ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 151
гр. Габрово, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20234200500076 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Агенция за контрол на просрочени
задължения " АД против Разпореждане №58/10.01.2023г. по ч.гр.д.№15/2023г. на РС
Габрово.
В жалбата се твърди, обжалваното разпореждане е необосновано и постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилен бил извода на съда, че договора е
недействителен. В договора за паричен заем било посочено, че ГПР е 45,48%, като при
изчисляването му били взети следните допускания : договорът ще е валиден за посочения в
него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма
да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойка за неизпълнение на
някое от задълженията по договора. Жалбоподателят счита, че договорът бил съобразен с
императивната норма на чл.11, т.10 ЗПК задължението по договора за предоставяне на
поръчителство не било обвързано с договора за паричен заем възнаграждението към
поръчителя не представлявало пряк разход свързан с кредита, доколкото същото се
дължало, независило дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално
неизпълнение от страна на длъжника или не. Освен това ГПР се изчислявало към момента
на сключване на договора за кредит, към която дата за кредитора нямало как да е известно
дали заемателят ще предостави обезпечение или не, поради което несъществуващи към дева
на сключване на договора за кредит разходи и възнаграждения нямало как да бъдат
включени в ГПР. Освен това възнаграждението било уговорено като дължимо само при
настъпване на визираното условия , т.е. дължимо било само ако потребителят прибегне до
тази възможност да обезпечи задължението с чрез поръчител. Излагат де и доводи какво е
възнаградителна лихва, какво е обезщетение за забава и какъв е характера им, както и
доводи относно правомощията на заповедния съд при липса на индивидуализация
заявлението да се дадат указания на заявителя. Моли съда да отвени обжалваното
разпореждане и да постанови друго, с което да бъзе издадена заповед за изпълнение на
претендираните в заявлението суми.
Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано
лице и против акт подлежащ на обжалване, поради което същата е допустима.
Габровският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за сумата
от 744,49лв.-главница до погасяване на кредита, сумата от 34,44лв. – договорна лихва за
периода 23.07.2020г.-08.10.2020г., сумата от 103,07лв. –мораторна лихва за периода
09.10.2020г.-16.12,2022г.
Претенцията срещу длъжника се основа на Договор за представяне на поръчителство от
1
13.07.2020 г., сключен между длъжника и Файненшъл България ЕООД, въз основа на който
Файненшъл България ЕООД е поръчителствал по Договор за паричен заем № 3872145 от
13.07.2020 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт АД. С Разпореждане
№58/10.01.2023г. по ч.гр.д.№15/2023г. на РС Габрово съдът приел, че на длъжника е
предоставен от „Изи Асет Мениджмънт АД кредит в размер на 800лв., със задължение да
заплати посочената сума, заедно с възнаградителна лихва в размер на 40,60лв. на 12
седмични вноски - по 70,05лв. всяка. Годишният процент на разходите е 45,48%.
Възнаграждението, което длъжникът дължи на заявителя по договора за поръчителство е
239,40лв. - по 19,95лв. седмично за периода на действие на договора за кредит.
Възнаграждението по договора за поръчителство било около шест пъти по-високо от
размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, която била договорена близо до
максималния размер. Съдът приел, че възнаграждение в такъв размер противоречи на
добрите нрави и договорът за поръчителство е нищожен съгласно чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД.
Съответно претенцията на заявителя въз основа на нищожен договор за поръчителство е
неоснователна.
Заповедният съд приел и че сключеният договор за поръчителство с юридическо лице,
което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице,
доколкото същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочело,
че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално
договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и водел
до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В този смисъл
уговорената между длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по
договора за поръчителство се явявала неравноправна за потребителя клауза, по см. на
чл.146, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗП и същата представлявала уговорка
във вреда на потребителя, с което се накърняват добрите нрави и не отговаряла на
изискванията за добросъвестност, поради което договорът е нищожен.
Въззивният съд намира следното :
В т.12 от заявлението е посочено, че, тъй като длъжникът- заемополучател не е
изпълнил задълженията си по договора за паричен заем поръчителят по договор за
поръчителство Файненшъл България АД платил вместо него и встъпил в правата на
кредитора - заемодател. С рамков договор за покупко- продажба на вземания от 02.03.2020г.
"Файненшъл България"АД прехвърлил вземанията си по договора за потребителски заем и
по договора за поръчителство в полза на "Агенция за контрол на просрочени
задължения"ЕООД.
Основание да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение, по чл.411, ал.2 от ГПК, е ако искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
По делото е приложено копие от подписан от страните по договора за кредит
погасителен план, видно от който възнаграждението по договора за поръчителство е
включено в общия размер на погасителната вноска.
Видно от съдържанието на процесния договор за паричен заем доколкото в същия не е
включено дължимото възнаграждение за поръчителя по гаранционната сделка, произтичащо
от сключения договор за поръчителство в него не е отразена действителната "обща сума,
дължима от потребителя". Същото обаче е начислено в погасителния план към общия
дължим размер на погасителната вноска, като уговорената с договора погасителна вноска е
увеличена и към нея е добавено възнаграждението по гаранционната сделка. Това
начисляване на възнаграждението на поръчителя към погасителната вноска безспорно му
придава характер на "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита. Начисляването на
тази допълнителна услуга се отразява и на стойността на ГПР, който отразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК. Невключването на някои
компоненти в ГПР, които обаче потребителят следва да заплати на кредитора създава
невъзможност или поне значително затруднява потребителя при извършване на преценка
относно финансовата тежест, която ще понесе сключвайки договора. Вписването на по-
нисък от действителния ГПР въвежда в заблуждение кредитополучателя и го мотивира за
сключване на договор, който при обявяване на всички условия същият едва ли би сключил.
2
С тези си действия кредитора се опитва да заобиколи императивни изисквания на закона.
Това нарушение води до недействителност на договора за кредит, на осн. чл.21, ал.1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.138, ал.2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за
действително задължение, поради което договорът за поръчителство, въз основа на който
заявителят черпи права се явява недействителен. Следва да се допълни и че със сключване
на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като
в договора за поръчителство е уговорено възнаграждение, с което допълнително се
оскъпяване договора за кредит. С тези действия се цели да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 ГПК, т.е. договора за поръчителство противоречи на добрите нрави и като такъв е
недействителен. При наличието на недействителен договор за заем и на недействителен
договор за поръчителство поръчителя дори и да е платил на кредитора вместо
кредитополучателя няма право да се суброгира в правата му и съответно претенцията му
заявена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неоснователна.
Поради съвпадение в крайните изводи на заповедния съд и на настоящата инстанция
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №58/10.01.2023г. по ч.гр.д.№15/2023г. на РС Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3