Р Е
Ш Е Н
И Е № 260639
гр. Пловдив, 12.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IX-ти състав, в открито съдебно заседание на шести април,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ
РАБЧЕВА
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
при участието на секретаря Пенка
Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия
Калпачка въззивно
гражданско дело № 539 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Пловдив, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С
Решение № 261628 от 11.12.2020 г. постановено по гр.д. № 18410/2019 г. по описа
на РС Пловдив, III гр. състав, е отхвърлен като
неоснователен предявения иск с правна квалификация чл.40 ЗУЕС от С.М.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, с който се иска отмяна на решението на ОС на етажната собственост, находяща се в ***, взето на 09.10.2019 г., с което ОС
утвърждава направения разход в общ размер на 1036 лв., съгласно разходен ордер
1, като в 14-дневен срок от влизане в сила на решението да бъдат възстановени в
касата на ЕС направените разходи от сем. Г. и сем. Д. по извършването на
гореописания ремонт, като от сумата се приспадне дължимата от тях част
(съгласно приходен касов ордер 1), съответна на притежаваните общи части
съгласно следното разпределение: сем. К. – 16,66 %, 0 лв.; г-н Г. – 16,66 % -
345,33 лв.; сем. Б. – 16,66 % - 0 лв.; г-жа В. – 16,66 % - 0 лв.; сем. Г. –
16,66 % - 345,33 лв. Осъден е ищецът С.М.Г., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Етажната собственост, находяща се в ***, представлявана от управителя В.И.Г.,
сумата от 380 лв. (триста и осемдесет лева) – разноски в първоинстанционното
производство за адвокатско възнаграждение.
Постъпила
е въззивна жалба от С.М.Г., с която обжалва изцяло
така постановеното решение на Районен съд Пловдив. Счита решението неправилно,
постановено при грубо нарушение на императивни правни разпоредби на ЗУЕС и ЗС.
Твърди, че изводите на съда не съответстват на представените по делото
доказателства, досежно приетия дневен ред и относимостта на взетите решения с него, неправилен счита
извода на съда за разпределение на разходите за извършена подмяна на улуци,
между три от шестте апартамента в сградата, в противоречие със ЗС, както и при
липса на доказателства за размера на тези разходи. Счита за неправилен и извода
на съда и за стабилизиране на протокола от общото събрание, поради допуснати
процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй
като са представени такива за оспорване на съдържанието на протокола от
проведеното общо събрание на етажната собственост, а по отношение на твърдяната
дата на получаването му от управителя на етажната собственост не е направено
възражение пред съда. Моли да бъде
отменено изцяло обжалваното решение и бъде постановено ново, с което да бъде
уважен предявения от него иск.
Подаден
е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Етажна собственост, находяща
се в ***, представлявана от управителя В.И.Г., чрез адв.
А., с който счита жалбата неоснователна, а решението на районния съд правилно,
законосъобразно, обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените
правила. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и
интерес да обжалва и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Предвид горното и на
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.
Доколкото не се оспорва приетата от
районния съд фактическа обстановка, се установява, че на 09.10.2019 г. е било
проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти сграда в режим
на етажна собственост, с адрес ***, на
което е взето решение, на осн. чл. 48, ал. 5 и 6 от ЗУЕС за утвърждаване на направения разход в общ размер на 1036 лв., съгласно
разходен ордер 1, като в 14-дневен срок от влизане в сила на решението да бъдат
възстановени в касата на ЕС направените разходи от сем. Г. и сем. Д. по
извършването на гореописания ремонт, като от сумата се приспадне дължимата от
тях част (съгласно приходен касов ордер 1), съответна на притежаваните общи
части съгласно следното разпределение, по чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС: сем. К. – 16,66
%, 0 лв.; г-н Г. – 16,66 % - 345,33 лв.; сем. Б. – 16,66 % - 0 лв.; г-жа В. –
16,66 % - 0 лв.; сем. Г. – 16,66 % - 345,33 лв. За така проведеното събрание е
съставен протокол от 09.10.2019 г., като за съставянето му е поставено съобщение,
а на жалбоподателя е изпратен на електронна поща на 14.10.2019 г., в качеството
му на собственик на самостоятелен обект в сградата и на 16,6 на сто идеални
части от правото на собственост върху общите части на сградата.
Първият спорен въпрос между страните е
дали е оспорено съдържанието на така съставения протокол от жалбоподателя в
срока по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Към исковата молба е представено писмено
изявление от жалбоподателя до управителя на етажната собственост, но няма
представени доказателства същото да е изпратено на адресата, нито датата, на
което това евентуално е било сторено. Поради това не се доказва от
жалбоподателя, в чиято тежест е установяване на оспорването, че същото е
сторено в законоустановения срок. Поради това и съдът
приема, че е стабилизиран протокола от проведеното общо събрание на етажната
собственост. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че след като не е
оспорено това обстоятелство, то е следвало да се приеме да доказано от съда.
Неоспорване изрично на дадено обстоятелство, твърдяно от страната, не я освобождава
от задължението за провеждане на пълно главно доказване, когато това е
необходимо, с оглед предмета на спора, както е в конкретния случай.
С оглед приетото стабилизиране на
протокола от проведеното общо събрание следва съдът да приеме за осъществено
посоченото в същия, като прецени законосъобразността на взетите решения,
съобразно направените възражения от жалбоподателя.
От протокола за проведеното на 09.10.2019
г. общо събрание се установява, че е взето решение за възстановяване на сума,
която е била заплатена за подменени частично улуци и водостоци на покрива само
на южната част на кооперация „Движенец“, тъй като от
северната страна са били подменени през 2017 г.. С приетото решение разходите
по подмяната им са разделени поравно между собствениците на самостоятелни
обекти в южната част на кооперацията. Тъй като разходите са били платени изцяло
от двама от тримата собственици на обекти в южната част на сградата, то е взето
решение да се възстанови от жалбоподателя в касата на етажната собственост една
трета от посочената в разходен ордер 1 сума.
За тези ремонтни дейности по подмяна на
улуци и водостоци не е било взето предварително решение от ОС. Такова е било
взето по-рано за ремонт на покрива, в който не е била включена тази подмяна. Това
се установява и от събраните в първоинстанционното
производство свидетелски показания и изявления на страните, като именно поради
липса на изрично решение за този частичен ремонт на покрива е взето обжалваното
решение за възстановяване на платени суми от част от съсобствениците за
извършването му. Свидетелят Г. заявява, че подмяната на улуците и водосточните
тръби била задължителна, защото били изгнили, а тъй като собствениците на
самостоятелни обекти от северната страна на кооперацията били сменили улуците
само от тяхната страна, за което само те са си поели разходите, то не било
редно да се търсят от тях и разходи за подмяна на улуците от южната страна на
кооперацията. Това е посочено като становище и на присъстващите на общото
събрание на кооперацията в представения протокол, с какъвто мотив е взето и
решението жалбоподателят да възстанови една трета от направените разходи за
подмяна на улуци и водостоците в южната част на кооперацията, доколкото
притежавания от него обект се намира в тази част.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС
собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата,
подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд
„Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части. Така
постановява и нормата на общата разпоредба на чл. 41 ЗС.
Съгласно параграф 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС
„Необходим ремонт“ е дейност за привеждане на сградата, на общи части,
инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за
техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с
оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване
на сградата и самостоятелните обекти в нея. Доколкото със свидетелските
показания се установява, че тръбите и улуците са били изгнили, то съдът приема,
че е бил извършен необходим ремонт на общи части на сградата, каквато е
покрива.
Според чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, когато има
предварително взето решение за ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, разходите се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата. Този начин на разпределение е в унисон със задълженията на
собствениците по чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС и чл.41 ЗС.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС
предвижда, че всеки собственик може да извърши със собствени средства,
материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на
общото събрание. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за
негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат
от дължимите от него вноски по чл. 50 от ЗУЕС, след представяне на документи,
удостоверяващи плащанията. Конкретно при посочване на процедурата по
възстановяване на необходим ремонт – взето решение на общото събрание на
етажната собственост, законът не посочва изрично и начина на разпределяне на
разходите, както е сторено в разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС. Това обаче
не означава, че могат да се наруша законовия принцип при поемане на разходи за
ремонт на общите части на сградата, обективиран в
посочените норми, при положение, че такова съгласие няма изразено от всички
съсобственици. Това следва както от систематичното място на разпоредбата, така
и от общите разпоредби на ЗУЕС и ЗС, цитирани по-горе. Разпределянето на
разходите и при извършен необходим ремонт следва да стане между всички
съсобственици на самостоятелни обекти, съразмерно на притежаваните от тях
идеални части от общите части на сградата, предвид задълженията им, визирани в
чл.6, ал.1, т. 9 от ЗУЕС и чл. 41 от ЗС.
Ето защо съдът намира, че атакуваното
решение на Общото събрание на етажната собственост, според което разходите за
извършения ремонт следва да бъдат бъдат за сметка само на част от етажните
собственици, противоречи на закона - чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС вр.
чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС и вр. чл. от 41 ЗС, поради
което следва да бъде отменено.
Като е стигнал до различни правни изводи
РС е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и
постановено друго, с което да бъде отменено атакуваното решение на ОС на ЕС на
кооперация „Движенец“, с адрес ***, район Централен.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция на въззиваемия
не се дължат разноски, а от въззивника не е поискано
присъждане на такива.
Решението на въззивния
съд не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 3
от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 261628
от 11.12.2020 г. постановено по гр.д. № 18410/2019 г. по описа на РС Пловдив, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно, по предявения
иск с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС от С.М.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу
Етатажната собственост на кооперация „Движенец“ с адрес ***, взетото Решение на Общо събрание на Етажна собственост
на сграда с адрес ***, проведено на 09.10.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.