РЕШЕНИЕ
№ 438
гр.Перник, 27.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито
заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Роман
Николов
ЧЛЕНОВЕ: Антон Игнатов
мл. съдия Кристина Костадинова
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 750 по
описа на ОС – гр. Перник за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
вр. чл. 436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 3 от
ГПК.
Образувано е по повод постъпила от К.В.И.,
ЕГН: **********, чрез пълномощника му – адв. С.А., жалба с вх. № 21482/14.08.2019
г. (п.к. 12.08.2019 г.) срещу действията на частен съдебен изпълнител
(ЧСИ)
С.Б., с рег.
№ ***, с район на действие ОС – гр. Перник, по изпълнително дело № 505/2017 г.
по описа на ЧСИ Б..
С подадената жалба жалбоподателят –
длъжник по изпълнението, оспорва постановление за възлагане на недвижим имот, с
което след проведена публична продан в периода от 17.06.2019 г. до 17.07.2019
г. имот – апартамент № *, находящ се в ***, с идентификатор №
55871.515.115.1.5, е възложен на купувача по проданта В. Е..
В жалбата се излагат твърдения, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и че имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. В тази връзка се поддържа, че
процедурата по провеждане на публична продан представлява сложен фактически
състав, състоящ се от множество действия на съдебния изпълнител като
ненадлежното извършване на кое да е от тях води до незаконосъобразност на
проданта респ. съставлява основание за нейната отмяна. На първо място се
твърди, че въпреки измененията в ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2017 г. и
настъпили по време на висящността на изпълнителното дело, ЧСИ не е изпълнил
законовото си задължение по чл. 485 от ГПК да възложи на вещо да извърши оценка
на имота, предмет на проданта. Посочва се, че така се е стигнало до
незаконосъобразно определяне цената на имота, което накърнява интересите на
длъжника. Обръща се внимание, че е извършен единствено доклад за актуализиране
оценката на недвижимия имот от 02.08.2018 г., който обаче не е бил надлежно
съобщен на длъжника. В тази връзка се прави оспорване по реда на чл. 193 от ГПК
на съдържанието на съобщението, изпратено до последния, с което се твърди да е
уведомен за извършената оценка. Поради това се излагат подробни доводи, че длъжникът
е бил напълно лишен от възможността да оспори приетата от ЧСИ оценка на имота.
На следващо място се твърди, че след
първоначалната такава и след обявяване на предходната за нестанала по делото на
практика са проведени множество публични продани, които обаче са осъществени
без взискателя да е направил искане в тази насока. Поради това и предвид
посочените по-горе пороци при определяне оценката на имота жалбоподателят
поддържа, че при всяка продан началната цена на имота е била незаконосъобразно
определяна съответно занижена в негова вреда. Това от своя страна е накърнило
възможността имотът да бъде възложен по най-високата цена.
Твърди се също, че длъжникът не е бил
надлежно уведомен за процесната публична продан, проведена в периода от
17.06.2019 г. до 17.10.2019 г. В тази връзка се излагат подробни доводи, че
съобщението за провеждане на проданта не му е било връчено надлежно, доколкото
не е спазена разпоредбата на чл. 47 от ГПК. Прави се и оспорване по чл. 193 от ГПК на съдържанието на уведомлението, в което е отразено връчването.
На следващо място жалбоподателят
поддържа, че преди провеждане на процесната публична продан не е извършена нова
оценка на недвижимия имот, въпреки че между момента на определяне на
първоначалната оценка и момента на проданта е изминал значителен период от
време – повече от година, в която условията на пазара на труда са се променили
и имотите са поскъпнали. Обръща се
внимание, че това е довело до определяне в твърде занижен размер на цената на
имота, което накърнява правата на длъжника. Допълва се, че този подход не
съответства и на идеята на законодателя, проведена с измененията на ГПК,
обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2017 г., а именно имотът на длъжника да не бъде
продаден на безценица, а напротив същият да се реализира на максимално висока
цена, което да доведе до удовлетворяване на взискателя без допълнително
утежнява положението на задълженото лице.
На последно място се посочва и че по
делото липсва данъчна оценка на процесния имот, което е довело до нарушаване
правилото на чл. 485, ал. 5 от ГПК.
Относно самото провеждане на
наддаването се твърди, че е допуснато нарушение при съставяне на протокола за
обявяване на купувач. В тази връзка се поддържа, че съдебният изпълнител не е
проверил дали наддавателното предложение е валидно – т.е. дали е направено от
лице, което има право да участва като наддавач и дали същото е внесло
изискуемия се от закона задатък като се излагат подробни доводи, че такъв не е
внесен.
С тези аргументи се иска обжалваното
постановление за възлагане да бъде отменено. С жалбата е направено и искане за
назначаване на съдебно-оценителна експертиза с оглед определяне пазарната
оценка на процесния недвижим имот. Иска се и допускане до разпит на двама души
свидетели с оглед установяване на обстоятелствата къде е живял длъжника и
правени ли са опити за връчване на съдебните книжа по делото. С оглед на така
направените доказателствени искания се прави особено искане – за насрочване
разглеждането на делото в открито съдебно заседание.
В законоустановения срок по чл. 436,
ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения с вх. № 25658/04.10.2019 г. от
купувача по публичната продан В.Д.Е., с ЕГН: **********. В същите се твърди, че
наведените от жалбоподателя нарушения касаят процедурата по извършване на
публичната продан, а не процедурата по наддаване, каквато била хипотезата на
чл. 435, ал. 3 от ГПК. На следващо място се твърди, че не са налице и
твърдените от длъжника нарушения на процедурата по наддаване, доколкото същата
била проведена в съответствие с изискванията на чл. 489 и чл. 490 от ГПК като
наддавателното предложение не страдало от пороците, релевирани от
жалбоподателя. С тези аргументи се иска обжалваното постановление да бъде
потвърдено.
С оглед разпоредбата на чл. 436, ал.
3 ГПК от ЧСИ С.Б. са постъпили мотиви по обжалваните изпълнителни действия.
Посочено е че разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК изрично урежда кои пороци в
постановлението за възлагане подлежат на обжалване от страна на длъжника по
изпълнението. Поддържа се, че релевираните от жалбоподателя пороци – като
ненадлежно съобщаване на длъжника извършването на проданта и определянето на
оценката на имота не са част от наддавателната процедура при публичната продан
и съответно съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на обжалване, доколкото имат
„предварителен характер“ и касаят единствено подготовка на процедурата. На
следващо място се обръща внимание, че процедурата по публична продан на имота е
проведена законосъобразно – била е надлежно разгласена като се спазени всички
изисквания на закона вкл. по чл. 477, чл. 478 и чл. 488 от ГПК, за което са
съставени и съответни протоколи. Допълва се, че дори да има нарушения при
връчване документи по изпълнителното дело на длъжниците, това се дължи на
обстоятелството, че същите се укриват от съдебния изпълнител. Поддържа се и че
публичната продан е проведена при надлежно спазване на измененията на ГПК,
обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2017 г. като цената на имота е законосъобразно
определена. На последно място се поддържа, че процедурата по наддаване е
проведена законосъобразно, доколкото видно от съставения протокол са спазени
съответните законови изисквания, а представител на жалбоподателя не е
присъствал на наддаването, поради което и твърденията за допуснати нарушения са
неоснователни. Обръща се внимание и че обявеният за купувач В.Е. е внесъл
изискуемия задатък, което се доказва от представеното по делото платежно
нареждане, приложено към наддавателното му предложение.
Извън законоустановения срок отговор
на жалбата е подаден и от другата длъжница И.Б.В., който обаче не е подписан. В
същия е изразено становище, с което се поддържат доводите по жалбата.
Към настоящото дело е приложен
препис от изп. д. № 505/2017 г. по описа
на ЧСИ Б..
Пернишкият
окръжен съд, Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело № 505/2017 г. е
образувано при ЧСИ С.Б. по молба на „Юробанк България“ АД против К.В. И. и И.Б.В..
Въз основа на молба с вх. № 13641/07.06.2019 г. с постановление от 07.06.2019
г. като взискател в изпълнителното производство на основание чл. 429 от ГПК е
конституирано дружеството „Еос матрикс“ ЕООД.
По посоченото изпълнително дело е извършено
проучване на имущественото състояние на длъжниците като предвид
получената информация съдебният изпълнител е предприел действия по подготовка и
е пристъпил към извършване на публична продан на процесния имот – апартамент с
идентификатор № 55871.515.115.1.5. В тази връзка след няколко на брой публични
продани на имота, които са обявени за нестанали поради липса на подадени
наддавателни предложения, съдебният изпълнител с обявление изх. №
10505/24.04.2019 г. е насрочил процесната публична продан в периода от
17.06.2019 г. до 17.07.2019 г., като видно от протокол за предоставяне на
документи относно публична продан в регистратурата на РС – гр. Перник са предоставени
съответните документи относно имота. В посоченото обявление е определена
началната цена на имота – 31 466.40 лева и е отбелязано, че в 09.00 часа
на 18.07.2019 г. в присъствието на явилите се наддавачи ще се състави протокол
по чл. 492, ал. 1 от ГПК. В хода на така обявената публична продан в
регистратурата на РС – гр. Перник е подадено едно на брой наддавателно
предложение с вх. рег. № 20663/16.07.2019 г., в 16.15 часа, от лицето В.Д.Е.,
постъпило в плик. Последният видно от приемо предавателен протокол (л. 408 от
и.д.) е предаден от длъжностно лице в РС – гр. Перник на ЧСИ С.Б. на 18.07.2019
г.
На следващо от протокол за обявяване
на постъпилите наддавателни предложения, съставен на 18.07.2019 г., се
установява, че при отварянето на наддавателното предложение е присъствало единствено
подалото го лице В. Е. като наддавач. В протокола е отбелязано също, че
наддавателното предложение е валидно, а предложената от наддавача Е. цена е в
размер на 31 570.00 лева. Предвид липсата на други наддавателни
предложения и на устни наддавателни предложения съгласно чл. 492, ал. 2 от ГПК
след като наддавачите са питани три пъти, като най-висока цена за имота е
приета предложената от наддавача Е. сума от 31 570.00 лева, поради което
същият е обявен за купувач по публичната продан. Видно от приложеното в цялост
копие от изп.д. № 505/2017 г. в плика, съдържащ наддавателното предложение на В.Е.
се съдържа документ „предложение“ с предложена от лицето цена за имота,
декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари и платежно нареждане за сумата от 3146.64 лева с основание
за плащане „задатък за публична продан по изп.д. № 505/2017 г.“, като
платежното нареждане е от дата 16.07.2019 г.
Предвид резултата от проведената
публична продан ЧСИ Б. е издал постановление за възлагане на недвижим имот от
19.07.2019 г., предмет на обжалване в настоящото производство, с което
процесният имот – апартамент с идентификатор № 55871.515.115.1.5 е възложен на
купувача по проданта В.Е. срещу сумата от 31 570.00 лева.
Изложената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимна страна – длъжник в изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване. Депозирана е в
законоустановения едноседмичен срок и е насочена срещу действие на съдебен
изпълнител, което подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК, като за
образуване на настоящото производство са заплатени дължимите държавни такси,
поради което жалбата е редовна и допустима.
По същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3
от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника само в две
хипотези – когато наддаването
при публичната продан не е извършено надлежно или когато имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. В първата хипотеза наддаването е
надлежно, когато са спазени изискванията на чл. 489
и чл.
490 от ГПК. По аргумент от противното следва да се приеме, че основанията на
длъжника за оспорване на постановлението за наддаване поради ненадлежно
извършено наддаване следва да визират случаи, при които е нарушена предвидената
в посочените разпоредби процедура – напр. наддавателните предложения не
съдържат съответните реквизити, участникът в наддаването не е внесъл задатък
или не е приложил съответната квитанция, предложението му не е било отразено
във входящия регистър на съда, проданта не е приключила в съответното
законоустановено време, в наддаването са взели участие лица, които не са имали
право да наддават. Втората хипотеза – когато имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена, визира допуснато от съдебния изпълнител нарушение
при определянето на купувача, при наличието на неколцина конкуриращи участници
в наддавателната процедура - поради противоречие с нормата на чл. 492, ал. 1,
изр. трето от ГПК. В този смисъл предметът на съдебната проверка е ограничен
единствено до процесуалната законосъобразност на действията по принудителната
продан на имуществото и то само за онези от тях, които са свързани пряко с
наддавателната процедура (не я подготвят) и са годни да повлияят върху
възможността имуществото да постигне най-високата предложена цена (в този
смисъл Решение № 239 от 9.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2014 г., I г. о., ГК).
Посочените изводи
кореспондират и на задължителните разяснения,
дадени
в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които връчването на поканата за доброволно
изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но
не са част от наддаването. Поради това тези действия излизат вън от предмета на
проверка при обжалване на постановлението за възлагане. На следващо място е
пояснено и кои действия са част от наддаването като е посочено, че това са
действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни
предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с
право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите
при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана
стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка
само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.
В
настоящия случай жалбоподателят се позовава и на двете основания, посочени в
разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК. Наведените от него твърдения за
допуснати нарушения от съдебния изпълнител обаче в контекста на гореизложените
правни изводи не запълват като съдържание нито основанието за ненадлежно
извършено наддаване при публичната продан, нито основанието имотът да не е бил
възложен по най-високата предложена цена. Посоченият извод следва от обстоятелството,
че молбата или липсата на такава от страна на взискателя за обявяване на нова
продан след нестанала предходна, обявяването на самата продан и съобщаването на
това обстоятелство на длъжника представляват единствено действия по подготовка
на проданта, но нямат отношение към надлежното наддаване при публичната продан.
Поради това и дори спрямо тях от съдебния изпълнител действително да са
допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения, то тези нарушения не са от
естество да доведат до опорочаване наддаването при публичната продан. Този
извод се потвърждава освен от възприетата характеристика на тези действия като
такива с подготвително значение спрямо проданта и от обстоятелството, че
процесуалният закон не предвижда самостоятелно обжалване пред съда на нито едно
от тях.
Тези разсъждения се отнасят и до
твърденията за ненадлежно извършване на оценка на недвижимия имот, ненадлежното
й съобщаване на жалбоподателя и неправилното определяне на началната продажна
цена на имота. Посоченият извод следва от обстоятелството, че тези действия
съгласно изричните постановки на горецитираната трайна, а и задължителна
съдебна практика, също представляват действия с подготвителен характер спрямо
публичната продан и нямат отношение към възлагането на имота по най-високата
предложена цена, както смята жалбоподателят. В този смисъл така наведените
нарушения, дори да са допуснати, също не запълват съдържанието на основанието
за отмяна на постановлението за възлагане „имуществото да не е възложено по
най-високата предложена цена“. В допълнение, както се посочи и по-горе, за да е
налице това основание в наддавателната процедура следва да са участвали
неколцина конкуриращи участници, докато в процесния случай в проданта е
участвал един единствен наддавач, който е обявен и за купувач на имота – В.Е..
Само за пълнота въззивният съд намира
за нужно да отбележи, че развитото от жалбоподателя положение, че публичната
продан представлява сложен фактически състави, като всяко нарушение при
извършването й представлява основание за отмяна на възлагателното
постановление, не е възприето с новия ГПК (обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г. в
сила от 01.03.2007 г.), което обстоятелство е изрично посочено в т. 8 от
цитираното по-горе тълкувателно решение.
Предвид така изложените съображения
направените от жалбоподателя доказателствени искания – за извършване на
експертиза и разпит на свидетели не следва да бъдат допускани като не следва да
бъде откривано и производство по чл. 193 от ГПК относно оспорените съобщения. В
тази връзка липсва и основание за насрочване за разглеждане на делото в открито
съдебно заседание.
Относно твърденията в жалбата, че от
страна на наддавача не е внесен задатък и че съдебният изпълнител не е проверил
дали същият не е лице, което няма право да участва в наддаването, въззивният
съд намира същите за неоснователни. По отношение на възражението, че не е
внесен задатък същото се опровергава пряко от представеното по изп. дело
платежно нареждане. С последното в полза на ЧСИ С.Б. е предена сумата от 3146.64
лева, която представлява точно 10% от обявената начална цена на имота в размер
на 31 466.40 лева. Освен това като основание на превода е посочено
„задатък за публична продан по изп.д. № 505/2017 г.“ На последно място като
дата на платежното нареждане е отбелязано 16.07.2019 г., което е денят на
постъпване на плика, съдържащ наддавателното предложение в регистратурата на РС
– гр. Перник.
Въззивният съд намира за неоснователно
и другото наведено нарушение, а именно липса на проверка от страна на ЧСИ дали
лицето В.Е. не е лице, което няма право да участва в проданта, доколкото същото
не е обвързано с никакви конкретни твърдения от страна на жалбоподателя. В този
смисъл последното представлява единствено голословно твърдение, което не се
подкрепя нито от доводи на самия жалбоподател, нито от данните по делото. Освен
това, както правилно е посочил и съдебният изпълнител в депозираните от негова
страна мотиви, в протокола за обявяване на постъпилите наддавателни предложения
изрично е отбелязано, че подаденото от В. Е. предложение е валидно. Тази
констатация отново не се опровергава от твърденията на жалбоподателя, нито
посоченият протокол е предмет на каквото и да е оспорване от негова страна. На
последното място за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че по делото не
са налице нито твърдения, нито данни за нарушаване на други изисквания на чл.
489 и чл. 490 от ГПК, поради което следва да се приеме, че след като
наддавателното предложение е прието от ЧСИ за валидно, то тази констатация е извършена
след направена проверка на тези изисквания, предвид формалната доказателствена
сила на протокола по чл. 492 от ГПК като официален документ.
По тези съображения
подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, Пернишкият окръжен
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 21482/14.08.2019 г. (п.к.
12.08.2019 г.), подадена от К.В.И., ЕГН: **********, чрез пълномощника му –
адв. С.А., срещу действията на частен съдебен изпълнител С.Б., с рег.
№ ***, с район на действие ОС – гр. Перник, по изпълнително дело № 505/2017 г., изразяващи се в постановление за възлагане на недвижим имот, с което след
проведена публична продан имот – апартамент № *, находящ се в ***, с
идентификатор № 55871.515.115.1.5, е възложен на купувача по проданта В. Е..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.