РЕШЕНИЕ №261114
гр. П., 01.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 00078 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от М.В.Д., чрез адв. В.К.,***, с която е
предявен частичен иск за заплащане на сумата от
18 000 лева, като част от цялата сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от застрахователно събитие- ПТП, настъпило на
**.**.**** г. в гр. П. с МПС „Ф.Г.“, с рег. № **
**** **, управлявано от Р.А.Д.,
притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ******************, валидна до 26.08.2019 г., при което на ищцата са
били причинени мозъчно сътресение с временна загуба на създание, без открита
вътречерепна травма, изкълчване на ставите и разтягане на мускулни влакна на
десния крак, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2020
г.- датата на изпадане на застрахователното дружество в забава, до
окончателното ѝ изплащане.
Ищцата твърди, че на **.**.**** г. около 22 часа и 40
минути се е возила с поставен колан на задната седалка зад пътника, от дясната
страна в МПС „Ф.Г.“, с рег. № ** **** **, управлявано от Р.А.Д., с ЕГН **********, когато водачът е загубил контрол върху автомобила и е реализирал ПТП,
блъскайки се в два други автомобила и намиращия се в близост имот с адрес с. Р.,
ул. “Ч.В.“ № ***. Сочи, че при удара е загубила съзнание и се е осъзнала едва в
линейкйата напът към Центъра за спешна медицинска помощ, изпитвала силни болки
в десния крак и главата, гадило ѝ се е и е имала световъртеж. След
изписването от болницата леченито ѝ продължило вкъщи, като първият месец ѝ било почти невъзможно да се
придвижва сама. След терапия от около 5 месеца болките в десния крак отшумели.
В резултат на инцидента ищцата и до момента изпитвала страх при пътуване с МПС,
променила се походката ѝ, пропуснала учебни занятия. Посочва, че за
извършеното деяние Р.А.Д. бил признат
за виновен с присъда от 26.11.2019 г. на Районен съд-П.. Твърди, че на
24.02.2020 г. подала молба до ответното дружество със съответните приложения,
за да ѝ бъде изплатено застрахователно обезщетение. През месец юли
представила допълнително изисканите ѝ документи, но до момента на
подаване на исковата молба не получила нито изричен отговор, нито плащане.
Поради изложените съображения моли отвеникът да бъде осъден да ѝ заплати
претендираното застрахователно обезщетение, ведно със със законната лихва върху
главницата, считано от 01.08.2020 г.- датата на изпадане на застрахователното
дружество в забава, до окончателното ѝ изплащане, както и да бъде
определено и присъдено адвикастко възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружеството
е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва обстоятелството, че е
причинен деликт от страна на водача на л.а. „Ф.“ с рег. № **** – Р.Д., като
по-конкретно оспорва от процесното ПТП да е настъпила вреда за ищцата, която да
е в пряка причинна връзка с противоправното и виновно поведение на Р.Д.. Счита,
че претенцията по размер не отговаря на икономическата конюнктура в страната и на
причинената на ищцата вреда. Прави възражение за съпричиняване на вредата от
страна на ищцата поради това, че е била без предпазен колан.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С представената по делото присъда № ***
г. по нохд № **** г. на РС-П. подсъдимият Р.А.Д., с ЕГН **********, e признат за виновен в това, че на **.**.**** г.,
около 22:30ч., по път 1003, общ. П., с посока на движение от с. Д. към с. Р.,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел „Ф.Г.“
с регистрационен номер ** **** **, е нарушил правилата за движение /чл. 21,
ал.1 от ЗДвП - при избиране на скоростта на движение е превишил стойността на
скоростта за МПС от категория „В“ в извън населено място - 90км/ч., като е
управлявал със 100км/ч./, и по непредпазливост причинил значителни имуществени
вреди на: лек автомобил марка/модел „****“ с peг. № ****,
собственост на „Марпекс“ ООД, гр. София, с МОЛ В.Д.С., в размер 4175,16 лв. (четири хиляди сто
седемдесет и пет лева и 16 ст.); лек автомобил марка/модел „Т.К.В.“ с peг. №****,
собственост на Х.Д.П., в размер 7799,00
лв. (седем хиляди седемстотин деветдесет и девет лева); имот с адрес с. Р.,
ул. „Ч.В.“ №***, собственост на П.С.Т., в размер 840,00 лв. (осемстотин и четиридесет лева); и имот с адрес с. Р.,
ул. „Ч.В.“ №167Б, собственост на И.С.Д., в размер 742,50 лв. (седемстотин четиридесет и два лева и 50 ст.), всичко
на обща стойност 13 556,66 лв. (тринадесет
хиляди петстотин петдесет и шест лева и 66 ст.), поради което на основание чл.343, ал.1, б.„а“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54 и чл. 57, ал.1 от НК е осъден на пробация с пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност 2 /два/ пъти
седмично, с продължителност 10 /десет/ месеца, и „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител” с продължителност 10/десет/ месеца, като съдът го е
оправдал по обвинението в останалата част - относно вменените му нарушения по чл.
5, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата - като участник в движението по
пътищата с поведението си поставил в опасност живота и здравето на пътниците и
причинил имуществени вреди; чл. 20 ал.1 от ЗДвП - като водач не контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и чл.20, ал.2 от ЗДвП
- при избиране на скоростта на движение не се съобразил с релефа на местността,
със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да намали скоростта и в случай на необходимост да спре.
По делото няма данни за влизане в сила на горепосочената присъда
№ *** г. по нохд № **** г. на РС-П..
Представен е обвинителният акт, въз основа на който е
постановена горепосочената присъда, като в приложенията към него като свидетел
е посочена ищцата М.В.Д.. Приложен е и протокол
от 30.10.2018 г. за разпит на М.В.Д. като свидетел по досъдебно производство № ***
г.
Видно от акт № ***/**.**.**** г. за установяване на
административно нарушение, издадено на Р.А.Д., с ЕГН **********, във връзка с процесното
ПТП, настъпило на
**.**.**** г. в гр. П. с МПС „Ф.Г.“, с рег. № **
**** **, водачът Р.А.Д. и возещите се в лекия автомобил „Ф.Г.“, с рег. № ** **** **, пътници- ищцата М.В.Д., Р.Р.П. и И.Г.П. са
били закарани в МБАЛ гр. П. и след преглед е било установено, че нямат травми и
наранявания, но са били оставени в болницата под наблюдение с порезни рани.
Съставен
е и протокол за ПТП № 1679505, в който са описани констатираните обстоятелства,
нарушения, причини и условия за ПТП. Отразено е, че за МПС „Ф.Г.“ с регистрационен номер ** **** ** има застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № ****************** при ЗД „Бул Инс“ АД.
Посочено е, че водачът на автомобила Р.А.Д. се е движел с несъобразена скорост спрямо релефа на
местността, загубил е контрол над автомобила, напуснал е пътя вдясно и се е
блъснал в „****“ с peг. № ****, собственост на „Марпекс“ ООД, гр. София, и имот с адрес с. Р., ул. „Ч.В.“ № ***.
Видно
от епикриза, издадена от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, ИЗ № 11181, М.В.Д. е
постъпила на 20.10.2018 г. и е изписана на 22.10.2018 г. с диагноза S06.00.Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма. В анамнезата е посочено, че ищцата е била приета по спешност с
оплаквания от замаяност и болки в главата след претърпяно ПТП, за което има
подробен спомен. Към епикризата е приложена история на заболяването № 11181,
скала за оценка на кома, резултат от компютър-томографско изследване на
глава-нативно, амбулаторен лист № ****** за преглед на пациент, постъпил на **.**.****
г. в 23 часа и 18 минути, направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури, резултати от хематологични изследвания, температурен лист, резултат
от образно изследване- рентгенография.
Като
писмено доказателство е прието и писмо с изх. № 94-2/07.02.2019 г. от директора
на ЦСМП-П. с приложени към него заверени копия от наличната медицинска
документация по повод ПТП, настъпило на **.**.**** г. около 23 часа в с. Р..
Представени
са и амбулаторни листове № 2680/01.11.2018 г. и № 1554/06.12.2019 г. за
проведени прегледи на ищцата, както и етапни епикризи, издадени от АСМП-ИНПСМП
от д-р В. Ч..
Видно
от удостоверение № 490/30.03.2021 г., издадено от Национално музикално училище
„Любомир Пипков“, през учебната 2020 г.-2021 г. ищцата е била ученик дневна
форма на обучение в 12 клас, специалност музикант вокалист- народно пеене.
От
показанията на св. В.Г.М.- майка на
ищцата, които съдът цени при спазване на изискванията на чл. 172 ГПК с оглед на
всички данни по делото, имайки предвид нейната възможна заинтеросованост, се
установява, че е разбрала за процесното ПТП, обаждайки се на телефона на
ищцата. Вдигнало е момче, което я е уведомило, че са катастрофирали и ищцата е
била много зле. Св. М. незабавно е тръгнала към мястото на инцидента и е
заварила ищцата на земята в безсъзнание, със затворени очи, отпусната, не
дишала, останалите деца се опитвали да ѝ извадят езика. В този момент до ищцата
е дошъл медицински екип, който я е качил в линейка и я е закарал в „Бърза помощ“.
Лекарите не са позволили на св. М. да се качи в линейката, но тя е отишла в
болницата след тях. Св. М. разбрала от лекарите, че дъщеря ѝ е дошла в
съзнание и има травми, но трябва да се направят рентгенови снимки. Ищцата
впоследствие била настанена в хирургично отделение. Ищцата се оплаквала от
болки по цялото тяло, плачела непрекъснато, била в много силен стрес. Прекарала
5 дни в отделението, придвижвала се с патерици и не можела да си стъпи на
крака. След изписването от болницата ищцата продължила да се движи с патерици
около 4 месеца, имала и голям хематом на подбедрицата. Ищцата споделила пред
майка си, че последна я изкарали от колата, кракът ѝ бил под седалката на
момчето пред нея. След като оставила патериците, ищцата още три месеца нямала
нормална походка. Тръгнала на училище през месец януари, но не ходела всеки
ден, а само за по-важните неща, иначе ѝ изпращали материали и учела
вкъщи. Когато минавали покрай мястото на инцидента, ищцата стискала здраво
дръжката на колата, затваряла очи и молила майка си да кара по-бавно и
спокойно.
От
показанията на св. П. В.Д.- сестра на
ищцата, които съдът цени при спазване на изискванията на чл. 172 ГПК с оглед на
всички данни по делото, имайки предвид нейната възможна заинтеросованост, се
установява, че тя е отишла до мястото да инцидента заедно с майка си и леля си
и заварили ищцата лежаща на земята до колата в безсъзнание. Известно време,
след като приели в болницата ищцата, св. Д. я видяла, че вече е адекватна. Св. Д.
посещавала редовно ищцата в болницата и е видяла, че ищцата не спирала да
плаче, била шокирана и стресирана. След изписването ходила с патерици около 4-5
месеца. Пред св. Д. ищцата споделила, че има сподел от времето преди настъпване
на ПТП-то, че колата се е движила много бързо. След инцидента животът на ищцата
се променил много, тя се страхувала да се вози в кола, да пътува и да минава
покрай мястото на инцидента. Имала много ограничения в участията и изявите, тъй
като ищцата е народна певица и танцьорка. Вече не можела да се занимава с
народни танци, продължила само с пеенето, пропуснала много конкурси, участия и
събития в самото училище. Чувствала се самотна и подтисната много дълго време.
Съдът
кредитира показанията на двете свидетелки, тъй като са последователни,
непротиворечиви, имат съвсем леки разминавания помежду си и се подкрепят от
другия събран по делото доказателствен материал.
При
съвкупния анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, се установява, че на **.**.**** г., около 22:30ч., по път 1003, общ. П., с
посока на движение от с. Д. към с. Р., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка/модел „Ф.Г.“ с регистрационен номер ** **** **,
Р.А.Д., с ЕГН **********, е нарушил правилата за движение, тъй като се е движел с
несъобразена скорост спрямо релефа на местността, загубил е контрол над
автомобила, напуснал е пътя вдясно и се е блъснал в „****“ с peг. № ****, собственост на „Марпекс“ ООД, гр. София, и имот с адрес с. Р., ул. „Ч.В.“ № ***. При настъпване на инцидента ищцата М.В.Д. и третите за
делото лица Р.Р.П. и И.Г.П. са се возили в лекия автомобил, управляван от Р.А.Д..
По делото е изготвена комплексна съдебномедицинска експертиза
от вещи лица-невролог и специалист по ортопедия и травматология, от която се
установява ,че в следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука ищцата е
получила кратковременна загуба на съзнание или степенно зашеметяване, което
определя мозъчното сътресение като временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Състоянието на пълно възстановяване след подобен инцидент с
комоционна симптоматика е в продължение на около 30 дни от инцидента. В
резултат на ПТП-то е претърпяла е контузия на дясна тазобедрена става с
нестабилност и навяхване на десни колянна и глезенна стави. Поставени са
ѝ били ортеза на дясна колянна става и мека превръзка на дясна колянна
става. Носила е шината 1 месец. При самия инцидент ищцата е имала болки в
увредените области- ляво слепоочие, дясна тазобедрена става, дясна колянна
става, дясна подбедрица и глезенна става. През периода на лечение е търпяла
болки и страдания, като първите 30 дни след инцидента болките са били с
по-голям интензитет. В периода на лечение ищцата е търпяла неудобства и
дискомфорт в хигиенно битово отношение поради наличие на шина на дясна колянна
става и необходимостта да се придвижва с помощни средства. Не са установени
трайни последици от получените увреждания от ищцата при процесното ПТП.
В съдебно заседание вещото лице- специалист по ортопедия
и травматология уточнява, че лечението на ищцата е продължило повече от 30 дни,
тъй като това е бил само периодът на обездвижването. Поради липсата на
медицински документи не може да се определи конкретен срок, но по принцип такъв
тип навяхвания на коляното и тазобредрената става отшумяват в рамките на 2-3
месеца.
От изготвената по делото комплексна съдебномедицинска и
съдебноавтотехническа експертиза от вещи лица-невролог и травматолог се
установява, че ищцата не е била с предпазен колан. Установените травматични
увреждания на долния ѝ десен крайник са получени по механизма на действие
на твърд тъп предмет. При положение, че пострадалата е била с поставен
предпазен колан, уврежданията ѝ не биха се получили в такава степен, а в
по-лека. Лек автомобил „Ф.Г.“, с VIN ***************** фабрично е окомплектован с
предпазни колани на задните седалки, включително и на задна дясна седалка,
където се е намирала ищцата.
От разясненията на вещото лице д-р С., участвал при изготвянето
на комплексната съдебномедицинска и
съдебноавтотехническа експертиза, става ясно, че предпазният колан предпазва
движението на тялото напред при челен, перпендикулярен удар. При такъв удар с
предпазен колан ищцата не би получила увреждането в областта на коляното,
сублуксацията в дясната колянна става, която вероятно е натъпила от облегалката
на предната седалка или странично от вратата, от колонката. Уточнено е още, че
коланът причинява увреждания в областта на гръдния кош, каквито не са
установени от медицинската документация, което сочи, че ищцата е била без
поставен предпазен колан. Вещото лице С. посочва още, че при ударът в предно
дясно е напълно възможно увреждането на коляното и ставата на ищцата да се
получат и без предпазен колан, ако ищцата е била вдясно.
От изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза
се установява, че претърпяното на **.**.**** г. ПТП се е отразило негативно на
психичното здраве на ищцата поради развитието в пряка причинно-следствена
връзка с него на посттравматично стресово разстройство. Ищцата е била с
правилно психологично развитие и не се води на психиатричен отчет към
Психиатричното отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“, като контакт с
психиатричните служби е имала единствено след инцидента. Последиците за
психичното здраве на ищцата към момента и за в бъдеще от настъпилото ПТП се
изразяват както в изтърпяване на психични страдания и неудобства от
посттравматичното стресово разстройство, които са продължили минимум 14 месеца,
така и в продължителни във времето остатъчни негативни изживявания и
неудобства, отслабващи постепенно. Отслабването и изчезването на последните е в
зависимост от индивидуалните адаптационни и възстановителни способности на
психиката на ищцата и от наличието или липсата евентуално на нови провокиращи
психомоториката ѝ фактори- събития, свързани с автомобилни злополуки,
касаещи я пряко или косвено.
С молба, подадена по пощата на 26.02.2020 г. до ответното дружество, ищцата е заявила
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното
ПТП. Заведена е щета № **********. Във връзка с поискани с писма от 13.03.2020
г. и от 02.07.2020 г. допълнителни документи от отвентика, ищцата е подала по
пощата съответно на 16.06.2020 г. и 10.07.2020 г. молби, с които е представил
на застрахователя заверени преписи от обвинителен акт и влязла в сила присъда
№ *** г. по нохд № **** г. на РС-П.
съгласно решение № 26/25.03.2020 г. по внохд № 354/2019 г. на ПОС, както и диск
със снимки на глезен и дясна колянна става. Застрахователят не се е произнесъл
с изричен отговор на молбите. Противното не се твърди от ответника и не се
доказва изплащане на поисканото застрахователно обезщетение.
В писмата от 13.03.2020 г. и от 02.07.2020 г., изпратени
от ответника до ищцата, е инкорпорирано извънсъдебно признание, че МПС-то, при
управляване на което е било причинено процесното ПТП, е застраховано при
ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № ******************.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Предявеният искове са с правно основание чл.
432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени пряко срещу
застрахователя, каквато възможност е предоставена от закона в полза на
увреденото лице. За да са основателни така предявените искове, следва да бъде
доказано наличието на застрахователно правоотношение между ответника, в
качеството му на застраховател, и прекия причинител на пътно-транспортното
произшествие Р.А.Д., в качеството му на водач на лек автомобил марка/модел „Ф.Г.“, с рег. № ** **** **, застрахован
по риска „Гражданска отговорност“. Следва да се налице и кумулативните
предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно – извършено виновно от водача на лекия
автомобил противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно следствена
връзка вреди за пострадалия-ищец.
При проверка на
предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи самостоятелна проверка както на общите
условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на
допълнителните /специални/ предпоставки - в случая започнала процедура за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение и постановен отказа или изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 ГПК. Според практиката на ВКС липсата на влязла в сила присъда на делинквента не е
основание да се откаже произнасяне по застрахователната претенция.
Предоставеният срок за преценка по чл. 496, ал. 1 КЗ не би могъл да се
съкращава или игнорира, освен при обективното осъществяване на някоя от другите
две предпоставки за предявяване на исковете по чл. 432 КЗ, в рамките на същия
този срок – изричен мотивиран отказ за плащане /пр. второ/ или плащане несъответно
на интереса на увредените /пр. трето/ /в този смисъл- определение № 179 от
15.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 859/2019 г., I т. о., ТК/. В случая липсва
произнасяне на ответника по молба на
ищцата, подадена по пощата на 26.02.2020 г., и тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл преди
подаване на исковата молба, което налага извод за допустимост на предявените
искове /в този смисъл- определение № 224 от 15.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 805/2019 г., I т. о., ТК/.
Съдът приема въз основа писмените доказателства, че към
момента на процесното ПТП между ответното дружество „ЗД БУЛ
ИНС“ АД и собственика
на лек автомобил марка/модел „Ф.Г.“, с рег. № ** **** **, управляван от собственика Р.А.Д., е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № ******************, валидна до 26.08.2019 г., което обстоятелство не се оспорва от ответника, въпреки
че не е било обявено за безспорно с доклада по делото. С оглед на това към
датата на процесния деликт съществува валидно засрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника, поради което
последният дължи на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД
репариране на действително причинените вреди- пряка и непосредствена последица
от пътно-транспортното произшествие.
От събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът
намира за установен по безспорен начин факта на настъпило на на **.**.**** г., около 22:30ч., по път 1003, общ. П., с
посока на движение от с. Д. към с. Р.,
при което е, в резултат на което са причинени на ищцата като пасажер
на задна дясна седалка телесни повреди. Съгласно данните в протокола за ПТП, който
представлава официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща доказателствена
сила относно възприетите от съставилия го компетентен държавен орган
обстоятелства, водачът на лекия автомобил „Ф.Г.“, с рег. № ** **** ** е нарушил правилата за движение, тъй като се е движел с
несъобразена скорост спрямо релефа на местността, загубил е контрол над
автомобила, напуснал е пътя вдясно и се е блъснал в „****“и имот с адрес с. Р.,
ул. „Ч.В.“ № ***. Горните данни са достатъчни да се приеме, че горното
действие на водача е противоправно такова, тъй като не е съобразено със
задължителното задължение за водачите на
МПС, регламентирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗдвП, при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост е причинил лека телесна повреда на ищцата. Не се
установи по делото загубата на управление на лекия автомобил да се дължи на
обективни обстоятества, стоящи извън контрола и възможностите на водача, които
да изключват отговорността му.
Предвид на гореизложеното във връзка с наличието на
предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача
на лекия автомобил и доколкото същият е застрахован по риска „Гражданска отговорност“,
то са налице условията и за ангажиране на
отговорността на ответното застахователно дружество по чл. 432 КЗ за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед характера на получените травматични, неврологични
и психични увреждания, както и последиците от тях съдът намира, че сумата от 15 000 лева справедливо ще
обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. При определяне
размера на обезщетението съдът взе предвид обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите и възрастта на пострадалата. Съобрази се с
обстоятелството, че преди процесното ПТП ищецата е бил ученичка в 10 клас с
профил народно пеене, участвала е в конкурси, танцувала е народни танци, имала
е активен социален живот, а през възстановителния период - зависим от чужда
помощ, а към настоящия момент ограничен в извършване на определени дейности и
неспокоен. Търпяла е значителни болки и страдания през възстановителния период
от инцидента, изпитвала е неудобствно в хигиенно-битов аспект от носенето на
шина и придвижването с патерици. При определяне на обезщетението съдът отчете
продължителността на лечебния и възстановителен период, както и преживения от
ищцата стрес и констатираното отражение върху психичното ѝ здраве. Съдът взе
предвид и последиците за психичното здраве на ищцата към момента и за в бъдеще
от настъпилото ПТП, които се изразяват както в изтърпяване на психични
страдания и неудобства от посттравматичното стресово разстройство, които са
продължили минимум 14 месеца, така и в продължителни във времето остатъчни
негативни изживявания и неудобства, отслабващи постепенно. Отслабването и
изчезването на последните е в зависимост от индивидуалните адаптационни и
възстановителни способности на психиката на ищцата и от наличието или липсата
евентуално на нови провокиращи психомоториката ѝ фактори- събития,
свързани с автомобилни злополуки, касаещи я пряко или косвено. Отчете и обстоятелството,
че няма трайни неврологични последици.
Според съда така определения размер на обезщетението
съответства както на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, така и
е достатъчен да овъзмезди ищцата за неблагоприятните последици, настъпили за нея
в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на
обезщетението съдът се съобрази с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума
на Върховния съд на НРБ, както и взе предвид практиката по чл. 290 ГПК на ВКС
по отношение преценката на неимуществените вреди. Съдът намира, че посоченият
размер не е прекомерен, както твърди ответникът, тъй като съобразно изложените
в съдебната практика критерии се налага изводът, че обезщетение в размер на 15 000
лева би било справедлива компенсация за претърпените от ищцата болки и
страдания. Размерът на обезщетението е съобразен и с лимита на застрахователното
обезщетение, така и собществено икономическите условия в страната. Претенцията за заплащане на обезщетение за
разликата над 15 000 лева до целия предявен размер от 18 000 лева или
за сумата от 3000 лева се явява неоснователна и недоказана и следва да се
отхвърли.
Неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване по чл. 51 ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя постадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Изводът за последното не може да почива на предположения, а следва да
бъде доказано по категоричен начин по делото. В случая безспорно се установи, че
пострадалата ищца е пътувала на задната дясна седалка и че лекият автомобил е
бил снабден с предпазни колани. Установено е, че върху тялото на ищцата липсват
специфични увреждания, получени от въздействието на обезопасителен колан. Поради това се налага изводът, че ищцата не е
била с поставен предпазен колан по време на удара. По делото обаче не е
установено по категоричен начин, че тя не би получила същите увреждания, ако
беше с поставен предпазен колан. Този извод се основава на разясненията на
вещото лице С., че при ударът в предно дясно е напълно възможно увреждането на
коляното и ставата на ищцата да се получат и без предпазен колан. Макар и
хипотетична да е тази възможност в настоящия случай, то същата не е изключена
предвид мястото на травматичното увреждане- дясно коляно и таз. Категоричното
опровергаване на такава възможност не е направено от ответника, поради което съдът
намира, че възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата
не е доказано и не следва да се уважава.
С разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
лихвата за забава върху дължимото се застрахователно обезщетение при застраховка
“Гражданска отговорност“, ако застрахователят не го е определил и заплатил в
срок, се дължи, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на 15
работни дни от представянето на всимчки доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3 КЗ. В случая съдът намира, че застрахователят не е могъл да откаже да се
произнесе при представянето на доказателствата по чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ, представени
с молбата, получена на 10.07.2020 г., поради което в 15-дневен срок е следвало
да заплати обезщетението, което не е сторил. Ето защо същият е изпаднал в
забава от деня, следващ деня на изтичане на петнадеседневния срок, поради което
дължи законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от 01.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.38 от ЗАдв.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.К. възнаграждение в нормативно
определения минимален размер на адвокатските възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - 980 лева.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК следва да се осъди
ответникът да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата в размер на 600
лева държавна такса и 750 лева разноски за вещи лица.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1407, р-н
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М.В.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 15 000/петнадесет хиляди/ лева, предявена като частичен иск от цялата сума в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от застрахователно събитие- ПТП, настъпило на
**.**.**** г. в гр. П. с МПС „Ф.Г.“, с рег. № **
**** **, управлявано от Р.А.Д.,
притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ******************, валидна до 26.08.2019 г., при което на М.В.Д. са били причинени мозъчно
сътресение с временна загуба на създание, без открита вътречерепна травма,
изкълчване на ставите и разтягане на мускулни влакна на десния крак, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 01.08.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.В.Д., с ЕГН **********, с адрес ***“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1407, р-н
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдената сума от 15 000/петнадесет хиляди/ лева, предявена като частичен иск от цялата сума в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева, до целия предявен размер
от 18 000/осемнадесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от застрахователно събитие- ПТП, настъпило на
**.**.**** г. в гр. П. с МПС „Ф.Г.“, с рег. № **
**** **, управлявано от Р.А.Д.,
притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ******************, валидна до 26.08.2019 г., при което на М.В.Д. са били причинени мозъчно
сътресение с временна загуба на създание, без открита вътречерепна травма,
изкълчване на ставите и разтягане на мускулни влакна на десния крак, ведно със
законната лихва за забава върху тази част от главницата, считано от 01.08.2020
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1407, р-н
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв. В.Г.К. *** сумата от 980/деветстотин и осемдесет/ лева адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1407, р-н
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от
600 /шестстотин/ лева държавна такса и 750/седемстотин и петдесет/ лева
разноски за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. СЪДИЯ: