№ 8052
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110172366 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
14.07.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
девети юни две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Христина Й.а, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №72366 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от И.Й. ,,,, чрез адв.К.С. от
САК, срещу ....., действащ като ......., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......,
1
за признаване за установено недължимостта на следните парични суми: сума от 855,71 лв.,
представляваща главница по Запис на заповед от 26.08.2011г. и сума от 225 лв.- разноски в
производството, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 15.11.2011г. по гр.д.
№44692/2011г. по описа на СРС, 49 състав. Изложени са твърдения за образувано изп.д.
№20128450400355 по описа на ЧСИ ...., район на действие: СГС и изтекла погасителна
давност в полза на ищеца в настоящото съдебно производство. Претендират се сторените
разноски по делото.
В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответния ЕТ, чрез адв.М.Г. от
АК- гр.Стара Загора, с който се оспорва основателността на предявения иск по изложени
подробни съображения за надлежно прекъсване теченето на приложимата по чл.537 от ТЗ
погасителна давност. Иска се присъждане на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Служебно е изискано ч.гр.д. №44692/2011г. по описа на СРС, 49 състав, видно от което
е издадена на 15.11.2011г. заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.10 от ГПК в полза
на ищеца по делото, във връзка с представен Запис на заповед от 26.08.2011г. за сумата от
855,71 лв., с падеж на 02.09.2011г. Издаден е Изпълнителен лист за горната сума в полза на
кредитора.
Служебно е изискан препис на горепосоченото изпълнително дело. Изпълнителното
производство е образувано на 18.12.2012г. във връзка с молбa, подадена от взискателя въз
основа на Изпълнителен лист от 15.11.2011г., издаден по горното дело в негова полза.
Извършени са справки по изпълнението от съдебния изпълнител и е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 27.12.2012г. по реда на чл.47 от ГПК.
Постъпила е на 08.01.2013г. молба от майката на длъжника, в която посочва, че последният е
настанен за амбулаторно лечение в Държавна психиатрична болница за лечение на
наркомании и алкохолизъм, с диагноза: „хазартна зависимост“. По делото е насрочен на
14.03.2013г. опис на движими вещи, който няма данни да е проведен. С постановление на
съдебния изпълнител от 08.06.2022г. изпълнителното производство е прекратено, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на
задължението, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен
отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен
лист, са сумите, които са обективирани в процесния изпълнителен лист, независимо от
акцесорния или самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се
основава само на конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за
длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ
изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Към
момента на подаване на исковата молба е налице висящо изпълнително производство между
страните по делото. Чрез искът по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на
изпълняемо вземане и съответно материално- правната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Надлежен ответник по иска се явява кредиторът по
изпълнителния лист, респ. лицето, което е встъпило в правата му.
Давността е материалноправен институт на гражданското право, за който са
приложими общите правила, уредени по императивен начин в ЗЗД. Случаите, когато
2
давността се прекъсва, не тече или се спира, са изчерпателно изброени в разпоредбите на
чл.115- 117 от ЗЗД. Върховната съдебна инстанция приема, че давността се прекъсва по
смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД с предприемането на всяко едно изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя. Такива действия могат да бъдат насрочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако в продължение на повече от 5
години от датата на постановяване на съдебното решение кредиторът бездейства и не
потърси вземането си, то задължението му се погасява по давност и същият не може по
принудителен ред да реализира вземането си, дори да е останало неизплатено. Горната
законова разпоредба се отнася единствено до вземанията, установени с влязло в законна
сила съдебно решение. Не може да се приеме, че издаденият въз оснoва на влязла в сила
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК изпълнителен лист, без да е проведен
съдебен исков процес, води до установяване на 5- годишна погасителна давност по смисъла
на чл.117, ал.2 от ЗЗД за вземане, което се погасява с по- кратка погасителна давност.
Заповедното производство е факултативен правен ред за снабдяване с изпълнително
основание от кредитора, като в хипотезата на чл.417 от ГПК, заповед за незабавно
изпълнение се издава по твърдения на заявителя, спрямо които не се извършва преценка по
същество. Правните норми, които уреждат давността са императивни и не допускат
разширително тълкуване, поради което в хипотезата на издадена заповед за незабавно
изпълнение, без да е проведено производство по реда на чл.422 от ГПК, приложима се явява
давността с която се погасява вземането. Процесното вземане се отнася за задължение, за
което е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на съставен запис на заповед.
На основание чл.531, ал.1 от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца и с оглед
препращащата норма на чл.537 от ТЗ- срещу издателя по записа на заповед, се погасяват с
тригодишна давност от падежа, което изключва приложението на общата давност по чл.110
от ЗЗД при тези искове, независимо от вида на иска - осъдителен за заплащане на вземането
или установителен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
В настоящия случай процесното вземане е предмет на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК, по която е издаден изпълнителен лист. Искането за образуване на
изпълнително производство е подадено от ответника на 18.12.2012г. Отправената до
съдебния изпълнител молба от кредитора е акт на разпореждане с изпълняемото право, като
последният изразява волята си пред съдебния изпълнител, в качеството му на орган,
оторизиран от закона да извършва изпълнителни действия, за предприемането на такива
против длъжника. Иницирането на изпълнителен процес зависи от волята на кредитора.
Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. От момента на образуване на
изпълнителното дело до датата на съдебното предявяване на иска, е изтекла приложимата за
вземането 3- годишна погасителна давност, както и е настъпила перемпция по издадения
изпълнителен лист, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като към момента паричното
задължение се явява погасено по давност, поради което искът на ищеца се явява
основателен.
3
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В настоящия случай в тежест на ответника следва да се
възложат разноски, съгласно представен списък на разноските, за следните суми: адвокатски
хонорар от 300 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие и сума от 50
лв.- заплатена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на oтветника ....., действащ като .......,
ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......, че ищецът И.Й. ,,,, ЕГН:**********,
не дължи на ответника, следните суми: сума от 855,71 /осемстотин петдесет и пет лева и
седемдесет и една стотинки/ лв., представляваща главница по Запис на заповед от
26.08.2011г. и сума от 225 /двеста двадесет и пет/ лв., представляваща разноски в
производството, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 15.11.2011г. по гр.д.
№44692/2011г. по описа на СРС, 49 състав, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ......., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр...... ...., .., ... ап.8, на
основание чл.... ал.1 от ГПК, да заплати на И.Й. ,,,, ЕГН:**********, сума в размер общо на
350 /триста и петдесет/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4