РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 21.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Стефка Александрова разгледа
докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско
дело № 16147 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Н.И.З. против П.на Република България, с
която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищецът Н.И.З. твърди, че на
26.08.2014 г. и 05.02.2015 г. е бил привлечен като обвиняем с прокурорски
постановления за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК и по първото привличане била взета
мярка за неотклонение гаранция в размер на 500 лв., но намалена от съда на 250
лв. Внесеният срещу него на 23.02.2015 г. обвинителен акт за посочените
престъпления е дал повод за образуване на н.о.х.д. № 3187/2015 г., СРС н.о., 11
състав, завършило на 25.06.2015 г. с осъдителна присъда, отменена с Решение №
1162/18.11.2015 г. от СГС по в.н.о.х.д. № 3620/2015 г. След връщането му в СРС
е образувано н.о.х.д. № 19994/2015 г., по
което с Присъда № 2031/25.03.2016 г., потвърдена с Решение № 1271/17.11.2016 г.
но в.н.о.х.д. № 3005/2016 г., СГС, 16 въззивен състав
ищецът бил оправдан по повдигнатите обвинения. Сочи, че досъдебното производство
е продължило 6 м. и 3 дни, а съдебното 1 г., 8 м. и 24 дни. През това време се
чувствал унизен, стресиран, ангажиран на младата възраст от 18-20 г. да
доказва, че е невинен. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за
незаконно повдигнато и поддържано обвинение в размер на 30 000 лева, ведно със
законна лихва от 17.03.2016 г. (датата на влизане в сила на оправдателната
присъда) до окончателното плащане.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва исковете
по основание и размер. Счита за неосъществили се елементите от фактическия
състав на деликтната отговорност. Поддържа, че ищецът
не сочи никакви факти или обстоятелства, които да аргументират претенцията му
по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Акцентира върху липсата на задържане по време на
наказателното производство, а мярката за неотоклонение
гаранция в размер на 250 лв. е под минималната за страната работна заплата.
Сочи, че срокът на досъдебното производство е разумен според общоприетите
стандарти, а този за съдебната фаза е неотносим към
отговорността на Прокуратурата, тъй като тя няма ръководна функция.Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С писмо изх. № ЗМ-1275/2014 от
21.08.2014 г. мл. разследващ полицай е уведомил СРП за започнато досъдебно
производство № 1275/2014 г. по описа на 8 РУП СДВР срещу неизвестен издършигел за това, че за времето от 9 часа на 20.08.2014
г. до 6 часа на 21.08.2014 г. в гр. София, ж.к. Дружба, зеленчукова борса
„Дружба“, бул. „Амстердам“ № 1 от складово помещение № 21, чрез счупване на
метална халка за закрепване на катинар на входната врата и като за извършване
на кражбата е използвано и специално техническо средство, отнел чужди движими
вещи – 516 стъклени буркани с пчелен мед от владението на Д.С.Б.– мол на „Д.К.“ ЕООД без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради
независещи от него причини. – престъплени епо чл. 195, ал. 1,
т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
С Постановление от 26.08.2014 г. на разследващ
полицай по ДП № ЗМ 1275/2014 г. по описа
на 8 РУП на СДВР, пр.пр. 36733/2014 г. по описа на СРП
Н.И.З. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.
4, вр. чл. 194, ал. 1 НК. Взета е мярка за
неотклонение „парична гаранция “ в размер на 500 лева. С Определение от
06.10.2014 г. по чнд № 18165/2014 г. по описа на СРС,
21 състав паричната гаранция е намалена на 250 лева.
С Постановление от 05.02.2015 г. Н.И.З.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК. Постановлението е предявено на 18.02.2015
г.
На 27.02.2015г. СРП е внесла
обвинителен акт против Н.И.З. за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.
чл. 194, ал. 1 НК.С Присъда от 25.06.2015 г. по нохд
№ 3187/2015 г. по описа на СРС, 11 състав ищецът е признат за виновен по повдигнатите
обвинения. С Решение № 1162/18.11.2015 г. по внохд №
3620/2015 г. по описа на СГС, присъда от 25.06.2105 г. е отменена изцяло и
делото е върнато на друг състав на СРС от стадия на подготвителни действия за разглеждане
на делото в съдебно заседание. След връщане на делото в СРС е образувано нохд № 19994/2015 г. по описа на СРС, 135 състав и на
25.03.2016 г.е постановена присъда, с която Н.И.З. е признат за невиновен по
повдигнатото обвинение. Присъдата е влязла в сила на 17.11.2016 г.
Във връзка с установяване на размера
на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
К.Д.Ц.. В показанията си свидетелката установява, че познава ищеца от 6 години, като от миналата
година били в по-близки отношения.
Знаела, че през 2014 г. бил задържан, но още същия ден го пуснали. След
това споделил, че бил задържан за кражба, но не бил виновен. Първо бил осъден,
а после го оправдали. През този период бил бала му. Развалил си оценките,
отношенията с близките. Не искал да комуникира с хората. Станал затворен,
депресиран. Развалил отношенията с майка си. Родителите му били разочаровани от
него. След осъждането му се почувствал много зле. Приятелите му говорели, питали
го къде ще празнуват бала, къде ще работят, а той бил депресиран. След
убеждения отишъл на бала си. След като завършил образованието си се опитал да
си намери работа, но неуспешно. Заявява, че във връзка с това дело го уволнили
от работа. Той работел на летището, но тъй като имал обвинение за кражба го
уволнили. Като започвал работа, представил свидетелство за съдимост, но след
това били направили проверка и видели, че му е било повдигано обвинение. Шефът
му обяснил, че го уволняват в тази връзка.
С писмо от ГД „ГВА“ от 30.04.2019 г.
оперативния директор на „Сиуспорт България“ АД е
уведомен, че не съгласума издаването на пропуск на Н.И.З.,
тъй като по отношение на него има образувана прокурорска преписка по чл. 195,
ал. 1, т. 3. Със заповед от 16.05.2019
г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Н.И.З.
в срок за изпитване, определен в полза на работодателя.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение
за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.на Република България,
която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна
отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по
наказателните дела от общ характер. Следователно П.на Р.Б.(като централизирана
и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените
искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на
същото са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното
учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата, повдигнали
незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл. 46,
ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца,
като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да
установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от СРП обвинение
за извършено престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда. В
конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и
причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Постановяването на
оправдателна присъда/решение, обаче, не е самостоятелно основание за присъждане
на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и
конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, обстоятелството,
продължителността на наказателното производство около 2 години, като П.е
поддържала обвинението и пред въззивната инстанция
като е протестирала оправдателната присъда. Отчитайки посочените обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че справедливо обезщетение на причинените на
ищеца неимуществени вреди е в размер на 2000 лева. Предявеният иск следва да
бъде уважен в този размер.
Отговорността на държавата за
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от
ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават
за незаконни действията на държавния орган- 17.11.2016. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата. С оглед направеното искане, обаче, законната лихва
следва да бъде присъдена от датата на завеждане на исковата молба.
По разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. К. Д.К. сумата от 370 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) П.НА Р.Б.да заплати на Н.И.З., ЕГН-**********,*** сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК в хода на ДП № ЗМ 1275/2014 г. по описа на 8 РУП на СДВР, пр.пр. 36733/2014 г. по описа на СРП, по което обвинение
ищецът е признат за невиновен и оправдан по НОХД № 19994/2015 г. по описа на СРС,
135 състав, ведно със законната лихва от 17.11.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата като отхвърля иска
за разликата над сумата от 2000 лева до предявения размер от 30000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б.да заплати на Н.И.З., ЕГН-**********,*** сумата от 10
(десет) лева, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата П.НА Р.Б.да
заплати на адв. К. Д.К.,***, офис 1 сумата от 370 (триста и седемдесет) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: