№ 1188
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502488 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт
Р.И., срещу определение № 5473 от 24.07.2021г. на Районен съд- Пловдив
по ч.гр.д. № 9753 по описа за 2021г. по описа на ПРС, XXI гр.с-в, с което е
върната исковата молба на жалбоподателя, прекратено е производството по
делото и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 2994/25.03.2021 г. по ч.гр.д. № 5097/21г. на ПРС. В жалбата се
съдържат оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се доводи за идентичността на вземанията в заявлението и заповедта
за изпълнение по чл.410 ГПК с вземанията в исковото производство.
Поддържа се наличието на техническа грешка при изписването на датата на
договора, който е представен в заповедното и в исковото производство. Иска
се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия. Моли се за присъждане
на разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба
1
и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимира страна – ищец в
първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5097/2021г. на РС Пловдив, ХХI гр.
състав., същото е образувано по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД – гр. София, ЕИК ********* за издаване на заповед на изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу П.И.И., ЕГН ********** за сумата от общо 3 357, 43 лв.,
от която: 1 571, 85 лева - остатъчна предсрочно изискуема главница; 279, 26
лева - непогасено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 26.07.2019г. до 26.07.2020 г. - датата на предсрочната
изискуемост; 1361, 76 лева - непогасено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; 144, 56 лева - обезщетение за забава за периода от
26.7.2019 г. до 23.03.2021 г.
В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор за
потребителски кредит № ********** от 16.02.2018 г. като кредиторът е
предоставил заемната сума, а длъжникът е поел задължението за връщането й
за срок от 24- месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 335,
52 лева и падежна дата - всяко 15-то число на месеца. След това е посочено,
че се дължи възнаграждителна лихва от 279, 26 лева за периода от
26.07.2019г. до 26.07.2020 г., както и възнаграждение от 1361, 76 лева за
закупен пакет от допълнителни услуги.Изложено е, че длъжникът е заплатил
13 месечни погасителни вноски. Посочва се, че забавата е от 16.04.2018 г. и
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 26.07.2019 г.
По заявлението е издадена Заповед № 2994/25.03.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът
да заплати на заявителя посочените суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е
предявено възражение от длъжника против издадената заповед, поради което
на заявителя са дадени указания за предявяване в едномесечен срок на иск по
чл. 422 от ГПК за установяване на вземането.
С исковата молба претендираните вземания се индивидуализират по
основание и общ размер от 3 357, 43 лв., от които: главница в размер на
2
1 571, 85 лева; договорно възнаграждение в размер на 279, 26 лева; 1361, 76
лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; законна
лихва за забава от 144, 56 лева. Според твърденията в исковата молба
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 15.02.2018 г. със следните параметри: сума на кредита: 3000 лева;
срок на кредита:24 месеца; размер на вноската 185, 46 лева; ГПР 49, 89 %,
ГЛП 41, 17 %, лихвен процент на ден 0, 11 %, общо задължение по кредита:
4 451, 04 лева. Отделно от това се сочи за избран пакет допълнителни услуги
като се претендира възнаграждение от 3 601, 44 лева с размер на вноската от
150, 06 лева. Посочва се общото задължение по кредита от 8052, 48 лева и
размер на вноската от 335, 52 лева с дата на погасяване - 15-ти ден от месеца.
Изложено е обстоятелството, че въз основа на заявление от
кредитополучателя на 24.08.2018 г. е сключен Анекс към договора, с който е
отложено плащането на три вноски и погасителните вноски се променят от 24
на 27 броя.
С уточняваща молба ищецът е посочил, че договорът е сключен на
15.02.2018 г., а кредитът е усвоен чрез паричният превод на 16.02.2018 г.
Претендираната главница от 1 571, 85 лева била разликата между отпусната
сума в размер на 3000 лева и платената в размер на 1428, 15 лева. Уточнено е,
че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането,
длъжникът е бил направил 10 пълни погасителни вноски и една непълна, като
последната вноска е направена на дата 31.05.2019 г. в размер на 48 лева и не е
успяла да погаси изцяло 11-та вноска. По отношение на договорното
възнаграждение е посочено, че се претендира до датата на предсрочната
изискуемост на вземането - 26.07.2019 г. и в него е включено
възнаграждението по отложените, съгласно сключения Анекс - три броя
погасителни вноски.
За да постанови обжалваното определение РС е счел, че липсва
идентичност между вземанията - предмет на исковете, и предмета на
заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5097/2021г. на РС Пловдив,
ХХI гр. състав, както и че тази липса на идентичност води до недопустимост
на предявените установителни искове. Изводите си РС е обосновал с
различната дата, на която се твърди да е сключен договорът, както и с
въвеждането от ищеца на изцяло нови и различни обстоятелства, които не е
3
посочил в заявлението и които имат съществено значение за възникването и
съществуването на спорното право.
Въззивният съд намира определението за правилно.
Производството по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК,
във връзка с чл.415 от ГПК, представлява продължение на заповедното
производство, тъй като има за предмет установяване със сила на пресъдено
нещо спрямо ответника съществуването на вземането по издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдът, разглеждащ
иска с правно основание чл. 422 от ГПК, е длъжен да извърши преценка за
идентичността на претендираното материално субективно право, съобразно
неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищеца по
иска за установяване съществуването на претендираното вземане. Тази
преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум -
идентичност на фактите, от които произтича материалното субективно право,
в какво се състои това право, както и кои са носителите на правоотношението.
С решението в производството по предявен иск с правно основание чл. 422
от ГПК, следва да се признае или отрече със сила на пресъдено нещо от
гражданския съд същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Поради това субективната и материалноправна идентичност на
претендираното вземане в заповедното и исковото производство по предявен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК е предпоставка както за
допустимостта на предявения иск, така и за редовността на исковата молба, за
която съдът следи служебно.
В конкретния случай съдът намира, че не се установява идентичност
между вземането, заявено в заповедното производство и предявено за
установяване в исковия процес. Вземането се претендира въз основа на
договорно правоотношение от различни дати. Така в заповедното
производство е претендирано вземане по договор сключен на 16.02.2018г.,
като никъде не е посочено, че това е датата на предоставяне на кредита. За
разлика от последното, в исковото производство се претендира, че договорът
е сключен един ден по-рано - на 15.02.2018г. и едва тук се твърди за
предоставяне на кредита на 16.02.2018г. Според настоящия съдебен състав
между едни и същи страни могат да бъдат сключвани множество договори за
4
едни и същи суми, при едни и същи условия както в различни дни, така и в
един и същи ден. Поради това за индивидуализация на договора е
необходимо да се изследва както номера му, така и датата на сключване,
условията в него. Тоест не може да се възприеме довода на жалбоподателя за
допусната техническа грешка при изписване на договора.
Същевременно, заявеното вземане в заповедното производство не е
индивидуализирано до степен, позволяваща установяване на идентичността
му с претендираното вземане в исковото производство - в заявлението няма
данни за размера на отпуснатия кредит и не може да се установи дали
съответства на посочения в исковата молба от 3000 лева, а така и в
заявлението липсват данни относно годишния процент разходите, годишния
лихвен процент и общото задължение по договора за кредит, така както са
посочени в исковата молба. Заявеното в заповедното производство
възнаграждението за пакет допълнителни е в размер на 1361, 76 лева, но в
заявлението няма данни, от които да се заключи, че се претендира от
посоченото в исковата молба с общ размер от 3601, 44 лева. Отделно от
това, в заповедното производство са изложени обстоятелства, които не
кореспондират с обстоятелствата, на които се основава исковата претенция.
Така в заявлението се сочи, че е договорено погасяване на вземането на 24
месечни вноски, а според исковата молба падежът е предоговорен на 27
погасителни вноски на основание на Анекс, за който няма данни в
заявлението. Също така в заявлението се сочи като дата на забава - 16.04.2018
г. и незаплащането на 13 броя погасителни вноски от длъжника, а в
уточняващата молба в исковото производство се твърди за 10 платени вноски
и 11-та непълно погасена вноска от длъжника на 31.05.2019 г.
Следователно се налага извод, че подадената искова молба не отговаря
на изискванията по чл. 422 във връзка с чл. 410 от ГПК и следва на основание
чл. 130 от ГПК да се върне, като се обезсили заповедта за изпълнение. Като
достигнал до същия правен извод и е върнал исковата молба, прекратил е
производството по делото и обезсилил заповедта за изпълнение районният
съд е постановил правилно определение, което следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5473 от 24.07.2021г. на Районен
съд- Пловдив по ч.гр.д. № 9753 по описа за 2021г. на ПРС, XXI гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6