Р Е
Ш Е Н
И Е № 205
гр. МОНТАНА, 5
май 2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, V състав в открито заседание на 08 04 2021 година в състав:
Председател : РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 126/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, във връзка с чл. 266 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.Г.А.,*** против Решение № 20/23.02.2021 г. на
Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане за
изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК изх. № ИТ-00-1182 от 14.12.2020 год.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Монтана.
С жалбата се
твърди, че от Разпореждането не става ясно кое е задълженото лице дали той като
физическо лице или представляваното от него дружество. Счита, че не са спазени
изискванията за налагане на обезпечителни мерки по чл. 206 от ДОПК и чл. 211 от ДОПК. Със Запорно съобщение № ИТ-00-883#1/16.09.2020
год. спрямо задълженото лице /"Ф*** " ООД/ е наложено обезпечение -
запор върху парични средства в каси, находящи се в търговски обект: Магазин за
хранителни стоки в с. Студено Буче, ул. „Г*** Д*** " № 6, с регистрирано в
обекта фискално устройство № DT458374 до достигане на размера на установеното и
изискуемо публично вземане в размер на 284812.68 лв. към 14.12.2020 год.,
същото връчено на 17.09.2020 год. Старши публичен изпълнител е констатирал, че
за периода 13.10.2020 год. - 05.11.2020 год., в посочения по-горе търговския
обект, е регистриран оборот в размер на 10860.26 лв. общо съгласно отчетените
данни от ФУ № DT458374, а в ТД на НАП е внесена сумата от 120.00 лева, поради
което на основание чл. 211, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 206, ал. 2 и чл.
211, ал. 1 от ДОПК е разпоредил да се довнесе сумата от 10740.26 лева. Счита,
че Разпореждането противоречи на цитираните в него разпоредби, тъй като няма
събрани доказателства, които да установяват, че той като трето задължено лице
след получаване на запорното съобщение е предал дължимите от него суми на
длъжника /"Ф*** " ООД/. Счита също, че не е налице запор на върху
стоки в оборот, който съгласно чл. 207 от ДОПК се извършва с опис. Стоките в
оборот се предават на отговорно пазене на длъжника и на материалноотговорните
лица, които се разпореждат с тях и той като пазач не е предавал на
длъжника „Ф*** " ООД никакви парични суми за периода 13.10.2020 год. -
05.11.2020 год. От регистрирания оборот в размер на 10860.26 лв. общо съгласно
отчетените данни от ФУ № DT458374 са изплатени задължения на дружеството за
получените в хранителния магазин стоки, платени са задълженията за ток на
обекта и възнагражденията на работещите в обекта служители, като изплатената
сума надхвърля сумата от на 10860.26 лв. За всяка изплатена сума дружеството
притежава фактура, касова бележка или др.документ. Т.е. той като трето
задължено лице след получаване на запорното съобщение не е предал суми на
длъжника /"Ф*** " ООД/, а е изплатил задълженията за доставените в
хранителния магазин стоки и продукти, които е продал. Ако не е заплатил
получените хранителни и др. стоки, то не би реализирал оборот в размер на
10860.26 лв. Запорът на целия оборот, без да се съобразят разходите за получаването
на този оборот е мярка, която ще доведе до затварянето на обекта и
преустановяване на дейността му. Това от своя страна ще доведе и до
преустановяване плащането на всякакви задължения към НАП. Наложеният запор е
извършен в нарушение на чл. 195, ал. 2 от ДОПК, който визира, че обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение. Това в настоящия случай не може да се приложи. От
образуването на изпълнителното дело редовно и ежемесечно в НАП постъпват суми
за погасяване на задължението. Моли, да се отмени като неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано оспореното Решение № 20/23.02.2021 г. на
Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане за
изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК изх. № ИТ-00-1182 от 14.12.2020 год. на
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Монтана. Моли да му се
присъдят и направените по делото разноски. В с.з., процесуалният представител
на оспорващия, адв. З*** М*** , поддържа жалбата. В писмени бележки излага
аналогични на жалбата съображения. В допълнение развива подробни съображения,
че не е налице запор върху стоки в оборот, който съгласно чл. 207 от ДОПК се
извършва с опис. Стоките в оборот се предават на отговорно пазене на длъжника и
на материалноотговорните лица, които се разпореждат с тях. Налагането на
обезпечение се извършва с Постановление на публичен изпълнител, с което се
налага конкретна обезпечителна мярка, която следва да е сред изчерпателно
изброените от закон такива мерки по принципа numerus clausus - чл. 198, ал. 1
от ДОПК. Съдържанието и процесуалните правила за налагането на тези
изчерпателно изброени обезпечителни мерки, както и процесуалните последици при
валидното им налагане са разписани подробно в разпоредбите на чл. 200 - 207 от ДОПК, които систематично се намират в Раздел II от Глава 24 на ДОПК -
"Обезпечителни мерки". Друг вид обезпечения, за които да важат
различни процесуални правила за налагането им и различни процесуални последици,
са недопустими и противоречащи на закона. Вписаното в постановлението
разпореждане на публичния изпълнител, основано на разпоредбата на чл. 232, ал. 5
от ДОПК е незаконосъобразно, тъй като това разпореждане представлява прилагане
на принудителни действия по изпълнението, а не прилагане на обезпечителна
мярка. Смесването на процесуалните способи, посочени в чл. 204 и чл. 232 от ДОПК е недопустимо, тъй като става въпрос за различни производства, в рамките
на които съответните действия се удостоверяват с различни процесуални актове /за
сравнение чл. 200 с чл. 226 от ДОПК/ и в резултат на провеждането на които се
пораждат съвсем различни процесуални последици. При налагането на
обезпечителната мярка по чл. 204 от ДОПК не се изпраща запорно съобщение, както
в случая неправилно е действал публичния изпълнител. Функцията на запорното
съобщение е да се уведоми третото задължено лице, че вземането на кредитора му
вече служи за обезпечение на публичното задължение, като след получаването му
третото лице е задължено да не престира движимите вещи на длъжника под страх от
прогласяването на недействителността на това изпълнение по отношение на
публичния взискател и на пораждането на солидарната му отговорност за
обезпеченото вземане - аргумент от разпоредбите на чл. 202 и чл. 206 от ДОПК. В
този контекст счита, че при налагането на запора по чл. 204 от ДОПК няма как да
се изпраща запорно съобщение, тъй като не се запорира вземане на ддьжника от
трето лице, а налични парични /платежни/ средства на длъжника, за които законът
презюмира, че са негова собственост поради факта на държането им. След като
постановлението не съдържа описание на обезпечителните действия, които нормата
на чл. 204 от ДОПК предвижда и не удостоверява прилагането на предвидената в
тази норма обезпечителна мярка, нито съдържа описание на някоя от другите
предвидени в чл. 198, ал. 1 от ДОПК обезпечителни мерки, както и доказателства
за начина на прилагането на такива други обезпечителни мерки, то същото е
незаконосъобразно.
Ответникът по
жалбата, директор на ТД на НАП В.Търново, чрез пълномощника юрк. А*** М*** изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли
съдът да я остави без уважение по съображенията изложени в решението.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата
по делото са писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно
Разпореждане изх. № ИТ-00-1182 от 14 12 2020 г. на Публичен изпълнител при ТД
на НАП Велико Търново, офис Монтана, на основание чл. 211, ал. 1, ал. 3, във
вр. с чл. 206, ал. 2 от ДОПК е определено Д.Г.А. да довнесе дължима сума в
размер на 10740.26 лв., ведно със законната лихва от 13 10 2020 г. до 14 12
2020 г. За да постанови тази обезпечителна мярка, публичният изпълнител приема,
че по образувано изп.д. № 12120000703/2012 г. срещу „Ф***
” ООД, гр. Монтана, по което има наложен запор върху парични средства на
задълженото лице в каси, находящи се в търговски обект: Магазин за хранителни
стоки в с. Студено Буче, ул. ,*** Г*** Д*** " № 6, с регистрирано в обекта
фискално устройство № DT458374
до достигане размера на публичното вземане в размер на 284812.68
лв. към 14.12.2020 г., установено и изискуемо с Постановление №
ИТ-00-883/16.09.2020 г., за което е връчено и Запорно съобщение № ИТ-00-883#/16.09.2020
г. на управителя Д.Г.А. на 17.09.2020 г. При извършена проверка в
информационната система за периода 13.10.2020 г. - 05.11.2020 г. е установено,
че в търговски обект: Магазин за хранителни стоки в с. Студено Буче, ул. „Г***
Д*** " № 6 е регистриран оборот в размер на 10860.26 лв., сумата отчетена от
ФУ № DT458374. Към 14.12.2020 г. постъпилите суми по сметка на ТД на НАП Велико
Търново, офис Монтана за погасяване на публичните задължения са в размер на 120.00
лв., което представлява част от реализирания оборот за периода, въпреки
полученото от Д.Г.А. Запорно съобщение и в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ДОПК,
съгласно която от датата получаване на запорното съобщение задълженото към
длъжника лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника,
тъй като спрямо тях има задължение на пазач. Посочено е, че Разпореждането
подлежи на обжалване в 14 дн. ср. от връчването му пред Директора на ТД на НАП
Велико Търново.
Против
Разпореждането е подадена в срок жалба от Д.Г.А.,***, по която е постановено
оспореното Решение, с което същата е оставена без уважение, а разпореждането е
потвърдено. За да постанови този правен резултат, административният орган
приема, че В ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Монтана е образувано изпълнително
дело № 12120000703/2012 г. за принудително събиране на изискуеми публични
държавни вземания на „Ф*** " ООД с ЕИК * , установени с ревизионен акт, декларации
образец 6 за осигуровки, справки декларации по ЗДДС, декларации по ЗКПО на
приходната агенция. Впоследствие към изпълнителното дело са присъединени и
други публични вземалия. Задълженията на дружеството към 23.02.2021 г. са в общ
размер на 288 942,68 лв., в това число главница 174 432,41 лв. и лихва 114
510,27 лв. Публичният изпълнител е извършил справка в регистър „Фискални
устройства с дистанционна връзка" за оборотите на „Ф*** " ООД,
отчетени от фискалното устройство, при която е установено, че задълженото лице
реализира търговски оборот. Предвид това, че дружеството генерира задължения,
не извършва плащания, но същевременно реализира обороти, с цел обезпечаване на
публичните вземания, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
ИТ-00-883/16.09.2020 г. е наложен запор върху парични средства на задълженото
лице в каса, находяща се в горепосочения търговски обект, с регистрирано в него
фискално устройство № DT458374, до достигане размера на установеното и
изискуемо публично вземане в размер на 277 985,98 лв. На основание чл. 204 от ДОПК, във връзка с чл. 232. ал. 5 от ДОПК е издадено Запорно съобщение с изх.№
ИТ-00-883#1/16.09.2020 г., което е връчено лично на управителя, който е и
материално отговорно лице в обекта - г-н Д.А. на 17.09.2020г. С него изрично е
посочено, на основание чл. 232, ал. 5 от ДОПК постъпващите ежедневно парични
средства от предоставените от „Ф*** " ООД стоки и услуги, в посочения в
акта търговски обект, да бъдат превеждани от г-н Д.А., в качеството му на
управител и материално отговорно лице на дружеството - длъжник, по сметката за
принудително събиране на публични вземания. В запорното съобщение детайлно е
посочен реда за внасяне на паричните средства и е указана солидарната отговорност,
която се носи в случай на неизпълнение на законовите задължения от управителя. Впоследствие
публичният изпълнител установява, че за периода от датата на връчване на
запорното съобщение - 17.09.2020г. до 12.10.2020 г., съгласно подадени 22
дневни финансови отчети „Z" от регистрираното в обекта фискално устройство
има реализиран и отчетен общ оборот в размер на 6665.65 лв., като към тази дата
по сметка на НАП Велико Търново, ИРМ Монтана са постъпили само 290.00 лв.
Преведената сума представлява част от реализирания оборот за периода, която
част е с 6 375.65 лв. по-малко от отчетения от фискалното устройство,
поради което на основание чл. 211, ал. 3 от ДОПК е издадено Разпореждане за
изпълнение с изх. № ИТ-00-943/12.10.2020 г., с което е определено управителят
да довнесе дължимата сума в размер на 6375,65 лв., ведно със законната лихва от
17.09.2020г. до 12.10.2020г. по банковата сметка за принудително изпълнение на
публични вземания. При ново проследяване на реализирания оборот в същия обект
за следващ период 13.10.2020 г. до 05.11.2020 г. публичният изпълнител установява,
че от фискално устройство № DT458374 има реализиран и отчетен оборот общо в
размер на 10860.26 лв. към 14.12.2020 г., а по сметка на НАП Велико Търново,
ИРМ Монтана за погасяване на публичните задължения на длъжника „Ф*** " ООД
са постъпили само 120.00 лв. Преведената сума представлява част от реализирания
оборот за периода, която част е с 10740.26 лв. по-малко от отчетените от
фискалното устройство данни, с което отново е нарушена разпоредбата на чл. 206,
ал. 2 от ДОПК, съгласно която от датата на получаване на Запорното съобщение
задълженото към длъжника лице не може да предава дължимите суми на длъжника,
тъй като спрямо тях има задължение на пазач. Нарушението се доказва от
приложената по преписката справка за оборотите на дружеството от регистър
„Фискални устройства с дистанционна връзка". Приема, че „Ф*** " ООД
очевидно разполага със средства, но г-н А. не желае да погасява дълга, като системно
не спазва данъчно-осигурителното законодателство. С оглед защитата на държавния
интерес е реализирана солидарната отговорност на трето лице за вземане на
длъжника до размера на задължението му по реда на чл. 211 от ДОПК.
Отговорността по чл. 211, ал. 3 от ДОПК на трето лице е в размер на платеното
или равностойността на предаденото въпреки запора, ведно с лихвата след
плащането/предаването, като е ограничена до общия размер на задълженията по
изпълнителното дело към дата на издаване на разпореждането. Съгласно чл. 209,
ал. 2, т. 8 от ДОПК разпореждането е изпълнително основание, независимо дали е
обжалвано. С издаване на разпореждането за възникналата солидарна отговорност,
вземането към бюджета се снабдява с изпълнителен титул за самостоятелно вземане
от отговорното трето лице. При изложените съображения счита, че Разпореждане за
изпълнение с изх.№ ИТ-00-1182/14.12.2020г. е издадено от компетентен орган -
публичен изпълнител, в кръга на неговите правомощия, предвидени в разпоредбата
на чл. 226, ал. 1 от ДОПК. Оспореният акт съдържа необходимите реквизити и
отговаря на материалноправните и процесуалноправни изисквания и целта на
закона, а реализирания за конкретния период оборот е послужил за изплащане на
задължения на дружеството, за което са представени като доказателство множество
фактури и касови бележки. Обстоятелството, че със сумите са платени доставените
в обекта стоки, електроенергия и възнаграждения на служителите, е ирелевантно и
по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на разпореждането.
Издаването на този акт е, последица от неизпълнението на задължение на
управителя г-н Д. Ангелюв, в качеството му на пазач, възложено му със запорно
съобщение, издадено на основание Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх.№ ИТ-00-883/16.09.2020 г. и е без значение за какво са
изплатени/разходвани запорираните суми. Запорът на парични средства в каси, се
налага на основание чл. 200 от ДОПК във вр. с чл. 204 и чл. 195, ал. 1 до 3 от ДОПК. Съгласно чл. 213, ал. 1 от ДОПК принудителното изпълнение се насочва
върху цялото имущество на длъжника. Ако не е съгласен с вида и размера на
наложената обезпечителна мярка, жалбоподателят може да поиска замяна на
обезпечението по реда на чл. 199 от ДОПК, както и да направи предложение по
реда на чл. 214 от ДОПК. В конкретния случай няма данни да е правено искане за
заменяне на наложеното обезпечение пред публичния изпълнител. Освен това,
съгласно чл. 199, ал. 2 от ДОПК, без съгласието на публичния взискател,
длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и
безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се
прави по сметката на публичния изпълнител. Г-н Д.А. като управител на длъжника
„Ф*** " ООД, е можел да предприеме други действия, обезпечаващи нормалната
дейност на дружеството, едновременно отговарящи на обезпечителната нужда на
държавата и покриващи интересите на фиска. С липсата на дължимото поведение от
негова страна, с оглед на встъпването му в качеството на пазач, правилно и
законосъобразно публичният изпълнител е ангажирал солидарната му отговорност.
Законодателят изрично е предвидил тази възможност и е приравнил издаденото при
условията на чл. 211 от ДОПК Разпореждане, на самостоятелно годно изпълнително
основание - чл. 209, ал. 3 от ДОПК. Получените от дейността на дружеството
средства е следвало да бъдат преведени в указания срок, по сметка на
принудително изпълнение, тъй като са били в патримониума на дружеството длъжник
„Ф*** " ООД, а Д.А., като управител и материално отговорно лице е поел
задължението да ги пази и предаде по указания ред. Като не е сторил това, той
се е разпоредил с тях по начин, различен от онова, за което се е задължил с
връчването на ПНОМ и Запорното съобщение, като с това си поведение е довел до
ощетяване на държавния бюджет, изразяващо се в невъзможността да бъде събрано
установеното публично вземане. По отношение на наведеното в жалбата оплакване,
че запорът на целия оборот води до сериозно възпрепятстване на дейността на
дружеството, следва да се посочи възможността, да се поиска разрешение от
публичния изпълнител на временно разпореждане да бъде предоставена определена част
от реализирания оборот, с цел удовлетворяване на възникнали плащания във връзка
с дейността. При иницииране на това производство дружеството следва да
представи пред публичния изпълнител и необходимите доказателства за
потребността от такова разрешение.
С Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № ИТ-00-883/16 09 2020 г. на Старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана на „Ф*** ” ООД,
представлявано от Д.А. е наложен запор на парични средства на задълженото лице
в каси, находящи се в търговски обект Магазин за хранителни стоки в с. Студено
Буче, ул. „Г*** Д*** " № 6, с регистрирано в обекта фискално устройство №
DT458374. Постановлението е надлежно връчено на 17 09 2020 г. от управителя на
дружеството, съгласно разписката към акта.
Със Запорно съобщение № ИТ-00-883#1/16.09.2020 год. на старши
публичен изпълнител спрямо задълженото лице /"Ф*** "
ООД/ е наложено обезпечение - запор върху парични средства в каси, находящи се
в търговски обект: Магазин за хранителни стоки в с. Студено Буче, ул. „Г***
Д*** " № 6, с регистрирано в обекта фискално устройство № DT458374 до
достигане на размера на установеното и изискуемо публично вземане в размер на 277985.98 лв.
Съобщението е надлежно връчено на 17.09.2020 год.
Съгласно
Разпореждане за изпълнение на Запорно съобщение изх. № С200012-026-0043323/16
09 2020 г. на „Ф*** ” ООД, е разпоредено ежедневно постъпващите парични
средства от предоставените от длъжника стоки и услуги в обект Магазин за
хранителни стоки в с. Студено Буче, ул. „Г*** Д*** " № 6, с регистрирано в
обекта фискално устройство № DT458374 да бъдат превеждани от материално
отговорното лице, по банковата сметка за принудително събиране на публични
вземания. Това Разпореждане също е надлежно връчено на дата 17 09 2020 г.
По делото са
представени още доказателства за регистрираното фискално устройство и
реализирания оборот за периода 13 10 – 05 11 2020 г., Разпореждане за
изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК от 12 10 2020 г., с което е определена
сума за довнасяне в размер на 6375.65 лв., удостоверение за актуално състояние
на „Ф*** ” ООД, разчетно-платежни ведомости за месеците октомври и ноември 2020
г., фактури за платени разходи за вода, ел енергия и други задължения на дружеството
и Протокол от 12 10 2020 г. за извършена проверка при условията на чл. 226, ал.
2, вр. с чл. 50 от ДОПК.
При горната
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно
чл. 268 от ДОПК и от лице с правен интерес – адресата на акта, в качеството му
на трето задължено лице, по смисъла на чл. 266, ал. 1 и чл. 211 от ДОПК.
Жалбата е подадена на 02 03 2021 г., видно от поставеното пощенско клеймо на
плик приложен на л. 6 от делото, без данни за връчване на обжалваното Решение, което
е постановено на 23 02 2021 г.
Съгласно чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ДОПК - Страни в
производството за принудително изпълнение са: длъжниците или техните наследници
и правоприемници; третите лица, отговарящи за плащането на задължението на
длъжника; третите лица със самостоятелни права
върху обекти на изпълнението.
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК - Действията на публичния
изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред
директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител,
който ги е извършил.
Съгласно чл. 266, ал. 4 от ДОПК - Жалбата не спира действията по
принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е
насочено принудителното изпълнение.
Съгласно чл. 204
от ДОПК - Налагането на запор по чл. 215, ал. 2 върху парични средства на
длъжника в национална или чужда валута се извършва чрез описването, изземването
и внасянето й по сметката на публичния изпълнител. При преизчисляване на курса
на чуждата валута се прилага курсът на банката, чрез която се извършва
операцията по внасяне на валутата. От своя страна чл. 215, ал. 1, т.1 и т. 2 от ДОПК предвижда, че принудителното изпълнение на вземанията по реда на този
кодекс се извършва чрез изпълнение върху парични средства, както в банки, така
и на длъжника.
Съгласно
чл. 206, ал. 2 от ДОПК - От датата на получаването на запорното съобщение
третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на
длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след
получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото
задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на
задължението му.
Съгласно
чл. 211, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК - Който
изплати на длъжника вземания или му предаде вещи въпреки наложения по
съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото
до размера на задължението с лихвата след плащането. В този случай се издава
разпореждане за изпълнение от публичния изпълнител, който може да приложи
предвидените в този кодекс обезпечителни мерки и изпълнителни действия.
Съгласно
чл. 232, ал. 5 от ДОПК - Принудително изпълнение върху национална и чужда валута
се извършва чрез разпореждане на публичния изпълнител за изземването й за
удовлетворяване на публичното вземане.
Съгласно чл. 183,
ал. 2 от ДОПК - Отсрочване или разсрочване /по искане на длъжника/ се допуска
при наличието на следните условия: задължението, за което се иска отсрочване
или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към
датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три
месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за
период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската
дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха
постъпили от посочените в две подточки суми.
Предмет на
оспорване е действие на публичния изпълнител по реда на чл. 266 от ДОПК, където
право на жалба имат единствено длъжника и третото задължено лице.
Видно от
оспорените Разпореждане и Решение, изрично е посочено, че задължено лице е
физическото лице Д.Г.А., поради което адресата на акта не е неясен.
Между страните
няма спор по издадените и връчени актове, респ. тяхното влизане в сила, а
именно: Постановление за налагане на обезпечителни мерки при условията на чл.
204 от ДОПК – запор на парични средства на задълженото лице „Ф*** ” ООД;
Запорно съобщение за наложения запор на парични средства до „Ф*** ” ООД и
Разпореждане за ежедневно превеждане на постъпващите парични средства в обект
Магазин за хранителни стоки в с. Студено буче също с адресат „Ф*** ” ООД.
Предвид необжалване
на изброените актове и тяхното влизане в сила, за съда липсва процесуална
възможност да извърши проверка на тяхната законосъобразност, поради което
същите се приемат за обективна даденост. От тези актове е видно, че длъжникът
спрямо който са наложени обезпечителни мерки е юридическото лице - „Ф*** ” ООД,
за натрупани от него установени и изискуеми задължения, за които е образувано и
изпълнително производство, което дружество надлежно се представлява от
управителя Д.Г.А.. С потвърденото Разпореждане от 14 12 2020 г., управителят на
длъжника - Д.Г.А., на основание чл. 211, във вр. с чл. 206, ал. 2 от ДОПК, е
задължен като трето задължено лице – пазач, да внесе суми, които са от
регистриран оборот за минал период от време. Като основание за издаване на този
акт са посочени влезлите в сила Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № ИТ-00-883/16 09 2020 г. и Запорно съобщение, с които е наложен запор
върху парични средства.
На оспорващия,
обаче е вменено задължение за внасяне на парични средства, които не са
запорирани с цитираните Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
ИТ-00-883/16 09 2020 г. и Запорно съобщение, а е задължен да внесе суми, които
са от отчетени, от регистрираното в обекта фискално устройство № DT458374, като
оборот и то за минал период от време, който оборот макар и представляващ
парични средства, не е обект на запор, т.е. не е предмет на Постановлението за
налагане на обезпечителни мерки изх. № ИТ-00-883/16 09 2020 г. и издаденото въз
основа на него Запорно съобщение, поради което за длъжника-дружеството, включ.
за третото лице-пазач – управителят на дружеството, не съществува задължение за
изпълнение. Качеството пазач на парични средства и/или вещи има лице, на което са
предадени такива, като в случая такова предаване не се установява от
доказателствата по делото, включително от цитираните по-горе влезли в сила
актове, послужили като основание за издаване на оспорените актове.
Следва да се
отбележи обстоятелството, че АО необосновано и незаконосъобразно е приравнил
понятията „парични средства“ с „паричен оборот“, каквато обезпечителна мярка
освен, че ДОПК не предвижда, липсата й обезмисля издадените актове, тъй като
лишава тези актове от предмет, т.е. същите макар и влезли в сила остават без
правно значение и последици. Предвид обстоятелството, че физическото лице Д.А.
е задължено като трето лице на основание влязло в сила Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № ИТ-00-883/16 09 2020 г. и без да
извършва контрол за законосъобразност на този акт, съдът счита, че същият,
макар и влязъл в законна сила, не може да породи целеното с него правно
действие, поради това, че в него липсва реално наложена обезпечителна мярка. В
тази връзка и потвърденото Разпореждане, което е издадено на основание
цитираното Постановление, в което липсва описание на запорираните, иззети и
предадени за пазене парични средства, се явява акт без предмет, предвид липсата
на такъв и в самото Постановление за налагане на запор върху парични средства.
Това, че този акт е влязъл в сила и неподлежи на оспорване/контрол, не променя
обстоятелството, че същият изначално е лишен от реално фактическо приложение, а
позоваването на него остава без правно значение, тъй като преследваната с него
цел не може да бъде постигната, именно поради това, че в него липсва наложена
конкретна обезпечителна мярка, която да породи съответното правно
действие. Налагането на запор,
включително и върху парични средства изисква изпълнение на съответния в кодекса
ред, а именно: надлежно описание на обекта, предмет на запора, в случая на вида
валута, брой и стойност на паричните единици, респ. общата сума, която се
запорира, а в случая и с оглед целите на запора, нейното изземване и предаване
за отговорно пазене – чл. 204 от ДОПК, какъвто опис, респ. изземване и
предаване не е извършван, поради което разпореждане с такава запорирана сума не
би могло обективно да бъде осъществено, поради което и задължението за
внасянето й се явява незаконосъобразно.
При
извършената служебна проверка, с оглед обхвата на нормата на чл. 168 от АПК,
вр. пар. 2 от ДОПК, съдът намира обжалваният акт за издаден от компетентен
орган, в изискваната от закона форма, но в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
При този изход на
спора, на основание чл. 143 от АПК на Д.Г.А.,*** следва да се присъдят
разноските по делото, като възстановяване на разходите предвид неоснователно
образуваното производство. По делото оспорващото дружество надлежно е
представлявано от адв. З*** М*** , която в проведеното с.з. на 08 04 2021 г.
представя списък с разноски в размер на 250 лева, представляващи държавна такса
в размер на 50 лева и 200 адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат
заплатени от ответната страна – НАП - София, в качеството й на юридическо лице,
съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 20/23.02.2021 г. на Директор
на ТД на НАП Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане за изпълнение на
основание чл. 211 от ДОПК изх. № ИТ-00-1182 от 14.12.2020 год., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Монтана.
ОСЪЖДА НАП София да заплати на Д.Г.А.,*** сумата от 250 /двеста и
петдесет/ лева, представляващи 50 лева държавна такса и 200 лева адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :