Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Радомир, 04.03.2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .С.
при секретаря М.М., като разгледа
граждански дело № 1246/2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл.
221, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и
чл. 86 от ЗЗД .
Образувано е по искова молба от К.Г.И.,***
против „Б. ТМ” – Р. ПАД – гр. Р., със седалище и адрес на управление: гр. Р., И.
зона, представлявано от изпълнителните директори Е. Т. Е. и А. П. М..
Ищецът твърди, че е работил при
ответника по трудово правоотношение, което е прекратено по чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ, считано от 18.07.2013 г.
Сочи, че за периода месец септември
Твърди, че ответникът не му е заплатил
и дължимото му се обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие в размер на 364.63 лв., като му дължи и лихва за забава върху тази
сума в размер на 8.93 лв., считано от прекратяване на трудовото правоотношение
– 18.07.2013 г. до подаване на исковата молба – 27.11.2013 г.
Твърди, че ответникът не му е заплатил
и обезщетение за неползван платен годишен отпуск 36.46 лв. и лихва за забава
върху тази сума в размер на 0.89 лв., считано от 18.07.2013 г. до 27.11.2013 г.
Искането към съда е да осъди ответника
да изплати на ищеца сумата от 4911.56 лв., представляваща неизплатени части от
трудови възнаграждения за периода месец септември
Заявена е претенция за присъждане на
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена
на ответното дружество. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с
който са оспорени предявените искове. Признават се фактите, че ищецът е бил в
трудово правоотношене с ищцовото дружество и същото е прекратено. Сочи се, че
предявените искове са недоказани. Искането е предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание, ищецът подържа
предявените искове. Моли съда да ги уважи.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния представител – юрисконсулт К. поддържа отговора. Моли съда да се
съобрази със заключението на приетата по делото експертиза. Искането му към
съда е да отхвърли исковете претендирани като обезщетение за забава върху
дължимите на ищеца обезщетения.
Като прецени допустимостта на
предявените искове взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните
по делото доказателства, съдът намери следното:
Исковете са предявени от надлежно
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни.
За уважаване на предявените искове по
чл. 128, т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да установи наличие на трудово
правоотношение с ответника през спорния период и размера на трудовото
възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасителните факти.
Не е спорно между страните и се
установява от представените по делото писмени доказателства – удостоверение № .-.
г., издадено на основание чл. 128, т. 3 от КТ и приета и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза, че през процесния период - месец септември
Частично основателни са и акцесорните
искове за присъждане на лихва за забава върху неизплатените размери за трудови
възнаграждения. От съдебно – икономическата експертиза се установява, че
трудовите възнаграждения на ищеца са дължими в края на месеца, следващ месеца,
за който се дължат. Затова периодът на олихвяване е 01.01.2012 г. – 27.11.2013
г., а размерът на дължимото обезщетение за забава е установен от вещото лице и
е 353.96 лв. До този размер предявеният иск за присъждане на лихва за забава е
основателен и следва да се уважи. За разликата от 2.57 лв. е неоснователен и
следва да се отхвърли.
За уважаване на иска с правна
квалификация чл. 221, ал. 1 и ищецът трябва да установи, че се е намирал в
трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на някое от посочените в
цитираната разпоредба основания. Безспорно между страните е, че са били в
трудово правоотношения по между си през процесния период. Трудовото
правоотношение между ответника и ищеца, възникнало на основание трудов договор
и е прекратено, считано от 18.07.2013 г. на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ.
Размерът на обезщетението по чл. 221,
ал. 1 от КТ е равен на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. В тежест на ищеца е да установи основанието за прекратяване на
трудовото му правоотношение и размерът на брутното му трудово възнаграждение.
Видно от представеното по делото
удостоверение, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.
327, т. 2 от КТ, поради което му се дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.
Трудовият договор на ищеца е безсрочен,
поради което срокът на предизвестието за прекратяването, съгласно чл. 326, ал.
2 от КТ е тридесет дни.
Размерът на обезщетението се установява
от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и е 364.63
лв.
В тежест на ответника е да установи, че
е изплатил дължимите се на ищеца обезщетения. Доказателства в тази насока не са
ангажирани, поради което съдът намира, че задължението не е погасено.
Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Основателна е и претенцията за присъждане на лихва за
забава, в размер на 8.93 лв. Основанието за заплащане на същото е
прекратяването на трудовия договор на ищеца. И изискуемостта им настъпва с това
прекратяване, поради което лихвата за забава се дължи от 18.07.2013 г.
За уважаване на иска по чл. 224, ал. 1
от КТ в тежест на ищеца е да установи, че е бил в трудово правоотношение с
ответника, което е прекратено и към момента на прекратяването не е имал
неползван платен годишен отпуск.
Не е спорно между страните и се
установява от представените писмени доказателства, че ищецът е работил при
ответника по трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 18.07.2013
г.
Съгласно чл. 224, ал. 2, във вр. с чл.
177 от КТ размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изчислява от
полученото средно дневно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползването на отпуска, през който работникът е отработил най малко
10 работни дни. Вещото лице е установило, че размерът на обезщетението на ищеца
за неползван платен годишен отпуск е 36.46 лв. Следователно предявеният иск се
явява основателен и следва да се уважи.
Следва да се уважи и акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забава върху дължимото обезщетение. Основанието за
изплащане на последното е прекратяване на трудовото правоотношение, поради
което и от този момент настъпва изискуемостта му. От заключението на вещото
лице се установява, че дължимата лихва за забава е 0.90 лв. Ищецът е
претендирал обезщетение за забава в размер на 0.89 лв. и предвид диспозитивното
начало в гражданското съдопроизводство до този размер предявеният иск следва да
се уважи.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 227.06 лв. и 50 лв. –
разноски по делото за възнаграждение за вещо лице в полза на бюджета на Съдебната
власт.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА „Б.ТМ – Р.” ПАД – гр. Р., И.
зона, представлявано от изпълнителните директори Е. Т.Е. и А. П. М. да заплати
на К.Г.И.,*** сумите както следва:
- на основание чл. 128, т. 2 от КТ 4911.56
лв./четири хиляди деветстотин и единадесет лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща неизплатени части от трудови възнаграждения за периода месец септември
- на основание чл. 221, ал. 1 от КТ
сумата от 364.63/триста шестдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие, ведно с лихва за забава върху нея в размер на 8.93 лв. /осем лева и деветдесет и три
стотинки/, считано за периода 18.07.2013 г. – 27.11.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 27.11.2013 г. до окончателното плащане;
- на основание чл. 224, ал. 1 от КТ 36.46
лв./тридесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно с лихва за забава в
размер на 0.89 лв. /осемдесет и девет стотинки/, считано за периода 18.07.2013
г. – 27.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 27.11.2013 г. до окончателното плащане .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Б. ТМ – Р.” ПАД – гр. Р., И. зона, представлявано от изпълнителните
директори Е. Т. Е. и А. П. М. да заплати по сметка на Районен съд – Радомир, в
полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 227.06 лв./двеста двадесет и
седем лева и шест стотинки/, представляваща държавна такса и сумата от 50 лв.
/петдесет лева/, представляваща разноски за експертиза.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта, в която са присъдени
трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.