Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 20.08.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на двадесет
и трети юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ……… Десислава Гюзелева ………… и в
присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 478 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 194/06.02.2020г. по
гр.д. № 3142/2019г. на РС гр. Плевен
/ПлРС/ съдът
е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Т.С.М., ЕГН ********** против И.А.Н., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН за намаляване на дарствено
разпореждане, обективирано в нотариален акт №***, том ***, рег.№***, д.№***. на
Нотариус К. М. с рег.№*** по регистър на Нотариалната камара и възстановяване на запазена част на ищцата
от наследството на И.И.Д., починала
на ***.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Недоволна от решението е останала Т.С.М. ***, която чрез
осъществяващата правна помощ адв.В. Ч. от ПлАК го обжалва в законния срок. Твърди,
че е неправилно и незаконосъобразно.
Навежда доводи, че изводите на ПлРС са основани единствено на ТРОСГК № 1/2005г.
на ВКС на РБ, но не са обсъдени доказателствата и нейните възражения. ПлРС не е
отчел обстоятелството, че ищцата е единствен законен наследник, а надареният с
процесния имот И.А.Н. е син на ищцата и внук на наследодателката. Т.С.М. е
останала да живее в имота без да знае, че е дарен на сина й, което узнава от
действията на съдебният изпълнител по предприетото принудително изпълнение
срещу имота. Съгласно чл.49 ал.2 ЗН приемане на наследството има и когато
наследникът извърши действие, което несъмнено предполага намерението му да
приеме наследството – непосредствено след смъртта на И.И.Д. ищцата е поела да
изпълнява нейните задължения, като е сключила Договор с ТЕЦ гр.Плевен за
изплащането им. Плащала е дължимия за имота данък и всички консумативи за ток и
вода. Макар да не е приела наследството изрично по опис в тримесечния срок от
узнаване на откриването му, то това е станало чрез извършените от нея действия
по мълчалив начин.
Моли въззивният съд да отмени решението на ПлРС и да
постанови друго, с което да уважи изцяло иска.
Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред ПлРС
И.А.Н. *** изразява становище, че жалбата е правилна. Когато му прехвърлили имота
той не я уведомил и тя научила в последствие от съдия изпълнител.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно по делото е и се установява от представеното удостоверение за
наследници, че И.И.Д. е починала на ***. и е оставила за наследници: Т.С.М.-
дъщеря и ищца по делото.
Не се спори, че с Договор за дарение, изразен в НА № ***, том ***, рег. №***,
д.№***. на Нотариус К. М. с рег.№*** по регистър на Нотариалната камара, И. Д.
е дарила на своя внук И.А.Н., следния свой недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор №*** по кадастралната
карта и кад.регистри, одобрени със Заповед № *** год. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр.П., ул.„***” № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, който имот е
самостоятелен обект и се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идент. ***, с предназначение:жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, с площ
Не е спорно, че И.А.Н. - ответник по делото е син на ищцата и внук на
дарителката.
Спорни по делото са въпросите да се намали ли извършеното дарение, а с това
и да се възстанови ли запазената Част на ищцата от наследството на майка й И.И.Д..
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените
доказателства, представени пред ПлРС.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено
конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е
валидно и допустимо в останалите Части.
Съгласно чл.30 ал.1 от ЗН, наследник с право на запазена Част, който не може да получи пълният размер
на тази Част, поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до
размера, необходим за допълване на неговата запазена част.
Съгласно чл.30 ал.2 от ЗН в случаите, при които
наследникът, който упражнява правото си по ал.1 от същият член, против лице,
което не е наследник по закон, е необходимо той да е приел наследството по
опис.
За да отхвърли предявения иск ПлРС е приел, видно от мотивите на
обжалваното решение, че съгласно Закона - чл.30 ал.1 от ЗН само наследник със
запазена част може да иска възстановяване на неговата запазена част. Наследници, които имат право да искат
намаляване и възстановяване на запазена част са низходящи, възходящи, съпруг,
които са призовани към наследяване и са приели наследството. Когато правото се
упражнява спрямо лица, които не са наследници по Закон, наследникът следва да е
приел наследството по опис. Наследници по Закон по смисъла на тази разпоредба
са само призованите към наследяване.
С Тълкувателно решение №
1/04.02.2005г. на ВКС е обявена за загубила сила т.15 от Постановление на Пленума на
ВС № 4/1964г., в която е предвидено че наследници по закон, на които
е завещан или подарен наследствен имот, спрямо които наследникът с право на
запазена част упражнява правото си на намаляване на завещание или дарение са не
само тези, които са призовани да наследяват, а и всички лица, посочени в чл. 5 - чл. 10 от ЗН, т. е. с
посоченото тълкувателно решение се приема, че това са единствено лицата,
призовани да наследяват. Ответникът като внук на наследодателката е сред
лицата, които са наследници по закон, но не и сред кръга на призованите за
наследяване, тъй като при настъпване на смъртта
на И. Д., е оставила низходяща – ищцата, която й е дъщеря, която на осн.
чл. 5 ал. 1 ЗН
е призована да я наследи.
Следователно в случая е приложима нормата на чл.30 ал.2 ЗН при съобразяване със задължителните указания, дадени в ТР № 1/ 04.02. 2005г.
на ОСГК на ВКС, че под термина „наследници по закон” следва да се разбират
наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички
лица по чл.5-10 ЗН. Което поставя спорният и между настоящите страни въпрос за
значението на факта, че ищцата по иска по чл.30, ал.1 ЗН не е приела
наследството по опис.Описът е елемент от основанието за възникване на правото
да се иска намаляване на дарственото, респ. завещателното разпореждане. Това становище
намерил, че е трайно застъпено както с ТР 1/2005г. на ОСГК така и с постановените по чл.290 ГПК решения
на ВКС : № 108/15.02.2010г. по гр.д. № 105/09г. на Іг.о.; № 388/12.07.2010г. по
гр.д. № 397/10г. на ІІ г.о.; № 681/24.09.2009г. по гр.д. № 3189/08г. на І г.о.;
№ 698/06.01.2010г. по гр.д. № 22/09г. на ІІ г.о.Тъй като ищцата не е приела наследството по опис,
тя не може да се ползва от изгодите на приемане на наследството по опис - в
случая от материално право да иска намаляване на дарения в полза на ненаследник
с право на запазена част и искът по чл.30
ал.1 ЗН, следва да се отхвърли като неоснователен.
Тези съображения се приемат от настоящата
инстанция и при мотивиране на своето решение ПлОС препраща към същите по реда
на чл.272 ГПК.
Неоснователни са
оплакванията на ищцата за приемане на наследството чрез конклудентни действия –
изискването е не да се докаже приемане на наследството по какъвто и да е начин,
а приемане на наследството под опис по реда на чл.61 и сл. ЗН.
Съгласно т.4 от ТРОСГК № 3/19.12.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ВКС на РБ
изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране
на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството когато
наследодателят е извършил дарения или частни завещателни разпореждания.
Въпросът е решен от цитираното ТРОСГК № 3/19.12.2013г. по т.д. № 3/2012г. на
ВКС на РБ.
Останалите оплаквания за неотчитане на доказателствата пред ПлРС досежно
оставането на ищцата в имота, поемането на задължения на наследодателката и
узнаването на дарението по повод предприето принудително изпълнение срещу имота,
не могат да преодолеят отсъствието на материално правната предпоставка за
осъществяване на правото да се иска възстановяване на запазената Част на ищцата
от наследството на И.И.Д..
След
като са недоказани оплакванията за неправилност на решението, то ПлРС е
постановил едно законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, в който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, но страните пред
настоящата инстанция не правят такива искания.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194/06.02.2020г. по гр.д. № 3142/ 2019г. на РС
гр.Плевен – седми граждански състав като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ на осн. чл.280 ал.3, т.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.