Определение по дело №2426/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260176
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20204430202426
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                                  

                                                               Гр.Плевен, 15.12.2020г.

 

                                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

              ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,  ІII  наказателен състав в закрито съдебно заседание  петнадесети декември ,   две  хиляди и двадесета  година  в състав:

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАРИЯ МИТЕВА

 

след като се запозна с докладваното от съдията  ЧНД № 2426 по описа на ПЛРС за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

                           Производството е по реда на чл.243, ***4 от НПК.

 

              С постановление от 23.11.2020г. на прокурор ***при Районна прокуратура гр.Плевен е прекратено наказателното производството по досъдебно производство №Д-1633/2019г. по описа на РП гр.Плевен образувано срещу ***от гр.Плевен, затова, че на 16.01.2016г. в гр.Плевен се разпореждал с х/г идеална част от лек автомобил ***с рег.№ *** поставен под запор и оставен му за пазене - престъпление по чл.277 ал.2 вр. ал. 1 от НК.

    В хода на проведеното досъдебно производство има привлечено като обвиняем лице- ***.

              Недоволен от постановлението е останала ***,***в отдел „Държавни вземания при ТД на НАП гр.Велико Търново, която е депозирал жалба до Районен съд Плевен за отмяна на същото и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

              След като се запозна с всички материали приложени по досъдебното производство № Д 1633/2019г. по описа на РП гр.Плевен  и обсъди доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

              По допустимостта на жалбата: Предпоставките за допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл.243, ал. 6 от НПК. Съгласно цитираната норма определението на първоинстанционния съд по ал. 5 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му. За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал. 6 от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и само обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. В конкретния случай жалбата е подадена от останала ***,***в отдел „Държавни вземания при ТД на НАП гр.Велико Търново, явяваща се   процесуален представител ,упълномощена да представлява държавата с пълномощно на Министъра на финансите., пострадали от престъплението предмет на разглеждане по посоченото досъдебно производство. Поради изложеното Съдът намира, че жалбата е подадена от лице, което има право да обжалва определението на PC Плевен и същото е включено в кръга от лица, изрично посочени и изброени в чл.243, ал. 6 от НПК.

              Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл.243, ал. 6 от НПК жалбата срещу определението на първоинстанционния съд трябва да бъде подадена в 7 - дневен срок от съобщаването му. По своята същност този срок е преклузивен и не спазването му преклудира възможността изброените лица в цитираната разпоредба да обжалват постановения съдебен акт. Подаването на жалбата извън законоустановения срок води до недопустимост на същата. В конкретния случай съдът констатира, че по делото е приложен препис от  постановление на РП гр.Плевен  от 23.11.2020г, с адресат жалбоподателя, изпратено и получено  от жалбоподателят на 02.12.2020г  .   Жалбата  е получена от жалбоподателят на 02.12.2020г  видно от приложената разписка и подадена от него жалба срещу постановлението на РП на  дата-08.12.2020г.

             Във връзка с така изложеното съдът намира, че следва да приеме, че жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок, поради което същата се явява допустима.

             Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките за допустимост на жалбата, посочени в чл.243, ал. 6 от НПК, а именно: същата да е подадена от лице, което е в кръга на изрично изброените в цитираната разпоредба като имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения 7 - дневен срок от съобщаването на атакувания първоинстанционен съдебен акт и жалбата да е подадена до надлежния въззивен съд, поради което същата се явява допустима.

             По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна със доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства намира същата за неоснователна поради следните съображения:

             Предмет на контрол е постановление на РП Пловдив с което наказателното производство против ***от гр.Плевен, затова, че на 16.01.2016г. в гр.Плевен се разпореждал с 1/2 идеална част от лек автомобил ***с рег.№ *** поставен под запор и оставен му за пазене - престъпление по чл.277 ал. 2 вр. ал.1 от НК  е прекратено. 

Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал. 4 и следващи от НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора с което се поставя край на наказателното производство, в случая да отделно деяние, като при извършване на тази проверка проверяващия съд се произнася по същество на делото. За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е спазен материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал. 1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва да се отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на прокурора,  а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

Досъдебното производство е образувано  на 22.10.2019г. за това, че на 16.01.2016г. в гр.Плевен се разпореждал с 1/2 идеална част от лек автомобил ***с рег.№ *** поставен под запор и оставен му за пазене - престъпление по чл.277 ал. 2 вр. ал. 1 от НК .

С постановление от 23.11.2020г наказателното производство било изпратено на РП-гр.Плевен с мнение за прекратяване,тъй като разследващият орган счита че няма данни за извършено престъпление от общ характер и че не може да бъде установен за разпореждане с веща,както и не е осъществен  състава от обективна и субективна страна  на осн.чл 24,ал1т1 от НПК,наказателното производство следва да бъде прекратено.

В хода на проведеното разследване се установява следната фактическа обстановка:

В РП-Плевен постъпило уведомление от ТД на НАП-Велико Търново за това, че на 20.08.2018г. постъпила присъда № 37/ 25.06.2018г. по НОХД № 116/2018г. на ОС-Плевен, влязла в сила на 11.07.2018г.

Присъдата подлежала на изпълнение, като с нея в полза на държавата били конфискувани ½  идеална част от лек автомобил „***“ с рег.№ ***и ½ идеална част от лек автомобил ***с рег.№ *** собственост на осъденото лице ***от гр.Плевен.

С оглед изпълнение на тази присъда били изискани документи относно оставяне на отговорно пазене на автомобилите, както и такива отнасящи се до местонахождението им. От извлеченията от АИС на Сектор „ПП“ ОДМВР-Плевен било видно, че двата автомобила били в движение и не били бракувани, но въпреки това фактически същите не били установени, поради което били обявени за издирване.На 01.10.2018г. били съставени констативни протоколи № 92/2018г. и № 93/2018г„ подписани от служители на ТД на НАП- Велико Търново и ***, в които било отбелязано, че автомобилите били бракувани, но ***не представил документи за това.

В резултат на извършена проверка било образувано настоящото досъдебно производство.

С оглед факта,че давността за наказателно преследване относно лек автомобил „***“ с рег.№ ***/за когото е установено, че било извършено разпореждане към 23.11.2013г./ е изтекла още преди подаване на сигнала до РП-Плевен, разследване в таза насока не е провеждано.

Относно лек автомобил ***с рег.№ ***било установено  следното,че автомобилът бил закупен от *** и съпругата му на 14.06.2012г. и своевременно бил регистриран в С“ПП“ КАТ-Плевен и МДТ-Плевен. Бил управляван от ***до 31.12.2015г. в отлично състояние.

На 16.01.2016г. автомобилът бил предоставен на ***- техен познат, за да го ползва за определено време. Поради лоши атмосферни условия *** претърпял ПТП с автомобила. ***, оставил автомобила в автосервиз ***за ремонт. Не могло да бъде ремонтиран,тъй като претърпял тотална щета и поради това бил предаден в пункт за вторични суровини.

Като свидетели са разпитани ***и ***. Двамата потвърждават, че в началото на 2016г. лекия автомобил бил ползван от ***, който претърпял ПТП, откарал го в автосервиза на ***, където се установило, че същият бил силно увреден в предната част и не подлежи на ремонт, след което бил предаден за скрап от ***.

По делото са приложени справки от Сектор „ПП“ ОДМВР- Плевен от които е видно,че лек автомобил ***с рег.№ ***на 14.06.2012г. бил регистриран на името на ***, като на 15.09.2015г.върху него бил наложен запор от ЧСИ.

Съгласно представената информация от ЧСИ ***запорът бил наложен по изп.дело№ 20158150400823 с взискател ***АД- София. *** бил уведомен за наложения запор с призовка за принудително изпълнение с изх,№ 12173/19.03.2019г.С призовката бил насрочен опис на запорирано МПС. Призовката била получена лично от ***на 23.03.2019г.

*** е привлечен като обвиняем по делото за престъпление по чл. 277 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

Въпреки това  както представителят на РП ,така и съдът  счита,че производството не следва да продължава,като имам предвид следното:Действително върху припадащата се идеална част на ******от процесния лек автомобил бил наложен запор от съдия изпълнител.За това били уведомени органите на С“ПП“ при ОДМВР- Плевен и това било регистрирано в системата на Дирекцията своевременно - 15.09.2015г. От онзи момент нататък едва на 23.03.2019г. ***бил уведомен за наложения запор върху автомобила след като същият реално след месец януари 2016г. не съществувал в неговия патримониум. Поради това  не може да бъде установен умисъл за разпореждане с вещ,която е поставена под запор и оставена за пазене,тъй като не е осъществен субективният елемент от състава на престъплението по чл.277 от НК.

По отношение невъзможността да бъде изпълнена влязлата в сила присъда на ОС-Плевен, считам че към момента на влизане на присъдата в сила -11.07.2018г., автомобил ***с рег.№ ***не е бил наличен, въпреки съществуващата в С“ПП“ОДМВР-Плевен информация. Във връзка с поставеният запор върху този автомобил на 03.09.2018г. по искане на ТД НАП- В.Търново следва да бъде отразено, че престъпление не е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. След като е установено, че вещта макар и формално се води в регистъра на ОДМВР- Плевен, към датата на налагане на запора тя реално не е съществувала, в тази връзка има както невъзможен предмет на престъпление, така и не може да се установи умисъл за разпореждане с тази вещ. С оглед така установеното не  би могло да бъде доказано деяние по чл. 277 от НК както от обективна, така и от субективна страна и наказателното производство водено по досъбедно производство №Д-1633/2019г следва да бъде прекратено като недоказано.

                  С оглед установеното се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл.127, т.3 от Конституцията на Република България в правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да подържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става едва когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъплението. Съдът приема, че такива в настоящия случай не са налице и правилно РП Плевен е прекратила  наказателното производство по цитираното досъдебно производство.

                Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си фактическата обстановка, която съответно се извежда от събраните в хода на разследването доказателства, като въз основа на приетите за установени факти е приел, че няма несъмнени и категорични доказателства, които да сочат за извършено престъпление съставомерно по чл.277 ал2вр с ал1 от НК.     Съдът в рамките на проверката за законосъобразност и обоснованост на прекратителното постановление и след анализ на събраните по делото доказателства намира, че така направеният извод от прокурора е правилен и същият  законосъобразно с оглед на установените факти е приложил  правомощието си по чл.243 ал. 1, т.1  от НК, като е прекратил наказателното производство.

                 В този смисъл Постановлението на Районна прокуратура гр.Плевен за прекратяване на наказателното производство се явява законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

                 Ето защо при така установеното от делото  и на основание чл.243,  ал. 5,  т. 1 от НПК, съдът

 

                                                                  О П Р Е Д Е Л И:

 ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 243, ал. 5, т. 1, вр. ал. 4, вр. ал. 3 от НПК Постановлението на Р.п.– П. с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство досъдебно производство №Д-1633/2019г. по описа на РП гр.Плевен образувано срещу ***от гр.Плевен, затова, че на 16.01.2016г. в гр.Плевен се разпореждал с х/г идеална част от лек автомобил ***с рег.№ *** поставен под запор и оставен му за пазене - престъпление по чл.277 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в седмодневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на Р.п.П.  и на жалбоподателя пред Окръжен съд – Плевен.

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: