№ 8
гр. Раднево , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на единадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Ц. Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Ц. Цветанов Гражданско дело №
20205520100464 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, срещу И. П. Г., с която се предявява
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материално правно основание чл. 79 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на името на ответника има открита партида за
имот, находящ се в гр. ******, партиден номер 000868. Твърди, че с
откриване на партидата страните били в облигационно отношение по
доставка на питейна вода и отвеждане на канални води. Твърди, че за периода
от 19.09.2018 г. до 09.12.2019 г. ответникът като титуляр на партидата дължи
начислените суми за употребеното количество вода на стойност 326,60 лв. по
издадени 15 броя квитанции и фактури. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. при забава в плащането на услугите се начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за периода от
28.10.2018 г. до 13.03.2020 г. била в размер на 18,59 лв. Твърди, че подали
заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 195/2020 г. на
РС-Раднево, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
вземането, но ответникът не бил открит на известните адреси и поради това
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК иска от съда да
постанови решение, с което да установи вземането по заповедта за
изпълнение в размер на 326,60 лв. главница за доставени услуги за периода от
19.09.2018 г. до 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане, както и сумата от 18,59 лв. обезщетение за забава върху
главницата за периода от 28.10.2018 г. до 13.03.2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. П.
Г., чрез особения представител адв. Ж., в който взема становище за
неоснователност на исковата претенция. Твърди, че ответникът не е живял на
адреса през процесния период, а от всички представени квитанции се
1
виждало, че водомерът не е засичан в присъствие на ответника или негов
представител. Твърди, че ищецът не доказва наличието на предпоставките за
служебно начисляване на количества изразходвана вода, а представените от
ищеца документи били частни свидетелстващи документи, без обвързваща
доказателствена сила. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок
от заявителя срещу длъжника по заповедното производство и за вземането, за
което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК.
За основателност на иска ищецът следва да докаже, че ответникът е
потребител на услугите на ищцовото дружество в качеството му на
собственик или потребител на обект на потребление - партида за имот,
находящ се в гр. ******, партиден номер 000868; доставеното количество
питейна вода за периода от 19.09.2018 г. до 09.12.2019 г. на стойност 326,60
лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на главния дълг и факта на настъпване на уговорения ден за
изпълнение на паричното задължение.
За доказване на твърдените факти от страните са събрани следните
доказателства:
По делото са приети като писмени доказателства квитанции, издадени в
периода от 28.10.2018 г. до 15.12.2019 г. /л.7-л.13/, от които е видно, че
партида № ********* за имот в гр. ******, се води на името на ответника И.
П. Г., абонат № 278439. Всички квитанции са издадени по карнет № 509/3,
съставен от инкасатор Веселина Иванова. По делото са приети като писмени
доказателства лихвен лист /л.6/ и досие на абонат, които също се водят на
името на И. П. Г. и които установяват записите по отчетите на водомера в
имота. От представената справка от Служба по вписванията е видно, че са
налице вписани 3 възбрани върху имота от страна на ЧСИ.
Няма спор по делото, че ответникът е собственик на имота и покрива
критериите на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и §.1, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ЗРВКУ, поради което е потребител на услугите на ищцовото
дружество.
От друга естество е въпросът дали е доставена или не водата, която се
претендира от ищцовото дружество. Видно от всички съставени квитанции и
досие на абоната, начислението на ползвана вода се е случвало чрез реален
отчет, предоставен отчет и изчислен отчет, тоест следва за определени
месеци да е предоставян достъп до имота, за други да е давана информация за
показанията на водомерите от страна на потребителя, съответно за други
периоди да не е осигуряван достъп до водомера от страна на потребителя.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от общите условия потребителят е длъжен да
осигурява свободен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК
оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери, което се
осигурява от потребителя за времето в известието /ал. 2/.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и
2
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Съгласно чл. 24, ал. 4 от общите условия и чл. 35, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., действали към процесния период, при
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя
или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в
удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг
от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице
съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански
номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица
на оператора. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода
се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. Тъй като по-
голяма част от отчетите са реални, то извършените междинни служебни
отчети, се покриват и изравняват от реалните отчети, поради което няма
самостоятелно основание за тяхната негодност като отчети.
Особеният представител на ответника посочва в съдебно заседание, че
се е свързал с ответника, който живял на село, защото гледал болен човек, но
пък в имота живели неговите син и снаха, тоест налице е признание на
обстоятелството, че в имота живеят роднините на ответника, които са
употребили количества вода. Това обосновава и посоченото от ищеца, че в
голяма част отчетите на водомера са реални, тоест при посещение от
инкасатор. Дори има отбелязан и предоставен отчет, което вероятно е сторено
от ползвателите на имота. Видно е, че последните отчети от претендирания
период са осъществени чрез реален отчет, тоест инкасатора е отчел реалните
показания на водомера. Косвено доказателство за това са различните
отчитания на показанията.
Обстоятелството, че ответникът е отишъл да живее на село, а в
жилището останали да живеят неговите роднини, не води на извод, че не е
извършвана доставка на вода, нито че тази доставка не следва да се заплати
от ответника. Вътрешните отношения между потребителя на ВиК услуги и
третите лица, на които е предоставил достъп до имота си, не касаят
отношенията му с ВиК оператора и необходимостта от заплащане на
доставените услуги.
По изложените съображения съдът намира, че ищцовото дружество
доказа отчетеното реално доставено количество питейна вода и отведена
канална вода по партидата на ответника, поради което исковете се явяват
основателни и следва да се уважат.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че искът за главницата за
сумата от 326,60 лв. с ДДС за доставени услуги в периода от 19.09.2018 г. до
09.12.2019 г. е основателен и ще се уважи. Съответно акцесорния иск за
мораторно обезщетение ще се уважи за сумата от 18,59 лв. /изчислена
служебно от съда с калкулатор за законна лихва е в по-голям размер от
претендираната сума/ върху главницата от 326,60 лв. за периода на забава от
28.11.2018 г. /30 дни след датата на първата квитанция/ до 13.03.2020 г.,
3
съответно ще се отхвърли за периода от 28.10.2018 г. до 28.11.2018 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответникът да заплати на ищеца
разноските съобразно уважената част от иска, които разноски са в размер на
1070лв., от които 25 лв. държавна такса по заповедното производство и
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. в заповедното производство,
държавна такса за исковото производство в размер на 25 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. в исковото производство, и сумата от 300
лв. възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че И. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
******, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 326,60 лв. (триста двадесет и шест лева и 60 ст.), представляваща
стойност на неплатена консумирана питейна и отведена канална вода за имот,
находящ се в гр. ******, с партиден номер 000868, за периода от 19.09.2018 г.
до 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2020 г.
до окончателното й погасяване, и сумата от 18,59 лв. (осемнадесет лева и 59
ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 326,60 лв. за
периода от 28.11.2018 г. до 13.03.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторно
обезщетение за периода от 28.10.2018 г. до 28.11.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
104/21.05.2020 г. по ч.гр.д. № 195/2020 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА И. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ******, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1070лв. /хиляда и седемдесет лева/, представляваща
разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
4