№ 38
гр. Шумен , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:Мирослав Г. Маринов
Теодора Енч. Димитрова
Соня Анг. Стефанова
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Въззивно гражданско
дело № 20213600500215 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 13390/ 12.05.2021 год., депозирана от Е.. Ш. АЛ. против
постановление изх. № 8743/ 13.04.2021 год. на ЧСИ Д.З., рег. № * на КЧСИ по изп. дело №
2018*0400635 за отказ да прекрати на изпълнителното дело, поради липса на предпоставките,
предвидени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят счита атакуваното постановление за неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно. Навежда твърдение, че липсата на мотиви по атакуваното определение е
самостоятелно основание за отмяната му. Освен това сочи, че не е бил уведомен за извършената
цесия. Излага, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в двугодишен
срок от образуване на изпълнителното дело, поради което е настъпила перемпция и
изпълнителното дело следва да бъде прекратено по силата на закона. Невежда твърдение, че
вземането предмет на изпълнителното дело е погасено по давност. Моли съда да отмени
атакувания отказ като неправилен и незаконосъобразен.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД е депозирал молба, в която
взима и становище по неоснователността на жалбата. Моли атакуваното постановление да бъде
потвърдено.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Д.З. е изложила писмено становище по отношение на
обжалваното постановление. Счита депозираната жалба за неоснователна, а постановения от нея
отказ за прекратяване на изпълнително дело – за законосъобразен.
Доколкото по делото липсват данни отказът на съдебния изпълнител да прекрати
1
изпълнителното дело да е бил връчен на длъжника на постоянния и настоящия му адрес - гр. В. ул.
№ (съгласно направената справка в НБД „Население“), предвид приложеното от длъжника
заявление вх. № 12837/ 05.05.2021 год., в което е отразено, че на посочената дата същият се е
запознал с изпълнителното дело, включително с постановения преди това отказ, и с оглед
разпоредбата на чл. 436, вр. чл. 435, ал. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав счита, че жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна, при нА.чието на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Изп. дело № 2018*0400635 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № * на КЧСИ е образувано по молба на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седА.ще в гр. С., чрез процесуалния си представител юриск. Ц.Г.,
против Е.. Ш. АЛ. въз основа на изпълнителен лист издаден на 11.07.2013 г. от РС – Нови пазар по
ч.гр.д. № 560/2013г. в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за сумата от 20366,11 лева, от
които: 16516 лева – главница; 3842,11 лева – договорна лихва за периода от 24.10.2008 год. до
24.06.2013 год.; 8 лева – наказателна лихва за периода 24.10.2008 год. до 24.06.2013 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 11.07.2013 год. до изплащане на вземането, както и 407,32
лева – разноски за държавна такса и 784,39 лева – адвокатско възнаграждение.
В молбата за образуване на изпълнителното дело вх. рег. № 17721/ 31.05.2018 год.,
депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е посочено, че между молителя и „Юробанк и Еф Джи
България“ АД, в полза на когото е издаден приложения изпълнителен лист, е сключен договор за
цесия от 18.01.2016 год., по силата на който „Юробанк и Еф Джи България“ АД (цедент) е цедирал
вземането си по приложения изпълнителен лист на молителя „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер).
Към молбата е представен Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 18.01.2016 год. между
„Юробанк и Еф Джи България“ АД, от една страна в качеството му на прехвърлител и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, от друга в качеството му на приобретател, като видно от Приложение № 4:
Портфейл с договора е прехвърлено и вземането към длъжника под № 963997 от списъка.
Съгласно т. 4.3 от договора цедентът изрично е упълномощил цесионера да изпраща писмени
уведомления до Длъжниците във връзка с извършеното прехвърляне на задълженията им към нов
кредитор, съгласно чл. 99 от ЗЗД по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите по
образец на пълномощно за приобретеля (приложение 6). В т. 5.1.1 е предвидено, че уведомленията
за извършената цесия до прехвърлените длъжници следва да бъдат подписани от приобретателя
или от трето лице, посочено от приобретателя и действащо от името и за сметка на прехвърлителя.
В т. 5.1.2 от договора е указано, че уведомленията се изпращат с препоръчана поща с обратна
разписка и декларирано съдържание. По делото няма данни длъжникът да е бил уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането.
С молбата е поискано проучване на имущественото състояние на длъжника като се извърши
справка в Регистъра на банковите сметки и сейфовете към БНБ за нА.чните му банкови сметки и
налагане на запор върху тях.
Със съобщения изх. № 13808/ 13.06.2018 год. и изх. № 13807/ 16.06.2018 год. (л. 47-48 от ИД)
е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки на длъжника, открити в „Банка
ДСК“ ЕАД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
2
Със съобщение изх. № 13806/ 13.06.2018 год. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
По реда на чл. 18, ал. 6 от ЗЧСИ на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение
изх. № 13809 от 13.06.2018 год. по пост. му адрес в гр. В. ул. №, ведно със заповед № 261 от
11.07.2013 год. по ч.гр.д. № 560 по описа на РС – Нови пазар за 2013 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, изпълнителен лист и договор за
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 год. Видно от разписка от 30.07.2018 год., изготвена от
призовкар при ЧСИ Д.П.-Я., рег. № * на КЧСИ с район на действие ВОС, длъжникът не е бил
намерен на постоянния си адрес в град В., който е бил посетен от длъжностното лице 3 пъти в
рамките на един месец, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията като едно от
тях е в неприсъствен ден (неделя), в резултат на което е залепено уведомление до вратата на имота
(под прозореца) със съдържанието по чл. 47, ал. 2 от ГПК. Връчителят е събрал данни от лице,
живущо на адреса, че длъжникът живее преимуществено в гр. Нови пазар (л. 80 -82 от ИД).
Поканата за доброволно изпълнение е изпратена и по предишния постоянен адрес на
длъжника в гр. Н.П. ул. № като същата е връчена на 14.06.2018 год. на неговата майка Н.И.Ю. (л.
61 от ИД).
По делото на осн. чл. 458 от ГПК е присъединена като взискател и държавата.
С последваща молба вх. рег. № 04312/ 12.02.2019 год. (л.86 от ИД) взискателят отново е
поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка
ДСК“ ЕАД и в банка „Райфайзенбанк България“ ЕАД, както и да наложи запор върху трудовото
му възнаграждение. От материА.те по делото безспорно се установява, че поисканите
изпълнителни действия са вече извършени на 13.06.2018 год. като запорите не са вдигнати.
Депозирана е молба вх. № 23655/ 30.10.2020 год. от взискателя с искане отново да се извърши
справка в Регистъра на банковите сметки и сейфовете към БНБ за нА.чните банкови сметки на
длъжника и налагане на запор върху тях. С молба вх. № 08316/ 16.03.2021 год. взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банкови сметки на длъжника, открити в
„Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон С.. Запорът е наложен със запорно съобщение изх. № 6691/
18.03.2021 год.
На 09.04.2021 год. е подадена молба вх. № 10836 от длъжника Е.. Ш. АЛ. за прекратяване на
изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, която е оставена от ЧСИ З. с
постановление изх. № 8743/ 13.04.2021 год. без уважение с мотив, че не са нА.це основания за
прекратяване на делото. Именно постановеният отказ за прекратяване на изпълнителното дело е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
В нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК изрично е регламентирано правото на длъжника да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на длъжника Е.. Ш. АЛ. против
постановление изх. № 8743/ 13.04.2021 год. на ЧСИ Д.З., рег. № * на КЧСИ по изп. дело №
3
2018*0400635 за отказ да прекрати изпълнителното дело, поради липса на предпоставките,
предвидени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно мотивите към т. 10 от
ТР №2/2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителните действия, годни да прекъснат
давността са: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лица, като изброяването е
неизчерпателно. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, т.е.
актът, с който съдебния изпълнител прекратява изпълнителното производство на това основание
има декларативен характер. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
В случая по същество се навежда твърдение, че тъй като не бил уведомен за сключения между
„Юробанк и Еф Джи България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД Договор за прехвърляне на вземания
от 18.01.2016 год., то от образуване на изпълнителното дело до датата на депозиране на жалбата не
са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Жалбоподателят изтъква, че
е изтекла погасителна давност за процесното вземане. Освен това отбелязва, че със запорното
съобщение от 18.03.2021 год. е наложен запор върху несъществуваща сметка в „Те-Дже Зираат
Банкасъ“ – клон С., като твърди, че в запорното съобщение е отбелязано, че се налага запор върху
МПС, каквото той не притежава. Предвид това счита, че изпълнителното дело следва да се
прекрати на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателя, като съображенията затова
са следните:
Разпоредбата на чл. 429 от ГПК урежда въпроса кои лица могат да бъдат субекти на
изпълнителното производство. Извън хипотезата, при която е необходимо легитимираните по
изпълнителния лист лица да съответстват на страните по изпълнителното дело, законодателят е
предвидил възможност и за частните и универсални правоприемници на взискателя да поискат
образуване на изпълнително производство или да се конституират във вече образувано такова.
Сключването на договор за цесия е частно правоприемство, по силата на което взискателят,
посочен в изпълнителния лист (цедент) бива заменен от приобретателя на вземането (цесионер).
Правоприемството може да настъпи, както преди образуване на изпълнително дело (какъвто е
настоящият случай), така и в хода на вече започнало изпълнение по молба на самия титуляр на
4
правото по изпълнителния лист. При всички положения съдебният изпълнител е длъжен да
образува изпълнително производство по молба на цесионера, независимо дА. към цесията е
приложено уведомление за извършената цесия до длъжника или не, тъй като съгласно трайната
съдебна практика за осъществяване правните последици на договора за цесия е достатъчно
постигането на съгласие между цедента и цесионера. Т.е. със сключването му вземането, заедно с
всичките му принадлежности преминава от цедента в патримониума на цесионера (Решение №
150 от 26.03.2009 год. по гр.д. № 147/2008 год. на ВКС; Решение № 243 от 06.08.2017 год. по т.д.
№ 3501/2015 год. на ВКС; Решение № 239/15.05.2018 год. по т.д. № 986/2017 год. на ВКС и др.).
Т.е. от датата на сключване на процесния договор за цесия на 18.01.2016 год. „ЕОС Матрикс“
ЕООД е станал кредитор на длъжника по изпълнителния лист.
За да възникне това качество за цесионера не е необходимо да се извърши уведомяване на
длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Непротиворечиво в практиката на Върховния съд се възприема, че
уведомлението до длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за прехвърляне на
вземания (така Решение № 40/ 13.05.2010 год. по т.д. № 566/2009 год. на ВКС; Определение № 719
от 10.10.2012 год. по т.д. № 173/2012 год. на ВКС). Нещо повече, надлежното уведомяване на
длъжниците по см. на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за извършена цесия не рефлектира върху дължимостта на
вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител,
като не освобождава длъжника от отговорността за погасяването му (Решение № 209 от 28.11.2018
год. на ВКС по т.д. № 2530/2017 год.).
По силата на чл. 429, ал. 1 ГПК частното правоприемство се установява с писмени
доказателства. Органът по принудителното изпълнение трябва да извърши проверка на договора за
прехвърляне на вземания, чрез която да прецени дА. взискателят е цесионер; дА. вземането,
предмет на договора за цесия е идентично с вземането по изпълнителния лист, съотв. дА. е
прехвърлено, тъй като в цесията може да има отлагателни условия или др. обстоятелства, поради
които към момента на представяне на договора пред съдебния изпълнител, последният да не е
породил действието си между страните. В случая „ЕОС Матрикс“ ЕООД е представил на съдебния
изпълнител цесионния договор, приложение № 4, в което са описани прехвърлените от Банката
вземания, а вземането към длъжника фигурира под № 963997 от списъка. Няма спор, доколкото от
жалбоподателя не са навеждани твърдения в обратния смисъл, че вземането предмет на процесния
договор за цесия е вземането, инвокирано в изпълнителния лист. Предвид изложеното,
представените писмени доказателства са напълно достатъчни, за да се достигне до извод, че в
полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е възникнало правото да иска извършването на изпълнителни
действия по отношение на длъжника по изпълнителния лист.
Предвид изложеното, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че тъй като
извършената цесия не била доведена до знанието му, то изпълнителното дело незаконосъобразно е
образувано по искане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на взискател, а извършените
изпълнителни действия са незаконосъобразни и не прекъсват давността. Както по-горе беше
посочено, уведомяването на длъжниците не е елемент от фактическия състав на договора за цесия,
а има значение при изследване на противопоставимостта на цесията на длъжника (и на третите
лица), който може вА.дно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди
уведомяването (в този см. Решение № 16 от 04.02.2016 год. по гр.д. № 5788/2015 год.; Решение №
404 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 666/2015 г., IV г. о., ГК). Няма данни по делото да са
5
извършвани плащания към предишния кредитор, а и такива оплаквания не са правени, още повече,
че при образувано изпълнително производство длъжникът, респ. третото задължено лице, е
длъжен да прави плащанията по сметката на ЧСИ.
От данните по делото е видно, че след образуване на изпълнителното дело взискателят е
депозирал множество молби (на 12.02.2019 год., 30.10.2020 год. и 16.03.2021 год.), с които е искал
извършването на изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки и върху
трудово възнаграждение на длъжника. Запори са наложени със запорни съобщения на 13.06.2018
год. и на 18.03.2021 год.
Началото на 2-годишния срок, уреден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК започва да тече от датата на
последното вА.дно изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя, като изява на
волята му да упражнява правото си. Наложила се е трайната съдебна практика, че всяко искане на
взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от динамичния фактически състав
на предвидения в закона способ, опровергава презумираното му бездействие – такива са исканията
за налагане на запор, възбрана, за извършване на опис и др. Всяко искане за извършване на вА.дно
същинско изпълнително действие прекъсва преклузията, независимо дА. е извършено. Това е така,
тъй като когато има постъпило искане да бъде приложен определен изпълнителен способ,
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
В настоящия случай от датата на образуване на изпълнителното дело до датата на налагане на
последния запор няма момент, в който да е настъпила перемпция, тъй като взискателят е подавал
всяка година молби за извършване на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността,
налагани са запори върху банкови сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение, като
взискателят е заплащал своевременно дължимите такси за това.
Между наложения на 13.06.2018 год. запор върху банковите сметки на длъжника, открити в
„Банка ДСК“ ЕАД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД и депозираната от взискателя на 12.02.2019
год. молба с повторно искане да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника и ново
искане да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение, не е изтекъл предвидения в чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК 2- годишен преклузивен срок, поради което не е настъпила твърдяната от
жалбоподателя „перемпция“. Не рефлектира върху изводите на съда обстоятелството, че по
молбата вх. № 17721 от 31.05.2018 год.) за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане
само за проучване финансовото състояние на длъжника и налагане на запор върху негови банкови
сметки, съдебният изпълнител е наложил запор и върху трудовото възнаграждение на длъжника
(л.57 от ИД), без такова изпълнително действие да е било поискано от взискателя към този момент
и без да са нА.це предпоставките на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, което е довело до липсата на
необходимост да се налага повторно запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, каквото
искане е било отправено за първи път надлежно от взискателя с молбата му от 12.02.2019 год.
Перемпция не е настъпила и между подадените на 30.10.2020 год. и 16.03.2021 год. молби и
наложения на 18.03.2021 год. запор върху банкови сметки на длъжника, открити при „Те-Дже
Зираат Банкасъ“ във всички клонове в страната. В мотивите по т.10 от Тълкувателно решение № 2/
26.06.2015 год. по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС изрично е разяснено, че взискателят трябва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
6
прилагането на нови изпълнителни способи.
От материА.те по делото се установява, че действително в изпратеното до длъжника
съобщение за наложения запор изх. № 6692/ 18.03.2021 год. (за което няма данни да му е връчено)
е вписано, че е наложен запор върху притежавани от длъжника МПС, а именно: „Те-Дже Зираат
Банкасъ“ – клон С.. Съдът намира, че в случая се касае за техническа грешка, която по никакъв
начин не рефлектира върху извършеното изпълнително действие. В изпратеното до банката
запорно съобщение изх. № 6691/ 18.03.2021 год. изрично е посочено че се налага запор върху
всички левови и валутни банкови сметки на длъжника, открити при „Те-Дже Зираат Банкасъ“ във
всички клонове в страната (доколкото клонове на банката има само в град С. и в град В.).
Несъстоятелно е твърдението, че тъй като жалбоподателят нямал банкови сметки в горепосочената
банка, то наложеният запор не представлява изпълнително действие, годно да прекъсне давността.
Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 3/ 10.07.2017 год. по т.д. № 3/2015 год. на ОСГТК на
ВКС изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е
получил на осн. чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка,
представлява действие по налагане на запор (т.е. изпълнително действие, годно да прекъсне
давността), но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му. Това е така, тъй като
запорът върху вземания на длъжника цели тези вземания да се запазят в патримониума на
длъжника. Няма значение дА. те са изискуеми, спорни, срочни, условни. При налагането на запора
не се изисква и предварителна проверка дА. вземането съществува. От датата на получаване на
запорното съобщение от третото лице, на последното се забранява да извършва плащания на
длъжника и придобива качеството на пазач по отношение на сумите.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е изтекла погасителна давност за
процесното вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, приложима и в настоящия случай, с
изтичане на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. От датата на издаване на изпълнителния лист (11.07.2013 г.) до датата на депозиране на
молбата за образуване на изпълнителното дело (вх. № 17721/ 31.05.2018 год.) не е изтекъл срока по
чл. 110 от ЗЗД. Действително съгласно разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 год.
по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, самото образуване на изпълнителното дело не прекъсва
давността, но в случая молбата за образуване е съчетана с искане за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжник, което представлява изпълнително действие, годно да прекъсне
давността. Отделно от това първият запор върху банкови сметки на длъжника, открити в „Банка
ДСК“ ЕАД и банка „Райфайзенбанк България“ ЕАД, е наложен със запорно съобщение на
13.06.2018 год., отново преди изтичане на 5-годишния давностен срок.
Несъстоятелно е и твърдението, че атакуваното постановление не било мотивирано. Напротив,
частният съдебен изпълнител е приел, че не са нА.це основанията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е.
че не са изтекли 2 години от последното вА.дно изпълнително действие, поради и което е отказал
да прекрати изпълнителното дело на осн. настъпила перемпция. В този смисъл, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното постановление е мотивирано в достатъчна степен.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
съдебният изпълнител правилно е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното
производство, поради липса на предпоставките, уредени в чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.
7
Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание е законова
последица и санкция за процесуалното бездействие на взискателя, продължило повече от 2 години.
В случая взискателят не се е дезинтересирал от изпълнителното производство, както твърди
жалбоподателят, а е демонстрирал активно поведение като е подавал множество молби, в които е
сочил различни изпълнителни способи, годни да прекъснат преклузията.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № № 13390/ 12.05.2021 год., депозирана от Е.. Ш. АЛ.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В. ул. № против постановление изх. № 8743/ 13.04.2021
год. на ЧСИ Д.З., рег. № * на КЧСИ по изп. дело № 2018*0400635 за отказ да прекрати на
изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
8