№ 309
гр. П., 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20231230200139 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Д. К., ЕГН **********, от /населено място/ против Наказателно
постановление № BG09062022/5800/P8-1120/05.12.2022 г. на директора на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „П.и“ гр. С., с което на жалбоподателя, за административно
нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в
размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на
ЗАНН и ЗДвП. Навеждат се доводи за невиновост от страна на жалбоподателя, тъй като
въпросното МПС е собственост на "К.Т." ЕООД, в което е поставено т.н. бордово
устройство за отчитане на дължимите тол-такси. Твърди, че до настоящия момент срещу
жалбоподателя има издавани и други АУАН със същия предмет за същото МПС,
впоследствие които административно-наказателни производства били прекратени, поради
временно прекъсване в подаването на данни от устройството по технически причини,
представляващи задължение на „Итс“АД. Релевира подробни съображения в тази насока.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно и необосновано. Претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, излага съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт с подробни аргументи в депозирано писмено
становщие и моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
1
постановление.
За административнонаказващият орган – Директор на Национално тол управление към
Агенция „П.и“, се явява редовно упълномощен юрисконсулт. Последният оспорва жалбата и
моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира съдебни разноски.
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени
съдебни заседания, разпитани бяха свидетелите Б. С. З. и Д. Д. А..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 09.06.2022 г. в 11:30 часа в направление излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт К. е
пристигнало пътно превозно средство с peг. № ***, вид: влекач, марка и модел „Скания Р
420 ЛА“, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона,
управлявано от жалбоподателя К..
В хода на извършената проверка от страна на контролните органи, същите установили, че
описаното пътно превозно средство с рег. № *** попада в категорията на ППС, за които се
дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, както и че същото ППС, на
27.05.2022 г. в 15:14 часа се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
а именно – път № А-3, км. 163+488, засечено с контролно устройство с идентификатор №
10112, за което не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
За така извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП с № Е0С9455975744627Е053021F160ADB17, ведно с приложените към него
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляващи доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство /контролно устройство с идентификатор №
10112/ - част от системата.
При така установеното – че на 27.05.2022 г., в 15:14 часа, на път № А-3, км. 163+488, засечен
с терминално устройство 10112, и чрез извършена справка в електронната система за
събиране на пътни такси, на 09.06.2022 г., в направление излизане от територията на
Република България, ГКПП К. Р. Д. К., като управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, актосъставителят възприел, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
2
За констатираното административно нарушение, на 09.06.2022 г., свидетелят Б. С. З. – гл.
инспектор в отдел ПТРР, ТД „Митница С.“, в присъствието на свидетеля Д. Д. А. –
инспектор в ТД „Митници С.“, съставила срещу жалбоподателя АУАН №
BG09062022/5800/P8-1120. Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на
жалбоподателя, като същият го е разписал и в графа „обяснения и възражения“ е написал
„Избрах да ми бъде написан акт“. Съставена е и разписка, подписана от нарушителя, с която
същият е уведомен за възможността предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП, предвиждаща
освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на
компенсаторна такса в посочен размер, в 14-дневен срок от връчване на акта. В
законоустановения срок, жалбоподателят е подал възражение срещу съставения АУАН.
Въз основа на така съставения акт, на 05.12.2022 г. Директора на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „П.и“ гр. С., издал и обжалваното НП №
BG09062022/5800/P8-1120/05.12.2022 г., възприел изцяло описаната в АУАН фактическа
обстановка и за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание
„Глоба“ в размер на 1800.00 лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Р. К. на 11.01.2023 г., като в
законоустановения 14-дневен срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство
жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Б. З. и
свидетелят по акта Д. А.. И двамата свидетели установяват процедурата и начина на
установяване на административното нарушение – извършване на митническа проверка на
явилото се ППС, чрез въвеждане на индивидуализиращи го данни.
Към административнонаказателната преписка са приложени копия на Свидетелство за
регистрация Част II № *********, съгласно което товарен автомобил, марка „Скания Р
420ЛА“, с рег. № *** е собственост на "К.Т." ЕООД, с ЕИК***, гр. П., както и на
свидетелство за управление на МПС № *** и на лична карта № ***, издадени на
жалбоподателя Р. К..
Приобщено е извлечение от създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни
такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, с №
**********, удостоверяващ липсата на маршрутна карта или бордово устройство - „no
payment“ за ППС с рег. № *** на 27.05.2022 г. в 15:14 часа, тол селекция 10112, път А-3,
163+488, посока намаляващ километър, област Б., град М., ведно със статично изображение
във вид на снимков материал на същото.
Представено е и становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Национално тол управление от 23.03.2023 г., ведно с таблица за
получените и платени тол декларации за датата на нарушението, съгласно което за датата на
нарушението /27.05.2022 г./ за ППС с рег. № *** не е получена тол декларация за сегмента
на рамката, от която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент № **********.
Видно от представено копие на Справка за местоположението на стационарни контролни
3
единици на електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ находящи се на
територията на Областно пътно управление Б., Рамка № 10112 за сегмент № **********, на
който е разположено устройство № 10112, с което е установено нарушението, е разположена
в Област Б., Община П., място М., път А – 3, позиция на АУЗПТ (км) 163+488.
Съгласно представено копие от Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол
такса, път А – 3, клас Автомагистрала, тол сегмент № **********, е включен в цитирания
списък и за същия се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и писмо с Изх. № ISD-
202121/24.11.2022 г. от „Интелигентни трафик системи“ АД. В същото е изложено, че
бордово устройство, асоциирано към ППС с рег. № ***, е било изключено или неправилно
включено в електрическото захранване, или с изчерпана батерия на 27.05.2022 г. в 15:14 ч.
/датата и часа на нарушението/.
По делото допълнително е представено и Становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление от 09.06.2023 г.,
съгласно което размерът на дължимата такса за ППС-то (с рег. № ***), осъществило на
27.05.2022 г. в 15.14 часа движение по път А-3 км 163+488, на който е разположено
устройство № 10112, установило нарушението, попадащ в обхвата на сегмент с номер
**********, който е част от платената пътна мрежа, е 0.43 лв.
По делото са приети и фактура № **********/02.06.2022 г., издадена от „***“АД, с която на
дружество "К.Т." ЕООД е начислено таксувано потребление по тристранен договор от
04.03.2020 г. с „И.т.с.“, „***“АД и "К.Т." ЕООД, както и 2 бр. системни бонове за заплащане
по фактури с № *********, № ********* и № ********* на тол-такси.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
4
АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, тъй като
актосъставителят е длъжностно лице от Агенция „Митници“, като материалната му
компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от приложената Заповед
№ ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директор на Агенция „Митници“.
Съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на АПИ
или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД11-
760/19.08.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която
Директорът на НТОЛ е оправомощен да издава НП за налагане на административни
наказания, въз основа на съставени актове за установяване на административни нарушения
по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт,
делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП.
Персоналното заемане на длъжността от издателя на наказателното постановление се
установява от приложената Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. на Председателя на УС на
АПИ. Следователно издателят на наказателното постановление има правомощията на
наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена
регламентираната процедура по тяхното връчване.
В конкретния случай настоящия съдебен състав счита, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него НП
не отговарят на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им. Съдът
приема, че описанието на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ.
обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в
достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.
В казуса, както в акта, така и в наказателното постановление като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
По делото е безспорно, че на 09.06.2022 г. в 11:30 часа, на граничен контролно-
пропускателен пункт К. при излизане от територията на Република България,
жалбоподателят е установен от контролните митнически органи да управлява пътно
превозно средство с peг. № ***, вид – влекач, марка и модел Скания Р 420 ЛА, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, собственост на „К.Т.“ ЕООД,
ЕИК***. Това обстоятелство обаче, по никакъв начин не установява, че на посочените от
административния орган дата и час на извършване на административното нарушение –
5
27.05.2022 г., 15.14 часа, жалбоподателят с управляваното от него ППС е осъществил
движение именно по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и за ППС-то не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Липсват каквито и да е доказателства, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал
ППС-то по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и именно поради движението
по този път, последният да дължи пътна такса по смисъла на ЗП, за което е санкциониран, за
да може да се приеме, че отговорността му следва да се реализира по реда на чл.179, ал.3а
ЗДвП, каквото е административното обвинение. На инкриминираната дата не се установи
кой е управлявал въпросното МПС, като АНО, който носи доказателствената тежест в
процеса, не е ангажирал категорични доказателства (товарителница, пътен лист и т.н.), от
които да може безпротиворечиво и категорично да се установи, че жалбоподателят е
управлявал ППС-то на датата, посочена в акта и НП по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за да възникне и задължението за заплащане на такса за преминаване по този
път.
Същевременно, вмененото на жалбоподателя нарушение е по чл.179, ал.3а ЗДвП.
Цитираната норма е санкционна такава и не съдържа правило за поведението, което следва
да се спазва от съответния субект.
Доколкото в разпоредбата чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на
съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало приложение
на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Последната
вменява на водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2
от ЗДвП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл.139,
ал.7 от ЗДвП обаче, не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП. Като не е
посочил пълната правна квалификация на вмененото административно нарушение, АНО не
е изпълнил изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което от своя страна
представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
наказаното лице, тъй като последното не е имало възможност да разбере какво точно е
административното обвинение /в този смисъл решение на АС - Б. по КНАХД № 252/2022 г./.
На собствено основание за отмяна на наказателното постановление, с което
незаконосъобразно е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя, е
обстоятелството, че последният не е адресат на задължението за заплащане на пътна тол
такса и поради тази причина, не може да бъде административнонаказателно отговорно лице
за неизпълнение на такова задължение за посоченото ППС.
С разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние, както следва – такса за ползване на платената
6
пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7 /съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от ЗП/ и такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,
ал.3 /съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки.
От своя страна, нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП възвежда, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според
категорията на пътното превозно средство.
Съобразявайки цитираните законови постановки, следва обоснованият правен извод, че
субект на вмененото административно нарушение - неизпълнение на задължението за
заплащане на съответната такса – тол такса за преминаване по платената пътна мрежа, е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, ако в свидетелството за
регистрация е вписан такъв. Именно за него е възникнало задължението за заплащане на
съответната такса за движение на собственото му ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и който в действителност заплаща дължимата такса.
В подкрепа на изложените съображения, че субект на административното нарушение е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, е твърдението от страна на
наказващия орган, че за извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в
системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП, когато нарушения по чл.179, ал.3 - 3б са установени в
отсъствие на нарушителя, какъвто е и настоящият случай, се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако
бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Изрично е
предвидено, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена санкция в съответния размер,
като той се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и ал.2 във
връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването
на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Изложеното, проектирано към конкретния случай, навежда на обоснования извод, че щом
контролните органи са предприели ангажиране на отговорност за нарушение, установено в
отсъствие на нарушителя, въз основа на генериран запис от системата по чл.167а, ал.3 от
7
ЗДвП, и след като са установили, че заснетото ППС е собственост на юридическо лице, то е
следвало да приложат относимите разпоредби /чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП/ и да съставят
АУАН или да бъде издаден електронен фиш на собственика на ППС-то – юридическо лице.
И единствено в хипотезата, при която собственикът възрази срещу издадения акт /АУАН
или ЕФ/ в нарочна декларация, придружена от СУМПС, наказващият орган следва да
състави АУАН срещу водача, посочен от собственика. Едва тогава може да се приеме, че
наказващият орган е изследвал релевантните за случая обстоятелства и е събрал
доказателства касателно авторството на деянието.
Все в коментирания аспект, е необходимо да се вземе предвид и чл. 2, пар. 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020 / 204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009 / 750 / ЕО. Съгласно тази
разпоредба „доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. При наличието на
договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса,
идеята на посочената разпоредба е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се
пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации,
свързани с проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране
на отговорността. Моментното непостигане на надлежно подавани тол данни, съответно
декларации, при вероятно възникнал технически проблем при отчитането, при това
допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към жалбоподателя, нито пък той да
търпи неблагоприятни последици от това.
В случая, следва да се отчете и принципът на пропорционалност, въздигнат в чл.5 от
Договора за Европейския съюз, който е част от общите принципи на общностното право на
ЕС, които държавите членки трябва да спазват. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да превишават
това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде
съразмерна на тежестта на нарушението. В конкретния казус размерът на дължимата такса е
под един лев – 0,43 ст. Не е справедливо, нито от логическа, нито от житейска гледна точка,
санкцията да надвишава близо две хиляди пъти дължимото плащане, представляващо
неизпълнение на вменено задължение, което грубо нарушава принципа за
пропорционалност и неналагане на наказание несъразмерно на тежестта на нарушението.
Същевременно, в наказателното постановление е посочено, че размерът на дължимата такса
по чл.10б, ал.5 от ЗП е 133 лева, която е заплатена от жалбоподателя непосредствено след
установяване на нарушението. В случая е налице едновременно заплащане на максималната
такса за преминаване по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и санкциониране,
8
чрез налагане на глоба, за това, че ППС-то е преминало по същия този път, без да е
заплатена дължимата такса.
Все в обсъжданата хипотеза, при заплащането на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП липсват
вредните последици от извършване на административното нарушение, тъй като с
последващото плащане не е ощетен държавният бюджет. Осъщественото административно
нарушение не е породило негативни правни последици в крайния получател, тъй като те са
били отстранени от страна на нарушителя.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че административната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да се постанови
решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане на разноски от страна
на жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Агенция „П.и“ – гр. С. следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото. Искането е
направено своевременно, представен е списък за разноски по чл. 80 от ГПК. Претендираният
размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с разпоредбите на Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
същото се явява основателно и следва да бъде уважено.
Въззиваемата страна следва да бъде осъдена и да заплати разноските, направени в хода на
производството в размер на 20.00 лв. (двадесет лева), представляващи пътни разноски на
свидетел.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG09062022/5800/P8-1120/05.12.2022 г. на
директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „П.и“ гр. С., с което на Р. Д.
К., ЕГН **********, от /населено място/, за административно нарушение по чл. 179, ал. 3а
от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
9
ОСЪЖДА Агенция "П.и" гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. К., ЕГН **********, от /населено
място/, сумата от 696 /шестотин деветдесет и шест/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция "П.и" гр. С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-П. разноските, направени в
хода на производството в размер на 20,00 лв. (двадесет лева), представляващи пътни
разноски на свидетел.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10