Решение по дело №75/2013 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

          № 411                     19.12.2013 г.                              град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд

на 19.11.2013 г.,

в публичното съдебно заседание в следния състав :

                                                                    Съдия :  Методи Величков

Секретар : Мария Стоянова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №  75 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 124, ал.1 ГПК – предявени са два обективно съединени положителени установителни искове.

          По съображения изложени в исковата молба, след частично оттегляне на иска за сервитутната зона, след конкретизация на основанието, въз основа на което се претендира правото на собственост върху земята и нейната площ, ищецът Община П., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника “Ч.Е.З. Р. Б.” АД, че Община П. е собственик :

На основание п-ф 7, ал. 1, т. 7 ПЗР от ЗМСМА на трафопост „П.”, /като съвкупност от сграда и енергийно оборудване/, панелно строителство, построен в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ сграда с идентификатор ***,  с административен адрес на обекта : ***,

На основание п-ф 42 ПЗР от ЗОС, че е собственик на площта от 86 кв. м., върху която е построена сградата, 

както и моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ответната страна “Ч.Е.З. Р. Б.” АД, оспорва исковете като недопустими, а по същество като неоснователени и недоказани. Позовал се е и на изтекла придобивна давност. Моли да му се присъдят направените разноски.

С оглед депозираната изрична молба от ответника с рег. № *** г. /л.192 от производството пред ПРС/, в настоящето производство “Н. е. к.” ЕАД гр. С., не участва като трето лице помагач на ответното дружество, независимо, че са й изпращани преписи и призовки.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12, чл. 235, ал.2 и чл. 237, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното :

Съдът намира, че исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от нейното предявяване. Касае е се за правен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяването на исковете и не са налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до тяхното погасяване. По възражението на ответника за недопустимост на исковете, съдът се е произнесъл с изрично определение  № 631 от 03. 06. 2013г., като е приел, че те са процесуално допустими. Към настоящия момент следва да добави, че така предявения установителен по отношение на трафопоста, се явява допустим съгласно т.2 от ТР на № 8/2012, постановено на 27.ноември.2013 г. на ОСГКТ на ВКС. Предявеният установителен иск за земята под него, също се явява допустим,  макар, че не е предявен за целия имот, а за част от него. Същият би се явил недопустим, ако беше предявен за целия имот, тъй като за целия имот не е налице правен спор. За частта от имота, под трафопоста, същият е допустим, тъй като е налице правен спор, вече е предявен установителен иск за трафопоста и при евентуалното му уважаване, с оглед разпоредбата на п-ф 4а от Закона за енергетиката, ищецът би имал право да претендира наем или наемоподобен доход. Следователно исковата молба подлежи на разглеждане по същество.

I. По отношение установителния иск за трафопоста. Видно от заключението и  допълнителното заключение на вещите лице Б. П. и инж. И. К. по комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза, които съдът възприема като обективни и компетентно изготвени, трафопостът представлява площадков енергиен обект, по смисъла на т. 41 ДР на ЗЕ и като такъв съставлява съвкупност от два компонента: сграда и трайно прикрепено към нея енергийно оборудване, като трафопостът е елемент от енергийната система.

Видно от АДС № *** г., от ВРИД Кмета на Община П., трафопостът е актуван като държавна частна собственост, като е отбелязано, че е изграден през 1982г. В графа 2 от същия е отбелязано, че е актуван на основание ПМС от 1993г. и писмо *** г. на „Н..ЕК. АД – клон Е. гр. П. /л.168 от п-вото, развило се пред ПРС/.

Видно от приложено строително разрешение № ***г., на СД /с. д./ „И.С.С.” е разрешено да построи трафопоста. /л.168 от п-вото, развило се пред ПРС/. На съда служебно е известно, че старото наименование на кв. „П.” е кв.”Б. м.”.

От паспорт техн. картотека  - картон № * /форма № 10/ на МЕГ Д.С.О. „Е.”, Д.С.П. „Е.” – о. С., е видно, че трансформатора е включен под напрежение на 15.12.1982 г., а от паспорт, форма № * на С.К. “Е.” - район С., П. “Е.” – П., Е. район П., се установява, че процесният трансформаторен пост е въведен в експлоатация на 15.12.1982 г. В двата паспорта са посочени подробни технически характеристики на процесния трафопост /л.150 –л.188  от п-вото пред ПРС/. Горните обстоятелства се установяват и от последните три абзаца от допълнителното заключение на вещото лице инж. Р.Н.Н., което съдът възприема. /л.100 от п-вото/.

Видно от т.5 от първоначалната и от т.2 от допълнителната комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза на вещите лица Б.П. и И.К. /л.72 и л.89 от делото/ към момента на влизане в сила на ЗМСМА – 17.09.1991 г., процесният трафопост се е водел в инвентарните книги на предприятие „Е.” – П. като ДМА като сграда и машини и съоръжения от 1982 г.  Това обстоятелство се потвърждава от приложените по делото инвентарни книги, от които е видно, че същият се е водел с инвентарен № *** в представения препис от инвентарната книга /л.29/ и в представения нотариално заверен препис от нотариус *** от същата инвентарната книга /л.108/. С оглед представянето от страна на ответното дружество на нотариално заверени преписи от инвентарната книга и от протокол за оценка на имуществото на клон П. на Н.Е.К. АД към 31.март.1992 г. съгласно 179 ПМС от 13 сепнември 1991 г., съдът намира, че ищецът е доказал инстинноста на тези представени от него писмени доказателства. Обстоятелството, че се води като машини и оборудване, с инвентарен номер ***, е видно и от представеното извлечение от сметка № 204 /л.34/.

От свидетелските показания на С. Т. А., служител в ответното дружество от 22години, се установява, че трафопостът се стопанисва и ползва само от дружеството, като никой друг няма ключове и достъп до него, а ако е необходимо да влязат някакви контролни органи, това става само след отключването му от служители на дружеството и в тяхно присъствие. Свидетелските показания на същия кореспондират и с представените писмени доказателства, касаещи провеждането на технически изпитания, ремонт и поддръжка на трафопоста /л.172 – л.179 от развилото се п-во пред ПРС/. /

Видно от акт № ***г., трафопостът е актуван като общинска частна собственост, а в графа 2 като правно основание е посочено 9.11.1999г., чл.2, ал.1, т.9 от ЗОС /Дв. 96 – 1999г./ във връзка с п-ф 10 от ПЗР на ЗОС.

Видно от Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерския съвет се образува “Н.Е.К.” ЕАД като еднолично търговско дружество с държавно имущество, като в него са включени обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика, съгласно Приложение № 1. Видно от същото приложение като част от С. е. к. – С. о. е включено и П. “Е.”- П.. Поради това и съдът намира, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА държавното предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на област П. е  “Е.” – П..

Видно от Заповед № *** г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси “Н.Е.К.” ЕАД се преобразува, чрез отделяне на ново е.а. д. “Е. – С. о.” ЕАД, което дружество става правоприемник на активите, включително на електроенергийните съоръжения /електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент на ел. енергия/ на територията на югозападната част на България. С Решение № 20/02.11.2007 г., постановено по ф.д. № 6358/2000 г. на СГС, е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на “Е. – С. о.” ЕАД, чрез вливането му в “Е.- С.” АД. С Решение № 21/29.01.2008 г., постановено по ф.д. № 6358/2000 г. на СГС е вписана промяна на наименованието на “Е.- С.”АД в “Ч.Е.З. Р. Б.” АД.

От първоначалната и допълнителната комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза на вещите лица Б.П. и И.К., както и от обясненията на вещите лица в съдебно заседание, се установява, че

-          процесният трафопост обслужва 386 броя потребители, само на територията на Община П.;

-          в ответното дружество не се съхраняват счетоводни данни към 17.09.1991 г. поради настъпили промени в собствеността, наименованието на предприятията, начина на водене на счетоводната отчетност - първична и аналитична, от ръчна до електронна, реда и мястото за съхранение на документи, както и дългия период от време;

-          в Д. а. гр. П. е съхранен баланс на “Н.Е.К.” ЕАД, “Е.” - клон П. към 31.12.1991 г., видно от който предприятието притежава ДМА на една обща стойност, но липсва запазена оборотна ведомост или друг документ, от който да бъде направен извод за конкретните ДМА, включени в баланса и във формираната обща стойност и в частност за включването на процесния трафопост в баланса. В д. а. не се съхраняват сметки 201, 203 и 204 към 1991г., а по Закона за счетоводството е изтекъл срокът за съхранение на тези документи. Само от балансовата стойност не може да се направи извод дали процесният трафопост е включен в баланса. Единствените съхранени документи са инвентарни книги, които са с период на създаване от 1948 г. до 2000 г., част от които са на книжен носител (тетрадка), а други - на електронен носител;

-                     процесният трафопост се води в инвентарните книги на ответното дружество по сметка № 203, като сграда под инвентарен № *** с дата на придобиване *** г. и по сметка 204, като машини и съоръжения, с инвентарен номер ***, което е видно и от представените извлечения /л. 34и сл./

-                     има трафопостове, които могат да се изключат от енергийната система, без това да повлия не самата система, но процесния трафопост не е от тях и освен, че захранва 386 потребители, същият захранва и останали трафопостове от системата.

От правна страна:

Предявеният иск за право на собственост върху трафопоста е с правно основание чл.124 ГПК, вр. §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА. За основателността на този иск ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи придобиване собствеността върху процесния имот, чрез установяване наличието на предпоставките на §7, ал.1, т.7 ЗМСМА, а именно: че процесното съоръжение е елемент на енергийната система, че то обслужва само територията на Община П. и че не е включено в капитала, уставния фонд или се води в баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към датата на влизане на ЗМСМА в сила - 17.09.1991 г.

Съгласно Решение № 244 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 99/2009 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката, задължителна за съдилищата, с приемането и влизането в сила на §7 от ЗМСМА, първата му редакция /в сила от 17.09.1991 г./, се определя кои държавни имоти преминават в собственост на Общините по силата на самия закон. С ал. 2 от §7 от ЗМСМА, в сила от 30.05.1995 г. са изключени от действието на ал.1 имотите, които са включени в капитала, уставния фонд, или се водят в баланса на търговско дружество, фирма, или предприятие с държавно имущество. Макар тази разпоредба да е приета по-късно, следва да се приеме, че тя поражда действие едновременно с алинея първа на този текст, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество. Да се приеме противното, означава да се обезсмисли приемането на ал.2 от §7 от ЗМСМА и всички имоти, дори тези, които се стопанисват и управляват от държавните предприятия и дружества, ако имат значение за населението на общината, да станат държавна собственост.

Съгласно Решение № 314 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1061/2010 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката, задължителна за съдилищата, до влизане в сила на ЗС (16.11.1951 г.) няма общинска собственост. Конституцията от 1947 г. установява единството на фонда на държавната собственост, като премахва и разликата между общинската и държавната собственост. Общините се грижат единствено за правилното управление на държавната собственост. Конституцията от 1971 г. в редакцията й до 1990 г. /отм./ също не урежда общинската собственост като отделен вид собственост. Тя не въвежда промяна в предишния режим на държавната собственост, но извършва систематизация и детайлизиране. Формите на собствеността, които признава, са държавната, кооперативната собственост, собствеността на обществените организации и личната собственост. В нея изрично е записано, че държавната собственост съставлява единен фонд. Изяснено е, че държавата осъществява правото си на собственост чрез стопанските и други организации, в непосредственото оперативно управление на които се намират отделните части на единния държавен фонд. С измененията през 1990 г. на Конституцията е прокламирано наличието както на държавна, така и на общинска собственост. Действителното разграничение обаче на двата вида собственост законодателно е уредено едва с измененията на чл. 6 ЗС и § 6 и § 7 ПЗР на ЗМСМА. Въз основа на разграничителните критерии по § 7 ПЗР на ЗМСМА заварените държавни имоти се определят на държавни и такива, които по силата на закона придобиват статут на общинска собственост, въпреки че самият закон, както и ЗС в своя чл.6, т.8, използват понятията "преминаване", "прехвърляне" на собствеността от държавата на общините. При тази правна уредба е изключено един имот да е бил общинска собственост преди Закона за собствеността и до измененията на чл. 6 ЗС и § 6 и § 7 ПЗР на ЗМСМА, а след влизането им в сила зависи от въведените разграничителни критерии, ако не е реституиран на други правни субекти.

Съгласно Решение № 1064 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3969/2007 г., II г. о., ГК, с  влизане в сила на ЗМСМА е направено разграничение на държавната и общинска собственост като в § 7 е посочено кои от бившите обекти на държавна собственост преминават в собственост на общините. Съгласно т. 7 от разпоредбата, общинска собственост стават мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната и др. системи, обслужващи територията на съответната община и невключени в уставния фонд на търговски дружества. Характеристиката на обектите, които преминават в собственост на общините, налага изводът, че критерий за отделянето на общинската собственост от тази на държавата е нейното предназначение - да обслужва общинската инфраструктура. Към момента на приемане на ЗМСМА е действал чл.2 от отменения Закон за електростопанството от 1975 г., съгласно който електрическите централи, уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост като с ал.2 е дадено право на кооперативни и други обществени организации с разрешение на А. "Е." да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, но само за задоволяване на собствените им нужди от електрическа енергия. Този закон е отменен със Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г., с който е възприет принципът за осъществяване на дейността в енергетиката от юридически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон, въз основа на разрешения и лицензии от ДКЕВР, създадена със същия закон като държавен орган - юридическо лице към Министерския съвет. Въведено е изискване с чл.28 лицензиантът да е собственик или ползвател на обектите, чрез които осъществява лицензионната дейност. Следователно специалните закони, уреждащи собствеността на обектите, част от електропреносната мрежа, са предвиждали те да бъдат собственост на съответните юридически лица, които осъществяват дейности по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия. При действието на отменения чл.7 ЗС, който е бил в сила към момента на влизане в сила на ЗПСМА, държавата е предоставяла на държавните учреждения или предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им. Същевременно службите по държавни имота са имали задължение да отразяват в актовете за държавна собственост съгласно чл.84 Наредбата за държавните имоти (отменена през 1996 г.) промените в правото на стопанисване и управлението върху държавните недвижими имоти.

Съгласно Решение № 150/07.05.2012 г., постановено по гр.д. № 1052/2011 г. на ВКС, II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката, задължителна за съдилищата, ако имотът, предоставен на държавно предприятие, е включен в капитала на преобразувано търговско дружество, същият не може да премине в собственост на общината. Включването на имота в баланса на държавното предприятие към 17.09.1991 г. запазва правото на собственост върху този имот в патримониума на държавата, а оттам и възможността за последващото му включване в капитала на преобразуваното търговско дружество, дори към този момент имотът да е имал посоченото в ал.1 на §7 ПЗР ЗМСМА предназначение. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК - решение № 197/28.06.2010 г. по гр.д.№ 875/2009 г. на І ГО на ВКС, решение № 713/18.10.2010 г. по гр.д. № 450/2009 г. на І ГО на ВКС, решение № 97/25.02.2010 г. по гр.д. № 99/2009 г. на І ГО на ВКС, решение № 83/15.05.2010 г. по гр.д.№ 68/2010 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 943/04.03.2010 г. по гр.д. № 2809/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 52/03.11.2011 г. по т.д. № 325/2009 г. на ІІ ТО на ВКС. Целта на законодателя е да преминат в собственост на общините тези имоти, които са изградени със средства от общинския бюджет, целеви средства от заеми на общините, със средства от самооблагане на населението или с негов труд, както и такива, които държавата безвъзмездно е предоставила на общините. За имотите, които са строени със средства на юридически лица с държавно имущество обаче законодателят е изключил възможността да станат собственост на общините, дори те да се ползуват за целите, посочени в ал.1 на §4 ПЗР ЗМСМА. Дори имуществото да е било ползвано за целите, посочени в тази разпоредба, правото на собственост върху него не преминава в патримониума на общината с влизане на ЗМСМА в сила, ако към този момент същото е включено в уставния фонд на държавна фирма или предоставено в оперативно управление и ползване на държавно предприятие, респ. включено в баланса или в капитала на търговско дружество с държавно имущество, което удостоверява произходът на средствата за изграждането му, обвързвайки диференцирането на общинската собственост от държавната и с конкретното му предназначение, т.е. с конкретните нужди, които то обслужва. За установяване на това обстоятелство следва да бъде допуснато изслушване на експертиза, ако страната, като последващ приобретател, не разполага с документите, удостоверяващи предоставянето на имота за ползване и управление по реда на НДИ/ отм./. Ако такива документи са били представени пред въззивния съд от трето, неучастващо в производството по делото лице, съдът е длъжен да допусне изслушване на експертиза въз основа на съдържащите се в новопредставените писмени доказателства данни, освен ако въз основа на съдържащите се в тези документи записвания може и сам да извърши преценката дали имотът се е водел по баланса на фирма или предприятие с държавно имущество като предоставен за ползване и управление преди преобразуването на предприятието в дружество по реда на ТЗ.

С оглед проследения по-горе режим на собственост на енергийните обекти, както и обстоятелствата, че процесният трафопост е изграден през 1982 г., не се съхраняват оборотните ведомости или други счетоводни документи, поради изтичане срока на съхранението им, включване на процесния трафопост в инвентарните книги на д. е. п. “Е.”- П., наличие на два броя паспорти /различни форми № ** и № */ на С.К. “Е.”- П., съгласно които процесният трансформаторен пост е въведен в експлоатация през 1982 г., съдът намира, че същият трафопост е бил включен в баланса му. В този смисъл са и Решение № 1064 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3969/2007 г., II г. о., Решение № 1155 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2304/2007 г., I г. о., ГК,  Решение № 244 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 99/2009 г., I г. о., ГК и Решение № 150/07.05.2012 г., постановено по гр.д. № 1052/2011 г. на ВКС, II г. о., ГК.

Освен това в настоящия случай видно от комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза на вещите лица Б.П. и И.К. ответното дружество притежава акт за държавна собственост № *** г., с който процесният трафопост е актуван като държавна собственост, като съгласно същия акт процесният трафопост е изграден през 1982 г. По това време единственото държавно електроенергийно предприятие на територията на област П. е “Е.”- П., като видно от представените писмени доказателства, процесният трафопост е предоставен за стопанисване и управление на “Е.” – П..

Съгласно Решение № 150/07.05.2012 г. по гр.д. № 1052/2011 г. на ВКС, II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката, задължителна за съдилищата, липсата на писмени доказателства за установяване обстоятелството, че процесният имот е бил включен в уставния фонд на държавната фирма-праводател на ответника, респективно - в капитала на такова дружество или да се води по баланса му към 17.09.1991 г. не води до извод, че процесният имот е собственост на ищеца. Достатъчно е процесният имот да е включен в баланса на фирма с държавно имущество, за да се приеме, че държавата запазва правото на собственост и след влизане в сила на ЗМСМА.

С оглед устните обяснения на вещото лице инж. К., дадени в с. з. на 22.10.2013 г., съдът намира, че ищецът в конкретния казус не е доказал и наличието на първата положителна предпоставка по ал.2 от § 7 ЗМСМА, а с оглед  гореизложеното съдът намира, че е налице отрицателната предпоставка на ал.2 от § 7 ЗМСМА - процесният трафопост е бил включен в баланса на “Е.”- П. към датата на влизане на ЗМСМА в сила - 17.09.1991 г. Следователно установителният иск, касаещ трафопоста, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради което пък съдът не следва да обсъжда възражението на ответника за изтекла придобивна давност. 

II. По отношение втория установителен иск за правото на собственост на земята под трафопоста, в размер на 86 кв. м. Видно от първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице инж. Р.Н.Н., както и от устните обяснения, двете подземни шахти с обща площ от 6 кв. м., служат за охлаждане на трансформаторите и представляват част от трафопоста, като същите не представляват част от разгънатата площ на обекта, а заедно с площта на трафопоста – 80 кв., дават сбор от 86 кв. застроена площ.  За основателността на този иск, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи предпоставките на § 42 ПЗР на ЗОС / ДВ, бр.96 от 5.11.1999 г../, а именно: че процесната земя е част от застроени или незастроени парцели и имоти, че имотът е частна държавна собственост, че имотите са отредени за жилищно строителство или за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите подробни устройствени планове, че всичките тези условия са били налице към датата на влизането в сила на закона /09.11.1999 г./. 

Видно от първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице инж. Р. Н., към 1999 г. трафопостът попада в кв. *** „***” по плана на гр. П. от 1976 г., действащ и към 17.09.1991г. /момента на влизане в сила на ЗМСМА/ и към 01.06.1996 г. /момента на на влизане в сила на ЗОС/, като на плана трафопостът е нанесен и обозначен със знак.  По плана от 2004 г., трафопостът попада в УПИ ** „***”, в кв. ***, като и по този план трафопостът е нанесен и обозначен със знак. Установява се, че по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, трафопостът представлява сграда с идентификатор ***, построена върху поземлен имот с идентификатор ***.

Следователно процената площ, представлява част от застроен имот, който е бил отреден /и все още е отреден/ както за жилищно строително, така и за обществено и блогоустройствено мероприятие - поща.

Към 1999 г., когато е публикувана разпоредбата на п-ф 42 от ПЗР на ЗОС, е бил в сила Закона за държавната собственост, който в чл.2, ал.1,  регламентира два вида държавна собственост – публична /ал.2 / и частна  /ал.3/. По делото не са събрани доказателства, а няма и твърдения от ответника, процесният имот да е бил публична държавна собственост, поради което и предвид изложените по-горе подробни съображения за режима на държавната собственост и по аргумент от чл.2, ал.3 ЗДС, съдът намира, че към  09.11.1999 г. процесният имот е бил частна държавна собственост.

С оглед изложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на предпоставките по п-ф 42 ПЗР на ЗОС, поради което искът за земята се явява основателен и следва да бъде уважен, така както е отбелязан на скицата на вещото лице инж. Р.Н., която следва да се приподпише от съда и да представлява неразделна част от решението.

Ищецът е направил разноски по делото общо в размер на 1394,59 лв., от тях : 554,59 лв. за държ. такса по първия иск /л.238 от п-вото пред ПРС/ и 50 лв. държ. такса за втория иск /л.22 от същото п-во/, адв. хонорар в размер на 300 лв. /л.225 от п-вото пред ПРС/ и хонорари за вещи лица – 100 лв. /л.224 от п-вото пред ПРС/, 200 лв. /л.97/, 100 лв. /л.98/ и 100 лв. /л. 117/. Няма доказателства по смисъла на т.1 от ТР от 06.11.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, да са внасяни държавна такса в размер на 188,40 лв. и такса за вписване в размер на 18,84 лв. Освен това самата такса от 554,59 лв  е правилно изчислена и внесена, с оглед указанията на САС, дадени в определението за определяне на родово компетентен съд, поради което дори и да е внесена и друга такса, то тя е неотносима.

Ответникът е направил разноски в размер на 1300 лв., от тях: 300 лв. хонорари за вещи лица /л.91/ и 1000 лв. за адв. възнаграждение /л.109/.

Тъй като ищецът е предявил три иска, като п-вото по третия иск е прекратено, а първият иск е неоснователен, то на основание чл.78, ал.4 и ал.3 от ГПК, същият дължи на ответника сумата 866,67 лв.

С оглед уважената част от исковете /по втория иск/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата 464,86 лв.

Следователно ищецът скледва да заплати на ответника сумата 399,81 лв. изчеслени по компенсация.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Община П., чрез Кмета – Р. Я., с който моли да бъде признато за установено по отношение на ответника “Ч.Е.З. Р. Б.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***, че Община П. е собственик на основание п-ф 7, ал.1, т.7 ПЗР от ЗМСМА, на трафопост „П”, /като съвкупност от сграда и енергийно оборудване/, на един етаж, панелно строителство, построен в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ сграда с идентификатор ***,  с административен адрес на обекта: *** –  като неоснователен.

ПРИЗНАВА за установено по иска на Община П., чрез Кмета – Р. Я., срещу ответника “Ч.Е.З. Р. Б.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***, че Община П. е собственик на основание п-ф 42 ПЗР от ЗОС, на площ от 86 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, върху която е построен трафопост „П.”, обозначена по буквите „А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-Л-М-А” /със защрихована площ/, по скицата на вещото лице инж. Р.Н., която приподписана от съда, представлява нерезделна част от  решението.

ОСЪЖДА Община П., да заплати на “Ч.Е.З. Р. Б.” АД, сумата 399,81 лв., представляваща направените от ответното дружество разноски по делото, съразмерно отхвърления иск и прекратената част по делото, изчислени по компенсация.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в   двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

                                                 Съдия :