Решение по дело №9699/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13857
Дата: 11 август 2023 г.
Съдия: Валерия Боянова Ватева
Дело: 20231110109699
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13857
гр. София, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20231110109699 по
описа за 2023 година
Предмет на делото е предявен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД от М. А. Д. с ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител К. В. З. с ЕГН **********,
с адрес: с. В., ул. „И.“ № 2, чрез адв. Ц. П. – И., срещу „У.Е.У.“ КФТ, дружество,
регистрирано в Унгария, действащо чрез У.Е.У. – Клон България с ЕИК *********, с адрес:
гр. София, Зона Летище София, Сграда ИВТ, за установяване, че се дължи сумата 782,33
лева главница ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, също така разноски 25 лева за държавна такса и 350 лева
адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
56178/2022г. на СРС, 70 състав.
Ищецът твърди, че сумата представлява обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент /ЕО/ 261/2004 за отменен полет от 01.07.2022г. на полет Айндховен – София,
който следвало да се осъществи от ответника и за която отмяна не е платено такова.

Ответникът чрез адв. К. И. признава предявения иск. Моли да не се присъждат разноски, тъй
като не били дали повод за завеждане на делото. Формулира и възражение, че представеното
пълномощно, бидейки без нотариална заверка, не отговаря на изискването на чл. 135 от
Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГР/ и моли да не се присъждат въобще разноски.
Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение както в заповедното, така и в исковото производство.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното.
1
С оглед направеното признание на иска съдът не обсъжда основателността на иска. Няма
доказателства за плащане на претендираната сума до приключване на съдебното дирене,
поради което се следва уважаване на иска.
По направеното от ответника възражение за липса на нотариална заверка на
пълномощното по смисъла на чл. 135 от ЗГВ съдът счита следното. По силата на чл. 135, ал.
2 от ЗГВ пълномощниците, които не са адвокати на лицата, притежаващи права,
произтичащи от Регламент (ЕО) № 261/2004, представят пред превозвача или пред Главна
дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" пълномощни с нотариална
заверка на подписите. В случая както по заповедното производство, така и по исковото, има
приложено пълномощно за конкретен адвокат – Ц. П. – И., и така посочената норма не може
да се приложи, т.е. тя се отнася до случаите, в които представляващият не е адвокат. Ето
защо пълномощното е валидно и не се нуждае от допълнителна заверка.

По разноските
На първа място по искането да не се присъждат такива, тъй като ответникът не е
дал повод за завеждане на иска, съдът като съобрази, че страната, макар и признавайки
вземането си, подава възражение по чл. 414 ГПК и до приключване на съдебното дирене не
изплаща вземането, няма място за извод, че не е дала повод за делото.Така разноски се
следват.
Разноски се дължат на ищеца. Съдът намира, че ищецът е сторил такива както
следва: в заповедното - 25 лева за държавна такса и 350 лева адвокатско възнаграждение и в
исковото – 25 лева и 400 лева /а не както е посочено в списъка 500,00 лева/ адвокатско
възнаграждение видно от Договор на л. 5 от делото с дата 15.02.2023г.
Обсъждайки направеното от ответника възражение за прекомерност съдът достигна до
извод за основателност на същото по следните съображения. В заповедното производство се
искат 350,00 лева. С оглед данните за липсата на правна сложност на същото и вече
типовото му попълване и подаване изцяло дистанционно и без съществени разноски за
представляващия, се налага извод, че то следва да бъде намалено до размер от 100,00 лева. В
исковото производство, съобразявайки направеното още с подаването на възражението
признание на иска и предвид ниската правна сложност на делото, кратката продължителност
и отново – изцяло дистанционното провеждане на делото – без участието на която и да е
страна в откритото съдебно заседание – съдът намира уговореното и заплатено /“в брой“ без
да е ясно какви и колко суми са отчетени пред фиска за заплащане на данъци и
осигуровки/ възнаграждение от 400,00 лева за прекомерно и дължимо в размер на 150,00
лева. При подаването на исковата молба ищцовата страна е била наясно, че ответникът е
направил валидно признание на иска и договарянето на нови разноски от 400,00 лева - като
при реално осъществимо процесуално представителство и провеждане на съдебно дирене,
съдът квалифицира като прекомерност от една страна, и от друга – пример за
недобросъвестно упражняване на процесуални права. Още повече, че в случая се изнасят
2
данни, че за същия полет били изплатени още три обезщетения на сродни на ищеца лица, за
които явно са водени отделни производства, което от своя страна сочи на друга цел –
генериране на разноски, което е напълно недопустимо на гърба на правата на потребителите
и съблюдавайки нормалните търговски практики. Ефективната им и навременна защита
можеше да приключи и в едно производство. И не на последно място – роенето на дела се
прави в най-натоварения районен съд в страна – Софийският районен съд, удобно
заобикаляйки нормата на чл. 113 ГПК, въведена именно с цел улеснение на потребителите –
в случая видно и потребителите с адрес извън гр. София /с. В./, и адвокатката – с адрес гр.
Русе. По изложеното след уважаване на възражението на ответника е основателно и на
ищеца се дължат: 100 лева адвокатско възнаграждение в заповедното и 150,00 лева
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД, че „У.Е.У.“
КФТ, дружество, регистрирано в Унгария, действащо чрез У.Е.У. – Клон България с ЕИК
*********, с адрес: гр. София, Зона Летище София, Сграда ИВТ, ДЪЛЖИ на М. А. Д. с
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К. В. З. с ЕГН
**********, с адрес: с. В., ул. „И.“ № 2, сумата 782,33 /седемстотин осемдесет и два лв. и 33
стотинки/ лева ведно със законната лихва считано от 19.10.2023г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 31320 по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 56718/2022г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.“ КФТ, дружество, регистрирано в Унгария, действащо чрез У.Е.У. –
Клон България с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Д. с ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител К. В. З. с ЕГН **********, разноски в
заповедното производство сумата 25,00 /двадесет и пет/ лева и 100,00 /сто/ лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „У.Е.У.“ КФТ, дружество, регистрирано в
Унгария, действащо чрез У.Е.У. – Клон България с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.
А. Д. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К. В. З. с ЕГН
**********, разноски в настоящото производство сумата 25,00 /двадесет и пет/ лева и
150,00 /сто и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3