Решение по гр. дело №4424/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 януари 2019 г. (в сила от 30 януари 2019 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20182230104424
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  104    

     /неприсъствено/

 

                                  30.01.2019 година, град Сливен

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 17.01.2019 г., в следния състав:

 

                                                                  председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

 

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело 4424 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит № 2236344/ 14.04.2016г., „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИСНГ” ЕАД е предоставило на Н.С.Г. *** кредит в размер на 5 000лв., която сума му е преведена по банков път. С това за последния възникнало задължение след ползването й да я върне, заедно с възнаградителна лихва и др. вземания за кредитора- общо 7 361.82лв., съгласно погасителен план, на 60 вноски в размер на по 122.70лв. всяка, в срок до 14.04.2021г. Той обаче не сторил това, тъй като заплатил само 850.95лв.

Така също, всички свои вземания по този договор кредитора прехвърлил на  дружеството с фирма „Агенция за събиране на вземания” - с договор за цесия, съобщена на Г. с нарочно писмено изявление. Тъй като и след него не последвало изпълнение, цесионера се обърнал към съда със заявление по чл.410 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, за следните суми: главница от 5 023.47лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането му – 02.05.2018г. и до окончателното й изплащане; 347.38лв.- възнаградителна лихва за периода 10.12.2016г.- 20.06.2017г. и 433.39лв.- обезщетение за забава, за периода 10.12.2016г.- 02.05.2018г.

Заповедта е издадена, а с нея на ответника е разпоредено да заплати и разноски в размер на 116.90лв. и юрисконсултско възнаграждение от 75лв. До изп.лист обаче не се е стигнало, защото ответника не е намерен от съда, да за му бъде връчена заповедта. По тази причина и в условията на чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, заповедния съд е дал указания на дружеството, че за да запази правата си върху паричните вземания, трябва да предяви установителен иск за тях. Точно това и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сторило; претендира съда с решението си да установи, че Г. му дължи горните суми. Претендира и сторените по настоящото дело, а и в ч.гр.д.№ 1942/2018г. на СлРС, разноски.

В условията на евентуалност – за случай, че съда отхвърли установителните искове, претендира мъжа да бъде осъден да му заплати паричните вземания. В този случай ищеца търси разноските и юриск. възнаграждение, направени от него само в исковия процес.

 

На ответника е връчен препис от исковата молба, но писмен отговор не е депозиран.

 

В проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.  В него, в което и бяха приключени съдебното дирене и устните състезания, съда взе становище и по искането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за постановяване на неприсъствено решение, като указа, че в случая са налице предпоставките за това. Ето защо и на основание чл. 239 ал. 2, изр. второ от ГПК съда указва в настоящия съдебен акт, че той се основава на наличието на тези предпоставки и няма да излага други доводи като обосновка. При съображенията, изложени от съда в протокола за заседанието, ще отхвърли установителните искове, но ще уважи- тъй като са вероятно основателни, осъдителните.

 

С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят всички сторени от него, но само в настоящото дело, разноски; онези, направени в заповедното производство- не.

Разноските на ищеца са в размер на заплатената от него сума  за държавната такса за образуване на делото- в случая 184.07лв. Толкова е и претендирана от ищеца- съгласно списъка по чл.80 от ГПК.

В настоящото дело ищеца бе представляван от юрисконсулт. По тази причина и тъй като е юридическо лице, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение. То може да е в търсения- със списъка по чл.80 от ГПК, размер- защото се определя по правилата, установени в Наредбата за заплащане на правната помощ- на основание чл.78 ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за адвокатурата и съгл. чл.25 ал.1 от Наредбата в подобни производства е от 100лв. до 300лв.

 

Въз основа на изложеното, Сливенски районен съд

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

  ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********; със седалище гр.София и адрес на управление на дейността: бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с правно основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК, съда да приеме за установено, че Н.С.Г. с ЕГН: ********** и адрес: *** му дължи сумите, за които в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 1942/2018г. Сливенски районен съд и на осн. чл.410 от ГПК му е издал заповед за изпълнение - № 1023/ 03.05.2018г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* да бъде осъден  Н.С.Г. с ЕГН: ********** да му заплати разноските, сторени от него в ч.гр.д.№ 1942/2018г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА, в условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, Н.С.Г. с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* следните суми:

 - 5 023.47 лв. (пет хиляди двадесет и три лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2236344/ 14.04.2016г., сключен от мъжа с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИСНГ” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2018г. до окончателното й изплащане.

 - 347.38 лв. (триста четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки)- договорна/възнаградителна лихва, начислена за периода 10.12.2016г.- 20.06.2017г.

- 433.49 лв. (четиристотин тридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода 10.12.2016г.- 02.05.2018г.

Кредитор по вземанията към момента на постановяване на решението е  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, тъй като ги е изкупило с Договор за цесия.

 

ОСЪЖДА Н.С.Г. с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, сторените от последното разноски в настоящото гр.д.№ 4424/2018г., в пълен размер – 184.07 лв. (сто осемдесет и четири лева и седем стотинки)- заплатена държавна такса за образуването му.

ОСЪЖДА Н.С.Г. с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗА вр. чл. 25 ал.1 Наредбата за заплащане на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв. (двеста лева).

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването му, страната срещу която е постановено, може да поиска отмяната му, ако е била лишена от възможността да участва в делото при някоя от предпоставките по чл. 240 ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: