РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330106053 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД от
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от ** **
*** К. Х. Ч. и ***. *** Б. А. В., действащи чрез пълномощника си- адв. С. М. срещу Община
Пловдив с ЕИК: *********, с адрес в гр. П., пл. „С. С.“ № *, представлявана от *** З. Д. за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1225,08 лева, от които - 1192,94 лева
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от застрахователното
събитие вреди от застрахования, причинени поради виновното бездействие на ответника,
както и сумата от 32,14 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
06.01.2021г. /датата на изтичане на предоставения с регресната покана срок за доброволно
изпълнение/ до 12.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Ищецът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД твърди, че на 25.08.2020г. в гр. П.,
при движение по ул. „Р. ш.“, управляваният от водача Т. С. П. с ЕГН: ********** лек
автомобил марка и модел „А. Р.“ с рег. № ****, след завой на пътното платно се ударил в
необезопасено и необозначено желязо, което се намирало на пътното платно и не било
възможно да се избегне, вследствие на което настъпили повреди по автомобила.
Увреденият при ПТП лек автомобил бил собственост на Т. С. П., който имал валидна
застраховка „КАСКО+“ за него, обективирана в цитираната застрахователна полица, която
била със срок на действие от 04.01.2020г. до 03.01.2021г.
След като бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие ищецът образувал
преписка по щета № *******. Повредите по автомобила били констатирани с опис-
заключение по щета от 26.08.2020г., като общата стойност на новите части, детайл и
ремонтни дейности била в размер на 1192,94 лева.
1
Ремонтът на увредения автомобил бил извършен от автосервиз „Бавария карс“ ООД.
С приемо-предавателен протокол от 30.10.2020г. от сервиза представили на ищеца сменени
и предадени резервни част на повредения автомобил- два броя кори под двигател. За
извършения ремонт била издадена фактура на стойност 1192,94 лева, която сума била
изплатена от ищеца с нареждане за групово плащане от 03.11.2020г. Твърди се в исковата
молба, че причината за повредите по застрахованото МПС били непремахнато и
необозначено желязо на пътното платно в гр. П. по ул. „Р. ш.“.
С изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования ищецът встъпил в
правата му на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и имал право да на регресен иск спрямо
ответната Община.
Ищецът твърди, че изпратил регресна покана на ответника с изх. номер от
14.12.2020г., с която предоставил 15-дневен срок за възстановяване на сумата от общо
1207,94 лева, но ответника отказал плащане с отговор от 07.01.2021г., поради което ищецът
претендира върху главницата и обезщетение за забава.
Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната Община, чрез ***. К. М. е постъпил писмен
отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответника
счита, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
като се оспорва и изложената в исковата молба фактическа обстановка и се твърди липсата
на причинно-следствена връзка между настъпването на имуществени щети и механизма на
настъпване на ПТП. Прави се възражение за съпричиняване на увреждането от страна на
водача на увреденото МПС. Отделно от това ответника счита, че приложената към исковата
молба застрахователна полица не е заверена от страната и не доказва наличието на валидно
правоотношение, а липсвал и протокол за ПТП издаден от КАТ, който да удостовери
настъпването на произшествието по описания механизъм. Моли за отхвърляне на иска и
претендира присъждане на направените разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ответното
дружество- ***. А. в писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по делото са приети Застрахователна полица, уведомление
за щета, опис-заключение по щета, калкулация по щета, приемо-предавателен протокол от
26.10.2020г., приемо-предавателен протокол от 30.10.2020г., фактура от 02.11.2020г.,
ликвидационен акт от 03.11.2020г., нареждане за групово плащане от същата дата, регресна
покана до Община Пловдив, ведно с известие за доставяне, отговор от Община Пловдив,
свидетелство за управление на МПС на Т.П., удостоверение за техническа изправност,
контролен талон, снимков материал и справка за изчисляване на мораторна лихва.
За установяване на фактическите си твърдения ищецът ангажира гласни доказателства
посредством показанията на св. Т. П. /обективирани в протокол от съдебно заседание,
проведено на 02.12.2021г./.
Същия твърди в показанията си, че си потрошил кората на автомобила и бронята. Не
помни точно нито кога, нито къде се е случило произшествието,но го описва някъде по „Р.
ш.“, след базата на ****, не знае дали в границите на населеното място или извън него.
Твърди, че се движел с позволена скорост и на платното пред автомобила видял желязо с Г-
образна форма, което нямало как да избегне и преминал през него, след което спрял за да
види щетите по автомобила. Не е сигнализирал пътна полиция, нито Общината. Не е давал
и координати на мястото, на което настъпил инцидента на застрахователя.
2
Съдът не гради изводи въз основа показанията на св. Т. П., тъй като същите не са
информативни, а напротив - лишени са от всякаква конкретика. Единствения факт, който се
установява от тях е , че при управление на собствения му автомобил е преминал през
желязо, което се намирало но пътното платно. Този факт не е спорен между страните.
По делото е прието заключение на съдебна авто-техническа експертиза, извършена от
в. л. С. М., от която се установява следното:
Съгласно данните по делото, обстоятелствата около настъпване на ПТП са както
следва: На ****., л. а. „А. Р.“ с рег. № **** при движение по ул. „Р. ш.“ след завой на пътя
се ударил в желязо на пътното платно. При посочения механизъм на ПТП, а именно удар в
предна *** част на автомобила с метален предмет, от техническа гледна точка според
вещото лице е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен.
Посоченото място на удара видно от приложените към исковата молба снимки представлява
асфалтов път, на който не се виждат метални предмети от типа на шахти и други.
Стойността на ремонта за възстановяване на повредите по автомобила възлиза на
1683,64 лева.
При изслушване на заключението и след събиране на гласните доказателства в. л.
конкретизира, че след като св. описва металния детайл, като свободно стоящ, то очевидно не
е част от платното за движение.
Съдът кредитира заключението на авто-техническата експертиза, като компетентно
изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът в качеството му на застраховател е изплатил с групово нареждане от 03.11.2020г.
сумата от 1192,94 лева на „Бавария Карс“ ООД, където е извършен ремонт на застрахования
автомобил „А. Р.“ с рег. № *****, собственост на св. Т. С. П.. Последния е уведомил ищеца
за настъпване на застрахователно събитие, по повод на което е образувана преписка по щета
№ ******. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на същия са нанесени
описаните в исковата молба щети.
В тежест на ищеца е да установи всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност, в това число настъпването на ПТП при механизма, описан в
исковата молба, настъпилите имуществени вреди описани в исковата молба, наличието на
пряка причинно-следствена връзка между вредите и настъпилия удар в необезопасено и
необозначено желязо, което се е намирало на пътното платно в участък, стопанисван от
ответната Община, размера на вредите и твърдението си, че е заплатил претендираната сума
в размер на 1192,94 лева за отстраняване на повредите, че е поканил ответната Община да
заплати вредите, момента на изтичане на предоставения с регресната покана срок и размера
на обезщетението за забава за претендирания период от 06.01.2021г. до 12.04.2021г.
От анализа на доказателствената съвкупност се налага извод, че не са установени по
категоричен начин елементите на фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, на
който ищецът основава претенцията си. Не се установи твърдяния от ищеца механизъм на
настъпване на вредите, доколкото нито от събраните гласни доказателства, нито от
заключението на приетата експертиза се установи точното мястото, на което се е намирало
желязото, през което е преминал застрахования автомобил. Макар да се установи
настъпването на вреди по същия и заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца,
както и че същия има регресни права, то недоказано остана твърдението му, че отговорност
за настъпване на вредите има именно ответната Община, за да се ангажира деликтната й
3
отговорност. Това е така, тъй като от събраните гласни доказателства и устните разяснения
на вещото лице се установи, че на пътния участък е имало свободно стоящ железен детайл,
който не е закрепен и следователно не е част от платното за движение, отговорността за
поддържане на което носи ответната страна. Неизяснен остана по делото и въпроса как е
попаднало желязото на пътя, което би могло да се озове по всякакъв начин там, например-
да изпадне от друго превозно средство. Отделно от това, извън показанията на св. Т. П., по
делото липсват каквито и да е доказателства за наличието на метален елемент на пътното
платно, такъв не е отразен и на приложения към исковата молба снимков материал. Макар
да не е задължително съставянето на Протокол за ПТП,то наличието на такъв би било
индиция, относно механизма за настъпване на произшествието и наличието на препятствие
по пътя, но такъв в случая липсва.
По гореизложените съображения предявения иск ще се отхвърли, като недоказан по
основание и размер.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответната страна, които възлизат на сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение
съобразно приложения на л. 98 от делото списък и заплащането им ще се възложи в тежест
на ищеца.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София., район „Триадица”, бул.
„Витоша” № 89Б, представлявано от *** *** *** К. Х. Ч. и *** *** Б. А. В., действащи чрез
пълномощника си - адв. С. М. срещу Община Пловдив с ЕИК: *********, с адрес в гр. П.,
пл. „С. С.“ № *, представлявана от **** З. Д. за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1225,08 лева, от които - 1192,94 лева представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от застрахователното събитие вреди, причинени поради
виновното бездействие на ответника, както и сумата от 32,14 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 06.01.2021г. /датата на изтичане на предоставения с
регресната покана срок за доброволно изпълнение/ до 12.04.2021г, като недоказан по
основание.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район „Триадица”, бул. „Витоша”
№ 89Б, представлявано от ** **** *** К. Х. Ч. и *** **** Б. А. В. да заплати на Община
Пловдив, ЕИК: *********, с адрес: гр. П., пл. „С. С.” № *, представлявана от *** З. Д.
сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4