Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
Гр.Попово, 14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 175 по описа на 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с
чл.538 от ТЗ във вр. с чл.535 от ТЗ.
Ищецът - „Агро груп“ ООД гр.Разград,
представлявано от В.К.В., действащ чрез адв.Ц.Б. *** твърди в исковата си молба, че на 25.09.2019г., в гр.Разград, ответникът
издал в полза на ищеца запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължил да му заплати сумата
от 8450.00лв., на падеж-31.10.2019г. Твърди се, че в записа на заповед било
посочено мястото на плащане, както и банковата сметка по която да бъде платена
посочената сума. На 31.10.2019г. записът на заповед бил предявен за плащане на
ответника, но въпреки това същия не бил заплатил на ищеца сумата от 8450.00лв.
В тази връзка на 06.12.2019г. до РС-Попово било подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което било
образувано и ч.гр.д. №1075/2019г. по описа на ПпРС. По посоченото ч.гр.д. била
издадена заповед за незабавно
изпълнение. В законоустановения
срок ответникът възразил, поради което
ищеца предявявал и настоящия иск.
Предвид изложеното моли съда да признае за установено, че ответника му
дължи сумата 8450.00лв. представляваща
неизпълнено задължение по запис на заповед от 25.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.12.2019г. до изплащане на вземането за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. №1075/2019г. на ПпРС. Претендира
и за разноски, както по заповедното дело, така
по настоящото делото.
Редовно призован за с.з., се явява преупълномощен представител- адв.М.М. от АК-Разград, който по същество пледира за уважаване на исковата претенция,
така като е предявена.
Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело №1075/2019г.
по описа на ПпРС, на основание чл.417 ГПК съдът е издал заповед за
незабавно изпълнение № 960/09.12.2019г. и изпълнителен лист, по силата на които
ответникът Г.Д.Т. *** е осъден да заплати на „Агро груп“ ООД гр.Разград, представлявано от В.К.В. сумата от
8450.00лв., представляваща парично вземане-задължение по запис на заповед от
25.06.2019г., ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на заявлението в съда, както и разноски по делото.
В срока по чл.414 ГПК от длъжникът Г.Д.Т. ***, действащ чрез адв.Р.К. от ТАК, съгласно приложеното пълномощно, е депозирано
писмено възражение срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение. Във връзка с
подаденото възражение, с
определение от 13.01.2020г., ПпРС е
указал на кредитора-ищец да предяви иск
за установяване на вземането си против длъжника-ответник, както и е спряно принудителното изпълнение по заповед
№ 960/09.12.2019г. Спазвайки дадените
указания и срок, ищецът е представил доказателства за предявеният настоящ иск.
Видно от представеният /в оригинал/ по приложеното ч.гр.дело №1075/2019г. по описа на ПпРС,
запис на заповед от 25.06.2019г., в гр.Разград,
Г.Т. в качеството на издател на
записа на заповед се е задължил безусловно и без протест, да заплати на „Агро груп“ ООД
гр.Разград, сумата от 8450.00лв., платима на
падеж-31.20.2019г., в гр.Разград, на посочена банкова сметка. ***т Г.Т.. Видно
от записа на заповед, същия е предявен на издателя на падежа-31.10.2019г.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С оглед преценката за допустимост на иска, съдът
установи следното:
Приетият за разглеждане иск срещу лицето Г.Д.Т. е допустим, на основание
чл.422 от ГПК, като предявен в
предвидения срок, считано от съобщаването за постъпилото възражение-
03.02.2020г., от и спрямо надлежните страни, при наличие на правен интерес, с
оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на
сумата по издадената заповед.
Разгледана по същество ищцовата
претенция е основателна по следните съображения:
Съгласно трайно установената практика на ВКС- Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013г., ОСГТК, Решение № 17/ 16.02.2015г. на
ВКС по т.д. № 116/2014 г., II т.о., Решение № 38/07.04.2015г. на ВКС по т. д. №
1008/2014 г., I т. о. и др. предмет на
делото по предявен установителен иск по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9
от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който
се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва
вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване
на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването
му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на
заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално
правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за
издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от
страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно
каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на
заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на
обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването
или несъществуването на установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК менителнично
вземане. При заявено от ответника - издател на ефекта относително възражение,
обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да
докаже фактите, на които основава възражението си. В този случай, ако
кредиторът - поемател сочи друго каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което, според него, е издаден записът
на заповед (в исковата молба или с оглед отговора на ответника на исковата
молба), ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава
твърденията си. Недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях
различни конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа
на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на
релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на
възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е
издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на
липса на относително възражение от ответника.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че ищецът не сочи обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално
правоотношение. Ответникът, нито във
възражението си, нито в отговора на
исковата молба, също не сочи наличие на каквото
и да е каузално отношение, като прави единствено общо възражение,
че не дължи претендираната
сума, както и че ищецът не сочел
каузално правоотношение, обуславящо издаването на процесния
запис на заповед.
Съдът съобрази обстоятелството, че представения като писмено доказателство по
делото запис на заповед от 25.06.2019г. съдържа изрично посочените в
разпоредбата на чл.535, ал.1 от ТЗ реквизити, като наименование „запис на
заповед“ в текста на документа на български език; безусловно обещание да се
плати определена сума пари- 8450.00лв;
падеж -31.10.2019г.; място на
плащане-гр.Разград; името на лицето на което или на заповедта, на което трябва
да се плати-„Агро груп“ ООД
гр.Разград; дата и място на
издаване-25.06.2019г. и гр.Разград, и подпис на издателя. В този смисъл същия е
редовен от външна страна.
Записът на заповед е самостоятелна
правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън
съдържанието на документа. В качеството му на абстрактна правна сделка
редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което
вземане е предмет на делото в производството по
чл.422, ал. 1 ГПК. Наличието на редовен от външна страна запис на
заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по
реда на чл.422, ал. 1 ГПК парично
вземане, освобождава ищеца от задължение да доказва съществуването на каузално
правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед.
Доказването на каузалното правоотношение в този случай би било в тежест на
ответника - издател на записа на заповед, единствено при условие, че същият бе
въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по
записа на заповед, основани на каузално правоотношение с издателя. В хода на
процеса ответникът не противопоставя възражения за несъществуване на вземането
по записа на заповед, изведени от конкретно каузално правоотношение, а излага общи твърдения, че не дължи сумата по
записа на заповед, както и че ищеца не сочел каузално отношение, обуславящо
издаване за записа на заповед. Тези твърдения на ответника съдът
квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед и с
оглед указанията, дадени в т.17 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013г., ОСГТК, намира,
че не възниква задължение за ищеца да
сочи и да доказва каузално правоотношение, като основание за възникване на
вземането, чието съществуване е доказано с редовния от външна страна и
действителен запис на заповед. Ответникът не
доказа да е погасил вземането чрез плащане или друг предвиден в закона
способ, от което следва извод, че вземането съществува, а предвид настъпилия
падеж на записа на заповед, съдът намира, че същото е и изискуемо и подлежи на изпълнение.
Съдът намира за неоснователни и изложените от ответника доводи, че записът на заповед не му е бил предявен за
плащане, на посочената в него дата. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че в текста на представения запис на заповед по недвусмислен
начин е посочен падеж на паричното задължение-31.10.2019г. С оглед тълкуванията
дадени в т.3 от Тълкувателно решение №1/28.12.2005г. на ВКС по т.д. №1/2004г.
на ОСТК, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо
записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност
предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение
на менителничното задължение. В същото време не
съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед
за плащане и непредявяването на посочения менителничен
ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана
отговорността на неговия издател по реда на чл.417 от ГПК. Неплатеният на
падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на него
кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист. Още повече, че и подаденото
заявление по чл.417 ГПК само по себе си замества предявяването. В този смисъл е
Определение № 771/29.10.2012г. на ВКС по т. д. № 432/2012 г., II т. о. и др.
Предвид изложеното съдът
счита, че представения запис на заповед е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което следва
да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на кредитора, сумата 8450.00лв., представляваща парично вземане по запис на заповед от
25.06.2019г., ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на заявлението в съда-09.12.2019г. до изплащане на вземането, за което има издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ №960/09.12.2019г. по ч.гр.д. №1075/2019г. по описа на
ПпРС.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 694.00лв., представляващи разноски по ч.гр.д. №
1075/2019г. на ПпРС, както и сумата от 169.00лв., представляващи разноски в
настоящото производство за заплатена д.т. Съдът намира, че на ищеца не се дължи
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото не са представени доказателства за
сторени такива. Това е така съгласно т.1 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013г. на ВКС по т.д.№6/2012г. на
ОСГТК, което постановява, че: „Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.“ Видно от представения договор
за правна защита и съдействие, между
ищеца и упълномощения от него адвокат е постигнато съгласие и е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 752.50лв., което следва да се плати по банков път, в
срок до 30.03.2020г. По делото обаче не
са представени доказателства така определеното възнаграждение за адвокат
дали е
платено по банков път, и кога е платено. В този смисъл, предвид
непредставянето на доказателства за заплащане на адвокатското
възнаграждение, съдът намира, че не
следва да присъжда на ищеца разноски за
него.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „АГРО ГРУП“ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление- гр.Р ***, представлявано от управителя В.К.В., СУМАТА сумата 8 450.00 лв. (осем хиляди четиристотин и
петдесет лева и 00ст.), представляваща парично
вземане - задължение по запис на заповед от 25.06.2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.12.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, за която има издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ №960/09.12.2019г. по ч.гр.д. №1075/2019г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА
Г.Д.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „АГРО ГРУП“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр.Р ***,
представлявано от управителя В.К.В. СУМАТА
694.00 лв. (шестстотин деветдесет и четири лева и 00 ст.) – разноски по
ч.гр.д.
№1075/2019г. по описа на ПпРС, както и
СУМАТА 169.00лв. (сто шестдесет и девет лева и 00 ст.), представляваща разноски по настоящото дело за заплатена д.т., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: