Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 201 Година 2019,29.05. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и девети май Година две хиляди
и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели:
……………………………………...
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер
266 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „Имобайл кънсалтинг сървисез“ЕООД,ЕИК ********* чрез пълномощника му адв. Желязко Желязков с адрес на кантората гр.София,ул.“Марко Балабанов “,№ 4, Адвокатско дружество „Ташева и съдружници“ против отказ № 20190508121829-3 от 14.05.2019 год. на длъжностно лице по регистрацията в Агенция по вписванията, с който е отказано вписване на промени в подлежащите на вписване обстоятелства относно дружеството по партидата му в електронния търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел-прехвърляне на дружествени дялове,промяна на едноличния собственик на капитала, на управителя и на адреса на управление, прилагане на нов учредителен акт. Моли отказът да бъде отменен, като изразява несъгласие с изводите на длъжностното лице за необходимост декларацията по чл.129, ал.2 от ТЗ от името на праводателя, да бъде изпълнена от негов пълномощник. Прилага доказателства,прави евентуално доказателствено.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на жалбоподателя, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, намира следното:
Жалбата е депозирана в срок-отказът е постановен на 14.05.2019 год., а жалбата е постъпила в системата на търговския регистър, видно от уведомителното писмо,с което книжата са изпратени на настоящия съд,в предпоследния ден на едноседмичния срок за обжалване ,а именно на 20.05.2019 год.Жалбата следва да се приеме,че е подадена от легитимирано лице-заявителя в регистърното производство адв. Желязко Желязков в качеството му на адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията, предоставено му от новоизбрания орган-управителя Николай Георгиев/ съдът намира, че в началната част на жалбата е допусната техническа грешка с посочване като представител на жалбоподателя на вписания понастоящем в електронния търговски регистър управител Петя Янева, която с оглед разпоредбата на чл.15, ал.6 на ЗТРРЮЛНЦ е недопустимо да бъде заявител, респ. да упълномощи заявител, респ. да бъде представител на жалбоподателя, респ. да упълномощи от името на жалбоподателя адвокат,а и липсва към книжата по заявлението и към жалбата пълномощно от нея в качеството й на управител за адв. Желязко Желязков за представителство пред Агенцията или съда/. Към жалбата е приложен документ за внесена държавна такса в изискуемия от закона размер, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От приложените към заявлението писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка: Със заявление по
съответния образец по електронен път са заявени в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел следните промени в подлежащите на вписване обстоятелства по отношение на търговеца: прехвърляне на всички дружествени дялове от вписания понастоящем едноличен
собственик на капитала на търговското дружество „Евро пропърти мениджмънт“ЕООД,
ЕИК ********* ,заличаване на вписания едноличен собственик на капитала,вписване
на приобретателя на дружествените дялове като едноличен собственик на
капитала,заличаване на вписания управител,вписване на новоизбрания
управител,промяна в адреса на управление ,прилагане на нов учредителен акт.Към заявлението са приложени документи.
С атакувания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело,че не е спазено изискването на чл.129, ал.2 от ТЗ в частта му, с която за извършване на вписването е необходимо да се приложи декларация от праводателя по образец. Счетено е, че депозираната такава от пълномощник на праводателя-чуждестранно юридическо лице не изпълнява горното изискване на закона.
При горната фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Проверката, която длъжностното лице по регистрация следва да извърши в производството по произнасяне по заявление за вписване,заличаване или обявяване е очертана в разпоредбата на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, уточнена и допълнена с текстовете на Раздел Vот Наредба № 1. Не е спорно,че разпоредбите на горните текстове са приложими. Отказът е постановен,поради това,че при проверката по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ е констатирано неспазване на разпоредбата на чл.129,ал.2 от ТЗ.
Спорният въпрос с е допустимо ли е при вписване на прехвърляне на дружествени дялове по чл.129 от ТЗ ,декларацията по предл. последно, изр.1 на ал.2 на чл.129 от ТЗ на праводателя да бъде изпълнена от негов пълномощник, както и допустимо ли е установяването на обстоятелствата, за които се иска представяне на декларация да бъде осъществено чрез официални документи.
Съдът намира, че декларацията по чл.129,ал.2,изр.1,предл. последно от ТЗ не може да бъде изпълнена от пълномощник на праводателя и установяването на обстоятелствата,за които се изисква представянето й ,в регистърното производство не може да стане чрез други документи,освен чрез нея.
Изискването за представяне на декларация по чл.129,ал.2,изр.1,предлв. Последно от ТЗ по същността си представлява регламентирано публичноправно задължение за удостоверяване несъществуване на определени обстоятелства.Декларацията с посоченото от закона съдържание е условие за допускане на вписването на прехвърляне на дялове, т.е. тя има значение само за резултата от регистърното производство по вписване на това обстоятелство по отношение на дружество с ограничена отговорност и цели да стимулира и осигури изпълнението на трудовоправни задължения на търговеца, за когото такава подлежаща на вписване промяна е настъпила, като работодател към негови работници и служители. Тя няма отношение към действителността на договора за прехвърляне на дружествени дялове. Непредставянето на декларация има за последица отказ да бъде вписано прехвърлянето на дялове, а представянето има за последица възникване на задължение за Агенцията по вписванията да процедира съответно по реда на чл.16,ал.2 на ТЗ, а именно незабавно да уведоми за подадената декларация Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда",като редът за уведомяването се определя съвместно от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и изпълнителния директор на Агенцията по вписванията-чл.129,ал.2,изр.2 от ТЗ.На Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" е възложено извършването на проверка при предпоставките на чл.16,ал.3 от ТЗ/съгласно препращането в изр.2 на ал.2 на чл.129 от ТЗ/.
Следователно, касае се до въведено публичноправно задължение за деклариране на несъществуването на обстоятелства, обусловено от разбирането на законодателя, че декларатора е бил в членствени правоотношения с търговец,който е вероятно е бил работодател или вероятно е работодател. Именно тази връзка между праводателя по договор за прехвърляне на дружествени дялове и дружеството с ограничена отговорност,за което е настъпил този вид подлежащо на вписване обстоятелство-членствени правоотношения,обуславя изискването за деклариране. Касае се следователно за специфично задължение , което ,подобно на задълженията с оглед на личността, не може да бъде изпълнено чрез пълномощник.Този извод не се променя от граматическото тълкуване на разпоредбата-законът е посочил „праводател“,а не законен представител на праводателя,тъй като праводател по договор за прехвърляне на дружествени дялове може да бъде не само юридическо лице,което има законен представител,а и физическо лице или едноличен търговец,които няма как да имат законни представители.Не на последно място следва да се подчертае,че целта на закона е не просто някой да носи наказателна отговорност за невярно деклариране,а да се стимулира и осигури изпълнението на задължения в областта на трудовото право на работодател.Останалите възражения,доколко е целесъобразно чуждестранно лице да депозира изискваната от закона декларация са без правно значение,поради което и не следва да се обсъждат.
Недопустимо е декларацията да бъде заменена с официални документи за установяване съществуването или несъществуването на други обстоятелства,от които може да се направи логическо заключение или предположение за обстоятелствата,за които тя се изисква.Такава възможност за замяна регистърното производство не предвижда. Декларацията е от кръга изискуеми от закона документи- т.4 на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ и раздел V на Наредба № 1,като чрез нея пряко и с нарочен писмен акт се доказва несъществуването на определени обстоятелства.В регистърното производство,с оглед особеностите му -едностранно,безспорно и бързо,са въведени ограничения в доказателствените средства-писмени доказателства, пряко установяващи подлежащите на вписване обстоятелства или условията за допускане на вписване.Не на последно място следва да се отбележи,че именно декларацията е документа,който в най-голяма степен отговаря на стремежа да бъде облекчено административното регулиране и административната тежест,като се освободят субектите от задължения да доказват определени факти и обстоятелства чрез официални удостоверителни документи,тъй като съставянето й зависи единствено от волята на декларатора.Дали в конкретния случай,с оглед конкретните обстоятелства, депозирането на такава декларация от законния представител на праводателя по договора за прехвърляне на дружествени дялове е по-трудно в сравнение със снабдяването с официален документ за други обстоятелства,е без значение.
С оглед на горното съдът намира, че постановеният отказ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
По
изложените съображения и на основание чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава 21 „Обжалване
на определенията” на ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20190508121829-3 от 14.05.2019 год. на длъжностно лице по регистрацията в
Агенция по вписванията, с който е отказано
вписване на промени в подлежащите на вписване обстоятелства по отношение на „Имобайл кънсалтинг
сървисез“ЕООД,ЕИК ********* по заявление вх. № 20190508121829.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис
от него на жалбоподателя чрез пълномощника му адв. Желязко Желязков с адрес
на кантората гр.София,ул.“Марко Балабанов “,№ 4, Адвокатско дружество „Ташева и
съдружници“.
Съдия: