МОТИВИ към Присъда № 491/10.10.2019г.
по НОХД №490/2019г.
на РС – Разград
Обвинението е повдигнато срещу Б.И.Б.,
ЕГН: ********** за това, че за времето от 13.02.2019 г. до 27.02.2019 г., в с. Г.,
общ. Разград и гр. Р., в условията на продължавано престъпление - на три пъти,
в съучастие като помагач с неустановени по делото лица /извършители/, с цел да
набави за себе си и за другиго - неустановените лица, имотна облага умишлено
улеснил извършителите, които възбудили и поддържали у Й.Б.Н. ***, Н.С.Д. *** и М.Г.А.
***, че за провеждането на полицейска операция за залавянето на телефонни
измамници е необходимо всяка от тях /поотделно/ да съдейства като даде всичките
пари, които в момента има, с което им нанесъл имотна вреда, както следва: на Й.Б.Н.
в размер на 200,00 лева, на Н.С.Д. в размер на 4820,00 лева, а на М.Г.А. в
размер на 3500,00 лева, като общият размер на причинените вреди е 8520,00 лева
- престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 4
от НК.
Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ
от НПК, в условията на чл. 371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че
е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Б. Б. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да бъде редуцирано
по реда на чл. 58а, ал.1 от НК и така определеното наказание да бъде изтърпяно
ефективно.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански искове против подс. Б. Б., предявени от пострадалите лица Й.Б.Н., ЕГН
**********, за сумата от 200,00 лева,
представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление
имуществени вреди; от Н.С.Д. ЕГН **********, за сумата от 4800,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените от процесното престъпление имуществени вреди и М.Г.А., ЕГН **********,
за сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за
причинените от процесното престъпление имуществени вреди.
Гражданските
ищци намират исковете си за доказани по основание и размер и молят съда да ги
уважи изцяло.
Защитата на подсъдимия също пледира, че обвинението е доказано, но че са
налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, моли за минимално
наказание, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а, ал.1 от НК, а
изтърпяването отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Б.И.Б. признава
фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално
наказание.
Съдът, като прецени самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на
чл. 372, т.2 от НПК, събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, нормите на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б.И.Б. е роден на ***
***, адрес за призоваване: ** български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Съдът с оглед направеното самопризнание от страна на подсъдимия, което се
подкрепя от доказателствата, събрани в хода на ДП по реда на НПК, приема за
установена по делото, фактическата обстановка така както е описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Към месец Февруари 2019 г., подс. Б. Б. ползвал мобилен
телефон с № **. Липсата на постоянни доходи и тежките битови условия, в които
живеел, мотивирали подсъдимия да потърси някакъв начин, дори и неправомерен, за
да си набави парични средства. В
началото на месец януари 2019 г., неустановено в хода на разследването лице се
обадило няколко пъти на подс. Б., като първите два пъти от скрит номер, а след
това от номер **. Подс. Б. останал с впечатление, че разговаря с братовчед си -
св. С. Б. от гр. Б., но всъщност не било така. По време на разговора им станало
ясно, че подсъдимият си търси някаква работа и тогава неустановеното лице му
обяснило, че има приятел, който има бизнес с алуминиева дограма и си търси
шофьор, като му продиктувал и три телефонни номера, на които да се свърже с
него и да разговарят лично, а именно **, ** и **. Подс. Б. се обадил на първия
от тях и разговарял с мъж, който му се представил с имената Н. К. Същият му обяснил, че е шеф на фирма за
дограма и му трябва човек, който да му взема и носи пратки и документи от
различни адреси в гр. И. и областта. Подс. Б. се съгласил да върши тази работа.
След 3-4 дни „Н. К.“ се обадил на подс. Б. и му казал да отиде на определен
адрес в гр. И., за да вземе пратка. Подсъдимият отишъл на адреса посочен му от
мъжа и взел чанта, която видял, че някой точно тогава изхвърля през една от
терасите на блока. Още тогава подс. Б. се досетил, че „работата“, която
изпълнява не касае „пратки и документи“ по повод монтиране на алуминиева
дограма на клиенти, а става въпрос за участие в общоизвестната схема на т. нар.
на разговорен език „телефонни измами на граждани“, обикновено възрастни такива.
Предположението му се затвърдило, когато видял, че в чантата има пари, които по
указание на „Н.К.“ отишъл да остави в с. О. до бетонна шахта посочена от него,
след като предварително му поръчал такси, което да го закара и върне.
След като подс. Б. изпълнил така поставената му „работа“
неустановеният „Н.К.“ се уверил, че е намерил доверен съучастник, който ще му
съдейства и помага като взема парите, които измамените от него лица изхвърлят
и/или оставят в близост до домовете си, и съответно след това ще му ги предава,
макар и не лично. От своя страна подс. Б. решил да продължи да участва в този
вид престъпна схема като подпомага „Н.К.“ по описания начин, макар и да не го
познава лично и никога да не се е срещал с него.
Вечерта на 12.02.2019 г. „Н.К.“ се обадил от номер
0888/821 927 на подс. Б. и му казал, че на другия ден рано сутринта трябва да
отиде в гр. Р., където да чака, докато получи обаждане за адреса, на който да
отиде и съответно да вземе парите. На 13.02.2019 г. подс. Б. станал рано и отишъл
в гр. И.. От там в 07:30 часа хванал автобус за гр. Р. и след като пристигнал,
около 08:10 часа се обадил на „Н.К.“, за да му каже, че е на уговореното място.
В разговора получил инструкции да отиде в центъра на града и там да чака
обаждане за адреса, на който да отиде. След известно време подс. Б. получил
ново обаждане, като му било указано да вземе такси и да отиде в с. Г., общ.
Разград, където да чака последваща връзка. Междувременно неустановените при проведеното разследване извършители
търсели чрез телефонни обаждания поредната си жертва. Така същия ден
/13.02.2019 г./ около обяд- 13:00 часа, единият от тях се обадил на стационарен
телефон с № 084/621937. Това бил телефона на св. Й.Б.Н. ***, която живеела там,
заедно с болния си мъж. Св. Н. помислила, че се обажда синът й и вдигнала
телефона. Тогава чула мъжки глас, който се представил за полковник С. и казал,
че работи за тайната полиция, че е цивилен и че в момента издирват измамници.
Обяснил й, че имало много измамници и ако някой от тях й се обади и поиска
злато или пари, веднага да се обади на № **, за да каже за измамниците.
Допълнил, че това е номера на тайната полиция. Св. Н. повярвала, че
действително разговаря с полицай и затова, когато непознатия мъж я попитал къде живее,
тя продиктувала адреса си, а именно с. Г., ул. **. След това мнимия полковник
затворил телефона. След около десет минути, неустановена в хода на
разследването жена се обадила на домашния телефон на св. Н. и когато последната
вдигнала, жената казала: „Майко счупих си крака и ми трябват пари за операция“.
Понеже действително нямала дъщеря, св. Н. отговорила, че това не е вярно и
затворила телефона. Отново след около 10 минути на стационарния телефон на
свидетелката отново се обадил мъж /също неустановен в хода на разследването/,
който се представил за лекар. Мъжът казал на св. Н., че знае, че има пари и че
трябва да даде 5 000.00 лева за операция на дъщеря й. Св. Н. нищо не казала, а
направо затворила телефона. Тогава си помислила, че именно това са измамниците,
за които била предупредена по-рано. Последвало друго обаждане на домашния
телефон на св. Н., отново от мъж /неустановен при разследването/, който й казал
„Дай поне малка сума пари, иначе ще вляза във вас и ще ви гръмна с пистолет;
зная, че имаш пари, следя те и зная къде живееш“. Св. Н. силно се изплашила, а
и се сетила, че предния ден е взела пенсиите, при което действително си
помислила, че е следена и притеснението й, и уплахата й неимоверно нараснали.
Свидетелката започнала да плаче и не знаела какво да прави. Мъжът от телефона й
казал да сложи колкото пари има в една торбичка и да ги хвърли пред входната
врата на къщата. От стресовата за нея ситуация св. Н. силно се объркала,
мислела, че разговаря с мъжа, който й се представил за лекар и че парите са за
операция на дъщеря й и макар, че нямала дъщеря се съгласила да даде 200 лева
само и само да бъде оставена на спокойствие, защото изпитвала страх. Взела 200
лева от пенсията си и ги сложила в прозрачна найлонова торбичка, която хвърлила
през външната врата, до стената на оградата без да се оглежда дали има някой на
улицата. Веднага заключила входната /дворна/ врата, прибрала се в къщата и
повече не излязла навън. Дори дръпнала пердетата, за да не се вижда отвън, че
има някой вътре.
Същевременно подс. Б. вече знаел на кой адрес трябва да
отиде в с. Г. и когато пристигнал пред входната врата на имота, на циментовата
пътека намерил найлоновата торбичка с парите, оставена от пострадалата Н.. Взел
я, видял, че в нея има пари, но не ги преброил. След това се обадил на „Н.К.“ и
му казал, че е взел чантата с парите. „Н.К.“ му казал, че ще му прати такси, за
да се върне в гр. Р., където да чака, защото ще го прати на друг адрес. Отново
му се обадил около 17:00 ч. и му казал, че няма да има повече поръчки за деня,
но на другия ден отново трябва да дойде в гр. Р..
След около един час, от когато св. Н. хвърлила парите
пред дома си, телефонът й отново звъннал. Тя вдигнала и мъжки глас й казал „Аз
съм полицая“. После й обяснил, че са хванали измамниците и че скоро ще й върнат
парите. Св. Н. излязла пред дома си и видяла, че чантичката с парите я няма.
След това никой повече не й се обадил. Заради този случай св. Н. закрила
телефонния си пост, за да не може вече да бъде обезпокоявана.
Съгласно уговореното на 14.02.2019 г. подс. Б. *** рано
сутринта. Пак се свързал с „Н.К.“, който му казал да чака, докато му подаде
адреса, на който да отиде. Същия ден, около 11,00 ч. неустановеният в хода на
разследването мъж се обадил на стационарен телефон с № **. Това бил домашният
телефон на св. Н.С.Д.. Когато последната вдигнала, мъжът отново се представил
за полицай, но този път с имената Х. Н. Х. Мъжът, по познатия начин, започнал
да обяснява, че в момента работят по случай с телефонни измамници. Казал й, че
са хванали един от измамниците и в него намерили лист, на който бил написан
телефонният й номер. Заради това предполагал, че в най-скоро време ще й се
обадят, но тя да не се притеснява, а да изпълни нарежданията им, за да ги
заловят. Св. Д. също повярвала, че действително разговаря с полицейски
служител, поради което и тя издиктувала домашния си адрес и номера на мобилния
си телефон, а именно гр. Р., ж. к. ** и **. После мъжът й казал, че ако
измамниците й се обадят веднага да набере номер ** от домашния си телефон, след
което затворил. Малко по-късно на домашния телефон на св. Д. се обадил друг мъж
/неустановен в хода на проведеното разследване/, който започнал да я заплашва и
обижда. В този момент получила обаждане и по мобилния си телефон и когато
вдигнала чула гласа на мъжа, представил й се по-рано за полицай. По-късно след
като проверила, видяла че мъжът е звънял от № **. Същият й казал да събере
всичките си налични пари и да ги даде на измамниците, защото те имали машина с
която ги засичат. В противен случай щели да се качат до дома й и да я убият.
Казал й, че първо измамниците трябвало да вземат парите и тогава полицаите щели
да ги задържат. Св. Д. сложила в найлонова торбичка „Джъмбо“ всички пари, които
имала - общо 4 820.00 лева. Мнимият полицай казал на пострадалата да ги хвърли
през терасата и да се скрие веднага, понеже щяло да има стрелба. Св. Д. била
много уплашена и под голямо напрежение. Мотивирана от това, че оказва съдействие
на органите на реда, за да хванат въпросните измамници, тя хвърлила чантата с
всичките си спестявания от терасата на хола, която гледала към околовръстния
път като обяснявала какво прави в момента на мнимия полицай.
Същевременно подс. Б. вече бил изпратен от „Н.К.“ в ж. к.
**, който му указал да застане близо до блок № **, защото от там ще бъде
хвърлена чанта с пари. По-късно последвало ново обаждане от „К.“, който казал
на подсъдимия, че чантата с парите е хвърлена и се намира под първата тераса на
блока, откъм страната, която гледа към околовръстния път. Подс. Б. отишъл на
мястото и действително видял под терасата найлонова чанта, здраво завързана.
Взел я, видял, че вътре има пари, но отново не ги преброил, след което пеша
слязъл до автогарата. Там получил поредното обаждане от „Н.К.“, който му казал да
отиде с такси до с. О. и да остави, както тази чанта, така и другата, която
взел на 13.02.2019 г. от с. Г., на същото място- до шахтата. След като оставил
парите подс. Б. ***, откъдето взел автобус за гр. И. и се прибрал.
Известно време след като св. Д. вече била хвърлила парите
си, мъжът - полицай отново й се обадил и й казал, че измамниците са хванати.
Обяснил й, че след като преброят парите ще й ги върнат, но в този момент
батерията на мобилния й телефон паднала и връзката се прекъснала. Св. Д.
сложила телефона си да се зарежда и когато той се включил се обадила на ЕЕН
112. Тогава станало ясно, че не е имало никаква полицейска операция.
По указания на „Н.К.“ на 27.02.2019 г. подс. Б. отново
дошъл сутринта в гр. Р., за да бъде изпратен на адрес. Същия ден, около 13,00 ч., неустановен в хода
на разследването мъж, се обадил на стационарен телефон с № **. Това бил
домашният телефон на св. М.Г.А.,***, заедно с възрастната си 94-годишна майка.
По сходен начин мъжът започнал да я въвежда в заблуждение, че се обажда от
полицията, където са хванати телефонни измамници. Обяснил, че в тях е намерен
списък с телефонни номера, между които бил и нейният. Мъжът, за когото св. А.
повярвала, че е полицай, я попитал дали има спестени пари. Казал й, че
измамниците били много хитри и имали уред, с който откривали къде са скрити
спестените пари. Единствено, ако парите се намирали в хладилник, не можели да
бъдат открити. Казал й да сложи всичките си спестени пари в хладилника. Понеже
св. А. си мислела, че разговаря с полицейски служител, тя изпълнила това, което
той й казал. Събрала всички пари, които имала в дома си, а именно сумата от 3
500.00 лева, и ги сложила в две дамски портмонета - в едното сумата от 1 700.00
лева, а в другото останалата част. Двете портмонета поставила в прозрачна
найлонова торбичка и ги сложила в хладилника. Пак по указания на „полицейския
служител“, докато извършвала тези действия тя не трябвало да затваря телефона и
да прекъсва връзката между тях. Когато се върнала на телефона, мъжът я попитал
дали е оставила парите в хладилника. Св. А. отговорила положително. Тогава
мъжът й казал да извади парите от хладилника и да ги остави навън до входната
врата на имота си. Обяснил й, че по този начин ще помогне на полицията да
заловят измамника. Отново й напомнил, че докато прави това не трябва да
прекъсва телефонната връзка между тях, защото измамниците са много опасни,
можело да има и стрелба. Св. А., убедена че съдейства на полицията за
залавянето на престъпници - измамници изпълнила това, което й било казано. След
като се върнала в стаята отново взела слушалката и мъжът бил на телефона. Попитал я
дали е оставила парите. Малко след това й казал, че парите вече са взети и че
са преброени, че имало една банкнота по 100 лева, а другите били по 50 и по 20
лева, както и че били в две портмонета. Допълнил, че всичката сума е точно 3
500.00 лева и й казал да си я запише някъде. После й казал, че измамниците вече
са хванати и докарани в МВР и трябвало да отиде, за да ги разпита. Казал й, че
тя също ще бъде извикана за разпит и тогава парите ще й бъдат върнати, но
дотогава не трябва да казва на никого какво се е случило. С това разговора им
приключил. Междувременно подс. Б. пак бил изпратен от „Н.К.“ на адреса, където
живеела св. А.. Като пристигнал чантата с парите вече била пред входната врата,подсъдимият
я взел и се отдалечил. И тази сума трябвало да остави в с. О. до шахтата, като
този път взел за себе си сумата от 800.00 лева, понеже такава била уговорката
му с „К.“ - в края на всеки месец да взема по 800.00 лева - „възнаграждението“
за това, което е свършил.
Подсъдимият Б. Б. е осъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Б. Б., което се
подкрепя от гласните и писмени доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на досъдебното производство по реда на НПК по ДП № 1873 ЗМ -
104/2019г. по описа на РУ на МВР - Разград: показанията на свидетелите Н.Д. /л. 5-6/, М.А. /л. 45-47/, Й.Н. /л. 49-51/, Р. П.
/л. 53-56/, С. Б. /л. 57-58/, Р. Т. /л. 61/, от протоколите за извършените
действия по разследването, Справка за съмост, Характеристична справка,
Декларация.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и по отделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Б.И.Б.,
ЕГН: ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 209, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.
От обективна страна - за времето
от 13.02.2019 г. до 27.02.2019 г., в с. Г., общ. Разград и гр. Р., в условията
на продължавано престъпление - на три пъти, в съучастие като помагач с
неустановени по делото лица /извършители/, с цел да набави за себе си и за
другиго - неустановените лица, имотна облага умишлено улеснил извършителите,
които възбудили и поддържали у Й.Б.Н. ***, Н.С.Д. *** и М.Г.А. ***, че за
провеждането на полицейска операция за залавянето на телефонни измамници е
необходимо всяка от тях /поотделно/ да съдейства като даде всичките пари, които
в момента има, с което им нанесъл имотна вреда, както следва: на Й.Б.Н. в
размер на 200,00 лева, на Н.С.Д. в размер на 4820,00 лева, а на М.Г.А. в размер
на 3500,00 лева, като общият размер на причинените вреди е 8520,00 лева.
Подсъдимият Б. Б. още в първият случай е разбрал, че е въвлечен в схема
за „ телефонни измами „. Бил е наясно, че така наречения „ Н.К. „ и други
неустановени в хода на разследването лице, въвеждат и поддържат заблуждение у
пострадалите, че следва да съберат всичките си налични парични средства и да ги
изхвърлят пред домовете си, за да окажат съдействие на Полицията да задържи
измамници. По този начин те създали и невярна представа у пострадалите да се
разпоредят със свое движимо имущество, като с помощта на подс. Б. Б., облагата
преминала в тяхно владение. Част от облагата – 800,00лв. останала у подс. Б. Б.
като възнаграждение за неговата помощ. По този начин и неизвестните
съизвършители и подс. Б. Б. причинили имотна вреда на пострадалите лица. Разпореждането
от страна на пострадалите с предмета на престъплението е в пряка причинно –
следствена връзка с действията на неизвестните съизвършители и подс. Б. Б.,
защото, при положение, че едните не биха създали у пострадалите погрешна
представа, че разпореждайки се със свое имущество, помагат на органите на МВР,
то и те не биха се разпоредили с предмета на посегателството. Подсъдимият и в
трите случая е спомогнал неизвестните съизвършители да осъществят свое владение
върху предмета на престъплението, а върху част от него, той е осъществил свое
собствено. Извършените дейния са от едни
и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка, при еднородност на вината, и всяко следващо се явява продължение на
предходното, поради което и престъплението следва да се квалифицира като такова
извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна - подсъдимият
е действал при условията на общ пряк умисъл, целейки да набави за себе
си и неизвестните съизвършители имотна облага и като е знаел, че изпълнява
отредената му от „ Н.К. „ роля, подпомага извършване на престъпното
посегателство. Съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал
настъпването на тези последици - да подпомогне неизвестните съизвършители след възбуждане
и поддържане на възбуденото заблуждение у пострадалите да получи неред с тях имуществена
облага, нанасяйки им имуществена вреда и е постигнал целта си.
По вида и размера на
наказанието:
За престъплението чл. 209, ал. 1
във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години.
Според настоящият съдебен състав определянето на наказанието в рамките,
посочени от закона не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното
деяние и отговаря на целите на генералната и специалната превенция по
българското наказателно право. Не са налице и изключително смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът счете, че отегчаващи обстоятелства са многоактността на деянията, високата
степен на обществена опасност на деянието от вида на извършеното. Все пак и
най-вече с оглед на целите на специалната превенция, съдът намери, че следва да
наложи наказание в размер около средния, предвиден в Закона – три години
„лишаване от свобода”. Съдът намира подходящо така определеното наказание, с
оглед на факта, че подс. Б. Б. е вече осъждан и още при първото деяние е
осъзнал свойството и естеството на извършваното и едно такова наказание би
осъществило целите по чл.36 от НК. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът
намали така определеното наказание с 1/3 и наложи наказание на подсъдимия – две
години „ лишаване от свобода“. Доколкото не са налице условията на чл. 66, ал.1
от НК, то определеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим в затворническо заведение, определено по съответния ред.
По гражданският иск :
С оглед изхода
от делото, съдът намира предявените граждански искове за доказани по основание
и размер. Установени са категорично и безспорно всички предпоставки по чл. 45
от ЗЗД. Противоправното поведение – действие от страна на подс. Б., настъпилите
имуществени вреди за гражданските ищци следствие това поведение, техния размер,
както и причинната връзка между поведението на подсъдимия и настъпилите
имуществени вреди. Поради това съдът осъди подс. Б.И.Б. ЕГН: ********** да заплати :
На
Й.Б.Н., ЕГН **********, сумата от 200,00
лева, представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление
имуществени вреди.
На Н.С.Д. ЕГН **********, сумата от 4800,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените от процесното престъпление имуществени вреди.
И
на М.Г.А., ЕГН **********, сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за
причинените от процесното престъпление имуществени вреди.
По разноските по делото:
Съдът
осъди подсъдимия Б.И.Б. да
заплати по сметка на Районен съд гр. Р., сумата 340,00 лева,
представляваща държавна такса върху
уважените граждански искове.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: