РЕШЕНИЕ № 61

 

гр. Кнежа, 26.06.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в съдебното заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 188 по описа за 2020 година на Районен съд – гр. Кнежа и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК във връзка с чл. 50 от Семейния кодекс.

Образувано е по молба на Ц.И.Н. и Ц.И.Н., чрез пълномощника – адв. Й.Я. от Плевенска АК, в която се твърди, че двамата са сключили граждански брак на 24.01.1988 година в с. Лазарово, общ. Кнежа. Твърди се, че от брака съпрузите имат родени три деца, които понастоящем са пълнолетни. Сочи се, че от известно време не живеят заедно и са във фактическа раздяла. Твърди се, че е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака им, и молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански брак с развод по взаимно съгласие. Представят писмено споразумение по чл. 51 от СК.

В заседанието по същество, молителите поддържат иска за развод по взаимно съгласие и представеното по делото споразумение, съдържащо клаузи по чл. 51 от СК, като молят същото да бъде утвърдено от съда и бракът им да бъде прекратен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 50 от СК за развод по взаимно съгласие.

Искът е допустим – молителите са активно и пасивно легитимирани в процеса. Същите са процесуално дееспособни. Не са налице визираните в чл. 320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки.

Безспорни по делото факти – че молителите са съпрузи. Този факт се установява от приетото като доказателство по делото удостоверение за граждански брак /оригинал/ с № 65719, сер. ГБ-83 от 24.01.1988 год. От същото е видно, че с Акт за граждански брак № 3 от дата 24.01.1988 год. двамата са сключили брак в с. Лазарово, община Кнежа.

Не се спори по делото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Налице е сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод.

При така установеното съдът прие, че сключеният между молителите граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. Брачната връзка съществува само формално, изчерпала е своето социално и емоционално съдържание. В този си вид същата не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото.

При тези доводи съдът прие, че искът за развод по взаимно съгласие следва да бъде уважен.

При проверка на законосъобразността и целесъобразността на представеното от молителите споразумение съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал. 1 от СК; не противоречи на закона и добрите нрави. Същото урежда основните последици от развода. Не се установи в хода на съдебното дирене, че който и да е от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл. 51, ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда. Същото има задължително изискуемата писмена форма, подписано е и от двамата съпрузи. Пред съда същите изрично потвърдиха споразумението.

При горните доводи съдът прие, че сключеното между съпрузите споразумение не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено и бракът им да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие.

По разноските:

Видно от приложената към делото разписка от 19.06.2020 год., при завеждане на молбата е внесена по сметка на Кнежански РС сумата от 25.00 лв. – за образуване на гражданско дело.

При този изход на делото съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40 лева, която молителите следва да заплатят по сметка на РС – Кнежа поравно.  

 

При горните доводи и съображения,  КНЕЖАНСКИЯТ Районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 от СК сключеният с АКТ № 3 от дата 24.01.1988 година, съставен в с. Лазарово, общ. Кнежа, граждански брак между Ц.И.Н. с ЕГН **********, роден на *** год. в гр. Червен бряг и Ц.И.Н. с ЕГН **********, родена на *** год. в гр. Враца, с развод по взаимно съгласие.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Ц.И.Н., ЕГН **********,*** и Ц.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,   СПОРАЗУМЕНИЕ по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:

1. Молителите са съгласни бракът им, сключен на 24.01.1988 год. в с. Лазарово, общ. Кнежа, да бъде прекратен по тяхно сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, без съдът да издирва мотивите им за прекратяване на брака и без да се произнася по въпроса за вината.

2. От брака си съпрузите имат родени три деца, които понастоящем са пълнолетни.  

3. Молителите заявяват, че нямат придобити по време на брака недвижими имоти и МПС.

4. Придобитите по време на брака движими вещи съпрузите са поделили извънсъдебно и нямат претенции от имуществен характер.

5. След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

6. Нямат претенции към притежаваните от всеки един от тях банкови сметки.

7. След прекратяването на брака, Ц.И.Н. с ЕГН ********** ще продължи да носи брачното си фамилно име – Н..

8. Разноските по делото се понасят поравно от молителите.

С настоящото споразумение молителите заявяват, че уреждат всички свои лични и имуществени отношения след развода и нямат други претенции един към друг.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Ц.И.Н., ЕГН **********,*** и Ц.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят поравно по приходната сметка на РС – Кнежа окончателна държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40 (четиридесет) лева  или по 20 лв. всеки от тях.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: