№ 10563
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110173575 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Б. Н. П., ЕГН: ********** и Е. Н. П.,
ЕГН: ********** срещу „ФИРМА АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че
ищците не му дължат разделно по ½ от сумите за доставена, но незаплатена топлинна
енергия, представляващи 3844,78лв. /Три хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и 78
стотинки/, от които главница в размер на 2261,98лв. за периода 01.04.2009г. до 15.08.2021 г,
със законна лихва върху тази сума в размер на 1582,80лв. за периода 01.06.2009г. до
15.08.2021г., поради обстоятелството, че претендираните суми са погасени по давност и
липсват облигационни отношения
Твърди се, че Б. Н. П. и Е. Н. П., като наследници на Н П Х, не дължат по отношение
на ответника „ФИРМА” ЕАД, сумата за доставена топлинна енергия, фактурирана от
„ФИРМА” ЕАД за периода от 01.04.2009г. до 30.04.2014г. за имот находящ се на адрес:
АДРЕС, поради обстоятелството, че претендираната от ответника сума е погасена по
давност и ищеца не е в облигационни отношения с ответника. Твърди се, че ответникът
„ФИРМА” ЕАД е фактурирал суми за потребена енергия, за периода 01.04.2009г. до
15.08.2021 г. за имот находящ се на адрес: АДРЕС, аб. № ******* както следва: Главница в
размер на 2261,98лв. и Лихви в размер на 1582,80лв.
Твърди се, че давността на тези вземания е три годишна и сумите са погасени поради
изтичане на срока.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е депозирала писмен отговор.
Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В
тежест на ответника е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, породено от договор за продажба /доставка/ на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните
1
стоки/топлинна енергия/ и да ги предаде, а купувача да ги получи и да заплати уговорената
продажна цена; продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу
ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение
№ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ на 14.01.2008 г.,
Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. и
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “ФИРМА” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„Монитор” в сила от 10.07.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Видно от изисканите от Столична община документи относно процесния имот липсва
2
сключен договор с наследодателя на ищците Н П Х.
Доколкото не са ангажирани никакви доказателства не може да се направи извод, че за
исковия период между страните в процеса е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
С оглед основателността на исковата претенция ищецът на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК има право на разноски за заплатена държавна такса. Тъй като адвокатската помощ е
оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в
полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на претеднирания- по 250 лева, по-
нисък от минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не са налице предпоставките на чл.
78, ал. 2 от ГПК доколкото не е налице признание на иска.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА” ЕАД, ЕИК:***********,
представлявано от АСА - Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. Н. П., ЕГН:
********** и Е. Н. П., ЕГН: ********** не дължат на ответника разделно по ½ от сумите
за доставена, но незаплатена топлинна енергия, представляващи 3844,78лв. /Три хиляди
осемстотин четиридесет и четири лева и 78 стотинки/, от които главница в размер на
2261,98лв. за периода 01.04.2009г. до 15.08.2021 г, със законна лихва върху тази сума в
размер на 1582,80лв. за периода 01.06.2009г. до 15.08.2021г.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК:***********, представлявано от АСА -
Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да заплати на Б. Н.
П., ЕГН: ********** и Е. Н. П., ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски в размер
на 76.90 лева- държавна такса.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК:***********, представлявано от АСА -
Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА да заплати на адв. Н. Д. К., личен номер на адвокат: ******* адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3