Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 60
27.02.2020 г., гр. Габрово
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана
Шханова, като разгледа докладваното от съдията
С. Миланези в. гр. д. № 414 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 53
от 21.08.2019 г., постановено по гр. д. № 85/2019 г., Дряновският районен съд
е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на М.К.Д.,***, на основание
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, сумата от 4 000 лв. –
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
пътно- транспортно произшествие, настъпило на 08.10.2018г. в гр. Д., ул. "Х.М." № 26 с микробус “Ф. Т.” с рег. № ****,
застраховано при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност”
със застрахователна полица № BG/02/118001405061, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 08.10.2018 г. до окончателното й
изплащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е отхвърлен предявения иск за
главницата за разликата от 4 000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000
лв., като недоказан. Разноските са разпределени по съразмерност между страните,
като е уважено направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ответното дружество и същият е намален до минимума в Наредбата.
Срещу така
постановеното решение, в частта, в която е уважен искът за сумата над 1 500 лв.
до 4 000 лв. е постъпила въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез адв. В. Ш., в
която се твърди, че същото е неправилно по отношение на определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди, както и определения размер на
съпричиняване от 10 %, който следва да бъде приспаднат и неправилно
математически е изчислен на 400 лв., както и в частта за разноските. Твърди се,
че определеният размер на неимуществените вреди е силно завишен и не отговаря
на получените от ищеца травматични увреждания. Считат, че справедливия размер,
обезщетяващ получените вреди, е в диапазона на 2 500 - 3 000 лв. Неправилно е
приложен принципът за справедливост, въведен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Освен това, определяйки процента на
съпричиняване на ПТП от страна на ищеца, съдът не е взел под внимание всички
правни норми, вменяващи задължения на пешеходеца, като участник в движението по
пътищата и по специално нормата на чл. 113 от ЗДвП, която предвижда, че преди
навлизане в платното за движение, пешеходецът следва да се съобразява с
приближаващите се ППС и не следва да удължава ненужно пътя и времето на
пресичане. Съдът не е взел по внимание установеното от доказателствата по
делото, че мястото, на което е пресичал ищецът, не е имало пешеходна пътека, не
се е съобразил с приближаващото се ППС, удължил е времето си на пресичане и е
спрял, като е очаквал водача да предприеме действия за неговата безопасност.
Излага се становище, че процентът на съпричиняване е минимум 50 %. Освен това с
поведението си ищецът е увеличил интензитета на болките и страданията си и е удължил
периода на възстановяване , тъй като първоначално е отказал да постъпи в лечебно заведение. Съдът не е
обсъдил и съобразил всички доказателства по делото при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на разноските съдът не е взел
предвид обстоятелството, че претендирания адвокатски хонорар от 996 лв. е с
включено ДДС и го е намалил на 830 лв. Моли да се отмени решението, в
обжалваните части. Претендират се разноски по делото за двете инстанции.
В срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от М.Д., чрез адв. Я. Д., в който
същата се оспорва, по подробно изложени аргументи. Моли, да се постанови
решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение и се претендират
разноските за въззивната инстанция.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд,
жалбоподателят не се явява и не се представлява, от процесуалният му
представител са постъпили писмени бележки. Ответникът не се явява, вместо него
се явява адв. М., която оспорва жалбата и претендира разноските по делото.
Постъпили са писмени бележки от жалбоподателя.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от М. Д.,
с който е поискано да се осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултата на ПТП
на 08.10.2018 г. с МПС застраховано при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В постъпилия,
в срок, отговор ответното дружество оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва описания механизъм на ПТП-то. Прави се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултата от страна на пострадалото лице. Възразява, че с отказа от
болнично лечение, ищецът е удължил периода на претърпените от него болки и
страдания. Получените увреждания са повърхностни травми и претендираното
обезщетение не отговаря на действително претърпените вреди.
За да уважи
предявения иск първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият
състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ, обуславящ ангажирането на отговорността на
ответното дружество за обезщетяване на претендираните от ищеца неимуществени
вреди, претърпени от ПТП на 08.11.2018 г. с МПС, което е имало валидна
застраховка "Гражданска отговорност при ответното дружество. Прието е, че
вина за настъпилото ПТП има водача на МПС, тъй като не е изпълнил задължението
си при започване на движение на заден ход да се убеди, че пътя зад превозното
средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднение за останалите
участници в движението, а според вещото лице по изготвената авто - техническа
експертиза, водачът на автомобила е имал видимост към пешеходеца, посредством
дясно странично огледало за обратно виждане, но не се е убедил, че на пътя му
има препятствие - преминаващия пешеходец. Съдът е приел, че пешеходецът е
съпричинил вредоносния резултат, тъй като от момента на започване на движение
назад на МПС-то е могъл във всеки един момент да го възприеме, както и неговото
движение назад, както и да напусне зоната на движение на задната му част и е
определил 10 % такова. При определяне на размера на неимуществените вреди е
обсъдил причинените физически увреждания по отделно, като е определил, че
болките и страданията са с общ срок около 1,2 - 2 месеца и при прилагане на принципа на справедливост
по чл. 52 от ЗЗД е определил, че обезщетението следва да възлиза на сумата от 4
400 лв., което е намалено от съда с 10 % и е определено размер на 4 000 лв., а
до 10 000 лв. искът е отхвърлен като недоказан. Уважено е направеното
възражение от ищеца за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като
същото е определено на минимума от 830 лв.
С определение
от 01.11.2019 г. постановено по гр. д. № 85/2019 г., постановено по реда на чл.
248 от ГПК, първоинстанционният съд е изменели решението си в частта за
разноските, като е изменил същото в частта, в която е намален адвокатския
хонорар поради прекомерност, претендиран от ответното застрахователно
дружество, като е приел, че договореното възнаграждение е на минимума, но е
начислено ДДС, като липсва основание за намаляването му.
Въззивният съд
като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
между страните, че на 08.10.2018 г., около 16:05 часа в гр. Д. е настъпило ПТП
с участието на М. Д. като пешеходец при движението му по ул. "Х. М."
пред № 26 и автомобил „Ф. Т.“ с рег. № ****, управляван от Р.И.Р., за който към
този момент е съществувала валидна застраховка “Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № ВG/02/118001405061 при въззивното застрахователно
дружество. Не е спорно, че искът пред първоинстанционния съд, с пр. осн. чл.
432, ал. 1 КЗ, е предявен след като ищецът е заявил претенцията си за
обезщетяване по предвидения в КЗ ред
пред застрахователното дружество, за което е образувана преписка № **********,
видно от писмо изх. № 8866/ 07.12.2018 г. на ЗД “Бул инс” АД, по която преписка
не е предложена и изплатена сума като
обезщетение в предвидения тримесечен срок.
От
заключението на съдебно - медицинската експертиза се установява, че при преглед
от съдебен лекар на 25.10.2018 г. е установена зарастваща разкъсно- контузна
рана в лявата челно – слепоочна област с размери 1,2/ 0,4 см. със зона с розова
кожа около раната в резултат на заздравяване на периферно разположено
охлузване. Причинено е значително нарушение на анатомичната цялост на кожата,
което е преценено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота за
срок от 3 седмици. Вещото лице е установило, че е причинена и травма на дясното
коляно, която към момента на прегледа от съдебен лекар на 25.10.2018 г. е
представена от слабо изразено бледомораво към жълтеникаво кръвонасядане с площ
от 1 см. Тази травма към момента на инцидента е предизвикала болки и страдания
за срок от около 10 -14 дни. Установено е, че е била причинена и травма на
лявата глезенна става с наличие на малък костен откос от външния глезен (върха
на долната част на малкия пищял). Тази травма е причинила временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на ищеца за срок от около 1,5 – 2 месеца.
Възможно е да е имало общо главоболие, като тези оплаквания би следвало да са
отзвучали в рамките на около 10 дни. Според заключението травмата на левия
глезен би могла да доведе до болки с висок интензитет в началния период от 3-4
седмици, които сериозно да възпрепятстват свободното движение и самообслужване
на ищеца. След първия месец болките в лявата глезенна става са били с отслабващ
интензитет, като при тези травми често се налага употребата на болкоуспокояващи
средства. В заключението е прието, че в период от 1,5 до 2 месеца ищецът би
могъл да има двигателни затруднения при ходене и самообслужване, породени от
болки в лявата глезенна става при стъпване върху левия крак, като не е било
възможно придвижването му без помощно средство – бастун. Подобна травма,
особено като се има предвид и възрастта на ищеца, обективно налага използването
на чужда помощ за задоволяване на ежедневни хигиенно-битови нужди. Общият
възстановителен период по отношение на травмите на ищеца и най-вече на травмата
на лявата глезенна става, която е с най-голяма тежест е около 2 месеца. Вещото
лице приема, че е възможно и е твърде вероятно, с оглед възрастта на ищеца и
артрозната болест в лявата глезенна става, болковият синдром да се активира при
физически натоварвания или промени в атмосферните условия – хладно и влажно
време. Предприемането на своевременно болнично лечение, най-вероятно би
предотвратило последващите оплаквания от главоболие, тъй като рутинно се прилага медикаментозно лечение
съответстващо на мозъчно сътресение. Своевременното обездвижване на левия долен
крайник в лявата глезенна става е щяло да окаже полезно въздействие върху по-
нататъшния оздравителен процес. Установено е от медицинската документация, че
такова обездвижване с ортеза е приложено на 30.10.2018 г. Общото здравословно
състояние на ищеца е нормално да бъде повлияно от обичайни за възрастта му
заболявания, като атеросклероза със засягане венечните артерии на сърцето,
хипертонична болест и артрозна болест, от каквито той страда, видно от
амбулаторен лист № 6121/ 16.10.2018г. Степента на полученото травматично
увреждане на глезена обективно не може да бъде в резултат от артрозните промени
в лявата глезенна става Болковият синдром има за причина, както травмата на
лявата глезенна става, така и артрозните промени в навехнатата става, като
водеща причина за болката е травмата. Болестното увреждане на ставата неминуемо
удължава оздравителния период и прави несигурна прогнозата за пълно
възстановяване.
В проведеното съдебно
заседание на 12.06.2019 г. пред първата инстанция, вещото лице е посочило, че
не е възможно ищецът да страда от артрозни изменения или артрит без да има
ставни болки, поради което рентгеновата находка в този аспект може да се
постави под съмнение. Но безспорно от ПТП има настъпила травма на глезена, но
фрактурата на малкия пищял не се приема за средна телесна повреда. Ако
пострадалият е бил хоспитализиран веднага и е бил обездвижен, болките са щели
да бъдат по-малко, но като продължителност това не е било от значение. За
главоболието има значение, че лечението не е започнало веднага, тъй като
задължително в тези случаи, независимо дали има или няма мозъчно сътресение се
поставят банки с обезболяващи.
От
заключението на приетата по делото съдебно- автотехническата експертиза се
установява, че процесното ПТП се е осъществило на 08.10.2018 г., около 16:05
ч., когато товарен автомобил микробус “Ф. Т.” с рег. № ****, управляван от Р.И.Р.
се движел по ул. "Х.М.". Според вещото лице данните за крайния етап
от движение на автомобила преди произшествието са нееднозначни според
показанията на св. М. и на ищеца. Независимо от начина на достигане на
автомобила и пешеходеца до зоната на удара, от момента на започване или при
движение назад на лекотоварния автомобил до достигане на зоната на контакт с
пешеходеца, е изминал не по- малко от 7-8 метра, при което движение водачът е могъл
да възприеме пешеходеца на дясното странично огледало за обратно виждане, а
пешеходецът във всеки момент е могъл да възприема автомобила и неговото
движение. При продължаващо движение на автомобила назад и нереагиране на
пешеходеца, се е осъществил контакт между задната част на автомобила и задната
дясно ориентирана повърхност на тялото на пострадалия, в зоната на средната
част на края на каменната настилка след моста на К.Ф. преди началото на
асфалтовата настилка. Скоростта на движение на автомобила, непосредствено при
осъществяване на контакта между него и пострадалия, е била малка – 7,4 – 12,7
км/ч. Изминатите разстояния от автомобила и пешеходеца от началния контакт до
установяването след удара са също малки – автомобилът спира в рамките на 0,47 –
1,38 м., а тялото се установява на 1,07 – 2,18 м. след началния контакт. След
осъществяване на контакта пешеходецът пада на каменната настилка и получава
установените увреждания. Вещото лице е приела, че от техническа гледна точка
произшествието е било предотвратимо от страна и на двамата участници. От
техническа гледна точка причина е нереагирането на водача на автомобила при
предприетата маневра движение на заден ход, на движещият се към зоната, където
се насочва задната част на автомобила пешеходец, при наличие на техническа
възможност да го възприеме по дясното странично огледало за обратно виждане. Пешеходецът
също е имал техническата възможност да възприеме приближаващият се към него
автомобил и да напусне зоната на движение на задната част на автомобила. От
доказателствата по делото е видно, че няма тротоари по цялото протежение на
пътя и оформения площад преди моста. Вида и начина на оформяне на
пространствата отстрани на асфалтираните зони, изключват възможността за
наличие на тротоари и към датата на протичане на произшествието. Липсват данни
за наличие на хоризонтална и вертикална пътна маркировка, пешеходни пътеки,
преходи, заграждения и др.
От
свидетелските показания на св. П., дъщеря на ищеца, се установява, че два дни
след инцидента, когато посетила баща си, същият имал рани по главата и кракът
му бил отекъл. За период от около 3 месеца не можел да се обслужва сам и
започнал да вдига кръвно, като използвал бастун за придвижването си. Случилото
се сринало психиката му, като по цяла нощ не може да спи, получил страх да
пресича улицата, което продължило около два - три месеца. Преди инцидента не е
използвал бастун. За последното обстоятелство, твърдение навежда и ищеца в
дадените от него обяснения по реда на чл. 176 от ГПК.
При изпълнение
на правомощията си настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната част, поради което същият дължи произнасяне
по съществото на правния спор, в рамките на заявените във въззивната жалба
доводи.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото безспорно се
доказва, че е осъществен фактическият състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ, обуславящ
ангажирането на отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на
претендираните от ищеца неимуществени вреди, които са пряка е непосредствена
последица от претърпяното ПТП на 08.11.2018 г. с МПС, което е имало валидна застраховка
"Гражданска отговорност при ответното дружество.
От наведените
доводи във въззивната жалба е видно, че по делото са спорни два въпроса, а
именно за определения от съда размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди и за приетото от съда съотношение на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Доколкото
понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
нанесените му травматични увреждания, които са пряка е непосредствена последица
от деянието, същите подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се
определи при съблюдаване на принципа за справедливост, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вид и характер на
телесните увреждания, предизвиканите от тях негативни физически, емоционални и
психически преживявания, продължителността на проведеното лечение и понесените
в резултат на това болки, неудобства и социален дискомфорт, възраст на
пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване.
От приетата
съдебно - медицинска експертиза се установява, че травматичните увреждания, а
именно разкъсно - контузната рана на лявото челно - слепоочна област, травмата
на дясното коляно изразяваща се в кръвонасядане с площ от 1 см. и травмата на
лявата глезенна става с наличие на малък откос от външен глезен, по своя
характер се определят като лека телесна повреда, от които пострадалото лице се
е възстановило за максимум от месец и половина два. Видно от експертизата в
началния период от 3 - 4 седмици е било възпрепятствано свободното движение и
самообслужване на лицето, което се потвърждава и от събраните гласни
доказателства и е трябвало да ползва помощни средства за предвижване - бастун,
а дъщеря му е трябвало да го придружава при посещение в болнични лечебни
заведения. Същевременно, видно и от експертизата, с оглед напредналата възраст
на ищеца и обичайните за същата заболявания от атеросклероза на със засягане на
венечните артерии на сърцето, хипертонична болест и артрозна болест, са повлияли
на причинения му болков синдром, който е изпитал, но водещата причина за него е
била травмата. Т.е. интензивността на болките и
страданията, необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни
битови потребности на ищеца в периода след ПТП, общата
продължителност на лечебния и възстановителен период са сравнително леки и не са
продължили дълъг период от време. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя глобално по справедливост по аргумент от чл. 52 ЗЗД, ТР № 3/22.04.2005 г. по г. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Предвид
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали върху начина на живот на М.Д., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от общо 3 000 лева. От изложеното следва, че
първоинстанционният съд неправилно е определил размерът на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди за сумата над 3 000 до 4 400 лв.
Настоящият
състав на съда намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
неправилно определеното от съда съотношение на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице. Съдът е взел предвид всички факти и
доказателства по делото, като правилно е приел, че водачът на МПС -то във всеки
един момент от започване на маневрата е могъл да възприеме пешеходеца, който
действително не е преминавал на пешеходна пътека, но той е бил длъжен да спазва
задължението му, вменено в чл. 5, т. 2 и чл. 116 от ЗДвП - да бъде внимателен
към уязвимите участници в движението и преди започване на маневрата да се
убеди, че няма да се създаде опасност за останалите участници в него. Не се
подкрепя от доказателствата по делото, твърдението, че пешеходецът ненужно е
удължил пътя е времето на пресичане. Действително същият е пресичал улицата на
място където не е имало пешеходна пътека, но не се установява в близост до
произшествието да е имало такава, която да не е била използвана от ищеца. Освен
това твърдението, че ищецът сам с поведението си и отказа си да постъпи веднага
в лечебно заведение е удължил интензитета на претърпените от него болки и
страдания, се опровергава от заключението на вещото лице, което излага, че дори
да е постъпил в болница и веднага да е ограничена глезенната става, периода на
възстановяване е щял да бъде същия. Първоинстанционният съд правилно е приел,
че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и е налице
съпричиняване в размер на 10 %.
Размерът на
определеното обезщетение за причинените му неимуществени вреди на ищеца, което
настоящата инстанция приема, че следва да е 3 000 лв. следва да бъде намалено с
приетия по - горе процент съпричиняване от негова страна, на вредоносния
резултат с 10%. В този смисъл следва
ответното дружество да заплати на ищеца, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата
от 2 700 лв.
От
гореизложеното следва, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено за сумата над 2 700 лв. до присъдените 4 000 лв., като неправилно, а в
останалата обжалвана част да бъде потвърдено.
При този изход
на делото в полза на ответното дружество, по съразмерност, следва да се
присъдят разноски за въззивната инстанция в общ размер на 175, 50 лв., от който
16, 25 лв. държавна такса и 159, 25 лв. адвокатско възнаграждение, както и да
му се доприсъди сумата от 285, 28 лв. за направи разноски в първата инстанция.
Първоинстанционното
решение следва да се отмени и в частта за разноските, а именно: да се отмени в
частта, в която е осъден въззивника да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Дряновски РС държавна такса над сумата от 108 лв. до 160 лв. и разноски за
експертиза от 81 лв. до 180 лв.; да се отмени в частта, в която е осъден за
заплати на адв. Я.Д. от Сак, адрес ***, п.к. 1000, пл. Позитано № 3, ет. 2,
офис 10 адвокатско възнаграждение над сумата от 224, 10 лв. до 510 лв. за
първата инстанция.
За настоящата
инстанция, следва да се осъди застрахователното дружество да заплати на
процесуалния представител на ответника по въззивната 273, 37 лв. на основание чл. 38 от ЗАдв.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 53 от 21.08.2019 г. постановено по гр. д. № 85/2019 г. от Дряновския районен съд, в
обжалваната му част, с което е осъдено ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на М.К.Д.,***, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, сумата над 2 700 лв. до 4 000 лв. – главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно- транспортно
произшествие, настъпило на 08.10.2018г. в гр. Д., ул. "Х. М." № 26 с микробус “Ф. Т.” с рег. № ****,
застраховано при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност”
със застрахователна полица № BG/02/118001405061, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 08.10.2018 г. до окончателното й
изплащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неправилно И ОТХВЪРЛЯ
предявения по делото иск за сумата над 2 700 лв. до 4 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 53 от 21.08.2019 г. постановено по гр. д. № 85/2019 г. от Дряновския районен съд в
останалата му обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
В
необжалваната част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ решение № 53 от
21.08.2019 г. постановено по гр. д. № 85/2019 г. от Дряновския районен съд, с
което е осъдено ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ДА ЗАПЛАТИ да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Дряновски РС държавна такса над сумата от 108 лв. до 160 лв. и разноски за
експертиза от 81 лв. до 180 лв.
ОТМЕНЯ решение № 53 от 21.08.2019 г. постановено по гр. д. №
85/2019 г. от Дряновския районен съд, с което е осъдено ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, на осн. чл. 38 от ЗАдв, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я.Д. от Сак, адрес ***,
п.к. 1000, пл. Позитано № 3, ет. 2, офис 10 адвокатско възнаграждение над
сумата от 224, 10 лв. до 510 лв. за първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер №
87, да заплати на адвокат Я.Д. от САК, адрес ***, п. к. 1000, пл. Позитано № 3,
ет. 2, офис 10, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
273, 37 лв. (двеста седемдесет и три лема и 37 ст.) на основание чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 3от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, СУМАТА от 175, 50 лв. (сто седемдесет и пет
лева и 50 ст.) – разноски за въззивната инстанция и още 285, 28 лв. (двеста
осемдесет и пет лева и 28 ст.) - разноски за първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: