РЕШЕНИЕ
№ 743
гр. гр. Хасково, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20225640102115 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 от
ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Водоснабдяване и Канализация"
ЕООД - гр. Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.
„Сакар“ № 2, представлявано от управителя Б. А. Ж., против М. С. Й., ЕГН **********. За
претендираните суми е издадена заповед № 374 от 18.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 877 по описа за 2022г. на Районен съд –
Хасково.
Ищецът твърди, че предоставял на потребителите срещу възнаграждение услуги по
водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, като отношенията между
дружеството се уреждали от публично известни общи условия, които били публикувани на
интернет страницата на ищцовото дружество. В изпълнение на задълженията си ежемесечно
издавал фактури, като съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ задълженията по фактурите следвало да
бъдат заплатени в 30- дневен срок от датата на фактурата. След изтичане на този срок
потребителят изпадал в забава, поради което върху главницата се начислявала законна
лихва. При осъществяване на своята дейност „Водоснабдяване и канализация" ЕООД
предоставило на ответника услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите
до обект с партиден № 38019. Водоснабденият имот бил с административен адрес: гр.
*********************. В изпълнение на задължението си по чл. 33, ал. 1 от ОУ за периода
от 18.02.2019 г. до 13.05.2020 г. вкл. дружеството издало фактури за стойността на
доставените услуги. В срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ непогасени останали 15 бр. фактури на
1
обща стойност 117,00 лева. Поради това в 30- дневен срок от датата на неплатената фактура
върху главницата била начислена съответната законна лихва, като към 01.04.2022 г.
дължимата лихва за забава върху всички неплатени фактури била в размер на общо 28,70
лева.
Поради неизпълнение на задълженията си за плащане, ответникът дължал сума в общ
размер на 145,70 лева, детайлно разбита от ищеца в уточняващата искова молба по фактури,
основание, размер и период - в табличен вид.
Тъй като ответникът трайно не изпълнявал паричните си задължения към ищцовото
дружество, било подадено Заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д.№ 877/2022г. по описа на PC Хасково. По делото била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение, с която ответникът бил осъден да заплати
претендираните суми, ведно със законната лихва и съдебно- деловодните разноски. В
законоустановения срок длъжникът депозирал възражение, от което и на основание чл. 422
ГПК за ищецът се пораждал правният интерес от предявяване на иск за установяване на
вземането си.
С тези мотиви и след направеното с молба вх. рег. № 14846/12.09.2022 г. уточнение
от ищеца, се претендира приемане за установено по отношение на ответника
съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповед № 374 от
18.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
877 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково, а именно: за сумата в общ размер от
145,70 лева, от които 117,00 лева - главница за предоставени и потребени услуги по
доставка, отвеждане и пречистване на вода по фактури, издадени в периода от 18.03.2019г.
до 13.05.2020 г. и сума в размер на 28,70 лева - лихва от датата на забава по всяка фактура
до 01.04.2022 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда (14.04.2022 г.) до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство съдебни
разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове. За
основателността на предявения иск ищецът следвало да установи на първо място наличието
на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за предоставени
и потребени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода при Общи условия. В
случая, към исковата молба липсвали каквито и да е доказателства и твърдения за наличие
на договорни отношения с ответника. Не били приложени двустранно подписани
индивидуални договори, споразумения или Общи условия, с които по несъмнен начин да
бъде установено, че между страните съществувало валидно облигационно правоотношение.
Не се установявало при условията на пълно и главно доказване, на следващо място,
твърдението на ищеца, че е бил изправна страна и че през процесния период бил изпълнил
точно своите задължения, да предоставя услуги по доставка, отвеждане и пречистване на
вода до посочения в исковата молба обект, чиято стойност съответствала на стойността по
2
фактурите. Към исковата молба било представени единствено фактури за начислени и
дължими суми, като същите не установявали наличие на задължение за заплащане на
доставени и потребени количества вода. С оглед на изложеното приложените към исковата
молба фактури на обща стойност 117,00лв. се оспорват от особения представител на
ответника. Фактурите не били подписани от ответника М. С. Й. и съгласно чл.180 ГПК, в
качеството си на частен свидетелстващ документ, сами по себе си не се ползвали с
обвързваща доказателствена сила за удостоверените в тях вземания, факти и обстоятелства,
изгодни за техния издател, поради което с тях не се установявала верността на отразените
обстоятелства. По смисъла на чл.178, ал.1 от ГПК те притежавали само формална, но не и
материална доказателствена сила, поради което следвало да се преценяват от съда наред с
всички останали доказателства по делото. Само по себе си наличието на фактури, дори и
удостоверяващи претендираните суми не можела да обоснове извод за тяхната дължимост.
Съгласно трайната съдебна практика основанието за плащане не била фактурата, а
извършването на съответната престация /в случая предоставяне и потребяване на услуги по
доставка, отвеждането и пречистване на вода до обект на ответника/, а такава не се
доказвала към настоящия момент в производството. С оглед на гореизложеното, освен че
вземането не било доказано по основание и размер, не се установявали и доказателства за
получаване на фактурите от ответника. Така още преди започване на заповедното
производство и към настоящия момент ответницата М. С. Й. не била уведомена, че има
качеството на страна по договор, както и че има задължения към „Водоснабдяване и
Канализация " ЕООД. До нея нямало изпратена покана за доброволно плащане с приложени
фактури към нея или евентуално нотариална покана, от която да бъде информирана какви
задължения има, за какъв период от време и евентуално да предприеме действия за
погасяването им. Предназначението на поканата за доброволно изпълнение била да се даде
възможност на длъжника да изпълни задължението си, което щяло да изключи
необходимостта от предприемане на принудително изпълнение. С оглед на изложените
обстоятелства, а именно, че фактурите не са били подписани от ответницата и нямало данни
да са били получени от нея, от същите трудно можело да се установи дали посочените в тях
суми са за претендирания период, вярно ли са отчетени от доставчика, съответно вярно ли са
фактурирани отчетените-по време, цена и прочие. Според ответницата, ищецът следвало да
връчи издадените фактури на ответника и да му даде срок, в който да ги погаси, с указания,
че ако не погаси задълженията си, ще му бъде образувано дело и евентуално производство
за принудително събиране на задълженията. Едва в депозирани писмени бележки в хода на
устните състезания, особения представител на ответника прави възражение за частично
погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД - Хасково /ОУ/, като в като в чл. 5, т. 6 е
3
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.
33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок след датата на фактуриране като в чл.33, ал.1 е вменено
задължение на ВиК оператора да издава ежемесечни фактури при наличие на консумация
и/или служебно начисляване на количествата. Според чл. 44 от ОУ при неизпълнение на
това задължение в срока, потребителят дължи на ВиК оператор обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването
на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. Редът и
начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредите на Глава III от
ОУ. Така съгласно чл.22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на
потребителите, като отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията
с данните в отчета, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел,
който може да бъде служител и на ВиК оператора /чл.23, ал.4 от Общите условия/. В чл.23,
ал.1 от ОУ е предвидена периодичността на отчитане на показанията на водомерите
съответно по т.2 – за период не по-дълъг от 3 месеца, като срокът за отчитанена водомерите
е определен от ОУ на най-малко 3 месеца - чл.23, ал.2, а в междинните периоди между два
отчета, операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, опеределено въз
основа на средния месечен разход за предходните два отчета, като след отчитане на
показанията на водомера, изравнява количеството вода в съотвествие с реалното
потребление - чл.23, ал.3. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4 от ОУ в случай на отказ на
потребителя за достъп до водомера или неосигуряване на такъв за срок по-дълъг от една
година, длъжностното лице следва да състави протокол, подписан от него и поне още един
свидетел, след което изразходваното количество вода се изчислява по правилото на чл.49
като този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет.
Като писмено доказателство е прето и представеното от ищеца извлечение от
електронния карнет за извършените отчети по партида 38019 за периода м. 02. 2019 г. до м.
07.2020 г. За процесния отчетен период са начислени общо 39 куб.м. вода, от които 26 куб.м.
са служебно начислени. Последното реално отчитане е за м. 12.2019 г. Въз основа на този
отчет са издадени процесните 15 фактури - Фактура № **********/13.05.2020 г. за сумата от
6,00 лв.; Фактура № **********/14.04.2020 г. за сумата от 6,00 лв.; Фактура №
**********/06.03.2020 г. за сумата от 6,00 лв.; Фактура № **********/10.02.2020 г. за
сумата от 6,00 лв.; Фактура № **********/10.01.2020 г. за сумата от 9,00 лв.; Фактура №
**********/10.12.2019 г. за сумата от 9,00 лв.; Фактура № **********/12.11.2019 г. за
сумата от 9,00 лв.; Фактура № **********/10.10.2019 г. за сумата от 9,00 лв.; Фактура №
**********/12.09.2019 г. за сумата от 6,00 лв.; Фактура № **********/08.08.2019 г. за
сумата от 9,00 лв.; Фактура № **********/08.07.2019 г. за сумата от 9,00 лв.; Фактура №
**********/10.06.2019 г. за сумата от 9,00 лв.; Фактура № **********/09.05.2019 г. за
сумата от 9,00 лв.; Фактура № **********/12.04.2019 г. за сумата от 9,00 лв.; Фактура №
4
**********/18.03.2019 г. за сумата от 6,00 лв., всички с получател ответницата и доставчик
ищеца.
Видно от Декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, Приложение № 1 за
недвижим имот с вх. № 77/09.01.2004 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 1001, том 6, рег. № 6043, дело № 877/22.12.2003 г., вписан в Служба по вписванията
с вх. рег. № 5850/22.12.2003 г. и Заявление за откриване, прехвърляне и закриване на
партида за такса вода и канал /за физически лица/ с вх. № 05-166/20.02.2019 г. от М. С. Й. до
Управителя на „ВиК“ ЕООД Хасково е, че ответницата е деклрарирала през 2004 г.
придобитият от нея през 2003 г. имот, находящ се в гр.*********************, както и че
на 20.02.2019 г. е поискала прехвърляне на откритата на С. В. С. партида за такса вода и
канал за посочения обект на потребеление на свое име.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 877 по описа за 2022 г. на РС -Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 6078/14.04.2022 г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена
Заповед за изпълнение № 374/18.04.2022 г. за процесните суми, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.04.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и направените в производството разноски, от които 25.00 лева за
заплащане на държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане № 1393 от
20.07.2022 г., връчено на ищеца на 27.07.2022 г., е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението и последният е сторил
това.
От заключениeто на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което
следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се
установява, че на името на ответницата има открита партида № 38019 в ищовото дружество
за имот, находящ се в гр.*********************. В периода 01.03.2019 г. – 31.05.2020 г. са
издадени описаните по горе общо 15 фактури на обща стойност 117 лева с ДДС. Общият
размер на задълженията на ответницата към ищцовото дружество за периода 01.03.2019 г. –
31.05.2020 г. възлиза на 145,70 лева, от които 117,00 лева за главница и 28,60 лева за лихва, а
за периода 01.03.2019 г. – 19.08.2022 г. – общо 150,25 лева, 117,00 лева за главница и 33,25
лева за лихва. Според вещото лице през процесния период /01.03.2019 г. – 31.05.2020 г./
количествата, описани във всяка една от фактурите, съответстват на отчетените данни на
измервателните уреди, отразени в електронния регистър по партида № 38019. Общо
разходваното количество е 39 куб.м., в това число има и служебно начислени 26 куб.м. вода.
Приложените единични цени, начина на начисляване и изчисляване на доставеното
количество вода съответстват на специалната методика, посочена в нормативните актове,
уреждащи тази материя - Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД, гр. Хасково. В
устния си доклад в съдебно заседание, проведено на 15.11.2023 г. вещото лице С. З.
уточнява, че 13 куб.м. вода вода са отчетени реално в процесния имот, а по отношение на
5
служебно начислените количества вода не е бил осигурен достъп, въпреки че е била
оставяна бележка на входа.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединение установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение
относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло основателни, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение. Неговата правна
регламентация се намира в Закона за водите /ЗВ/, Закон за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи /Наредбата/ и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ''ВиК'' ЕООД –
Хасково /ОУ/.
Няма спор по делото, че ищецът е „В и К оператор“, по смисъла на чл.198 ал.1 ЗВ, и
като такъв предоставя В и К услуги срещу заплащане на територията на гр.Х., където се
намира и процесния имот - гр.*********************.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост.
Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на
отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или
физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно
6
отделните собственици на имоти в етажната собственост, както и на разпоредбите на чл.2
ал.1 т.1 и 2 от ОУ на оператора.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото (Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 1001, том 6, рег. № 6043, дело № 877/22.12.2003 г., вписан в
Служба по вписванията с вх. рег. № 5850/22.12.2003 г., Декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от
ПЗР на ЗМДТ, Приложение № 1 за недвижим имот с вх. № 77/09.01.2004 г. и Заявление за
откриване, прехвърляне и закриване на партида за такса вода и канал /за физически лица/ с
вх. № 05-166/20.02.2019 г.), противно на становището на особения представител на
ответницата се установява, че през процесния период на отчитане на водата 01.03.2019 г. –
31.05.2020 г. същата е собственик на водоснабдения имот. С оглед на изложеното съдът
приема, че потребител и съответно в облигационни отношения със съответното дружество,
осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация е именно ответницата, вкл. и
съобразно заключението на назначената съдебно- икономическа експертиза, според което
процесният имот е водоснабден и има открита партида № 38019 на нейно име.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че ответницата има качеството
на потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги за процесния имот, за което при
ищеца на негово име е била открита партида № 38019 относно
водоснабдяването и канализацията на имота, намиращ се в гр.*********************.
За пълнота следва да се посочи, че източник на облигационното правоотношение
между страните е договора при ОУ за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8 ал.1 от
Наредба № 4, като за възникването му не е необходимо сключването
на индивидуален договор между тях. С факта на присъединяване към водопроводната
система на ищеца, потребителят е обвързан от ОУ на дружеството. Те са влезли в сила, като
според ал.4 от същия текст, съответстващ и на чл.71 ал.2 от ОУ, в срок от 30 дни след
влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. В
настоящия случай липсват наведени твърдения, нито са установени данни, ответницата да е
упражнил правото си на възражение срещу ОУ, поради което следва да се приеме, че между
страните е било налице облигационно отношение по продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди, с включените в него права и
задължения, съгласно Наредба № 4 и ОУ. Основното задължение на ищеца, като ВиК-
оператор по това правоотношение е да снабдява потребителите с вода с питейни качества
при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката и до имотите – чл.7
т.1 от ОУ, както и задължението му да отвежда и/или пречиства отпадъчните води – 42, ал.1
т.1 от Наредба № 4.
От друга страна, ответникът като потребител е следвало да заплаща отчетеното
количество вода в 30 - дневен срок след датата на фактуриране на дължимата сума. Няма
спор между страните по отношение на цените, по които е следвало да бъдат заплатени
предоставените услуги, а и от заключението на вещото лице се установява, че процесните
отчетени количества вода са били остойностени правилно и по методиката за това. Същите
7
са останали незаплатени от ответницата на ищеца. Редът и начинът на измерване и отчитане
на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води са
уредени от разпоредбите на глава ІІІ на ОУ и на глава VІ от Наредба № 4. Изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от
ВиК, и/или в имотите на потребителите, в присъствието им или на техен представител – чл.
22 и чл. 23, ал. 4 от ОУ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ доставянето на питейна вода и/или
пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. В случая тези обстоятелства се
установяват от приетото извлечение от електронния карнет за извършените отчети по
партида 38019 за периода м. 02. 2019 г. до м. 07.2020 г., в който изрично е отбелязано, че е
отчетено потребление на вода от 39 куб.м., макар 26 куб.м. от тях да са били служебно
начислени. Самият карнет не е оспорен относно автентичността или съдържанието му. От
друга страна по делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства за неправилно
отчитане на водомера, респективно същият да е бил повреден, което да е довело да невярно
фактуриране на количествата потребена вода. Претендираните вземания на ищеца се
установяват и от заключениeто на вещото лице С. З., което кореспондира на посочените и
обсъдени по-горе писмени доказателства. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца се е
породило правото му да получи дължимата сума за ползваните от ответника ВиК услуги,
респ. задължението на последния да я плати.
Неоснователно е и направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за изтекла погасителна давност, макар и същото да не е било своевременно
заявено. В тази връзка следва да се отбележи, че в случая в действителност е приложима
кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като задълженията за заплащане на
доствени ВиК услуги са периодични плащания. В този смисъл са дадените задължителни
разяснения с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като в конкретния случай изискуемостта на вземанията по първата от
процесните фактури – фактура № **********/18.03.2019 г. е настъпила с изтичане на
посочения в ОУ срок – 18.04.2019 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 14.04.2022 г., от когато се смята за предявен
установителният иск за съществуването им съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, и от този момент е
прекъснато теченето на погасителната давност на основание чл. 116, б „б“ ЗЗД.
Следователно, ищецът е установил при условията на главно и пълно доказване
обстоятелствата, на които се основава претенцията му по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за плащане на
сумата от 117,00 лева. В тежест на ответника бе да установи, че я е заплатил, но
доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 117,00 лева за периода от 18.04.2022 г.
до 01.04.2022 г. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и
8
присъждането й зависи от неговата съдба, а по делото се установява, че такова се дължи.
Освен това в чл. 40, ал. 1 изр. 2 от Наредба № 4, и в чл. 44, вр. чл. 33, ал. 2 от ОУ изрично е
предвидено, че при неизпълнение на задължението за плащане на изразходваното
количество вода в определените срокове, в случая 30 дни след датата на фактуриране, се
дължи законна лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
изплащането й. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът й за
процесния период възлиза на претендирания такъв – 28,70 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл. 422 във връзка с чл.415 от
ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно т. 12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесинте суми. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 877 по описа за
2022 г. на PC - Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат общо на 75,00 лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за
разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на
същия следва да се присъдят такива в размер общо от 1025,00 лева, от които 75 лв. за
държавна такса, 300 лева за адвокатско възнаграждение, 400 лв. за особен представител и
250 лв. за възнаграждение за вещо лице, съобразно ангажираните доказателства за реалното
им извършване и представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл.415 от ГПК, във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на М. С. Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес: с ************; настоящ адрес: с. ******* и адрес, посочен в
заявлението: гр.*********************, съществуването на вземания на „Водоснабдяване
и Канализация" ЕООД - гр. Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Хасково, ул. „Сакар“ № 2, представлявано от управителя Б. А. Ж., спрямо нея за
следните суми, а именно: сумата в размер на 117,00 лева - главница представляваща
неизплатена стойност на предоставени ВиК услуги, изразяващи се във водоснабдяване,
9
канализация и пречистване на водите до обект с партиден № 38019, за периода от месец
март 2019 г. до месец май 2020 г. включително и сумата в размер на 28,70 лева – законна
лихва за забава върху главницата, определена за период от 30 дни след датата на издаване на
фактурата (18.04.2019 г.) до 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 877 по описа за 2022 г. на Районен съд Хасково - 14.04.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. С. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: с ************; настоящ
адрес: с. ******* и адрес, посочен в заявлението: гр.*********************, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. Хасково, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Сакар“ № 2,
представлявано от управителя Б. А. Ж., сумата от 1100,00 лева, от която 1025,00 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и 75,00, представляваща направени
разноски по ч. гр. д. № 877 по описа за 2022 г. на Районен съд Хасково, за които е издадена
Заповед № 374 от 18.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд –Вярно с
Хасково: оригинала!
Секретар: К. Х.
10