Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 27.02.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.271, ал.2 ГПК.
С решение № 139/21.05.2019г., гр.д.3109/18г., ВКС, IV г.о. отменя решение № 2635/ 27.04.2018г., гр.д.7001/17г.,
СГС, с което е потвърдено решение № 79956 от 31.03.17г., гр.д.70662/14г., СРС,
71 с-в, с което е уважен предявеният от „Л.Т.С.” ООД срещу А.К.К. главен иск с
правно основание чл.79 ал.1 вр.с чл.92 ЗЗД за неустойка по чл.8 ал.2 от трудов
договор за сумата 20 000 лв., кумулативно съединеният с него иск по чл.221 ал.1 КТ за обезщетение при неспазен срок на предизвестие за сумата 3 048.39 лв.,
ведно със законните лихви върху главниците и искът по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с
чл.92 ЗЗД за сумата 20 000 лв., като
вместо него постановява друго, с което отхвърля иска за сумата 20 000 лв.,
като част от уговореното в чл.8 ал.2 от трудовия договор обезщетение за
неустойка в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2014г.
и връща делото за ново разглеждане от състав на СГС за произнасяне по
евентуално предявените искове.
С определение № 103 от 12.02.19г., гр.д.3109/18г.,
ВКС, IV г.о. оставя
без разглеждане касационната жалба в частта, с която е потвърдено
решението на СРС за уважаване на иска по чл.221 ал.1 КТ за сумата 3 048.39 лв. -
обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди наведените оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са евентуални искове с правно основание чл.79,
ал.1 вр. чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.234, ал.3, т.1 КТ вр. чл.5 т.7 и т.9 от
договора за квалификация и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Въз основа на сключен по реда на чл.235 вр. чл.234,
ал.1 КТ граждански договор за квалификация от 08.02.2011г., ищецът „Л.Т.С.” ООД
поема задължение да организира и проведе курс за авиомеханици, а ответникът А.К.К.
трябва да участва и завърши обучението в срок от 38 седмици, считано от
01.04.2011г., т.е. до 23.12.2011г., след което правоотношението се прекратява –
чл.6. Според чл.5 т.7 вр.т.9 от договора за квалификация, обучаемият е
длъжен след приключване на обучението да
започне работа при ищеца, където да работи за срок от 5.5 години, а при отказ
от уговореното следва да възстанови сумите по договора за квалификация, както и
да заплати обезщетение в размер на 10 000 лв. В изпълнение на поетото по
договора за квалификация задължение, по силата на трудов договор от 21.12.2011г.,
ответникът заема длъжността „авиомеханик“ при ищеца, считано от 01.01.2012г. В
чл.8 ал.1 от трудовия договор, ответникът отново се задължава да работи при
работодателя по придобитата квалификация за срок от 5.5 години, считано от 01.01.2012г.
При неизпълнение, съгласно чл.8 ал.2 от трудовия договор дължи на работодателя
обезщетение от 30 000 лв. в срок от 14 дни след поканата. В чл.8 ал.3 от същия
договор е предвидено, че ал.2 има действие във всички случаи при неспазване на
ал.1, включително и при дисциплинарно уволнение. Безспорно е и от
доказателствата се установява, че на 01.01.2012г. ответникът заема длъжността „авиомеханик” при ищеца до
дисциплинарното му уволнение със заповед № 20/11.07.2012г. С влязло в сила на
15.05.2014г. решение от 03.12.2012г., гр.д.37046/12г., СРС, 119 с-в се отхвърля
искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна.
Ответникът не изпълнява
основното си задължение по чл.234, ал.3, т.1 КТ вр. чл.5 т.7 вр.т.9 от договора за квалификация и чл.8 ал.1 вр. ал.3 от трудовия
договор, да полага труд по
новопридобитата специалност в рамките на уговорения срок от 5.5 години.
Приложима е приравнената на неизпълнение и „отказ от уговореното“ хипотеза на наложено
дисциплинарно наказание. Затова следва да се ангажира договорната му
отговорност да компенсира разходите за обучение.
Съгласно мотивите в
отменителното решение № 139/21.05.2019г.,
гр.д.3109/18г., ВКС, IV г.о., задължението
по чл.5 т.7 и т.9 от договора за квалификация не е погасено след сключване на трудовия
договор и поемане на задължението по чл.8 ал.1, ал.2 и ал.3 от него. По
същество, задължението за обезщетяване на вредите, които ще претърпи
работодателят поради неполагания на труд от ответника през уговорения срок по
трудовия договор, дублира вече обезпечената отговорност за такива вреди с
договора за квалификация. Затова клаузата на чл.8, ал.2 от трудовия договор е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Предвид отхвърлянето на главния
иск за неустойка на същото основание, ВКС връща делото на въззивния съд за разглеждане
на евентуалния иск по чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.92 ЗЗД вр.чл.5 т.7 и т.9 по
договора за квалификация от 08.02.2011г. за обезщетение за неизпълнение в
размер на 10 000 лв., сумата 5 469 лв. –
заплатени стипендии по договора и сумата 205.75 лв. – мораторна лихва, както и
предявеният иск при условията на евентуалност спрямо предходния, по чл.79, ал.1
вр. чл.82 ЗЗД вр. чл.5 т.7 и т.9 от договора за квалификация за обезщетение за
пълно неизпълнение на договора от 16 343.41 лв. - разходи за обучение на ищеца,
от които 10 874 лв. относно курс за авиомеханици и 5 469 лв. за платени
стипендии.
Клаузата на чл.5, т.9 вр. т.5 от договора за
квалификация в частта за обезщетение от 10 000 лв. при пълно неизпълнение има обезщетителна функция за работодателя
относно претърпени от него вреди поради неизправност на ответника, без да е
необходимо те да се доказват. Уговореното вземане се отличава и с гаранционно-обезпечителен
характер спрямо пълното неизпълнение на поетите от ответника договорни
задължения, подобно на договорната неустойка за неизпълнение, поради което има неустоичен
характер по смисъла на чл.92, ал.1 ЗЗД. След като според същата разпоредба, неустойката
служи за обезщетение на причинените вреди от неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват, работодателят не носи доказателствената тежест да установява обема
на претърпените имуществени вреди.
Съгласно задължителните разяснения на т.3 от ТР №
1/15.06.2010г., ОСГТК на ВКС, договорната неустойка е нищожна поради нарушение
на принципа за справедливост и спазване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД,
когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая, при извършена
преценка за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, към
момента на договарянето, въззивният съд съпоставя следните критерии:
Неустойката е уговорена по вид като като компенсаторна за пълно неизпълнение, а
не като мораторна за частична неизправност.
Нейният размер е предвиден
да съответства на направените от работодателя разходи за обучението, поради
което не надвишава значимостта на неизпълнението и последиците от него. Същата
не се дублира с други валидно уговорени обезщетения. Предвидимите към
момента на договарянето обичайни вреди за ищеца като работодател, търговец и
изправна страна, не са нормално по-малки при подобен вид неизпълнение.
Присъждането на неустойката не би довело до неоснователно обогатяване на
изправната страна, а до нейното адекватно обезщетяване. В този смисъл,
неустойката не е уговорена с единствената цел да се отклони от присъщите й
функции и в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.
По същите съображения, неустойката не е прекомерна по
смисъла на чл.92, ал.2 ЗЗД спрямо реално
претърпените вреди към момента на договорното неизпълнение. Тези действително
настъпили имуществени вреди съответстват на действително изразходваните от
работодателя средства за обучение на служителя, срещу които не получава очакваната
насрещна компенсация от облаги при положен труд с придобита вече квалификация,
като даже превишават размера на неустойката. Евентуалният иск по чл.79,
ал.1 вр. чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД вр. чл.234, ал.3, т.1 КТ вр. чл.5, т.7 и т.9 по
договора за квалификация от 08.02.2011г. за сумата 10 000 лв. -
обезщетение за неизпълнение, следва да
се уважи като основателен.
Разпоредбата на чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД предвижда
възможност за изправния кредитор да иска обезщетение и за по-големи вреди от
обезпечените с уговорената неустойка, стига да ги докаже. При доказване на
реално претърпени вреди от пропуснати ползи или претърпени загуби, те следва да
се присъдят не изцяло и паралелно с неустойката, а след приспадане от тях на
стойността на уговорената неустойка.
В случая, дължимата
неустойка от 10 000 лв. е предназначена да компенсира разходите за обучение по придобиване на професионална
квалификация „автомеханик“. Тези разходи, съответстват на финансовите условия
от договора за квалификация по смисъла на чл.234, ал.2, т.3 КТ, като обхващат
издръжката на обучавания през периода от повишаване на квалификацията или
преквалификацията и формират цената на обучението. В предметния им обхват могат
да се включват такси за обучение, командировъчни пари, трудово възнаграждение,
допълнителни възнаграждения при обучение без откъсване от работа. Подобен
характер имат и изплатените стипендии по договора за квалификация от
08.02.2011г. в размер на по 600 лв. за периода м.05.2011г. – м.12.2011г., общо
за 5 469 лв., според първоначалната съдебно-счетоводна експертиза. Такъв е
видът и на установените в заключението реални разходи относно курс за механици
и курс по безопасност при работа с гориво, общо на стойност 10 874.41 лв.
през периода м.04.2011г. – м.12.2011г., според първоначалната ССЕ. В тази
връзка, размерът на неустойката обхваща почти по-голямата част от платените
курсове, но не и платените стипендии. Имуществените вреди във вид на загуби,
съразмерно разходите за курсове и стипендии са били предвидими при сключване на
договора за квалификация, като пряка последица от неизпълнението. Затова основателен
е евентуалният иск по чл.79, ал.1 вр. чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД вр. чл.234, ал.3, т.1 КТ вр. чл.5, т.7 и т.9
от договора за квалификация за сумата 5 469 лв. – стойност на заплатени
стипендии по договора за квалификация.
Основателен е и евентуалният акцесорен иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата 205.75 лв. – мораторна лихва за забава върху стойността на
платените стипендии през периода от връчване на нотариална покана за плащане –
04.08.2014г. до депозиране на исковата молба на 18.12.2014г., чийто размер е изчислен
в първоначалната ССЕ за сумата 208.75 лв.
Предвид уважаването на първата група евентуални искове
по чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, не се дължи произнасяне по предявените при
условията на евентуалност спрямо тях, искове по чл.79 ал.1 вр.с чл.82 ЗЗД, вр.
чл.5 т.7 и т.9 от договора за квалификация за пълно обезщетение при неизпълнение
на договора от 16 343.41 лв. - разходи за обучение на ищеца, от които 10 874
лв. относно курс за авиомеханици и 5 469 лв. – платени стипендии.
Пред настоящата инстанция въззиваемият претендира и
установява разноски за 1 200 лв. – платено
по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.К.К. да заплати на „Л.Т.С.” ООД по евентуалния иск
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД вр. чл.234, ал.3,
т.1 КТ вр. чл.5 т.7 и т.9 по договора за квалификация от 08.02.2011г. сумата
10 000 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на договора, по
евентуалния иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД вр. чл.234,
ал.3, т.1 КТ вр. чл.5, т.7 и т.9 от договора сумата 5 469 лв. – стойност на
заплатени стипендии по договора, по евентуалния иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 205.75 лв. – мораторна лихва за забава върху стойността на
платените стипендии през периода 04.08.2014г. - 18.12.2014г. и сумата 1 200
лв. - разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.