Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на девети юли през две
хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурора Русалина Михайлова, като разгледа докладваното от
съдия Крънчева ВНЧД № 1539
по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 и чл. 313 и
сл. от НПК.
С
определение от 01.04.2019 г.,
постановено по НЧД № 21309/2017 г. по описа на Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 23-ти състав, е
приведено в изпълнение, на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл.
68, ал. 1 от НК, наказанието, наложено
на осъдения С.В.Т. по НОХД № 5563/2010 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, а
именно – „Лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален „общ“
режим на изтърпяване на наказанието.
Срещу
така постановения съдебен акт е депозирана въззивна частна жалба от адв. Ю.К. –
от САК, в качеството й на служебен защитник на осъдения С.В.Т.. В така
подадената въззивна жалба се сочи, че атакуваното определение е необосновано и
постановено в нарушение на закона. Претендира се, че не са налице условията за
прилагане на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, както и за прилагането на чл. 68, ал.
1 от НК. Изтъква се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
наказанието по НОХД № 5563/2010 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, следва да се
изтърпи ефективно при „общ“ режим. Отправя се искане за отмяна на атакуваното
определение.
В
съдебно заседание, служебно назначеният защитник на осъдения Т. – адв. К.,
поддържа частната жалба по съображенията, изложени в нея. Посочва, че
определението на СРС от 01.04.2019 г., е необосновано и постановено в нарушение
на закона. Акцентира, че неправилно първият съд е приел, че наказанието,
наложено на осъдения, следва да бъде изтърпяно ефективно и неправилно е
приложил чл. 68, ал. 1 от НК. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и
вместо него да бъде постановен друг.
Осъденият
Т., нередовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на
депозираната въззивна частна жалба от защитата му. Производството спрямо него е
по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.
Представителят
на СГП пледира определението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
ВЪЗЗИВНИЯТ
СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
Съдебното
производство по НЧД № 21309/2017 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав е
образувано въз основа на внесено в СРС – НО предложение от прокурор при СРП,
сектор „ИНПЛ“, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, за постановяване, на
основание чл. 68, ал. 1 от НК, ефективно изтърпяване, при първоначален „строг“
режим на наложеното на С.В. Ташев, с ЕГН – **********, наказание по НОХД №
5563/2010 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, в размер на една година
„Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, за срок от три години.
За
да се произнесе по така постъпилото предложение, първият съд е събрал, в
качеството им на писмени доказателствени средства, справка за съдимост и
бюлетини за съдимост на осъдения Т. (л. 43 – 71 и л. 114 – 118 от съд. п-во).
С
протоколно определение от 01.04.2019 г. съдът е привел в изпълнение, на
основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието,
наложено на осъдения Т. по НОХД № 5563/2010 г. по описа на СРС, НО, 23-ти
състав, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като е
постановил същото да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
За
да се произнесе в посочения по-горе смисъл, съдът е приел за установено, от
фактическа страна, че по НОХД № 5563/2010 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав,
на осъденото лице е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, чието изпълнение е било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за
срок от три години, като съдебният акт е влязъл в сила на 04.07.2011 г. Приел
е, че спрямо осъдения Т. е наложено наказание „Пробация“, при двете
задължителни пробационни мерки, за срок от девет месеца по НОХД № 13165/2015 г.
по описа на СРС, НО, 99-ти състав, влязло в сила на 16.03.2016 г., за деяние,
извършено на 21.04.2014 г., като с протоколно определение на СГС по НЧД №
4668/2016 г., в сила от 14.11.2017 г., е заменено отчасти неизпълненото и неизтърпяно
наказание „Пробация“ в размер на два месеца и деветнадесет дни, с наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от един месец и девет дни.
При
така приетата фактическа обстановка първият съд е преценил, че след като е било
заменено наказанието „Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“ с влязъл в
сила съдебен акт, са възникнали предпоставките по чл. 68, ал. 1 от НК и
осъденият следва да изтърпи отделно наложеното му наказание по НОХД № 5563/2010
г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, тъй като деянието по НОХД № 13165/2015 г.
по описа на СРС, НО, 99-ти състав, е извършено на 21.04.2017 г., т.е. в
изпитателния срок по предходното му осъждане по НОХД № 5563/2010 г.
Срещу така постановения съдебен акт е
депозирана въззивната частна жалба от защитника на осъдения Т. – адв. К. – от
САК. За разглеждане на постъпилата жалба е образувано ВНЧД № 1539/2019 г. по
описа на СГС, НО, І-ви въззивен състав.
Настоящият
въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по
делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и правните изводи
на първоинстанционният съд.
Правилно
СРС е приел за установено, че с влязло в сила на 04.07.2011 г. определение от
същата дата, постановено по НОХД № 5563/2010 г. по описа на СРС, НО, 23-ти
състав, е одобрено споразумение, с което С.В.Т. е признат за виновен в
осъществен състав на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК,
извършено на 02.12.2009 г., за което му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и „Глоба“ в размер на 2000 лева, като
изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е отложено, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години.
Верни
са изводите на СРС, в смисъл, че в 3-годишния изпитателен срок, определен на
осъдения по НОХД № 5563/2010 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, Т. е
извършил друго умишлено престъпление от общ характер – по чл. 343в, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, извършено от него на 21.04.2014 г., за което е осъден с влязло в
сила на 16.03.2016 г. определение от същата дата, постановено по НОХД №
13165/2015 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав за одобряване на споразумение,
по силата на което на Т. е наложено наказание „Пробация“, като съвкупност от
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок
от девет месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от девет месеца.
С
влязло в сила на 14.11.2017 г. протоколно определение, постановено по ЧНД №
4668/2016 г. по описа на СГС, е заменена отчасти неизпълнената и неизтърпяна
част от наложеното по отношение на осъдения Т. наказание „Пробация“ във връзка
с неизпълнение на определените му пробационни мерки „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от девет месеца и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от девет месеца, която неизтърпяна част се явява
в размер на 2 месеца и 19 дни, с наказание „Лишаване от свобода“ с размер на 1
месец и 9 дни, считано от влизане в сила на определението. Със същия съдебен
акт, СГС е определил, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, първоначален „общ“
режим за изпълнение на така наложеното спрямо осъдения Т. наказание „Лишаване
от свобода“ с размер на 1 месец и 9 дни, в СЦЗ.
При
това настоящата съдебна инстанция изцяло се солидаризира с правните изводи на
СРС, че са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в
изпълнение на отложеното наказание „Лишаване от свобода“, наложено на осъдения Т.
по НОХД № 5563/2010 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав.
Съгласно
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, ако до изтичане на определения от съда
изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер,
за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“, той изтърпява и отложеното наказание. В конкретния по делото случай,
изпитателния срок по условното осъждане на Т. с влязъл в сила на 04.07.2011 г.
съдебен акт – определение за одобряване на споразумение по НОХД № 5563/2010 г.
на СРС, имащо силата на влязла в сила присъда, с така определената
продължителност от три години, е започнал да тече на датата на влизане в сила
на съдебния акт – 04.07.2011 г. На 21.04.2014 г., т.е. преди изтичане на
3-годишния изпитателен срок, Т. е извършил друго престъпление – по чл. 343в,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е осъден с влязъл в сила на 16.03.2016 г.
съдебен акт – протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №
13165/2015 г. на СРС, на „Пробация“, включваща следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от девет месеца и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от девет месеца,
чиято неизпълнена и неизтърпяна част в размер на 2 месеца и 19 дни, е заменена
с „Лишаване от свобода“ за срок от 1 месец и 9 дни с определение на СГС,
постановено по ЧНД № 4668/2016 г., влязло в сила на 14.11.2017 г.
Налице
са следователно, кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в императивната
законова разпоредба на чл. 68, ал. 1 от НК, за привеждане в изпълнение на
отложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, определено
на осъдения по НОХД № 5563/2010 г. по
описа на СГС, НО, 23-ти състав.
Не
са налице основания за ревизия на правните изводи на решаващия
първоинстанционен съд по отношение на постановеното ефективно изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ по отношение на осъдения
Т.. Правилно СРС е преценил, че макар наложеното на осъдения наказание
„Лишаване от свобода“ по НОХД № 5563/2010 г. да е за срок от една година, респ.
под визирания в чл. 66, ал. 1 от НК предел от три години, не е налице другата,
кумулативно изискуема предпоставка за отлагане изпълнението на приведеното
наказание с изпитателен срок, а именно – лицето да не е осъждано на „лишаване
от свобода“ за престъпление от общ характер. Видно от изложеното по-горе е, че
по НОХД № 13165/2015 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав, на осъдения е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 месец и 9 дни при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване, след замяна на неизпълнената и
неизтърпяна част от наказанието „Пробация“, определено първоначално на
осъдения. При това се явява безпредметно изследването на третата предпоставка
за приложение на условното осъждане, а именно, дали за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, е наложително същият да
изтърпи наказанието си.
Правилно
и законосъобразно първият съд е определил и режима на изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, наложено на осъдения Т. по НОХД
№ 5563/2010 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, а именно – „общ“
режим.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 – р3 от ЗИНЗС, съдът определя първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, както
следва: 1. специален режим – на осъдените на доживотен затвор и на доживотен
затвор без замяна; 2. строг режим на осъдените на „лишаване от свобода“: а) за
повече от 5 години за умишлени престъпления; б) за умишлени престъпления,
когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено
наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66
от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията; в) за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е
постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете
наказания надвишава две години; 3. общ режим – във всички останали случаи.
В
конкретния по делото случай, видно от изисканите и приети като писмени
доказателствени средства справка за съдимост и бюлетини за съдимост на осъдения
Т., предпоставки за определяне на първоначален „специален“ или „строг“ режим за
изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание, визирани в чл. 57, ал. 1, т.
1 и 2 от ЗИНЗС, не са налице – на осъдения не е наложено наказание „доживотен
затвор“ или „доживотен затвор без замяна“; същият е осъден за умишлено
престъпление, но на наказание „лишаване от свобода“ по-малко от пет години;
предходно наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 13165/2015 г.
по описа на СРС, НО, 99-ти състав не е било изтърпяно от осъдения; сборът от
наложените на осъдения наказания по НОХД № 5563/2010 г. и по НОХД № 13165/2015
г. не надвишава две години. При това правилно и законосъобразно първият съд е
определи приведеното в изпълнение наказание в размер на една година „лишаване
от свобода“ да се изтърпява при първоначален „общ“ режим, на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Предвид
изложеното дотук следва да се приеме, че като е постановил атакуваното
определение от 01.04.2019 г. в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 23-ти състав
е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден, а депозираната частна жалба срещу същия – оставена без уважение,
като неоснователна.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд
не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата,
които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът
счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 01.04.2019 г.,
постановено по НЧД № 21309/2017 г. по описа на Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 23-ти състав, с което е приведено в изпълнение, на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК,
вр. чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието, наложено
на осъдения С.В.Т. по НОХД № 5563/2010 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, а
именно – „Лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален „общ“
режим на изтърпяване на наказанието.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/