длъжникът да е бил уведомен за цесията
преди 04.06.2018 г. и поради това плащането е имало погасителен ефект.
Същевременно между страните не се спори, че сумата, платена на цедента, не е
получена обратно от длъжника (твърди се единствено, че е наредено връщането й
чрез системата Изипей, но не се оспорва, че длъжникът не е получил това
плащане).
Ето
защо следва да се приеме, че вземането е погасено чрез плащане от длъжника на
цедента и длъжникът не е получил обратно платената сума (ирелевантно е дали е
могъл да я получи, тъй като този въпрос няма отношение към погасяването на
дълга). Тъй като плащането е имало погасителен ефект и е извършено преди
образуване на изпълнителното производство, то последното следва да се прекрати,
а постановлението, с което на длъжника се възлагат разноските по неговото
образуване, следва да бъде отменено.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ за
прекратяване на изпълнителното производство № 20188440401464 на ЧСИ рег. № 844
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в постановление от
20.08.2018 г., и постановление за разноските, обективирано в Покана за
доброволно изпълнение от 13.06.2018 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.