№ 4878
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110213991 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №23-4332-031187 от
19.12.2023г., издадено от Г.В.Б., на длъжност началник група в СДВР, отдел
Пътна полиция СДВР, с което на жалбоподателя Р. Г. В., ЕГН: ********** на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, която го е обжалвала в срок. В подадената от него жалба
същият излага съображения, че датата на нарушението в АУАН и НП е
различна, както и че не той е управлявал посоченото МПС.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
процесуалният му представител – адв. П., представя становище делото да се
гледа в тяхно отсъствие и излага аргументи по същество. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна- началник група в СДВР, ОПП редовно призована,
не се явява, представлява се от юрисконсулт М., която пледира за
1
потвърждаване на НП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.06.2023г. около 13:01 часа в град София на бул.Тодор Александров,
се намирал лек автомобил, ХОНДА ХР В, с ДКН А****НХ , собственост на
Райфайзен лизинг България ЕООД с вписан ползвател Д. Т.. Автомобилът
имал посока на движение от бул.Христо Ботев към бул. Дондуков. На
кръстовището на бул. Княгиня Мария Луиза и бул.Тодор Александров, което
се регулирало със светофарна уредба, автомобилът бил спрял на
забранителен червен сигнал на трисекционната светофарна уредба, работеща
в нормален режим. Въпреки, че светофарната уредба продължавала да подава
същия забранителен сигнал, водачът на автомобил ХОНДА ХР В, с ДКН
А****НХ навлязъл в кръстовището. Нарушението било наблюдавано от
видеокамери, разположени на кръстовището, и установено и записано на
материален носител в сектор Видеонаблюдение към ООДЦ-СДВР.
От ползвателя на автомобила Д. Т. било снето сведение на 28.08.2023г,
като същата посочила, че не е управлявала МПС, а предполага, че нейният
съпруг – жалбоподателят В. е бил водач на МПС в посочения ден и час. В
сведение от В. от 29.08.2023г. същият посочил, че желае да се запознае с
материалите по делото преди да даде сведения.
По преписката е налична и декларация от 28.09.2023г. от Х-С. по
отношение на МПС VW голф 4 с ДКН СА9040ХС, която съдът изключва от
доказателствата по делото като неотносима.
Свидетелят Ц. се запознал с изготвена докладна записка по отношение на
приложения към преписката клип, призовал жалбоподателя в ОПП СДВР и му
съставил акт за установяване на административно нарушение № АД240952, от
28.09.2023 г., в който посочил, че на 29.06.2023г. жалбоподателят навлиза и
преминава на червен сигнал на светофарната уредба при трисекционна
светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа на посоченото
място, дата и час.
2
На база на съставения акт било издадено и процесното Наказателно
постановление (НП) №23-4332-031187от 19.12.2023г., издадено от Г.В.Б., на
длъжност началник група в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което на
жалбоподателя Р. Г. В., ЕГН: ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/
лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В НП обаче било
посочено, че нарушението е извършено на 28.09.2023г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел Ц., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК, а именно: заповеди за компетентност, АУАН, НП два броя сведение, 2
броя снимков материал към клип от нарушението, справка за регистрация на
МПС, справка картон на водача, както и другите, приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ц. като добросъвестно
депозирани. Същите обаче се отличават с оскъдна фактология и липса на
спомен за обстоятелствата на съставяне на АУАН, като то тях единствено се
извежда, че свидетелят е съставил и подписал АУАН, който е съставен по
докладна записка.
Съдът следва да посочи, че с оглед наличния по делото клип и снимков
материал от него безспорно се установява, че посоченият в АУАН и НП
автомобил е бил спрял на кръстовището при забранителен червен сигнал за
навлизане в него, но именно при действието на този сигнал неправомерно е
навлязъл в кръстовището впоследствие. Видно от клипа, регистрационният
номер на МПС се установява непротиворечиво.
Въпреки това обаче няма никакви ангажирани или годни доказателства и
доказателствени средства, които настоящият съдебен състав да е в състояние
да събере, които да са дори индиция за авторството на деянието. Нито от
сведенията на ползвателя на МПС – Т., нито от тези на жалбоподателя, се
установява кой е управлявал МПС. Макар и съдът да е призовал свидетелката
Т., същата се възползва от правото си да не дава показания като съпруга на
жалбоподателя на основание чл.119 от НПК и е заличена като свидетел. Съдът
обаче следва да посочи, че на приложения клип не се вижда и е невъзможно
да се установи кое лице е управлявало МПС към момента на нарушението,
като са изчерпани възможностите за установяване на неговата самоличност.
Съдът изгради своите изводи и въз основа на приетите писмени
доказателства, които са непротиворечиви.
В този смисъл съдът намира от фактическа страна, че нарушението е
извършено, но неговият автор остава неизвестен и не се доказва
3
жалбоподателят да е управлявал посоченото МПС нито на датата, посочена в
АУАН, нито на тази, посочена като дата на нарушението в НП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
По съществото на спора настоящата съдебна инстанция намери
следното относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Чл. 7, т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на
движението по пътищата със светлинни сигнали, предвижда, че при
регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина, означава
"преминаването забранено".
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП "Участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка". Всяко
несъобразяване със светлинните сигнали, вкл. и тези с червен цвят, съставлява
нарушение на закона. С оглед изложеното съдът намира, че дадената от
административнонаказващия орган квалификация на нарушението е
правилна. В този смисъл и Решение № 3995 от 15.06.2022 г. на АдмС - София
по адм. д. № 3578/2022 г.
Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП светлинен сигнал червена
светлина на светофар означава "Преминаването е забранено". Водачите на
пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако
няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да
4
навлизат в кръстовището.
В санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е предвидено
административно наказание глоба в размер от 100 лв. за водач, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението. Както
бе посочено обаче, авторството на същото не се доказа. Следва да се има
предвид, че жалбоподателят е наказан в качеството на извършител, а не като
собственик или ползвател на МПС, какъвто съшият се установи, че не е. В
този смисъл за АНО съществува задължение да установи по безспорен начин
авторството на деянието, тежест, която той не е понесъл успешно. Въпреки и
усилията на съда, годни и достатъчни доказателства за водача на МПС не бяха
установени.
Ето защо НП подлежи на отмяна.
Съдът намира също, че е допуснато съществено процесуално нарушение
при определяне на датата на нарушението в НП, където е посочено, че то е
извършено на 28.09.2023г. (датата на съставяне на АУАН), а в АУАН е
посочена съвсем различна дата – 29.06.2023г. Това разминаване в месеца и
деня на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение,
което ограничава съда както при извършването на контрол върху НП, така и
жалбоподателят да разбере всички елементи на
административнонаказателното обвинение.
Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение,
доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а
също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления
по реда на чл. 59-63 ЗАНН следва да установи дали е извършено описаното в
наказателното постановление административно нарушение и съответно да
съпостави фактически установеното действие или бездействие на
жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като
административно нарушение. Установяването в хода на съдебното
5
производство на съществуването или несъществуването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение предпоставя
индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно
всички изисквания на чл. 57 ЗАНН.
Дори и да се приеме, че е допусната техническа грешка като за дата на
извършване на нарушението е посочена 28.09.2023г., ЗАНН не регламентира
института на очевидната фактическа грешка при издаване на наказателно
постановление и/или ред за поправянето й, нито допуска инцидентното й
установяване и преодоляване в съдебното производство по чл. 59 и сл. ЗАНН.
По въпроса, НПК /чл.248а/ не е субсидиарно приложим съгласно чл. 84 ЗАНН;
като в случая не намира приложение и разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, тъй
като грешката е допусната в НП, а не в АУАН. В съдебното производство,
съдът е единствено овластен да провери наказателното постановление, както е
издадено, и въз основа на официалния му текст, подписан от наказващия
орган, да приеме, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение,
извършено на посочената в него дата, което в конкретния случай не се
установява. Видно от самия АУАН и доказателствата по делото нарушението е
извършено на 29.06.2023г. Неправилното посочване на датата на нарушението
води до липса на задължителен реквизит от съдържанието на НП – формален
недостатък, който не може да се счита саниран чрез АУАН, тъй като актът не е
неразделна част от НП. Такава разпоредба, която да ги интегрира няма, а и
подобното сливане не е допустимо предвид различните процесуални функции
на акта и наказателното постановление в административнонаказателното
производство и санкционния негов характер. Този формална нередовност по
чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН в случая представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като неправилното посочване в НП на датата, вместо
установената при съставянето на АУАН и от събраните по делото
доказателства, съществено нарушава правото на защита на санкционирания,
който има право да разбере на коя точно дата се твърди, че е извършил
вмененото му нарушение, за да организира защитата си по него. Недопустимо
е едва в съдебно заседание да се установява кога действително е извършено
нарушението, вкл. въз основа на АУАН, ако това не е посочено конкретно в
НП. При липсата на тъждественост във фактическите установявания в АУАН и
в НП, съдът намира, че в случая задължителният по чл. 57, т.5 ЗАНН реквизит
не е надлежно формулиран, като води до липса на пълно, точно и ясно
6
описание на нарушението и конкретните обстоятелства при които е
извършено, което сочи не само на нередовност на наказателното
постановление от формална страна, но съществено засяга правото на защита
на нарушителя. В този смисъл вж. Решение № 6983 от 23.11.2018 г. по адм.д.
№ 8180/2018г. на Административен съд – София.
В свое Решение № 6896 от 10.11.2015 г. по адм.д. № 5713/2015г. на
Административен съд – София излага мотиви за сходна хипотеза, че
посочването на точната дата на нарушението, освен за определяне на
приложимия закон ( чл. 3, ал. 1 ЗАНН) е от значение и за началото на
сроковете по чл.34 ЗАНН, както и за изтичането на абсолютната погасителна
давност за административнонаказателното преследване, за които съдът следи
служебно. Неспазването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е винаги
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство, защото води до ограничаване правото на защита на
административнонаказаното лице, а също така прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление.
Ето защо НП подлежи на отмяна.
Право на разноски има жалбоподателят, който макар и да претендира
такива, не представя доказателства за тяхното извършване, тъй като е налично
само пълномощно, но не и договор, от който да е видно тяхното уговаряне,
размер и заплащане. Ето защо такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от гореизложените, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №23-4332-031187от
19.12.2023г., издадено от Г.В.Б., на длъжност началник група в СДВР, отдел
Пътна полиция СДВР, с което на жалбоподателя Р. Г. В., ЕГН: ********** на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП.
7
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от
получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8