Номер 271402.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 25.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно частно гражданско дело №
20203100502190 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба депозирана от +Енерго-про продажби "АД с
ЕИК ********* срещу определение № 8615/09.07.2020 год постановено по гр.д. 3645/2020
година по описа на ВРС. Твърди се,че постановеното определениеи е незаконосъобразно,тъй
като в случая е определен минималния размер на дължимото адв.възнаграждение,проади
което и съдът неоснователно го е намалилл Сочат,че съдът не би могъл да намали
определения размер,поради неизвършване на определени процесуални действа. Излагат се
подробни доводи и се претендира отмяна на постановеното определение , като се
постанови друго,с което се присъдят разноски в размера посочен в представения списък по
чл.80 от ГПК.
Моли съда определението да бъде отменено както и да му се присъдят сторените в
първа инстанция разноски в пълен размер,. Претендират се разноски и за въззивното
производство, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК, въззиваемите не са депозирали отговор на жалбата
Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в
предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение ВРС е приел,че след като съдът е прекратил
производството по делото на осн. чл. 130 ГПК, в която хипотеза съобразно чл. 78 ал. 4 ГПК,
ответникът има право да му бъдат репарирани сторените разноски, такива му се дължат.
Правилно съда е приел, че по дело има доказателства за сторени такива – адвокатско
възнаграждение в размер на 996.00 лв.. Направеното с частната жалба възражение , че в
случая неправилно съда е приложил нормата на чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
1
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е основателно. Няма спор, че освен
изготвен отговор на исковата молба, по делото има договорено и процесуално
представителство. Без значение е, че производството по делото е било прекратено, преди по
него ответника да е представляван от процесуалния си представител в о.с.з. В практиката
си,вкл. и по чл.290 от ГПК, ВКС приема,че ищецът не може да иска отговорността по чл. 78,
ал. 4 от ГПК да се ограничи само до такова за извършените от адвоката до момента на
прекратяването на производството действия, в случай че такова заплащане е предвидено в
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът не може да
присъди на ответника разноски за възнаграждение само за тези действия. Прекратяването на
производството и то поради насочването му към нелигитимиран ответник са действия на
ищеца, които се извършват по негова преценка, затова не може да се изисква от ответника
при подготовката на защитата си да се съобразява с тях, още повече, че настъпването им не е
сигурно. Поради тази причина чл. 78 от ГПК не дава възможност на ищеца да се освободи от
задължението си за заплащане на разноски.
В конкретната хипотеза, видно от Договор за правна защита и съдействие,същият е
сключен за процесуално представителство /вкл. и за изготвяне на отговор на исковата молба/
до приключване на съдебното производство, като е заплатен пълният размер на уговореното
възнаграждение,преди постановяване на определението на съда за прекратяване на
производството по делото.
Ето защо договореното и заплатено възнаграждение на процесуалния представител на
ответника се дължи в пълен размер, независимо че не са се сбъднали очакванията за
процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за
продължителността на процеса, с оглед на който е определено същото.
По възражението за прекомерност.
В конкретната хипотеза следва да бъде съобразено възражението на въззиваемите/
ищци в първоинстанционно производство/ за прекомерност на договореното и заплатено
възнаграждение на процесуалния представител на ответника. На същия следва да бъде
присъдено такова в размер на 418,53 с ДДС в рамките на минимума съгласно чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба №1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в сила към дата
на договаряне и заплащане /.
С оглед на това, ВОС намира, че обжалваното определение е неправилно и като
такова следва да се отмени.
С оглед изхода на спора на въззивника следва да се присъдят разноски за настоящото
производство в размер на 240 лева с ДДС съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 8615/09.07.2020 год постановено по гр.д. 3645/2020 година
по описа на ВРС ,като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Н. Ж. ЕГН ********** да заплати на „Енерго Про Продажби” АД, ЕИК
********* сумата от 418,53 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. Ж. ЕГН ********** да заплати на „Енерго Про Продажби” АД, ЕИК
********* сумата от от 240 с ДДС, представляваща разноски във въззивното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3