РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Ямбол, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330102112 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от *** против Х. Д. Х. от гр. Я., с
която се твърди, че със застрахователна полица № *** от ***г. е била сключена
имуществена застраховка „Каско“ на л.а. „***“, модел „***“, с рег. № ***, който бил
собственост на „***, със срок на действие от 17.04.2017 г. до 16.04.2018 г. Твърди се, че на
28.04.2017 г., около 15:00 ч. в с. К., пред ***на „***“ е настъпило с ПТП с л.а. „***“, с рег.
№ ***, управляван от Х. Х. - ответник в настоящото производство. Автомобилът, при
извършване на маневра „заден ход“, без да е убеден, че пътя зад него е свободен, блъска
спрял пред входа на склада л.а. марка „***“, с рег. № ***. Събитието било регистрирано с
обаждане в КАТ, а инцидентът бил документиран в Двустранен констативен протокол №
*** г., изготвена на място и подписан без забележки от двамата водачи. На при направена
справка в базата данни на „ГФ“ било установено, че за л.а. „***“, е имало сключен
застрахователен договор със ***“, като полицата била прекратена на 24.02.2017 г., поради
което, следвало, че по време на произшествието, отговорността на водача не е била
застрахована. В резултат на ПТП-то в ищцовото дружество е додадено уведомление -
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ с искане за обезщетяване на нанесените
вреди на собственика на застрахования по застраховка „Каско лек автомобил. Твърди се, че
съгласно условията на сключения застрахователен договор, ищецът възлага извършване на
*** услуги на *** „***. Твърди се, че ремонтите работи с оглед издадената фактура и
представена по делото такава възлиза на сумата от 2 358.60 лв. Общият размер на
заплатеното застрахователно обезщетение, както и 10 лв. извършени ликвидационни
1
разноски следвало да се заплатят от виновния водач на МПС, поради което и с писмо на
застрахователя до ответника ищецът доброволно поканил последният да заплати сумата от
2 368.60 лв., от които 2358.60 лв. - заплатено обезщетение за възстановяване на увредения
автомобил и 10 лв. - извършени ликвидационни разноски по претенцията. Твърди се, че
същата не била заплатена от ответника, с което по същество ищецът обоснова правният си
интерес за предявяване на иска предмет на настоящото производство, с което претендира
ответникът да заплати на ищеца сумата от 2368.60 лв. - главница представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, включващо и ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска, до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника си –
адв. Р.Ж. от АК - гр. Я., с което по същество и на подробно изложените в отговора
съображения се оспорва изцяло по основание и размер предявеният иск. Излагат се
съображения, че по време на ПТП ответникът е работил във *** „***, като неговият *** му
е указал да премести автомобила. Оспорват се пасивната легитимация на ответника по така
предявения иск. Оспорва се размера на исковата претенция. Поддържа се, че иска е
неоснователен, както и за погасен по давност.
В съдебно заседание, редовно призован, за ищцовото дружество не се явява законен
представител, не изпраща и процесуален такъв. С депозирана преди съдебно заседание
молба се поддържа предявения иск.
Ответника Х. Д. Х., редовно призован се явава лично и с процесуален представител
по пълномощие адв. Р.Ж. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
отговора на исковата молба. В допълнение се оспорва процесуалната легитимация на ищеца.
Сочи се че от писмените доказателства се установява, че има движение на другия автомобил
при навлизане в обекта. Липсвала застрахователна полица. Уведомителното писмо до
ответника било изпратено на несъществуващ адрес. Имало споразумение между управителя
на дружеството, в което работил ответника и пострадалото лице. Твърди се че е изтекла пет
годишната погасителна давност. Поддържа се че ответника е изпълнявал неправомерна
заповед, вина на другия водач, както и че протокола за оглед е с дата един ден преди ПТП.
Оспорва се двустранния протокол за ПТП като се сочи, че са разменени местата на водачите.
В хода на делото по същество твърди, че според него другия го е блъснал. *** му дал
50 лева да зареди бензин. Като се качил в колата другия се блъснал в него. Бил притеснен,
не му бил даден протокол. *** му починал. Колата била ударена горе на капака колкото от
натискане с пръст.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представената /заверено копие/ комбинирана застрахователна полица № ***от ***
год. се установява, че между *** и „*** *** е бил сключен договор за застраховки КАСКО и
ЗЛОПОЛУКА на моторно превозно средство, клауза „пълно автокаско“, с право на ремонт в
2
официален сервиз, по силата на който застрахователя се е задължил да обезщети
застрахованото лице за нанесените щети на собственото му МПС – товарен автомобил „***“
с рег.№ ***. Застрахователното правоотношение между страните е уговорено като срочно за
периода от 00:00 часа на 17.04.2017 год. до 24:00 ч. на 16.04.2018 год.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част 2, собственик на МПС ***“
с рег.№ *** е „*** ***.
Видно от представения по делото двустранен констативен протокол за пътно-
транспортно произшествие / № КАТ Я. *** год./, на 28.04.2017 год. около 10.00 часа, в с.К.,
склад на ***, е настъпило ПТП между управлявания от ответника автомобил „***“ с рег.№
***, собственост на *** и автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на „*** ***, управляван
от св.Д. С. В., като в протокола е посочено, че ПТП настъпва при маневра на заден ход, като
на скица е посочено, че това е автомобила управляван от ответника. Като видими щети е
отбелязана предна решетка и щета в дясно.
Пред застрахователя е била образувана преписка по щета като св.Д. С. В. подал
уведомление-декларация, в която посочил, че ПТП е възникнало на 28.04.2017 год. при
влизане към склад на *** в с.К.,като той бил спрян от охраната на обекта за разясняване на
процедурата. При спрял автомобил, друг такъв *** удря автомобила при маневра на заден
ход. Като вреди посочил – преден капак, предна решетка, пластмаси под капак.
С възлагателно писмо извършването на *** услуги било възложено от застрахователя
на *** , извършен бил и опис и доклад по щета № *** като щетите по автомобила
подлежащи на отремонтиране били калкулирани в общ размер на сумата от 2 358,60 лева.
Видно от представените по делото платежни нареждания от горепосочената сума на
*** като доставчик на резервни части била заплатена сумата от 1719,32 лева, а на ***- ***
сумата от 639,28 лева, съответно от 23.10.2017 год. и от 22.11.2017 год.
По делото е представена регресна покана от застрахователя до ответника като няма
данни същата е достигнала до адресата.
По същество по делото не се спори, че към датата на настъпване на ПТП за
управлявания от ответника автомобил не имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ като съдът сам от сайта на база данни на *** извърши справка и действително
установи, че към дата 28.04.2017 год. МПС с ДКН *** няма активна застраховка
„Гражданска отговорност“.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел
лицето Д. С. В. /водач на МПС ***“ с рег.№ ***/ видно от които, същият отивал по работа,
имало контролно-пропусквателен пункт. Имало спрян автомобил като свидетеля спрял на
около два метра зад него. В един момент забелязал спрения автомобил да дава направо
назад. Свидетелят предположил, че ще направи маневра, но видял, че директно отива към
него, натиснал клаксона, но той спрял върху колата. След това написали двустранен
протокол, но не си спомня дали с водача или собственика на фирмата. Самият шофьор го
подписал. Водачът бил най-вероятно служител на охранителната фирма. Бил притеснен.
3
Слязъл, извинил се. Щетите били по преден капак, предна решетка, най-общо в предницата
на колата. Само капака и решетката, това било.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно механизма на настъпване на
събитието, а именно по същество, че ПТП е настъпило в резултат предприета от ответника с
управлявания от него автомобил маневра – движения на заден ход, тъй като същите се
подкрепят от заключението на вещото лице, което бе изслушано в съдебно заседание след
разпита на свидетеля и има възможност да добие непосредствени впечатления, както и да
поиска да бъдат допуснати и зададени уточняващи въпроси към свидетеля досежно
механизма на настъпване на ПТП, разположението на автомобилите, при което вещото лице
поддържа заключението си представено по-рано по делото касателно механизма на
настъпване на ПТП.
Видно от заключението на самото вещо лице по допусната, приета и неоспорена от
страните по делото експертиза, механизма на произшествието е следния: при преместване на
автомобила, водачът на *** е предприел движение в посока на зад и се удря в задната си
част в предната част на автомобил ***. Ако автомобила *** е бил в движение то би
следвало деформациите в предната част на *** да са по-големи дори и да липсват изцяло
детайли от решетката. Според вещото лице автомобил *** е бил в спряло положение към
момента на удара. Описаните от застрахователната компания деформации по автомобил ***
кореспондират напълно на механизма на описаното произшествие. Тези щети се явяват в
причинно-следствена връзка с даденото произшествие. Описаните от застрахователната
компания увредени детайли биха могли да настъпят при механизъм на произшествие – удар
в предната част на *** със задната част на *** при движение на *** назад. Сумата изплатена
от застрахователя в размер на 2 358,60 лева е достоверна и съобразена с всички действащи
към момента на извършване на ремонта нормативни документи. Данните в материалите по
делото относно ликвидационните разходи са противоречиви като в материалите по делото
липсва документ от който да става ясно колко точно са тези ликвидационни разходи, поради
което експертизата не се наема с тяхното посочване в левовата им стойност. В обобщение
заключението на вещото лице е, че изплатените от застрахователя щети по автомобил ***
кореспондират напълно с механизма на настъпилото произшествие. Тези щети напълно се
явяват в абсолютна причинно-следствена връзка с даденото произшествие. Автомобил ***
към момента на настъпване на ПТ е бил на две години, т.е. все още е бил гаранционен.
Коефициента на корекция за новите части до третата година от датата на производство на
всички автомобили е единица, т.е. няма корекция. Общия размер на щетата по автомобил
*** представлява сбора от сумата на ремонта /нови части + боя + труд/ или 2 358,60 лева.
Посочената сума е без ликвидационни разходи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, който съдът намира за
процесуално допустим – предявен от и срещу процесуално легитимирана страна при
наличието на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални предпоставки.
4
Съгласно чл. 410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Следователно, основателността на предявения иск, се обуславя от
кумулативното наличие на елементите: договор за имуществена застраховка „Каско”,
плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключеният договор,
деликтна отговорност на ответника.
От събраните доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав, пораждащ суброгационното право на ищеца. Налице е валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и трето за спора лице, елемент от правната
сфера, на което, е правото на собственост върху увредения при ПТП автомобил автомобил
„***“ с рег.№ ***. Правоотношението е възникнало от сключен във формата на двустранно
подписана застрахователна полица, договор за застраховка „Каско".
Ищецът в изпълнение на задължението си по договора, е обезщетил застрахованото
лице за претърпените вреди от настъпил покрит застрахователен риск – реализирано ПТП,
като е престирал застрахователно обезщетение чрез сключване на договор с трети лица, с
предмет отстраняване на щетите на лек автомобил „***“ с рег.№ ***. Като страна
възложител по договора за авторемонтни услуги, сключен с трето за спора лице, ищецът е
приел изпълнението и заплатил стойността на издадените му първични счетоводно-отчетни
документи – фактури /представени по делото/. С извършеното плащане съдът приема, че
изработеното е прието и задължението на застрахователя по имуществената застраховка да
обезщети увреденото лице, е изпълнено – престацията не е парична сума, а възстановяване
на щетите, чрез даване вместо изпълнение.
С плащането на застрахователно обезщетение ищецът – застраховател по застраховка
„Каско” встъпва в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на щетата (чл.410,
ал.1, т. 1 КЗ) до размера на престираното на увредения – 2 358,60 лева.
От събраните доказателства, се установява и фактическия състав на деликта.
Твърдението на ответника, че не той, а водача на другия автомобил е бил виновен за
настъпване на ПТП-то като не е преустановил движението си в посока напред не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Напротив механизма на ПТП се установява
от събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната по
делото експертиза, които взаимно си кореспондират. Грешката допусната при попълване на
двустранният констативен протокол изразяваща се в размяна местата на „виновен“ и
„пострадал“ не обосновава извод за механизъм на настъпване на ПТП различен от сочения
от вещото лице и свидетеля. Не може да се сподели възражението на ответната страна, че
деянието е извършено в изпълнение на неправомерна заповед. Даването на ответника на 50
лева от страна управителя на дружеството-работодател за зареждане с гориво на автомобила
не може да се квалифицира като неправомерна заповед от една страна, а от друга не
освобождава по никакъв начин ответника като водач на МПС да се съобразява и спазва
правилата за движение регламентирани в ЗДВп. Съгласно чл.40, ал.1 ЗДвП, преди да
5
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението, а според ал.2 от посочената норма, по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
В резултат на поведение на ответника Х. Д. Х. , осъществено в нарушение на чл. 40,
ал. 1 и ал.2 ЗДвП, са настъпили неблагоприятните изменения в правната сфера на
собственика на автомобил „***“ с рег.№ *** – въздоховод, радиатор ляв, предна маска,
водач броня ляв, облицовка предна броня, демпфер предна броня, решетка броня лява, капак
преден, лайсна декоративна решетка /според заключението на вещото лице/, резултат от
допуснатото от ответника ПТП.
Пряката причинна връзка между поведението на ответника и увреждането на
застрахования лек автомобил е установена чрез кредитираното заключение на
автотехническата експертиза. Стойността на вредите, определена от частите и необходимия
труд за привеждане на вещта в състоянието, в което се е намирала преди сблъсъка е
определена от вещото лице в размер на 2 358,60 лева.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване,
като ангажира съответни доказателства за липсата й. Съдът намира обратното доказване за
неосъществено и презумпцията за необорена, като ирелеванто е имало ли е или не устни
договорки между представител на работодателя на ответника и увреденото лице, още по-
малко и че не са ангажирани доказателства в тази насока.
В конкретния случай регресното право на ищеца е в обема на пазарната стойност на
причинените вреди, който съгласно кредитираното заключение на вещото лице възлиза на
2358.60 лева. Няма основание обезщетението да се определя с коефициент на корекция за
новите части, тъй като увредения автомобил към датата на настъпване на ПТП е бил нов на
две години, видно от заключението на вещото лице. Ето защо така предявения иск се явява
основателен и доказан в претендирания размер.
Що се касае да искането да бъде осъден ответника да заплати на ищеца ликвидационни
разноски в размер на 10,00 лева съдът съобрази заключението на вещото лице според което
в доклада по щета на ръка са били изписани като ликвидационни разходи – 15 лева, от друга
страна съобрази обстоятелството, че това писмено доказателство не е било оспорено
досежно неговата автентичност, не е било открито нарочно производство в тази насока. Ето
защо съдът намери искането за основателно и доказано до претендираните като
ликвидационни разноски до предявения размер, а именно – 10 лева, които не излизат и
извън рамките на обичаните за застрахователя.
При извод за основателност на предявения иск, съдът дължи разглеждане на
предявеното възражение за погасяване на вземанията по давност. Възражението е
неоснователно.
6
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при задълженията, без срок – от пораждането им. Към
предявяване на исковата молба – 08.08.2022 г., по отношение на спорното материално право
на вземане, приложимата 5-годишна давност не е изтекла, като началният й момент не е
извършването на деликта, а суброгацията на ищеца в правата на увредения, която е
осъществена с плащането на обезщетение. В случая сумата от 2 358,60 лева е била заплатена
веднъж на 23.10.2017 год. в размер на 1719,32 лева и втори път на 22.11.2017 год. в размер
на 639,28 лева, тоест към датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.08.2022 год.,
пет годишната погасителна давност не е изтекла.
Възражението че регресната покана е била изпратена на несъществуващ адрес на
ответника би имало значение единствено в случай, че ищеца претендира обезщетение за
забава, което би се дължало от изпадане на длъжника в забава, и за което действително в
тази хипотеза би била необходима покана. В конкретния случай обаче, такъв иск не е
предявен, поради което е и безпредметно обсъждането на това възражение. Има искане
единствено за присъждане на законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на вземането, което с оглед основателността на исковата
претенция също се явява основателно и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на
100 лева и заплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 470 лева. С исковата молба
ищецът е поискал и присъждане на разноски за процесуално представителство, като по
делото същият видно от представеното пълномощно се е представлявал от юрисконсулт на
ищцовото дружество.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева предвид
липсата на особена фактическа и правна сложност на производството по делото.
Ето защо и на горните съображения следва ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото в общ размер на сумата от 670,00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Д. Х. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на ***
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** представлявано съвместно от ***
М.П.И. и *** В.П.К.-М., на основание чл.410, ал.1 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 2 358,60
7
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция по
заведена преписка по щета № ***, както и сумата от 10,00 лева – ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата от 2 368,60 лева, от датата на завеждане на иска
– 08.08.2022 год. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х. Д. Х. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на ***
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** представлявано съвместно от ***
М.П.И. и *** В.П.К.-М., на основание 78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 670,00 лева – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8