Решение по дело №1642/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  78

                                                    гр.Пловдив 20.01.2020г.

 

 

                  В     И   М   Е   Т   О     Н   А     Н   А   Р   О   Д    А

             Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                       ИВАН АНАСТАСОВ

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1642/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

             Производството е по иск за делба във фазата на извършването.

             Обжалвано е решение №242/23.05.2019г. по гр.д.№1511/2016г. от съделителя А.Б. *** се е произнесъл относно способа за извършване на делбата чрез възлагане на недвижимия имот, предмет на делото като навежда доводи, сочещи за неправилност и незаконосъобразност на решението и счита, че имота следва да бъде възложен на него,тъй като само той отговаря на условията,посочени в нормата на чл.349 от ГПК.Моли за отмяна и постановяване на друго в обжалваната част.

              Въззиваемата страна П.Б. счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди,а жалбата като неоснователна моли да се остави без уважение.

              Останалите съделители не представят отговор на въззивната жалба.

              Окръжният съд като провери основателността на оплакванията в жалбата и при съобразяване с правомощията си на въззивна инстанция,намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:

              С влязло в сила решение № 200 от 28.06.2017 година по гр.дело № 1511/2016  година на АРС, IІ граждански състав е допусната съдебна делба по отношение на недвижим имот  – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 555590.110.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри ,одобрени със заповед №300-5-112/19.12.2003г. на Началника на СГКК **** с номер на предходен план 402,кв.29 и парцел IV-402 с административен адрес на имота:с.****,ведно с построените в този имот сгради:едноетажна селскостопанска с идентификатор 555590.110.22.1 от 37кв.м.;едноетажна жилищна сграда с идентификатор 555590.110.22.2 от 72кв.м.;едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 555590.110.22.3 от 54кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 555590.110.22.4 от 57кв.м. между П.Б.Б.,Г.Б.П. и Д.А.Д.-по ¼ ид.част за всеки един от тях и за В.Г.Г.,А.Г.Б.,И.Г.Б. и М.И.Б.-по 1/16 за всеки един от тях.     

             В първоинстанционното производство от съделителителите П.Б.Б. и А.Г.Б. е заявена претенция по възлагане на основание чл. 349,ал.2 ГПК. 

             Ангажираните пред първата съдебна инстанция доказателства за възлагането на имота от страна на съделителя А.Б. не обосноват възможност за възлагане на имота поради следното:На първо място от разпитаните свидетели в първоинстанционното производство се установява,че към момента на откриването на наследството съделителя А.Б. не е притежавал недвижим имот,но не е живял в делбеното жилище,поради което не може на основание чл.349,ал.2 от ГПК да му се възложи процесния имот.Нормата на чл.349,ал.2 от ГПК е императивна.Следователно това е първото основание,на което не може да се възложи имота на съделителя А.Б..Абсолютно ирелевантен е факта  от представеното писмено доказателство пред настоящата инстанция,че същия е живял под наем в друго жилище.

             На второ място допуснатият до делба имот се установи да е бил обитаван и в него да е живял само и единствено П.Б.,поради което следва да се приеме,че същия отговаря на условията на чл.349,ал.2 от ГПК и имота следва да се възложи на него.Това се установява от разпитаните в първата инстанция свидетели,от чийто показания се установи,че П.Б. е живял в къщата,а А.Б. никога не е живял в тази къща,а е живял в къщата на родителите си.При това положение правилно първоинстанционния съд е преценил,че след като е налице съделител на когото може да се възложи имота,предмет на делбата,то следва същия да се възложи като в шестмесечен срок същия следва да удовлетвори останалите съделители с пари за уравнение на дяловете

               При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

               Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

                                                               Р  Е  Ш  И:

 

           ОСТАВЯ В СИЛА     решение № 242/23.05.2019 г. по гр.д.№ 1511/2016 г. по описа на РС-Асеновград,IІ гр.с-в.            

              РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

           Председател:                                                            Членове: