Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.11.2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 8870 по описа за 2020г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от М.И.Ш. против З. „Б.И.“ АД *** осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ за сумата 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и за сумата 340лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.08.2020г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 09.04.2020г. в гр.София ПТП между л.а. Шкода Октавия с ДК № *******, управляван от М.С.П., и л.а. Опел Корса с ДК № *******, управляван от Д.И.П., причинено от виновното поведение на водача на първия автомобил. Ищцата била пътник във втория и като последица от произшествието получила травматични увреди-фрактури на трета, четвърта и пета метакарпална кост на дясната ръка, фрактура с луксация на медиална фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, контузии на корема и гръдния кош, във връзка с които претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Твърди също във връзка с лечението да е направила разходи от 340лв. за закупуване на гипсова шина и за проведена рехабилитация, които съставляват имуществена вреда. Претендира обезщетяването на имуществените и неимуществените вреди от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Ответникът оспорва застрахованият водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както и ищцата да е претърпяла неимуществени и имуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване с твърдението да е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П и по този начин допринесла за вредоносния резултат.

Конституираното на основание чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач М.С.П. не изразява становище по исковете.

Съдът, след преценка доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди.

Уважаването на исковете предпоставя установяване на противоправно деяние от застрахования, настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и вредите, подлежащи на доказване от ищеца. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия причинител се предполага, поради което оборването на законовата презумпция е в доказателствена тежест на ответника.

Не е предмет на спор сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.Шкода Октавия с ДК № *******, покриваща отговорността на водача М.П. за причинени на трети лица вреди, страна по която е ответникът.

От фактическа страна не се спори и настъпването на 09.04.2020г. в гр.София на пътно-транспортно произшествие между този автомобил и управлявания от Д.И.П. л.а. Опел Корса с ДК № *******, в който ищцата била пътник.

Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието се установяват от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещо лице по САТЕ. Видно от същите на посочената дата около 20.50ч. вечерта л.а. Шкода Октавия се движил от бул.Константин Величков по бул.Възкресение към бул.Овча купел. В района на началото на бул.Никола Мушанов водачът предприел маневра обратен завой, при която ударил с челната си част странично насрещно движещият се л.а. Опел Корса. От удара двата автомобила се завъртели в посока обратна на часовниковата стрелка. На мястото имало трети автомобил Рено Меган, водачът на който не успял да спре и се ударил в л.а. Шкода Октавия.  

Според заключението на вещото лице по САТЕ към момента на удара автомобилите се движели с по-ниска от разрешената скорост до 50 км./ч. Според същото причина за произшествието е поведението на водача на л.а.Шкода, който предприел маневра обратен завой на неразрешено за това място.

Горното налага извод за осъществен от застрахования при ответника водач деликт по чл.45 ЗЗД. Разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗДв.П при завиване в обратна посока водачът е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В случая водачът на л.а.Шкода Октавия предприел маневрата обратен завой от място на пътното платно, което е позволявало движение само напред и надясно. Поведението му в нарушение на посочената разпоредба е противоправно и единствената причина за настъпване на произшествието. Установените по делото обстоятелства изключват удара да е последица от поведението на друг от участвалите в произшествието водачи, поради което и съобразно презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД е виновно.

Възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението ищцата да е пътувала в л.а.Опел Корса без поставен предпазен колан. Обратно, от заключението на вещото лице по СМЕ, с оглед установените контузии в областта на корема и гърдите се установява, че те са причинени от движението на тялото в момента на удара при поставен колан.

 

 

От събраните писмени доказателства, показанията на св. Ш. и заключението на вещо лице по СМЕ се установява, че като последица от ПТП ищцата получила множествени закрити фрактури на костите на дясната ръка-фрактура на 3, 4 и 5 метатарзални /дланни/ кости на дясната ръка; фрактура и изкълчване на средната фаланга на 4-ти пръст на дясната ръка, контузия гърдите и корема. По своя медико-биологичен характер тези увреждания са причинили трайно затруднение движенията та десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая 2-3 месеца, съответно контузията в гърдите и корема краткотрайни болки.  

Непосредствено след катастрофата ищцата постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ гр.София, където под локална анестезия била извършена ортопедична манипулация по закрито наместване на счупените метакарпални кости и наместване фрактурата на 4-ия пръст на дясната ръка с обездвижването с гипсова имобилизация. На 10.04.2020г. е била изписана и лечението придължило в домашни условия с назначени контролни прегледи и предписан режим. Гипсовата имобилизация носила 30 дни, а после подменена с шина /ортопедична ортеза/, след което започнала раздвижване на дясната ръка и пръстите с проведена рехабилитация. В този период поради обездвижването и около 15 дни по време на рехабилитацията не е можела да движи и да ползва дясната си ръка, което е довело до значителни затруднения в ежедневието и обслужването, още повече, че при нея е доминантна. Според заключението на вещото лице общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 2 месеца, в който е търпяла болки и страдания, най-интензивни в първите две седмици след катастрофата  и по време на проведената начална рехабилитация. Към момента  ищцата изпитва единични болки в зоната на дланните фрактури при рязка промяна във времето, но те отзвучават след прием на аналгетици.

Според показанията на св.Ш. след катастрофата и при приема в болницата ищцата изпитвала болки. Болките в корема и гърдите отшумели за около един месец, но тези от счупването на дясната ръка около 2-3 месеца. Изпитвала затруднения в самообслужването, за което помощ оказвали братовчедките й, както и затруднения при писането, тъй като тази ръка й била доминантна. За болките приемала обезболяващи лекарства. Сочи, че към момента се е възстановила, но изпитвала понякога болки в ръката при рязка смяна на времето. Страхувала се, когато се вози в автомобил.

Въз основа тези обстоятелства и като съобрази възрастта на ищцата към деня на произшествието-17г., начина на получаване на травматичните  увреждания; естеството и тежестта им; продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, каквито изпитва периодично и към момента; продължителността на лечебния и възстановителен период-около 2 месеца, в който обичайният й начин на живот и ежедневие са били променени, съпроводено със затруднения в обслужването; негативното отражение върху емоционалното състояние и психика, при отчитане настъпилото възстановяване без усложнения и негативни последици, съдът намира за съответно на неимуществените вреди и справедливо по чл.52 ЗЗД обезщетение от 10 000лв., до който размер искът по чл.432, ал.1 КЗ се явява доказан и подлежи на уважаване.

Като доказателства по делото са приети фактура № 724/22.04.2020г. и фактура № 3405/08.07.2020г. с фискални бонове към тях, от които се установява направени от ищцата разходи за закупуване на ортопедична ортеза за сумата 160лв. и заплатена такса за рехабилитация от 180лв. Според заключението на вещото лице по СМЕ тези разходи са във връзка с получените увреждания и са били необходими за лечението, поради което съставляват имуществена вреда и подлежат на възстановяване от ответника.

В приложение на чл.429, ал.3 КЗ върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди следва да се присъди законната лихва от 05.08.2020г. до изплащането.

 

По разноските:

            С определение на съда ищцата е освободена от заплащането на държавна такта и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК.

            Представлявана е от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА въз основа сключен договор за правна защита и съдействие, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв.М.Н.-Т. възнаграждение от 901.71лв. с ДДС, определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С съобразно уважената част от исковете.

            Ответникът е направил разноски 300лв. за възнаграждения за вещи лица и заплатил адвокатско възнаграждение от 2400лв. с ДДС. Възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е основателно, тъй като уговореният и платен размер не е съответен на фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да се намали до сумата 1900лв. с ДДС. От общо направените разноски в размер на 2200лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата следва да се възложат разноски от 1556.31лв. съобразно отхвърлената част.

            На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за уважените искове от 413.60лв., както и 87.78лв. платено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещи лица, или общо сумата 501.38лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.И.Ш., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к*********, сумата от 10 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 09.04.2020г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Шкода Октавия с ДК № *******, и сумата 340лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението, ведно със законната лихва от 05.08.2020г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 35 000лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на адв.М.Н.-Т.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 901.71лв.

ОСЪЖДА М.И.Ш., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1556.31лв.

ОСЪЖДА  З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 501.38лв.

 

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника М.С.П., ЕГН **********, с адрес ***.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: