Решение по дело №2586/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2340
Дата: 9 декември 2022 г. (в сила от 9 декември 2022 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20227180702586
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2340

 

град Пловдив, 09.12.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на шестнадесети ноември  през две хиляди и двадесет и втора година,  в състав:                      

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                         ЙОРДАН РУСЕВ

                                                       

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Ангелов касационно АНД № 2586 по описа за 2022 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано  по жалба на И.С.С., ЕГН **********, чрез адв. Г.Н. - пълномощник, срещу Решение № 1501/20.07.2022г., постановено по АНД № 2832/2022г. на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 341/20.04. 2022г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите-Пловдив, за наложено на И.С.С., административно наказание – глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 85, вр. с чл. 43, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД./, на основание чл. 85 от ЗЛОД.

Касаторът счита решението на ПРС за неправилно и незаконосъобразно. Оспорена е преценката на ПРС, че е извършено нарушение, респ. неправилно е приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се отмени обжалваното решение и с това и издаденото наказателно постановление. 

Ответникът по касация – Регионална дирекция по горите-Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата, моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.   

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

С обжалваното във въззивното производство НП № 341/20.04.2022г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите-Пловдив, на И.С.С. е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД, на основание чл. 85 от ЗЛОД.

Според обстоятелствената част на НП на 28.11.2021г. в землището на село Марково, държавна горска територия в обхвата на ТП ДГС Пловдив С. ловува, като пренася 2 броя убити женски фазани, без писмено разрешително за лов на фазан.

Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл. 85, във вр. с чл. 43, ал. 2, вр.чл.57, ал.2 от ЗЛОД. На основание чл. 85 ЗЛОД на С. е наложена глоба в размер на 300 лв.

Административен съд Пловдив, двадесет и първи касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, и като такава е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Преди произнасяне по касационните доводи, съдът следва да се произнесе служебно по обстоятелствата по чл. 218, ал. 2 от АПК. С оглед правомощията по последната разпоредба, настоящият съдебен състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, тъй като е постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е надлежно подписан. Решението на районния съд е и допустимо, тъй като жалбоподателят е надлежно легитимиран да подаде жалба, подал е такава в законоустановения срок и не са налице други процесуални пречки, изключващи допустимостта на производството. По делото не се установяват обстоятелства, които да обосноват пороци в тази насока, поради което няма и касационни основания за неговата ревизия в този смисъл. Основните доводи на касатора попадат в хипотезата на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК - неправилно прилагане на закона.

Изводът на Районен съд - Пловдив за законосъобразност на наказателното постановление е правилен и се споделя от настоящия състав на касационната инстанция.

В НП е прието, че касаторът на посочената дата и място е ловувал по смисъла на чл.43, ал. 2 от ЗЛОД, като е пренасял в джобовете на връхна зелена шуба 2 броя убити фазани, без писмено разрешително за лов на фазан. Според наказващия орган, с това поведение И.С. е нарушил чл. 85, вр. чл. 43, ал. 2, вр.чл.57, ал.2 от ЗЛОД, което е довело и до ангажиране на административнанаказателна отговорност - наложена му е глоба по чл. 85 от ЗЛОД.

Разпоредбата на чл. 85 от ЗЛОД регламентира наказание за лице, което взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, глоба от 200 до 1000 лева, т.е. текстът на чл. 85 от ЗЛОД установява такава за лица при различните състави на намерен дивеч.

В тази насока цялостната хипотеза, обуславяща релевантното поведение, следва неизбежно да се формира и от законовото определение по чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД. Ловуването съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД представлява убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов.

В обстоятелствената част на НП е посочено, че ловуването се изразява в пренасяне на убит дивеч. Санкцията, която е наложена е за пренасяне на намерен дивеч. В този смисъл е точно и ясно формулиране на обвинението в обстоятелствената част на НП и посочените в него правни норми и квалификации.

Касационният състав споделя изводите на районния съд, че при издаването на НП не са допуснати сериозни нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност. Чл. 85 от ЗЛОД гласи: "Който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.". Следователно И.С.С. законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на последната норма, след като законодателят изрично е посочил, че в обхвата на разпоредбата се включва намерен дивеч - независимо дали жив, ранен или убит.

Касационната инстанция споделя като правилен извода на въззивния съд, че законосъобразността на НП в частта досежно наложеното наказание по чл. 85 от ЗЛОД води до законосъобразност и на наложеното по чл. 94, ал.1 от ЗЛОД наказание лишаване от право да ловува за срок от три години, тъй като същото се налага при нарушения по чл. 85 от ЗЛОД, както и относно определеното обезщетение за щети нанесени на дивеча в размер на 200 лв. 

         В настоящия случай не може да намери приложение и институтът на маловажност по чл. 28 ЗАНН, понеже описаното нарушение не се отличава от останалите такива от този вид с по-ниска степен на интензитет и засягане на обществените отношения. Размера на потвърденото наказание, настоящата инстанция намира за справедливо определен, с оглед превенцията и целите на наказанието, съобразно чл.12 от ЗАНН.

Основателно, при този изход на спора, е направеното от процесуалния представител на ответника, в приложени по делото писмени бележки, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 80 лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  И:

 

Оставя в сила Решение № 1501/20.07.2022г., постановено по АНД № 2832/2022г. на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********, да заплати на Регионална дирекция по горите-Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция

Решението не подлежи на обжалване.                                                

                                                           

 

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: