№ 16823
гр. ..............., 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110139193 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по предявени от ....... ЕИК ...... обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , с които се иска
установяване по отношение на ищеца, че ответникът ...... дължи следните суми: сума в
размер на 679.53 лв., представляваща главница по сключен между страните договор за
електронни съобщителни услуги № ../23.02.2015г. за периода от 09.07.2021 г. до 08.01.2022
г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2022г. (датата на депозиране на заявлението)
до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 35.33 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 13.09.2021 г. до 26.05.2022 г. За сумите е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.06.2022 г. по ч. гр. д. № 28301/2022 г.
по описа на СРС, 34 състав.
Ищецът твърди, че страните по делото са сключили договор за използване на
електронни съобщителни услуги № ../23.02.2015 г., партида ...., ID на договор ..... За всяка
отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения,
представляващи неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните
тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/ прекратяване, дължими
неустойки или обезщетения. Посочва, че договорът бил многократно подновяван, като били
добавяни или променяни услуги и тарифни планове.
В исковата молба се твърди, че с договор между страните по делото от 04.04.2019г.
е активирана услуга Business Voice, представляваща свързване на комуникационната
инфраструктура на абоната с обществена фиксирана мрежа и мобилна наземна мрежа на
оператора, предоставяне на абоната на фиксирани и мобилни номера и свързването им в
една виртуална частна мрежа за пренос на глас. В Приложение № 1 към договора били
уговорени техническите параметри на услугата и била определена месечна такса в размер от
100 лв. без ДДС, а с констативен протокол от 04.04.2019 г. било удостоверено
предоставянето на услугата и било посочено, че след изтичане на първоначалния срок на
договора при липса на писмено уведомление за прекратяването му, същият ще продължи
действието си за неопределен срок при същите условия.
Ищецът твърди, че във връзка с процесния договор са издадени фактура №
1
....../12.08.2021 г. за сумата от 122.10 лв., начислена за периода от 09.07.2021 г. до 08.08.2021
г., с падеж на задължението на 11.09.2021 г., фактура № ../13.09.2021 г. за сумата от 120
лв., начислена за периода от 09.08.2021 г. до 08.09.2021 г., с падеж на задължението на
13.10.2021 г., фактура № ..../13.10.2021 г. за сумата от 120 лв., начислена за периода от
09.09.2021 г. до 08.10.2021 г., с падеж на задължението на 12.11.2021 г., фактура №
...../12.11.2021 г. за сумата от 143.24 лв., начислена за периода от 09.10.2021 г. до 08.11.2021
г., с падеж на задължението на 12.12.2021 г., фактура № .../13.12.2021 г. за сумата от 120
лв., начислена за периода от 09.11.2021 г. до 08.12.2021 г., с падеж на задължението на
12.01.2022 г. и фактура № ....../12.01.2022 г. за сумата от 54.19 лв., начислена за периода от
09.12.2021 г. до 08.01.2022 г., с падеж на задължението на 11.02.2022 г., като посочените
суми не били заплатени от ответника, поради което претендира същите в настоящото
производство. Счита, че ответникът е изпаднал в забава, с оглед което счита, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер от 35.33 лв. за периода на забава
от 13.09.2021 г. до 26.05.2022 г. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че процесният договор от 04.04.2019г. бил сключен за срок от
две години и бил прекратен с изтичане на последния на 04.04.2021 г., като след това се
превърнал в безсрочен договор. Посочва, че на 17.06.2021 г. е прекратил договорните си
отношения с ищеца, сключил е нов договор за предоставяне на услуги с друг мобилен
оператор и е пренесъл съществуващите телефонни номера към новия оператор. Поддържа,
че е изплатил всички задължения към ищеца до датата на прекратяване на договора. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С уточнителна молба вх. № 5455/09.01.2023 г. ищцовото дружество оспорва
възражението на ответника, че на 17.06.2021 г. е прекратил договорните си отношения с
ищеца, доколкото до последния не е отправено валидно изявление за прекратяване на
договора. Потвърждава, че част от използваните услуги за номерата, посочени в молбата са
пренесени към друг оператор на 30.07.2021 г., като заявява, че към мрежата на ...... са
останали посочените в молбата услуги с посочените номера. Заявява, че съобразно общите
условия, предоставени му от ищеца по договора за услуга е видно, че договорът между
страните не се прекратява по отношение на номерата, оставащи в мрежата на ......, като по
отношение на тях договорът е прекратен едва на 23.01.2022 г., съгласно т. 54.12 от ОУ.
Навежда, че съгласно посочената разпоредба, договор на абоната потребител се счита за
едностранно прекратен от страна на ...... в случай, че забавата на плащането на дължимите
суми е продължила повече от 124 дни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е законодателно уреден
като положителен установителен иск, съгласно който се цели да бъде установено дали
съществува вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение, когато срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение или е връчена при условията на чл. 47 от
ГПК. Това означава, че този иск има предмет, идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай, за основателността на предявения иск в тежест
на ищеца е да докаже: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги с
параметри, посочени в исковата молба; обстоятелството, че ищецът е изправна страна по
сключения договор и е изпълнил произтичащите от договора задължения; размер на
вземането, както и настъпилата му изискуемост.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
2
положителния факт на плащане на вземанията, както и останалите релевирани в отговора на
исковата молба възражения.
Видно от приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 28301/2022 г. по
описа на СРС, 34 състав, че по заявление на ...... е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник
да заплати на кредитора следните суми: сума в размер на 679.53 лв., представляваща
главница по сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги №
../23.02.2015г. за периода от 09.07.2021г. до 08.01.2022г., ведно със законната лихва, считано
от 30.05.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането, както и сума в размер на 35.33 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 13.09.2021 г. до 26.05.2022 г.
Срещу издадената заповед е постъпило възражение, поради което съдът е указал на
заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
Не е спорно между страните, а и се установява от приобщените по делото договор за
използване на електронни съобщителни услуги № ../23.02.2015 г., партида ...., ID на договор
.... и подписано към него приложение № 1 от 2019 г., както и договор от 04.04.2019 г., с
който е активирана услуга Business Voice, че между страните е налице валидно
облигационно отношение с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Видно от приложение № 1 към договора се установява, че страните са уговорили параметри
на услугата и е определена месечна такса в размер на 100 лева без ДДС. От представения по
делото констативен протокол от 04.04.2019 г. (лист 9 от делото) се установява
предоставянето на услугата в договорените между страните параметри за срок от две
години, а именно до 04.04.2021 г., като съгласно установеното в т. 3.1.4 е видно, че след
изтичане на първоначалния срок на договора, при липса на писмено уведомление за
прекратяването му, същият продължава да действа за неопределен срок при непроменени
условия.
По делото са представени фактури издадени от ищцовото дружество, подробно
описани в обстоятелствената част на исковата молба, касаещи отчетни периоди от
09.07.2021 г. до 08.01.2022 г., за начислени абонаментни такси и ползвани мобилни услуги.
Няма спор, че процесният договор е сключен при общи условия (представени по
делото – лист 45 - 65), с които ответникът е декларирал, че се е запознал и е приел,
подписвайки го като е получил екземпляр от тях и е поел задължение да ги спазва, поради
което съдът приема, че същите го обвързват, тъй като са станали част от договора, щом
насрещната страна писмено е потвърдила, че ги приема.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че процесните фактури са осчетоводени от ищцовото дружество в съответствие
с приложимите международни стандарти за финансово отчитане и Закона за счетоводството,
като размерът на дължимите суми по тях, за главница и лихва, възлиза на претендираните
такива от ищеца.
За установяване доставката на договорените услуги от страна на оператора по делото
е изслушано и прието заключение на съдебно – техническа експертиза, според което
услугата Business Voice по сключения между страните договор, с партида № ...., за номера:
........, е била активна до 20.09.2021 г., а след тази дата е била частично ограничена, като е
било възможно приемане на входящи и изходящи повиквания само към ограничен набор от
номера (напр. 112). Установено е, че на 19.11.2021 г. всички услуги са били напълно
ограничено, като дотогава е било възможно след заплащане да бъдат подновени, но това не
се е случило и на 23.01.2022 г. договорът е бил прекратен едностранно от ищеца. Вещото
лице е констатирало, че при ограничен достъп на услугата тя продължава да е активна, но в
ограничен обем при възможност във всеки момент да бъде активирана в пълен обем спрямо
договорените условия. Вещото лице посочва, че деактивацията е автоматичен процес, който
3
се задейства на 124-тия ден след забава в плащането на месечните задължения, съгласно т.
54.12 от ОУ към договора. Вещото лице е посочило, че процесът на деактивация е
автоматичен и не е необходима човешка намеса за задействането му, но софтуерът
позволява и ръчно да се пускат или прекратяват услугите, като в конкретния случай
прекратяването е осъществено автоматично от системата. Установено е, че периодът на
забава е от 125 дни, броени от 20.09.2019 г. до 23.01.2022 г., като деактивацията е била на
23.01.2022 г. Вещото лице посочва още, че системата уведомява абонатите за просрочени
задължения чрез текстови съобщения, като в конкретния случай е изпратено уведомление до
абоната за предстояща промяна в състоянията на партидата му, както и за задълженията му
към конкретна дата, посредством СМС изпратен до № ....... В отговор на въпрос № 4 от
експертизата: „Възможно ли е да бъде спрян зададения алгоритъм на прекратяване на
договора по т. 54.12 от ОУ и при какви условия“, вещото лице посочва, че е възможно в
рамките на до 124 дни от началото на забавата на плащане, като при заплащане на
задълженията изцяло, алгоритъмът за прекратяване на договора се спира и услугите се
активират в пълен обем. Констатирано е, че когато абонатът има няколко партиди,
мобилният оператор прекратява договора за всичките (едновременно), като причината може
да бъде неизплатено задължение само по една партида, както е в настоящия случай. В
отговор на въпрос № 5 от експертизата, вещото лице посочва, че комплексната информация
относно различните потребени услуги се предава в бинарен вид към т. нар. Mediation
System, която декодира данните в четим вид. Форматираните данни се предават към
система, която изчислява сметката на абоната и извършва фактурирането като отчитането на
ползваните услуги е посредством изразходваните секунди, мегабайти или SМS, които се
остойностяват и се отразяват в крайната фактура.
Процесния договор за електронни съобщителни услуги, сключен между страните в
настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован,
консенсуален, двустранен и възмезден договор, по силата на който в момента на
сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни
задължения. Когато е сключен договор за електронни съобщителни услуги, страната
доставчик приема да осигурява достъп до мрежата си за предоставяне на мобилни услуги, а
страната клиент се съгласява да заплаща уговорената абонаментна такса в зависимост от
избраната услуга. Абонаментната такса представлява дължима парична сума по време на
действие на договора, в размер, какъвто страните са уговорили и се заплаща за това, че е
предоставен достъп до мобилната мрежа на ищцовото дружество, без да има значение дали
и какви услуги са ползвани.
С оглед това, че страните са уговорили размер на абонаментна такса и приетите и
неоспорени от страните експертни заключения на съдебно-счетоводна експертиза и
съдебно-техническата експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвени, и липсата на доказателства за заплащане на дължимите суми по процесните
фактури от ответното дружество, както и на отправено от него валидно изявление за
прекратяване на процесния договор, настоящият съдебен състав приема, че исковата
претенция за сумата от 679.53 лева, представляваща главница по сключен между страните
договор за електронни съобщителни услуги № ../23.02.2015г. за периода от 09.07.2021 г. до
08.01.2022 г е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава:
Тъй като предявеното парично притезание е срочно, ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на сроковете за заплащане на дължимите по фактури суми за ползвани
услуги, като забавата е настъпила автоматично, без да е необходимо отправянето на покана
до длъжника. Претенцията е в размер на 35.33 лева, като същият е потвърден от приетата
съдебно-счетоводна експертиза, поради което искът се явява основателен до пълния
предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се
4
поражда в полза на ищцовото дружество, което е доказало извършени такива в общ размер
на 1120 лева, от които: сума в общ размер на 795 лева, представляваща разноски в исковото
производство за държавна такса в размер на 75 лева (лист 23 от делото) и депозит за вещо
лице по допуснатите СТЕ (400 лева ) и ССчЕ (320 лева -, както сума в общ размер на 325
лева, представляваща разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на
25 лева (лист 7 от ч. гр. д. № 28301/2022 г. по описа на СРС, 34 състав) и 300 лева за
адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие (ч. гр. д. № 28301/2022
г. по описа на СРС, 34 състав от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ......, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ..............., кв. „....“,
ул. „....“ № 16 ДЪЛЖИ на ....... ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. ...............,
район ..... сума в размер на 679.53 лева, представляваща главница по сключен между
страните договор за електронни съобщителни услуги с № ../23.02.2015 г., партида ...., ID на
договор ...., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2022 г. (датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, както и сума в
размер на 35.33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.09.2021 г. до
26.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.06.2022
г. по ч. гр. д. № 28301/2022 г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ......, ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление: гр. ..............., кв. „....“, ул. „....“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на ....... ЕИК ...... със
седалище и адрес на управление: гр. ..............., район ..... сумата от 795 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство, както и сумата от 325
лева, представляваща сторени от ищеца разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5