№ 169
гр. Плевен , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ана И. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана И. Илиева Гражданско дело №
20204430104531 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от
„Теленор България“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост“, Бизнес Парк София, сграда №6, чрез
процесуалния представител адв. *** срещу И. М. В. ЕГН **********, с адрес
в *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал. ЗЗД с искане да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума от 155,90 лева за незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 09.02.2016 г. за периода от 05/2017 г. до 01/2018 г., както и
сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, заповедта по която е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение
указанията на съда е предявен настоящия иск. Излага се, че ответникът е
абонат на ответното дружество по повод на сключен между тях Договор за
мобилни услуги от 29.11.2015г., за мобилен номер *** по програма „Резерв
Стандарт 39.99 лв.“, с тарифиране на интервали 60 секунди, със срок на
действие на договора 24 месеца. Сочи се, че впоследствие между страните е
сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
09.02.2016г., като във връзка със сключеното допълнително споразумение е
сключен и договор за лизинг от същата дата, съгласно който договор
ответникът е получил за възмездно ползване мобилно устройство SONY
модел Xperia M4 Aqua В1аск, на изплащане, посредством 23бр. лизингови
1
вноски, всяка в размер на 15,99лв. Твърди се, че абонатът не е изпълнил
задължението си по договора за мобилни услуги, по който са издавани
фактури за потребените от него договорни услуги. Сочи се, че ищецът е
издал следните фактури: Фактура №**********/1803.2016г.;Фактура
№**********/ 18.04.2016г.; Фактура №********** /1.8,05.2016г.;Фактура
№**********/ 18.06.2016г. и Фактура №**********/18.07.2016г. Излага се,
че ответникът не е заплатил сумите, за които са издавани процесните
фактури, поради което ищецът се е възползвал от възможността да прекрати
договорните отношения между тях. Твърди се, че поради прекратяване на
договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги,
на основание т.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговите договори
дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство са
обявени за предсрочно изискуеми. Сочи се, че съгласно чл.3(2) от договора за
лизинг месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на
мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и ОУ на „Теленор България ЕАД. Излага се, че
при сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите, а именно 18-то число от месеца. Твърди се, че
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания е довело до предсрочното прекратяване по вина
на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер
/чл.12, ал.2 от ОУ. Сочи, се че поради предсрочното прекратяване на
договора са станали предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими
след месец 05/2017г., съгласно уговорения погасителен план, в размер на
155,90 лева за периода от м.05/2017г. до м.01/2018г. Твърди се, че ответникът
се е съгласил и е приел ОУ на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Излага се, че съгласно чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин
и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й". Твърди се, че неплащането в срок на издадените фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ищеца /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор с ответника. Излага се, че при
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск и д му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски. Излага, че процесният договор е прекратен едностранно от
оператора съгласно т.11 при условията на чл.75, вр. чл.19б от ОУ, поради
вина на абоната да не заплаща месечните плащания по договора. Твърди, че
2
за самото прекратяване на договора не се изисква форма нито за валидност,
нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради
неизпълнение на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Сочи, че по делото не са налице доказателства ответникът да е
заплатил дължимите лизингови вноски. Навежда доводи, че съгласно чл.12,
ал.2 от ОУ към Договора за лизинг месечните лизингови вноски и др.
плащания стават предсрочно изискуеми при прекратяване на абонамента за
мобилната услуга. Излага се, че при прекратяване на договора за абоната е
възникнало задължението да плати преди уговорения падеж всички
неплатени лизингови вноски. Сочи се, че сумата съответства на броя и
размера на предсрочно изискуемите вноски с оглед датата на настъпване на
предсрочната изискуемост.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният
представител на ответника е упражнил процесуалното си право да подаде
отговор на исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер, както и
обстоятелствата, въз основа на които се претендира вземането. Счита, че
предявените искове са неоснователни и недоказани. Излага, че ищецът
едностранно и предсрочно е прекратил договорните отношения между
страните без предизвестие и покана за плащане. Сочи, че операторът е
следвало да уведоми потребителя, че упражнява правото си на едностранно
прекратяване на договора. Излага, че в конкретния случай не са представени
доказателства, че ищцовата страна да е упражнила правото си да прекрати
едностранно договора и, че това нейно изявление е достигнало до ответника,
доколкото не е изпращана покана за доброволно плащане и ответникът не е
бил уведомен, че договора ще бъде прекратен. Твърди, че процесната сума е
погасена по давност. В случай, че съдът уважи исковата претенция прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск на посочените в отговора на ИМ
основания.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1871/2020 г. по описа на ПлРС е
видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№994/22.05.2020 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на
кредитора – ищец по настоящето дело сумата 155,90 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски, както и законната лихва върху главницата от
21.05.2020 г. до изплащането на вземането, както и сумата 25 лева за
деловодни разноски и 180 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от
кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на
заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото
3
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
По делото се установява, видно от представените с ИМ писмени
докозателства, че между Теленор България ЕАД - като доставчик и ответника
И. М. В. ЕГН **********– като потребител, са сключени следните договори:
1.Договор за мобилни услуги от 29.11.2015 г.,от който се установява, че
ответникът е избрал да ползва абонаментна програма „Резерв Стандарт“ с
месечна такса от 39,99 лева.
2. допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от
09.02.2016 г., от който се установява, че ответникът е избрал да ползва
абонаментна програма „Резерв Стандарт“ с месечна такса от 25,99 лева.
Договорено е и, че при подписването на споразумението ответникът е
получил устройство марка „Sony, модел „Xperia M4 Aqua Black“.
3. Лизингов договор от 09.02.2016г., съгласно, който на ответника е
предоставено мобилно устройство марка „Sony, модел „Xperia M4 Aqua
Black“ с месечна погасителна вноска от 15,99 лева.
Видно е от ОУ към Договора за лизинг, че страните са се договорили че:
при разваляне на договора по вина на лизингополучателя последния дължи на
лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени лизингови
вноски до размера на общата цена, посочени в писмения договор между
страните, както и всички други парични задължения и други задължения,
предвидени в договора за лизинг, в това число неустойки за лизинг и др.
/чл.11, ал.2/; месечните вноски и др. дължими възнаграждения стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни
услуги, сключен от лизингополучателя, както и в случай на забавяне в
плащанията на дължими съгласно този договор плащания /чл.12/.
Установява се от приложената по делото запис на заповед, че ответникът
е подписал такава в полза на ищеца за сумата от 358,57 лева, която запис на
заповед е предявена за плащане на 09.02.2016 г.
Приобщено като доказателство по делото е и заявление за пренасяне на
номера на ответника в мрежата на Теленор
Видно е от представените по делото доказателства, че на ответника са
издадени и следните фактури за процесния период: : Фактура
№**********/18.03.2016г. на стойност 43,14 лева със срок за плащане -
02.04.2016 г.; Фактура №**********/ 18.04.2016г. на стойност 43,14 лева със
срок за плащане - 03.05.2016 г.; Фактура №**********/18.05.2016г. на
стойност 41,58 лева със срок за плащане - 02.06.2016 г; Фактура
№**********/ 18.06.2016г. на стойност 15,59 лева със срок за плащане -
03.07.2016 г и Фактура №**********/18.07.2016г. на стойност 738,00 лева със
срок за плащане - 02.08.2016 г., от които 296,21 лева вноски за лизинг.
4
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1
ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно възникнало вземане
срещу ответника в размера на претендираните суми по процесния договор; да
докаже настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към
датата на подаване на исковата молба
В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимите суми, както и
евентуално направените възражения.
С оглед на сърбаните по делото доказателства, съдът намира, за
безспорно установен факта на сключването на договор за финансов лизинг, с
предмет- мобилно устройство, въз основа на които ищецът- като
лизингодател, се е задължил да предостави на лизингополучателя- ответникът
по делото, за временно и възмездно ползване, съответната лицзингувана вещ,
срещу насрещното задължение на лизингополучателя, да заплаща
лизинговата цена, по погасителен план от по 23 бр. вноски.
Договорът за лизинг е двустранен и възмезден, като лизингодателят е
задължен да предаде на лизингополучателя за ползване лизинговата вещ, а
последният да заплаща лизингови вноски съгласно погасителен план.
От доказателствата по делото е установено, че ищецът като
лизингодател е изпълнил задължението си да предостави на
лизингополучателя за ползване лизинговата вещ. Лизингополучателят обаче
не е изпълнил задължението си за плащане на лизинговите вноски, като
считано от м. март 2016 г. е спрял плащанията. Срокът и на договора е
изтекъл, а лизингополучателят – ответник в настоящето производство нито е
върнала лизинговите вещи на лизингодателя, нито е заплатила тяхната цена.
Поради това с оглед исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да
заплати неиздължените лизингови вноски, които са в размер на 155,90 лева.
За неоснователно съдът приема възражението на особения представител
на ответника, че същият не е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на договора. Видно е, че страните са се договорили, че
месечните вноски и др. дължими възнаграждения стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен
от лизингополучателя, както и в случай на забавяне в плащанията на дължими
съгласно този договор плащания, без обаче да са въвели задължение
изправната страна да уведоми другата, че счита договорът за развален.
5
За неоснователно съдът приема и възражението на особеният
представител на ответната страна, че вземането е погасено по давност. Както
вече беше посочено – при договора за финансов лизинг, лизингодателят, се е
задължил да предостави на лизингополучателя- ответникът по делото, за
временно и възмездно ползване, съответната лицзингувана вещ. За разлика от
оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на
лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е
калкулирано по такъв начин, че да покрива първоначалната стойност на
актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба. Интересът на
лизингодателя при финансовия лизинг е получаване на цялото предварително
уговорено лизингово възнаграждение при условията на разсрочено плащане.
Или при договора за финансов лизинг се заплаща на разсрочени падежи (на
части) едно общо неделимо задължение за главницата, по отношение на което
съдът приема, че следва да се прилага общата 5-годишна давност. Връщането
от лизингополучателя във времето на финансираната сума (трансформирана в
закупения и предоставен на лизинг актив), на разсрочени погасителни
вноски, не превръща договора за финансов лизинг в такъв за периодични
плащания, а представляват частични плащания по договора. В настоящия
случай съдът приема, че лизинговите вноски са били изцяло изискуеми от
03.08.2016 г. /деня след датата, на която доброволно ответникът е следвало да
плати същите, поради прекратяване на договора/. До датата на образуване на
заповедното производство по ч.г.д. № 1871/2020 г. по описа на ПлРС
приложимата пет годишна погасителна давност не е изтекла, поради което и
направеното възражение от страна на особения представител на ответника
като неоснователно следва да се остави без уважение.
Поради изложеното съдът намира, че исковата претенция е основателна
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в размер на 205,00 лева
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 505,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.
М. В. ЕГН **********, с адрес в *** дължи на „Теленор България“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост“, Бизнес Парк София, сграда №6, сума от 155,90 лева за
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.02.2016 г.,
6
дължими за периода от 05/2017 г. до 01/2018 г, на основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр. чл. 345, ал.1 от ТЗ
ЗЗД.
ОСЪЖДА И. М. В. ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на
„Теленор България“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост“, Бизнес Парк София, сграда №6,
сумата от 205,00 лв., представляваща сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1871 по описа за 2020 г. на Плевенски районен съд, разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. М. В. ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на
„Теленор България“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост“, Бизнес Парк София, сграда №6,
сумата от 505,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7