Решение по дело №414/2018 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юли 2019 г. (в сила от 8 август 2019 г.)
Съдия: Татяна Станчева Станчева Иванова
Дело: 20182130100414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

132 / 5.7.2019г. ,                        град Карнобат

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                  І граждански състав

На пети юни                                                              през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева

 

Секретар: Веска Христова

като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева

гражданско  дело номер 414 по описа за  2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д.Б.З., против Н.Р.К., ЕГН ********** ***, за  признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 65.52 лева /шестдесет и пет лева и 52ст./ по неизплатени фактури за ползвани В и К услуги за периода от 30.01.2015г. до 02.10.2015г., лихва: 15.18 лева /петнадесет лева и 18 ст./ за периода от 27.11.2015г. до 24.11.2017г., ведно със законната лихва, от завеждането на заявление по чл.410 ГПК, депозирано от ищеца по ч.гр.д. № 1495/2017г. на КбРС. 

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв.Г.И., назначена за особен представител на ответника, която заявява, че искът е допустим, но неоснователен по съображения подробно изложени в отговора. Прави възражение за погасени по давност, претенциите на ищеца за периода от преди 30.01.2015г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

         Не се оспорва от ответната страна, че ответникът е бил собственик на обект, находящ се в гр.Карнобат, ул.Пейо Яворов № 72а, както и че същият е продаден чрез публична  продан, като в тази връзка ищецът представи справка по лице – Н.Р.К. ЕГН ********** ***.

         За отчитането на услугите на ВиК Бургас за процесния период не са представени карнети от ищеца, но от представения протокол от 01.10.2015г. неоспорен от особения представител на ответника, съставен в присъствието на Н.К. ***, е видно, че водоснабдяването на обект, находящ се в гр.Карнобат, ул.“П.Яворов“ № 72А, с абонатен номер 833256  е било прекъснато  на 01.10.2015г. като последно отчетеното показание на водомера е 687 куб.м. и съответства на отразеното във фактура № ********** от 26.10.2019г.

         При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание по чл.422, във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

         Не се спори по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Бургас и област Бургас.

         По производството се претендират потребени количества вода за отчетен период от 30.01.2015г. до 02.10.2015г. – 42 куб.м. вода на стойност 65.52 лева /шестдесет и пет лева и 52ст./ по неизплатена фактура от 26.10.2015г. за ползвани В и К услуги, лихва: 15.18 лева /петнадесет лева и 18 ст./ за периода от 27.11.2015г. до 24.11.2017г.за  Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката ѝ. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги. С отговора на исковата молба особеният представител на ответника не оспорва фактът, че ответникът е ползвател на ВиК услуги. Безспорно е че Н.К. е бил собственик на процесния имот, находящ се в гр.Карнобат, ул.“Пейо Яворо“ № 72А, за процесния период, има качеството потребител с открита на свое име партида при ищеца с № 833256, поради което за същия принципно възниква задължение за заплащане на потребената и отведена вода.

         Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). По делото не се наведоха твърдения, че отношенията между страните се уреждат по различен начин от този посочен от Общите условия на ВиК Бургас, одобрени с решение ОУ-09 на ДКЕВР от 11.08.2014г./видно интернет от страницата на ВиК Бургас/ и публикувани във в. „Новинар“ на 21.08.2014г. и във в.“Компас“ на 29.08.2014г. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. След като по липсват данни и доказателства, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия, съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на „ВиК“ Бургас за отчитане.

По смисъла на Закона за водите „ВиК” Бургас е оператор, предоставящ ВиК услуги на потребителите, а ответникът е потребител по смисъла на същия закон.

От представения протокол за прекъсване на на водоподаването /лист 66 от делото/, неоспорен от ответната страна, водомерът на ответника е  демонтиран в негово присъствие, подписан е от ответника, без възражения и може да се направи категоричен извод за последните показания на водомера -687 кб.м към момента на прекъсването на водоподаването.

В съответствие с гореизложеното предявеният иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, следва да бъде уважен изцяло.

Депозираното в РС-Карнобат заявление от ищеца по чл.410 от ГПК е с дата 01.12.2017г., поради което е неоснователно възражението на особения  представител на ответника за погасяване на задълженията на ответника на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД, поради изтекла погасителна давност, тъй като претенциите на ищеца са заявени преди изтичането на тригодишния срок, поради което на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, основателен се явява и искът за присъждане на лихва за забава върху главницата, в размер на 15.18 лева за периода от 27.11.2015г. до 24.11.2017г. както и законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2017 година -датата на депозиране на заявлението от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Относно претенцията за разноски: 

 

 

 

относно претенцията за расноски

 

 

 

 

 

 

 

 

Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, поради което съдът в исковото производство следва да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение - в този смисъл т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Предвид уважаването на исковите претенции в тежест на ответника следва да се възложат разноските направени от ищеца в заповедното производство в размер на 75.00 лв./седемдесет и пет лева/.

Относно разноските в исковото производство:

 

 

 

 

 

 

 

 

Ищцовото дружество претендира като разноски за исковото производство – довнесена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особения представител на ответника в размер на 150.00 лева. Исковата молба е подадена от юрисконсулт, делото не е от правна и фактическа сложност, като ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, с оглед на което съдът намира, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, че дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да се определи в размер на 120.00 лв. и на ищеца да се присъдят разноски в исковото производство в общ размер от 345.00 лева от които 75.00 лв.-държавна такса, 120.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт и 150.00 лева възнаграждение за особения представител на ответника.

Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд

        

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н.Р.К., ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ  на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3 сумата в размер 65.52 лева /шестдесет и пет лева и 52ст./ -  главница по задължение за потребени ВиК услуги –доставена, отведена и пречистена вода, за отчетния период 30.01.2015г.  до 02.10.2015г., с издадена фактура от 26.10.2015г., обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 15.18 лева за периода от 27.11.2015г. до 24.11.2017г., за които по ч.гр.д. № 1495/2017г. на КбРС е издадена заповед за изпълнение № 1019/05.12.2017г. ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в съда - 01.12.2017 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ответника Н.Р.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3 сумата от 345.00 лева /триста четиридесет и пет лева/, представляваща направените от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА Н.Р.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3 сумата от 75.00 лв./седемдесет и пет лева/, представляваща направените от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  разноски в заповедното производство.

          На особения представител на ответника адв. Г.Х.И. да се изплати сумата 150.00 лева  възнаграждение от внесения депозит по набирателната сметка на съда.

          Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: