Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2021 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 5550 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на С.П.с
вх. № 14281/04.03.202г. - длъжник
по изпълнително дело № 20218510400433 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу постановление
от 23.02.2021г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера
на приетите за събиране в полза на взискателя разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение, както и в частта за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното постановление за
разноските. Счита, че приетият хонорар от страна на съдебния изпълнител е
незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200 лева за образуване
на изпълнителното дело, като включва и сума за водене на изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая
обаче взискателят не е извършвал такива действия, поради което няма право да
претендира разноски по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложени са и съображения,
че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не се
отличава с фактическа или правна сложност. Освен това твърди, че е погасил
задължението си в срока за доброволно изпълнение, поради което за взискателя не
е било необходимо да предприема действия, насочени към събиране на вземането.
Развити са и съображения, че за посочването в молба за образуване на делото
изпълнителен способ не се дължи отделно адвокатско възнаграждение, доколкото
това е част от задължителното съдържание на молбата. В жалбата са наведени
аргументи за неправилност при определянето на дължимата пропорционална такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото не е съобразена с реално извършените действия по
делото. Освен това съдебният изпълнител е включил в базата за начисляване на
таксата и претендираните в изпълнителното производство от взискателя разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение, което противоречи на нормата на т.
26 от ТТРЗЧСИ. По този начин определеният размер на пропорционалната такса
надвишавала с една десета размерът на вземането, което било в пряко нарушение
на разпоредбата на т. 27 а от ТТРЗЧСИ. Допълнително основание за оспорване на
постановлението за разноски е и обстоятелството, че съдебният изпълнител не е
изготвил сметка по чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ и така за длъжника остава неясен
начинът на определяне на конкретния размер на таксите и разноските. По
изложените съображения прави искане за отмяна на обжалваното постановление и
намаляване на приетите за събиране такси и разноски по изпълнителното
производство.
Взискателите Т.Е.Д.и
М.О.Д.не изразяват становище по жалбата.
В мотивите си частният съдебен изпълнител
заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20218510400433 по описа на частен
съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба
от Т.Е.Д.и М.О.Д.от 18.02.2021г. срещу Столична община, за принудително
събиране на присъдената в полза на взискателите парична сума в размер на 620
лева, представляваща разноски по делото, за която е издаден на 09.02.2021г.
изпълнителен лист по административно дело № 10747/2019г. по описа на АССГ.
Молбата е депозирана чрез адв. В.В.и адв. Ц.Р., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и
направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, както и за сумата от 5, 00 лева –
заплатена държавна такса за издаване на изпълнител лист. Адвокатското
възнаграждение е претендирано в условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА за
предоставена безплатна адвокатска защита и съдействие.
Взискателите са
подали молба на 18.02.2021г., с която са направили искане пред органа на
принудително изпълнение за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в
„Общинска банка“ АД.
По делото е
изготвена, изпратена и получена от длъжника на 19.02.2021г. покана за
доброволно изпълнение на вземане в общ размер на 1 213, 40 лева, от които 620
лева присъдени разноски, 405 лева разноски по изпълнителното дело и 188, 40
лева – такси по ТТРЗЧСИ. От изготвената сметка по чл. 79 от ЗЧСИ с № **********
от 26.02.2021г. е видно, че съдебният изпълнител е определил пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 62, 20 лева без ДДС, при материален
интерес от 625 лева. Със сметка по чл. 79 от ЗЧСИ с № ********** от
05.03.2021г. е начислена допълнителна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 19,
90 лева без ДДС /23, 88 лева с ДДС/ върху материален интерес от 200 лева. В
мотивите на съдебния изпълнител се сочи, че общият размер на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗСИ е определена на сумата от 122, 40 лева с ДДС, начислена
върху сумата по изпълнителния лист и върху адвокатското възнаграждение в
изпълнителното производство.
На 22.02.2021г. по
делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите
за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и за таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като същите не са съобразени с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и не са съобразени с размера на
главното вземане.
С постановление от 23.02.2021г.,
получено от длъжника на 26.02.2021г., съдебният изпълнител е отказал да намали
приетите за събиране по делото разноски.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен
срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на
релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по
ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год.
по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
По процесното изпълнително
дело се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на предоставена безплатна правна помощ в размер на общо 400 лева за
образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство по същото. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство
взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното производство, в която
не е посочил конкретен изпълнителен способ. С допълнителна молба от
18.02.2021г. е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника срещу
търговска банка. По делото липсват данни да са предприети посочените от
взискателя изпълнителни действия.
Настоящият съдебен
състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на
изпълнителното дело, респективно в допълнителна молба от взискателя,
представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като
непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е
основание за прилагане на последиците по
чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за
образуване на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, с която са
оттеглени поисканите изпълнителни способи и са посочени нови такива, не се
дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на
изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е
било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. В
случая няма данни да е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително
събиране на вземането, поради което няма основание в тежест на длъжника да се
възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания.
Действително, взискателят
при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае
кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде
удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на
срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за
водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на
възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се
уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на
изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно
изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Поради изложеното взискателят
има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но
не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.
10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето /”присъждането”/ на разноски в
претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер е необосновано.
При съобразяване с
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът
приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното
адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 400 лева като
прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.
По отношение на
доводите за неправилно определяне размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:
Съдебният
изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
на 122, 40 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б.
„б“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва: от 100 до
1 000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лева. Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично
задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси
дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е
и решение № 640/04.10.2010г. по гр.д. № 920/2009г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният
лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за
доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови
такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя
за представителство, както и т.нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
/решение № 82 от 08.05.2012г. по гр.д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС/.
Разпоредбата на т.
26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира
върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и
върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също
се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
При така формирания
извод следва, че дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата по изпълнителния лист в размер на 620 лева.
Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ върху това парично
вземане е в размер на 62 лева без ДДС или 74, 40 лева с ДДС. Доколкото
съдебният изпълнител е определил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в по-висок
размер, включвайки в базата при изчисляването и претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение, се налага извод, че жалбата в тази част е
основателна и следва да се уважи за разликата над сумата от 74, 40 лева с ДДС
до определения от съдебния изпълнител размер от 122, 40 лева.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника С.П.постановление за разноски от 23.02.2021г. по изпълнително дело №
20218510400433 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ,
в частта, в която е
отказано намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до 400 лева, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20218510400433 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ,
дължимо от С.П.от 400 лева и определя
размер от 200 лева.
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника С.П.постановление за разноски от 23.02.2021г. по изпълнително дело №
20218510400433 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ,
в частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране
такси по изпълнителното дело по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над 74, 40
лева с ДДС до определения размер от 122, 40 лева с ДДС, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
пропорционалната такса, начислена по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ от 122, 40 лева и определя
размер от 74, 40 лева с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на съдията Д. Ковачев
по ч.гр.д. 5550/2021г. на СГС, II „А“ с-в
Не
споделям становището на мнозинството от състава, че заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното
производство представлява направени от него разноски
по изпълнението,
които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по
т. 26 от Тарифата.
Считам,
че адвокатския хонорар е събрана сума по смисъла на т. 26 от Тарифата и се
включва в материалния интерес. Видно от самата Тарифа само авансовите такси не
се включват в базата за изчисляване на пропорционалната такса. Освен това както
е разяснено в т. 2 от ТР 3/2015г. на ОСГТК на ВКС между взискателя и длъжника възниква
вземане от материално-правен характер за разноските по изпълнението, което
макар да не е включено в изпълнителния лист се събира в рамките на
изпълнението. За него акта на СИ има характер на пряко изпълнително основание.
След като адвокатския хонорар е вземане няма основание да се изключва от
материалния интерес по т. 26 от тарифата. Не се касае за такса по т. 26 върху
такса по същата точка, защото таксата по т. 26 не е вземане на взискателя.
Страните по материалното правоотношение са различни. Таксата се начислява за
събраните вземания с титуляр взискателя и не се начислява върху вземането на СИ
за самата такса-Тарифата не урежда такса върху самата такса по т. 26.
Предвид
горното таксата по т. 26 следваше да се изчисли върху сбора от вземането по изпълнителния
лист и адвокатския хонорар.
С-я: