РЕШЕНИЕ№ 358
гр. Пловдив, 31.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14789 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Кредитреформ България”
ЕООД против Т.Я.Я. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 6 ЗПФУР
и по чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 500
лв.- неплатена главница по Договор за кредит № ..., сключен между длъжника и
„4финанс“ ЕООД, сумата от 78, 16 лв. – такса за експресно разглеждане и сумата
от 610, 40 лв. – наказателна лихва за периода 14.09.2015 г. до 31.01.2018 г.,
които вземания са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания от
01.-2.2018 г., сключен между „Кредитреформ България” ЕООД и „4финанс“ ЕООД, ведно
със законна лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 13.09.2018 г., до окончателно
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 14.08.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Т.Я.Я. е сключен
Договор за кредит № … по реда на чл. 6 от ЗПФУР, от разстояние. съгласно
разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор сключен между доставчик и потребител, като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправяне на предложението, до сключването на договора,
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно
или повече. Счита, че договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във
вр. с чл. 2 ЗЕДЕУУ. Посочва, че кредитополучателят е подал заявка за отпускане
на кредит след регистрация в системата „Вивус“ на интернет страницата на
кредитодателя - …, като имал цялата преддоговорна информация - стандартен
европейски формуляр, общи условия, проект на договора. След подаване на
заявката, проект на договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на
интернет страницата на „Вивус“. С натискане на бутон „подпиши“ се считало, че
той е подписал договора, както и, че се е запознал с Общите условия. Договорът
между „4финанс“ ЕООД и ответната страна бил сключен на ... Твърди, че съгласно
точка 2.2 от ОУ, кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявка за
отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20
минути от изпращането й, като за използването на услугата се начислявала такса
за експресно разглеждане. По силата на договора в полза на длъжника била
отпусната сумата в размер от 500 лв., за период от 30 дни с падежна дата 30.09.2015
г. Сумата от 500 лв. била предоставена на кредитополучателя чрез паричен превод
посредством „Изипей“ в деня на сключване на договора. Съгласно постигнатите
договорености, към главницата се начисляват лихви и такси, които били следните:
договорна лихва в размер на 16,84 лева, начислена въз основа на т 6.1 от Общите
условия за периода от 14.08.2015 г. до 13.09.2015 г. и такса за експресно
разглеждане на кредита в размер на 78,16 лв. С настъпване на падежа на договора
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. На основание
т. 13. 3 от ОУ, при изпадане в забава длъжникът следвало да заплати и надбавка
за наказателна лихва, изчислима като сбор от наказателния лихвен процент, в
размер на законната лихва – 10, 01% и уговорения в специалните условия на
договора лихвен процент – в случая 40, 98 %, като общият размер на
наказателната лихва възлизал на 610, 40 лв. дължима за периода 14.09.2015 г. до
31.01.2018 г. На 01.02.2018г. „4финанс“ в качеството си на цедент, прехвърлило
на “Кредитреформ България” ЕООД – цесионер вземанията по процесния договор, за
което прехвърляне било изпратено уведомление до длъжника. Към настоящия момент
липсвало изпълнение от длъжника. По изложените съображения се моли за уважаване
на предявените искове, ведно със законните последици.
В законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна Т.Я.Я. е депозирала отговор на
исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Оспорва
наличието на валидно възникнало заемно правоотношение, като твърди, че не е
изразила съгласие за сключване на договора за кредит, от който ищецът черпи
правата си. Твърди, че процесният договор е нищожен, поради противоречие с
разпоредбите на чл. 8 до чл.10 от ЗПФУР. Твърди, че възникналото правоотношение
по договора и по-точно неговите клаузи, са нищожни, тъй като са неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Оспорва договорната лихва, като се твърди,
че същата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Поддържа, че в
изпратения на ответницата „стандартен европейски формуляр“ липсват съществени
уговорки от последващия договор за кредит. Сочи, че в договора за кредит има
различни условия спрямо тези по първоначално предоставената преддоговорна
информация. Твърди, че не са изпълнени исканията на чл. 8, ал. 4 ЗПФУР, като не
били спазени и сроковете, посочени в чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗПФУР. По така
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове, със законните
последици.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и по чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл.
99 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане,
произтичащо от сключен с цедента договор за кредит от разстояние.
С договор за цесия № …, сключени между „4финанс“ ЕООД
и “Кредитреформ България” ЕООД
страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, описани в Приложение № 1. По делото е
представено Приложение № 1 от 01.01.2016 г. към договора, в което е посочено
вземането на цедента „4финанс“ ЕООД против Т.Я.Я.,
с посочен единен граждански номер, по договор № ..., с общ размер на прехвърленото вземане от 1
235, 40 лв., размер на отпуснатата главница от 500 лв., възнаградителна лихва
от 16, 84 лв., такса от 78, 16 лв., наказателна лихва от 610, 40 лв. и такса за
събиране от 30 лв. Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното
вземане, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в представеното
приложение към договора.
Прехвърлянето на
вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в
съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На
първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не е
получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от
представената по делото обратна разписка се е върнала с отбелязване като
непотърсена.
Следва обаче да се
приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в
качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с
нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на
иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на
Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Договорът за цесия
е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето
лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец
разполага с материланоправна легитимация в исковото производство пред
настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от договор за кредит от
разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила,
установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези,
съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона
за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната
дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ
и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В
разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис в
редакцията му действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит
от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ
представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в
случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за
действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен
електронен документ.
В
случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните
е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от
разстояние.
По
делото е представен договора за кредит № .. и Общите условия към него, свалени
от системата на кредитодателя, който не носи подписа на потребителя. Тъй като
договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ, последният,
ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на
основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните данни на
кредитополучателя – ответник. Уговорено е, че сумата, предоставена по договора
е в размер от 500 лв., при лихвен процент от 40, 98 % и годишен процент на
разходите от 49, 60 %. Установен е срок за връщане на предоставения кредитен
ресурс от 30 дни с падеж на 13.09.2015 г. Страните са постигнали съгласие за
заплащане на такса за експресно разглеждане от 78, 16 лв. В клаузите на Общите
условия е установено, че договорът за кредит се сключва по искане на
кредитополучателя след регистрация в системата на .. или при налична
регистрация, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на
потвърждаването му от кредитора по електронна поща и извършване на паричния
превод, след като кредитополучателят е приел договора на началната страница на
дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние. В клаузата на т. 3.1
от Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията
по електронната поща имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕП.
По
делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата и приета без
възражение на страните съдебно-техническа експертиза. Вещото лице, направило
справка в електронната система за предоставяне на кредити на цедента - …., е установило, че в
последната е наличен профил на ответната страна Т.Я.Я. с посочени лични данни,
електронен адрес – … и телефонен номер. След регистрация в системата,
последната е генерирала персонален идентификационен номер на потребителя – **********.
Вещото лице е установило, че от същия профил е направена заявка за получаване
на кредит от ….. След попълване на формуляра за кандидатстване с избор на
заемната сума и периода за връщане, се натискал бутон “продължи”, с който се
преминава към следващия етап от кандидатстването, където се изписват
параметрите на договора и условията към него. След запознаване с тях
потребителят следвало да натисне бутон “подпиши”, с което изразява своето
съгласие за сключване на договора. В съдебно заседание, при разпита на вещото
лице, последното е посочило, че на л. 2 от експертизата е дадена екранна снимка
с данните на изследвания профил на ответната страна, като е посочило, че няма
техническо средство, с което да се установи кой реално физически е направил
конкретното кандидатстване за кредит от установения профил. Вещото лице е
посочило, че кандидатстването за кредита, в скучая е направено именно от
установения профил на ответника. Вещото лице конкретизира, че в случая това не
е било първото кандидатстване на лицето за кредит, поради което искането за
кредит се прави чрез влизане в системата от страна на потребителя и избор на
сума и период за погасяване на последната. След натискане на бутона продължи
системата генерира данните на длъжника, така както било примерно визуализирано
на л. 5 от заключението, при което потребителят има възможност да придвижи
екрана надолу, където се намират още 9 от общо 10 страници, на които се намира
договорът и общите условия към него. Вещото лице уточнява, че потребителят след
като се увери, че данните са негови и се запознае с договора натиска бутона
“подпиши”, което било аналогично на физическо подписване на хартиен документ. Вещото
лице е посочило, че договорът съществува в системата в PDF формат, като вещото
лице лично се е запознало с последния и той може да бъде изтеглен по всяко
време. Вещото лице уточнява, че е анализирал наличните данни и профила на
длъжника, като при отговор на въпроса за начина на сключване на договора,
посочва, че дава информация за принципното положение и начина на генериране в
системата, тъй като при сключване на процесния договор, операциите са извършени
в минал момент и не могат да се възпроизведат. Уточнил е, че за подписване на
договора е необходимо единствено да се натисне този бутон, без да е нужно
последният да бъде изтеглен. В таблицата, обективирана в заключението, били
посочени действията, които са извършени от потребителя и които вещото лице е
изследвало и установило, с посочване на идентификационния номер на операцията,
описание на самото действие, дата и час на извършването му и IP адресът, от
който това действие е осъществено. В отговор на поставените от процесуалния
представител на ответника въпроси вещото лице посочва, че потребителят е влязъл
в системата в 17, 21 ч., като след този час е имал възможност да се запознае с
договора и да провери данните, като в 17, 23 часа последният е натиснал бутона
“подпиши”.
Съдът
намира заключението на вещото лице за компетентно и безпристрастно изготвено,
дало пълен и обоснован отговор на поставените за разрешаване въпроси, поради
което съдът цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е
достигнало.
По
делото е представена разписка № … .., издадена от “ИзиПей” АД, от която се
установява, че на посочената дата Т.Я. е получила сумата от 500 лв., преведена
от Вивус, с основание на превода – посочения единен краждански номер на
ответната страна и номера на договора за кредит – ….. Разписката е подписана,
като в полето до подписа е саморъчно изписано името на ответната страна.
Последната не оспори в хода на производството обстоятелството, че подписът за
клиент в представената разписка е положен лично от нея.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (сега с
ново наименование - Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни знаци), електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.
13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13,
ал. 5 ЗЕДЕП). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление,
за установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила
е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ.
Съдът намира, че така представеният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис. Независимо че
електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се
ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна
липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и Определение
№ 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената
практика се приема, че “принципно представянето на документ върху който липсва
подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото
авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване
кой е издателят му”.
В
случая съдът намира за установено, че страните са сключили договор за кредит с
посоченото съдържание, доколкото от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установи, че ответната страна, през
системата на кредитодателя на сайта …….,
е подала заявка за сключване на договора и е генерирала сключване на договор
чрез натискане на бутона „подпиши“. Това е така, доколкото бе установено, че
заявката с посочване на параметрите на договора за кредит е направена от
профила на потребителя Т.Я., след което от този профил при следване на стъпките
на системата, е бил генериран договор със съответните параметри, с който договор
вещото лице се е запознало, и който е приет от потребителя с натискане на
бутона “подпиши”. Обстоятелството, че вещото лице е посочило, че е невъзможно
да се установи, дали действията от посочения профил физически са били
осъществявани от лицето – титуляр на регистрацията, не променя извода, до който
съдът достигна. Това е така, защото профилът на съответния потребител се
създава след въвеждане на неговите лични данни, които в случая съвпадат с тези
на ответната страна, след което се генерира уникален идентификационен код на
този потребител. Възможността за ползване на профила е ограничена, тъй като
последното е възможно единствено с въвеждане на електронния адрес на потребителя
и избраната от последния парола. Всички тези обстоятелства, разгледани в
тяхната взаимовръзка обосновават извода, че именно ответната страна е ползвала
системата на финансовата институция, като след избиране на параметрите на
договора и запознаване с него е дала съгласието за сключването му при
посочените в последния клаузи и съдържание с натискане на бутона “подпиши”.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че не са представени доказателства за изпълнение
на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя
необходимата информация съгласно чл. 8 - 10 ЗПФУР. Заключението на вещото лице
е установило, че на разположение на ответника била предоставена цялата
необходима информация - стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация, договорът за кредит и общите условия към него, приети от ответника
с натискане на бутона "подпиши". Наистина вещото лице е установило,
че от момента на регистрация в системата на кредитната институция – 17:21 часа,
до момента на подписване на договора – 17:23 часа, са изминали две минути. Не
следва да се приеме обаче, че клиентът не е имал достатъчно време за
запознаване с параметрите на договора, което време следва да е осигурено от
институцията, предоставящи кредити от разстояние. Не се установи времето от
генериране на договора до неговото приемане да е било ограничено от самата
институция, като в случая установеното от вещото лице време, през което
потребителят да се запознае с договора е избрано от самия потребител,
осъществил следващите се действия в този кратък интервал.
Сключване
на договор, който по така изложените съображения следва да се приеме, че е с
посоченото съдържание, се установява и от представената по делото разписка № …от
.., издадена от “ИзиПей” АД, от която е видно, че на посочената дата Т.Я. е
получила сумата от 500 лв., преведена от Вивус, с основание на превода –
посочения единен граждански номер на ответната страна и номера на договора за
кредит – …. Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем
има реален характер и се счита сключен в момента на получаване на сумата от
заемополучателя, поради което в случая следва да се приеме, че договорът е
сключен, като за ответника е възникнало задължението за връщане на
предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от 500
лв. при условията и за сроковете, установени в клаузите на договора и общите
условия към него.
В
производството по делото не са ангажирани доказателства от страна на
ответницата, като не са изложени и твърдения в тази насока, че е осъществено
пълно или частично погасяване на задължението за връщане на предоставената за
ползване сума в същата валута и размер, поради което и исковата претенция за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща
главница по Договор за кредит № ….. ., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД,
е основателна и следва да бъде уважена в пълния й предявен размер, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
поддържа да е носител на вземане, възникнало на основание сключения между
страните договор, за такса за експресно разглеждане на кредита в размер на
сумата от 78, 16 лв. и сумата от 610, 40 лв. – наказателна лихва за периода
14.09.2015 г. до 31.01.2018 г.
С
разпоредбата на т. 13. 3, б. „а“ от ОУ е установено, че при изпадане в забава
длъжникът дължи заплащането на надбавка за наказателна лихва, изчислима като
сбор от наказателния лихвен процент, в размер на законната лихва – 10, 01% и
уговорения в специалните условия на договора лихвен процент – в случая 40, 98
%.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите. В чл. 143, т. 5 ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността
на клауза в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с
добрите нрави.
Съгласно
т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани
някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В
мотивите на тълкувателното решение е прието, че неустойката следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Като
съобрази цитираната задължителна съдебна практика, настоящият съдебен състав
намира, че обезщетението за забава, уговорено в т. 13.3 от ОУ, която по своята
правна природа представлява установена неустойка за неточно изпълнение на
задължението на потребителя за връщане на заетата сума в срок, противоречи на
добрите нрави. Това е така, тъй като размерът на последната се формира от
размера на законнната лихва за забава, който се добавя към размера на годишния
лихвен процент, установен в договора, като така установения размер на
неустойката се начислява за всеки ден забава върху просрочената сума, което
води до несъответствие на така установеното обезщетение с добросъвестността,
тъй като последното излиза извън присъщите за всяка неустоечна клауза
обезщетителна и санкционна функции. В случая последната е установена при превес
на санкционната функция и с оглед генериране на допълнително възнаграждение за
кредитодателя. Нещо повече - размерът на тази неустойка е несъвместим с краткия
срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 30 дни.
Не
следва да се присъди и претендираната такса за експресно разглеждане на
заявката за отпускане на кредита в размер на сумата от 78, 16 лв., тъй като
последната е такава свързана с усвояване на кредита и е начислена в
противоречие с разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, която правна норма
установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и
управление на кредита.
По
така изложените съображения предявените искове, в частта им с която се
претендира заплащане на сумата от 610, 40 лв. – наказателна лихва за периода от
14.09.2015 г. до 31.01.2018 г. и сумата от 78, 16 лв. – такса експресно
разглеждане, следва да се отхвърлят.
В
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на правния спор
следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност. В производството по делото
ищецът е сторил разноски в общ размер от 420 лв., от които 150 лв. за заплатена
държавна такса, 150 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза и 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, от които с оглед уважената
част от предявените искове следва да се присъди сумата от 189, 30 лв.
С
оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в
производството се следват и на ответната страна. Последната е защитавана на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., поради което в полза на а. М.С. следва да
бъде определено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл.
7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер от 313, 21 лв. Доколкото производството по
делото е приключило след разглеждането му в четири съдебни заседания, на три от
които се е явил и процесуалният представител на ответната страна, към така
определеното възнаграждение следва да се присъди и сумата от 100 лв. на
основание чл. 7, ал. 8 от Наредбата, или адвокатското възнаграждение е от общо
413, 21 лв. С оглед изхода на правния спор и съобразно отхвърлената част от
предявените искове на адв. С. следва да бъде присъдена сумата от 239, 38 лв.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.Я.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 6 ЗПФУР и чл. 99 ЗЗД на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Шандор Петьофери“ № 10, сумата от 500 лв., представляваща незаплатена
главница по Договор за кредит № …..., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД, които
вземания са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания от ...,
сключен между „Кредитреформ България” ЕООД и „4финанс“ ЕООД, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 13.09.2018 г., до окончателно
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофери“ № 10, против Т.Я.Я., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 78, 16 лв., представляваща такса
за експресно разглеждане и сумата от 610, 40 лв. – наказателна лихва за периода
14.09.2015 г. до 31.01.2018 г., дължими на основание Договор за кредит № …...,
сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД, които вземания са прехвърлени на ищеца
с Договор за прехвърляне на вземания от ..., сключен между „Кредитреформ
България” ЕООД и „4финанс“ ЕООД.
ОСЪЖДА Т.Я.Я. да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Кредитреформ България” ЕООД сумата от 189,
30 лв. – разноски в производството по гр.д. № 14789/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Кредитреформ България” ЕООД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с
чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на а. М.С.,
вписана в Адвокатска колегия – Х. с личен номер на …., с адрес гр. П., ул. „Ф. К“
№ …………., сумата от 239, 38 лв.– адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 14789/2018 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване,
с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП