Решение по дело №71/2019 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 октомври 2019 г.
Съдия: Веселин Кирилов Хайдушки
Дело: 20191710200071
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

86

гр. Брезник, 24.10.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 24.10.2019г., IІ-ри състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря М. Г., като разгледа н.а.х.дело № 71 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № ************/04.04.2019 г. /НП/, издадено от Л. Й. Д.- ********* Сектор „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Елит С 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Брезник, ул. “******“ **, представлявно от управителя си И. С. И., с ЕГН: ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за това, че при извършената на 06.10.2018 г. проверка в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект – кафене, находящ се в гр. Брезник, ул. “*******“ № *, е установено нарушаване на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата доводи и доразвити в съдебно заседание от процесуалния си представители адв. Р.Н. и адв. В. Н..

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт М. К., оспорва доводите в жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.

От фактическо страна:

На 06.10.2018 г., в 17:44 часа, свидетеля М.Ю.А.- ********* по приходите в ЦУ на НАП – София, заедно със свой колега- свидетеля Г.Ч.Г., извършили проверка в търговски обект – кафене, находящ се в гр. Брезник, ул. “*******“ № *, стопанисван от „Елит С 2000“ ЕООД с ЕИК *********, като А. осъществил контролна покупка на стойност 1.40лв., като заплатил за тях в брой, която била приета от продавача в обекта – С. Д. Г.. Последната не издала фискална касова бележка, въпреки че в обекта имало работещо фискално устройство модел „Dateks“ с ИН на ФУ № ****** и ИН на ФП № ******, регистрирано в НАП с потвърждение № ******/29.04.2015г. След като контролните органи се легитимирали от монтираното в обекта фискално устройство е отпечатан КЛЕН с дата 06.10.2018г., от който е видно, че описаната продажба на стойност 1.40лв. не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. Същите извършили пълна проверка на обекта, за констатациите от която съставили протокол за извършена проверка № ******/06.10.2018г., в който отразили установеното фактическо положение.

Свидетеля М.Ю.А., в присъствието на С. И. И. – упълномощено лице в качеството му на пълномощник на Управител на „Елит С 2000“ ЕООД с ЕИК ********* съставил акт за установяване на административно наказание /АУАН/ № *******/14.10.2018 г., с който поставил началото на административнонаказателното производство. Актосъставителят описал, че при извършената на 06.10.2018 г. проверка в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект – кафене, находящ се в гр. Брезник, ул. “*******“ № *, не е бил издаден фискален бон от наличното и в работен режим фискално устройство за покупка на обща стойност 1.40 лева. Актът бил предявен за запознаване и подписан от пълномощника И., като посочил, че има възражения, които ще посочи в писмена форма.

В 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от страна на от „Елит С 2000“ ЕООД не били депозирани допълнителни писмени възражения срещу констатациите, съдържащи се в АУАН.

След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган /АНО/ приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС административнонаказателната отговорността на търговеца, като му наложил имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

Процесното НП е било връчено на 27.06.2019 г.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин предвид приетите писмени доказателства: АУАН № *******/14.10.2018г., протокол за извършена проверка № ******/06.10.2018г., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, заповед № ЗЦУ-ОПР-**/17.05.2018 г. на Изпълнителен директор на НАП, които кореспондират със свидетелските показания на М.Ю.А. и Г.Ч.Г.. Последните, разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.

От правна страна:

Материалната компетентност на лицата, издали АУАН и НП им е делегирана, с оглед чл. 193, ал.2 от ЗДДС и приложената по административнонаказателната преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-**/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

При извършване на служебната проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП, отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не са допуснати и съществени нарушения на административнонаказателната процедура.

Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. В настоящият случай не е спорно, че административнонаказаното лице е търговец по смисъла на чл. 2 от Търговския закон и на посочената в АУАН и НП дата е продал стоки на обща стойност 1.40 лева, която е била заплатена от свидетеля М.Ю.А., като с бездействието си по отношение издаването на дължима фискална касова бележка от фискално устройство, е извършил вмененото му нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, за което правилно е и санкциониран. Неизпълнението на вмененото законовото изискване представлява нарушение именно на посочената норма на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, поради което и не е било необходимо обвързването й с други разпоредби от подзаконов нормативен акт за прилагането на същия закон.

По вида и размера на наказанието:

Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 118, ал.1 от ЗДДС е предвидена в разпоредба на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, която сочи, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал.1, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Именно в минимално предвидения размер е определено и административното наказание, наложено на санкционираното лице, поради което и същият не подлежи на съдебен контрол, с оглед на което и обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че за процесното нарушение не следва да намери приложение хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установените по делото обстоятелства не налагат извод, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т.9 от НК.                                          Съображенията са следните:

Нарушението на чл. 118, ал.1 от ЗДДС рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна. Същото е от изключителен обществен интерес, тъй като неиздаването на касови бележки води до укриване оборота на търговските дружества. Действително сумата, за която не е издаден фискален бон е малка – 1.40 лева, но законодателят квалифицирайки неиздаването на фискален бон като административно нарушение, не е фиксирал минимален и максимален размер на извършена продажба в търговски обект, тъй като административното нарушение се смята за извършено с факта на неиздаването на фискалния бон, а не зависи от размера на сумата. Именно такава е и целта на закона - да не се извършват продажби, които не са отчетени за целите на данъчното облагане. Същевременно не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, освен тези мотивирали АНО да наложи наказанието в минимално предвидения размер, при наличието на които нарушението на санкционирания търговец представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

 

Предвид изложеното на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ************/04.04.2019 г. /НП/, издадено от Л. Й. Д.- ********* Сектор „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Елит С 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Брезник, ул. “******“ **, представлявно от управителя си И. С. И., с ЕГН: ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за това, че при извършената на 06.10.2018 г. проверка в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект – кафене, находящ се в гр. Брезник, ул. “*******“ № *, е установено нарушаване на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: