О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./23.07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в закрито
заседание, проведено на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
14825 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.Д.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. Д.П.,
срещу Д.Л.Б., ЕГН **********,*** (след разделяне на производството от РС-Девня
и изпращането му по подсъдност на РС-Варна).
По твърдения в исковата молба, през 2014 г. ищецът В.Р. възложил на
ответницата Д.Б., в качеството й на адвокат, да го защитава пред РС – Девня по
гр.д. № 735/2014 г. във връзка с неизплатени в негова полза трудови възнаграждения
от работодателят му „Тежка механизация“ АД, за което бил подписан договор за
правна защита и съдействие от 02.10.2014 г. с уговорено възнаграждение от 3516
лв. Същото било заплатено от ищеца, съобразно извършеното отбелязване в
договора. Освен възнаграждението, ищецът предоставил на ответницата и
поисканата от нея сума в размер на 1500 лв. за авансово заплащане на държавни
такси по делото, каквито впоследствие разбрал, че изобщо не се дължат. За
събиране на пълния размер на дължимите от работодателя главници и лихви, по
съвет на ответницата ищецът, представляван от нея, завел още няколко граждански
дела, а именно гр.д. № 22/2015 г., гр.д. № 121/2015 г. и гр.д. № 429/2015 г.,
всички по описа на РС – Девня, за процесуално представително по всяко от които заплатил
отделни възнаграждения на ответницата в общ размер на 9000 лв., от които 6000
лв. по договор за правна защита и съдействие от 30.05.2015 г., 2000 лв. по
договор от 15.03.2015 г. и 1000 лв. по договор от 13.01.2015 г. За принудително
събиране на съдебно установените вземания на ищеца срещу неговия работодател
било образувано изпълнително дело, по което ищецът отново бил представляван от
ответницата. Последната го уведомила, че размерът на адвокатското й
възнаграждение ще бъде допълнително определен и сумата ще му бъде възстановена
от съдебния изпълнител след като се извърши разпределението. За
представителството по изпълнителното дело между страните бил подписан договор
за правна помощ и ищецът заплатил на ответницата в брой адвокатско възнаграждение
от 4000 лв., като в договора било посочено, че следващото плащане по него,
отново в размер на 4000 лв., ще бъде не по-рано от 19.06.2015 г. По
изпълнителното дело били депозирани две жалби от длъжника „Тежка механизация“
АД, по повод на които страните подписали допълнителни договори за правна защита
и съдействие съответно от 30.11.2015 г. и от 19.02.2016 г., по които ищецът
заплатил поредните адвокатски възнаграждения в полза на ответницата от по 1300
лв. по всеки договор или общо 2600 лв. Общо заплатените от ищеца в полза на
ответницата сума за адвокатски възнаграждения и разноски по всички дела (искови
и изпълнително) възлизала в размер на 20 616 лв.
В хода на принудителното изпълнение по образуваното изп.
дело № 728/2015 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров с район на действие ОС –
Варна била продадена част от имуществото на длъжника и за събраните суми било
извършено разпределение от съдебния изпълнител. По банкова сметка ***, но
същите били крайно недостатъчни за покриване на дължимите главница и лихви, а
още по-малко разноски за адвокатски възнаграждения. След справка по
изпълнителното дело установил, че по личната сметка на ответницата били
постъпвали множество суми за разноски по изпълнителното дело, които всъщност
представляват заплатените от него адвокатски възнаграждения, респ. същите били
получени от ответницата без основание и не му били върнати, нито му бил даден
отчет.
По изложените съображения ищецът моли да бъде осъдена ответницата да му
заплати сумата от 20 616 лв., представляваща неоснователно получени суми чрез
банкови преводи по изп.д. № 728/2015 г. и изп.д. № 1040/2015 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров с
рег. № 808 в КЧСИ.
С разпореждане № 41982/25.09.2019 г. съдът е оставил производството без
движение с подробни указания до ищеца да уточни как е формиран размерът на
претендираната сума от 20 616 лв., като посочи извършените в полза на
ответницата банкови преводи по всяко от изпълнителните дела и да отнесе всеки
банков превод към съответното адвокатско възнаграждение по всеки от описаните
договори за правна защита и съдействие, сключени между страните в периода
02.10.2014 г. - 19.02.2016 г., на обща стойност 20 616 лв.
С уточнителна молба с вх. № 84979/18.11.2019 г. ищецът е посочил, че в
полза на ответницата е преведена сума от общо 29 355,61 лв. и не е
конкретизирал банковите преводи, нито е уточнил възнаграждения по кои договори
са включени в преведените й суми.
С разпореждане № 12912/09.04.2020 г. са дадени повторни указания до ищеца
във връзка с неуточнените твърдения относно банковите преводи, както и указания
да уточни как е формиран размерът на претенцията от 29 355,61 лв., като
индивидуализира вземането за разликата над 20 616 лв. до 29 355,61 лв., вкл.
като посочи защо тази разлика от 8739,61 лв. е следвало да бъде преведена от
ЧСИ на него вместо на ответницата.
С уточнителна молба с вх. № 35541/10.06.2020 г. ищецът е посочил, че сумата от 29 355,61 лв.
включва извършени в периода 16.11.2016 г. – 24.02.2017 г. преводи по и.д. №
728/2015 г. за разноски и цялостно погасяване по удостоверение по същото
изпълнително дело с посочване на глобален размер на всеки превод, без
отнасянето им към съответния сключен между страните договор. Уточнил е още, че
разликата от 8 739,61 лв. не се следва на ответницата, тъй като всички дължими
към нея адвокатски възнаграждения и разноски са заплатени преди извършване на
съответните разпределения от ЧСИ и дори правомерно да е получила сумите, като негов
пълномощник, то тя дължи връщането им на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Допълва,
че ответницата не му е дала отчет след извършеното разпределение от съдебния
изпълнител и неоснователно задържа сумата от 29 355,61 лв., като е направен и
опит за индивидуализиране на част от сумите. Изложено е и становище, че в
тежест на ответницата е да отнесе банковите преводи към съответния договор.
С разпореждане от 19113/12.06.2020 г. са дадени поредни указания до ищеца
да уточни как е формиран размерът на претенцията от 29355,61 лв., посочвайки
каква част от тази сума представляват заплатени от него адвокатски
възнаграждения на ответницата Д.Б. и каква част - предоставени от него на
ответницата суми за авансово дължими такси и разноски по водените дела, вкл.
като уточни кога са предоставени средствата и във връзка с кое от исковите
и/или изпълнителни дела, както и да посочи кога е оттеглил пълномощията си съм
ответницата.
С уточнителна молба с вх. № 44852/09.07.2020 г. ищецът е заявил, че сумата
от 29 335,61 лв. включва само адвокатски възнаграждения, които е следвало да
бъдат превеждани на него вместо на ответницата, тъй като вече са били
заплатени. Отново е направен опит за отнасяне на съответните възнаграждения към
конкретните сключени между страните договори за правна защита и съдействие по
водените дела, но конкретизацията е непълна, разминава се с твърденията в
исковата молба и предходните уточнителни молби и
сборът от посочените възнаграждения се равнява на по-малка сума от
претендираната такава, а именно 23 116 лв. Отделно е посочил, че в полза на
ответницата са заплатени суми в общ размер на 2 320 лв. за разноски по водените
дела. Уточнил е, че е налице заявление за оттегляне на пълномощията с вх. №
23852/12.12.2016 г., че същите са оттеглени по изп. дело № 728/2015 г. след като е констатирано, че по
делото е приложено неавтентично пълномощно от него, както и че няма спомен да е
извършвал изрични действия или подаване на молба за оттегляне на пълномощията
на ответницата по другото изпълнително дело.
Съдът намира следното:
Въпреки многократно даваните подробни указания до ищеца, ведно с
предупреждение за последиците от тяхното неизпълнение, към настоящия момент не
са отстранени нередовностите на исковата молба, поради което са налице
предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК и исковата молба на В.Д.Р. срещу Д.Л.Б.
следва да бъде върната.
Изложените от ищеца твърдения са противоречиви и не става ясно как е
формиран размерът на претендираната от него сума, дали същата включва само адвокатски
възнаграждения по сключените между страните договори за правна защита и
съдействие, които ищецът е заплатил, респ. са получени от ответницата без
основание, или включват и заплатени авансово разноски по водените дела, по
които ищецът е представляван от ответницата като негов адвокат, респ. за които последната
му дължи отчет. Неясно е също дали ответницата е имала надлежно учредена
представителна власт да получи съответните суми по изпълнителните дела, в
качеството й на процесуален представител на ищеца, или сумите са й преведени без
да е имала право да ги получи. При това положение не може да се извърши
преценка и за основанието на исковата претенция – дали същата е на извъндоговорно основание (неоснователно обогатяване) или се
цели реализиране на договорната отговорност на ответницата като неизправна
страна по сключените с ищеца договори за поръчка, по които тя е изпълнител.
Липсата на ясно наведени твърдения в тази насока препятства и правната
квалификация на претенцията, респ. преценката дали е предявен един или няколко
иска, по всеки от които се дължи отделна държавна такса.
Твърденията на ищеца, че дори сумите да не са получени сумите без правно
основание, то те се дължат по ответна сделка, не преодоляват противоречивите
твърдения, нито биха могли да обусловят извод за евентуално съединяване на
искове, тъй като изобщо не е ясно отделните плащания в полза на ответницата,
включени в глобалната главница, за какво се отнасят и защо са й преведени.
Съдът не споделя аргументите на ищеца, че той няма задължение да конкретизира
тези суми, доколкото уточненията са относими към размера и основанието на
съдебно предявените негови вземания, чиято индивидуализация следва да бъде
извършена именно от него като условие за редовност на исковата молба – ар. от
чл. 127, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК. Не са състоятелни и доводите му за обективна
невъзможност да се извърши такава конкретизация.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 2547/01.04.2019 г. по описа на РС-Девня, подадената
от В.Д.Р., ЕГН **********, срещу Д.Л.Б., ЕГН **********, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба през Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: